Решение № 2090 от 01.08.2022, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2090 гр. София, 29.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Красимир Мазгалов

Членове:

Силвана Гълъбова

МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева като разгледа докладваното от Силвана Гълъбова Въззивно гражданско дело № 20221100501841 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.258 – 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на ищеца ИЛ. ИВ. ИВ. срещу решение от 30.12.2021 г. по гр.д. №40917/2021 г. на Софийския районен съд, 150 състав, с което е отхвърлен предявеният от жалбоподателя срещу „К.И.И. БГ“ ЕАД отрицателен установителен иск с правно основание чл.439 вр. чл.124 ГПК за недължимост на сумата от 5104,00 лв., представляваща главница по договор за покупка на стоки и услуги PLUS01238850/05.08.2008 г., сключен между ищеца и „БНП П.П.Ф.“ ЕАД, вземанията по който са били прехвърлени с договор за цесия на ответника, ведно със законната лихва от 29.04.2011 г. до окончателното плащане, сумата от 1514,05 лв. – договорна лихва за периода 10.09.2008 г. – 10.12.2009 г., сумата от 1487,18 лв. – законна лихва за периода 10.10.2008 г. – 15.04.2011 г., сумата от 162,10 лв. – разноски, сторени в производството за държавна такса, и сумата от 100,00 лв. – разноски за юрисконсулт, за които суми е издаден изпълнителен лист от 13.09.2011 г. по гр.д. №18146/2011 г. по описа на СРС, 79 състав, и въз основа на който е образувано изп.д. №20118500400658 по описа на ЧСИ Александър Бизов, като ищецът е осъден да заплати на ответника разноски по делото.

В жалбата се твърди, че решението на СРС е неправилно. Сочи, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че извършените след прекратяване на изпълнителното производство на основание чл.433 ал.1 т.8 ГПК изпълнителни действия прекъсват погасителната давност. Предвид изложеното жалбоподателят моли въззивния съд да отмени решението и да уважи предявения иск за недължимост на процесните вземания. Претендира разноски.

Въззиваемата страна „К.И.И. БГ“ ЕАД в срока за отговор по чл.263 ал.1 ГПК оспорва жалбата и моли първоинстанционното решеине да бъде потвърдено. Претендира разноски.

Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен 1 акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

Жалбата е подадена в срок и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т.1 от ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо. Същото е и правилно, като въззивният състав споделя мотивите му, поради което и на основание чл.272 ГПК препраща към мотивите на СРС. Във връзка доводите в жалбата за неправилност на решението, следва да се добави и следното:

Разпоредбата на чл.439 ГПК предвижда защита на длъжника по исков ред, след като кредиторът е предприел изпълнителни действия въз основа на изпълнителното основание.

Правно легитимирани страни по иска по чл.439 ГПК се явяват страните в изпълнителното производство, като ищецът - длъжник в изпълнителното производство твърди погасяване изцяло или частично на вземането, предмет на делото, чийто носител е ответникът взискател в производството. По своя характер искът е отрицателен установителен, като се основава на твърдението на ищеца, че не дължи престацията, за която е осъден с влязъл в сила съдебен акт, предвид настъпили след приключване на съдебното дирене факти.

При отрицателния установителен иск в тежест на ищеца е да установи съществуването на правен интерес от иска. Съдът следи служебно за същия през цялото развитие на производството, като в хипотеза, в която твърденията на ищеца за правен интерес от иска не се установят по делото, то производството по тези искове е недопустимо и същото следва да се прекрати. Правният интерес е абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на иска и ако в хода на делото твърденията за наличието на такъв не се установят, то съдът следва да прекрати производството без да се произнася по основателността на иска /в този смисъл ТР №8/2013 г. по тълк.д. №8/2012 г. на ОСГТК на ВКС/.

С ТР №2/2013 г. на ОСГТК на ВКС – т.10, е прието, че когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години и изпълнителното производство е прекратено на основание чл.433 ал.1 т.8 ГПК нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие. Според мотивите на същото тълкувателно решение прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ /независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане на взискателя, съгласно чл.18 ал.1 ЗЧСИ/ - насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършване на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и др. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Прието е, че не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др. Със същото ТР е прието, че прекъсването на давността с предявяването на иск и др. действия по чл.116 б. „б“ ЗЗД и прекъсването на давността с предприемането на действия за принудително изпълнение по чл.116 б. „в“ ЗЗД са уредени по различен начин, че законодателят е уредил отделно хипотезата на чл.116 б. „в“ ЗЗД относно давността в 2 принудителното изпълнение, без да възпроизведе правилата за спиране и отпадане на ефекта на прекъсването в исковия процес, че тези правила са неприложими при прекъсването на давността с предприемането на действия за принудително изпълнение по чл.116 б. „в“ ЗЗД не защото ефектът на спирането в този случай настъпва безвъзвратно, а защото в този случай няма спиране на давността, нито отпадане на ефекта на прекъсването. Прието е също, че при изпълнителния процес давността се прекъсва многократно с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ. Посочено е, че искането да бъде приложен отделен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната разпоредба на закона давността се прекъсва с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение. Прието е, че нова давност започва да тече с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение.

Съгласно ППВС №3/1980 г. погасителната давност не тече, докато трае изпълнителният процес относно принудителното осъществяване на вземането. С решения на ВКС №№170/17.09.2018 г. по гр.д. №2382/2017 г. , ІV ГО, 51/21.02.2019 г. по гр.д.

№2917/2018 г., IV ГО, и др. е прието, че извършената с т.10 ТР №2/2013 г. отмяна на ППВС №3/1980 г. поражда действие от датата на обявяването на ТР, като даденото с т.10 ТР №2/2013 г. разрешение се прилага от тази дата /26.06.2015 г./ и то само по отношение на висящите към този момент изпълнителни производства, но не и към тези, които са приключили преди това. Ако към момента на обявяване за изгубило сила на ППВС №3/1980 г. изпълнителното производство не е висящо, новата давност е започва да тече от прекратяването на изпълнителното дело /така решение №37/24.02.2021 г. по гр.д.

№1747/2020 г. по описа на ВКС, ІV ГО/.

В процесния случай изп. дело е прекратено на основание чл.433 ал.1 т.8 ГПК на 11.01.2014 г. и новата 5-год. давност е започнала да тече от тази дата. След тази дата обаче са извършвани множество изпълнителни действия, първото от които е на 28.07.2015 г., а последното – на 23.09.2021 г., всяко от които е прекъсвало давността.

Съгласно трайната практика на ВКС /решение №37/24.02.2021 г. по гр.д. №1747/2020 г., ІV ГО, решение №93/17.05.2021 г. по гр.д. №2766/2020 г., ІV ГО и др./ перемпцията е без правно значение за давността. Когато изпълнителният процес е прекратен поради перемпция на основание чл.433 ал.1 т.8 ГПК, новата давност започва да тече от последното и прекъсване с надлежно извършено изпълнително действие или признание на вземането от длъжника. Когато по изпълнителното дело е направено искане за нов способ, след като перемпцията е настъпила, съдебният изпълнител не може да откаже да изпълни искания нов способ – той дължи подчинение на представения и намиращ се все още у него изпълнителен лист. Единствената правна последица от настъпилата вече перемпция е, че съдебният изпълнител следва да образува новото искане в ново – отделно изпълнително дело, тъй като старото е прекратено по право. Новото искане на свой ред прекъсва давността независимо от това дали съдебният изпълнител го е образувал в ново дело или не е образувал ново дело, като във всички случаи той е длъжен да приложи искания изпълнителен способ.

При тези данни следва да се приеме, че 5-год. погасителна давност за процесните вземания не е изтекла, т.е. процесните вземания не са погасени по давност.

Поради изложеното и поради съвпадане на крайните изводи на двете съдебни инстанции решението на СРС следва да бъде потвърдено изцяло.

С оглед изхода на делото и направеното искане на въззиваемата страна на основание чл.78 ал.3 и ал.8 ГПК следва да се присъдят разноски във въззивното производство в размер на сумата от 100,00 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение.

Воден от гореизложеното съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА изцяло реш е н и е №5196/30.12.2021 г., постановено по гр.д.

№40917/2021 г. по описа на СРС, ГО, 150 състав.

3

ОСЪЖДА ИЛ. ИВ. ИВ., ЕГН **********, адрес: гр. София, жк. ****, да заплати на „К.И.И. БГ“ ЕАД, ЕИК ****, седалище и адрес на управление: гр. София, бул. ****1, Бизнес център „****, на основание чл.78 ал.3 и ал.8 ГПК сумата от 100,00 лв., представляваща разноски във въззивното производство.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС с касационна жалба в едномесечен срок от съобщаването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4