Решение № 2395 от 09.04.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2395 гр. София, 09.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Пепа Маринова-Тонева

Членове:

Василена Дранчовска

Цветомир М. Минчев при участието на секретаря Юлиана Ив. Шулева като разгледа докладваното от Пепа Маринова-Тонева Въззивно гражданско дело № 20251100505251 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.

С решение рег. № 4502 от 17.03.2025 г. по гр.д. № 46263/2024 г.

Софийски районен съд, 40 състав отхвърлил предявените от Е. О. Й., ЕГН **********, срещу „ДЕЛАБАР“ ООД, ЕИК 204460902, осъдителни искове с правно основание чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД за заплащане на сумата от 5 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди под формата на болки, страдания, стрес и др., и сумата от 141 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди за направени разходи за закупуване на лекарства и болничен престой, настъпили в резултат от консумацията на суши на 03.08.2019 г. в заведение „Ларго“ в гр. София, бул.

„Княгиня Мария Луиза“ № 2, стопанисвано от ответното дружество, ведно със законната лихва от 03.08.2021 г. до окончателното плащане. На основание чл.

78, ал. 3 ГПК ищцата е осъдена да заплати на ответника сумата от 1350 лв. – разноски по делото.

Срещу решението е подадена въззивна жалба от ищцата Е. О. Й., която го обжалва изцяло с оплаквания за неправилност - неправилно приложение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила 1 и необоснованост. Изводите на първоинстанционния съд не кореспондирали с приетите по делото писмени и гласни доказателства и заключение на СМЕ.

Свидетелските показания и заключението били възприети едностранчиво, въпреки че от тях можело да се направят и други изводи. По делото се установило по безспорен начин, че на 03.08.2019 г. след 21:00 ч. и до 03:00 ч. на 04.08.2019 г. ищцата със свои приятели посетила заведение „Ларго“ в гр.

София, бул. „Княгиня Мария Луиза“ № 2, стопанисвано от ответното дружество, като само тя от компанията консумирала суши. Съдът неправилно възприел заключението на СМЕ, въпреки че го обсъдил в решението си, но не приел за доказано, че при така бързото развитие на симптомите на ищцата причина можела да бъде само консумацията на суши. Съдът не кредитирал заключението в частта му по първи въпрос. За бързото развитие на симптомите можело да се направи извод от показанията на св. П.. От тях се установила и консумацията на суши от ищцата. Съдът основал решението си на факти и обстоятелства, които били неотносими за спора, не били доказани, и по този начин неправилно приел, че не е доказано хранително отравяне от процесната порция суши, предлагана като „Ларго сет“ в заведението на ответника. Твърди по делото да било установено по безспорен начин, че консумираното от ищцата суши било приготвено от хранителни продукти, за които не били спазени санитарно-хигиенните изисквания за съхранение на рибата или изискванията за нейната термична обработка. От това, че през 2019 г. заведението предлагало суши, а към настоящия момент – не, можело да се направи извод, че заведението не можело да отговори на изискванията за съхранение и обработка на рибата, от която се приготвя суши. Съдът неправилно приел да е недоказан съставът на непозволеното увреждане.

Неправилно приел, че не е налице пряко доказателство за консумацията на суши, като не обсъдил съвкупността и последователността на фактите, от които можело да се направи извод, че след консумацията на суши при ищцата се проявили симптоми на хранително отравяне. По делото се установили претърпените от ищцата неимуществени и имуществени вреди. Не се установили твърденията на ответника, че състоянието на ищцата може да е резултат от алергична реакция. Моли съда да отмени атакуваното решение и вместо това постанови друго, с което да уважи предявените искове.

Претендира разноски за двете инстанции. Прави евентуално възражение за прекомерност по смисъла на чл. 78, ал. 5 ГПК.

2

Въззиваемата страна „ДЕЛАБАР“ ООД с отговор по реда на чл. 263, ал.

1 ГПК оспорва жалбата. Атакуваното решение било правилно, основано на събраните по делото доказателства. По делото се установило, че на процесната дата ищцата е била в заведението, стопанисвано от въззиваемия, но районният съд правилно приел, че от ищцата, чиято е доказателствената тежест, не са установени всички обективни предпоставки за основателността на исковете. Не било доказано противоправно поведение на служители на ответника, нито причинна връзка между консумацията на суши от ищцата и твърдените вреди. Моли съда да потвърди атакуваното решение като правилно. Претендира разноски за въззивното производство съгласно списък по чл. 80 ГПК.

Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл.

259, ал. 1 ГПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което съдът следва да се произнесе по основателността й.

С оглед фактическите твърдения в исковата молба, съдът е сезиран с обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл.

49 вр. чл. 45 ЗЗД – за сумата 5 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, и за сумата 141 лв. – обезщетение за имуществени вреди, претърпени от ищцата в резултат от консумацията на суши на 03.08.2019 г. в заведение „Ларго“ в гр. София, бул. „Княгиня Мария Луиза“ № 2, стопанисвано от ответното дружество. Претендирана е и законната лихва върху главниците от 03.08.2021 г. до окончателното плащане.

Ищцата твърди, че на 03.08.2019 г. след 21:00 ч. посетила със свои приятели заведение „Ларго“, находящо се в гр. София, бул. „Княгиня Мария Луиза“ № 2, стопанисвано от ответника. Били консумирани храни и напитки на обща стойност 1 258.60 лв., за което бил издаден касов бон. От компанията само ищцата консумирала суши, наименувано в заведението „Ларго сет“, на стойност 36.90 лв. Няколко часа след като се прибрала вкъщи ищцата започнала да повръща, през целия ден на 04.08.2019 г. била с повръщане, диария, придружена с кръв, и висока температура, в резултат от обезводняване загубила съзнание. Била прегледана и консултирана от личния си лекар, който установил хранително натравяне, довело до обезводняване, и ищцата била включена на системи. Състоянието й продължило да бъде такова и в следващите дни, поради което на 07.08.2019 г. била приета по спешност в 3

Катедра по инфекциозни болести към ВМА, като й било приложено венозно медикаментозно лечение. Престояла в болницата до 12.08.2019 г. и била изписана с недобри кръвни показатели. Отслабнала с 5 килограма, а възстановителният период продължил повече от 2 месеца, включващ хранителен режим и медикаментозно лечение. Всички лекари, с които ищцата се консултирала били категорични, че състоянието й е резултат от хранително натравяне от консумираното суши. През този период ищцата изпитвала силни болки, чувство на слабост, страх и шок. Претърпяла и имуществени вреди на обща стойност от 141 лв., от които 29 лв. – заплатени за болничен престой, и 112 лв. – за закупени лекарства. Повече от 4-5 месеца след случая ищцата продължила да няма апетит, чувствала болка в областта на корема и преустановила посещенията на заведения, затворила се в себе си.

С отговора на исковата молба, депозиран в срока по чл. 131 ГПК, ответникът е оспорил предявените искове по основание и размер. Оспорил е всички твърдени в исковата молба факти, както и да са налице елементите от фактическия състав на чл. 49 ЗЗД. Оспорил е твърдените от ищцата вреди да са резултат от консумация на суши в негово заведение. Твърди, че във всички негови ресторанти се спазвали хигиенно-санитарните изисквания, поради което няма как да се получи натравяне. Възможно било ищцата да има алергии и да не се е запознала с наличните алергени предварително в менюто;

Възможно било и преди това да е посетила друго заведение и там да е консумирала храни и напитки, които да са довели до влошаване на състоянието й; Възможно било и ищцата да се е заразила с летен стомашночревен вирус, каквато диагноза била посочена в представената епикриза. Не било налице противоправно поведение на негови служители, както и причинно-следствена връзка с претърпени от ищцата вреди. Релевирал е и евентуално възражение за погасяване по давност на вземанията. Искал е от съда да отхвърли исковете.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен до посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните - т. 1 от Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

4

Обжалваното решение е валидно и допустимо. Въззивният съд намира, че при постановяването му не е допуснато нарушение на императивни материалноправни норми, а с оглед оплакванията в жалбата е правилно по следните съображения:

От фактическа страна: Приет по делото е фискален бон от 04.08.2019 г., 02:31 ч., издаден от ответното дружество, на стойност 1 258.60 лв., в който са отразени поръчани храни и напитки, между които „Ларго сет“ на стойност 35.90 лв.

От приетите резултати от лабораторни изследвания, извършени на ищцата на 07.08.2019 г. е видно, че част от кръвните й показатели – левкоцити, лимфоцити, моноцити, неутрофили, калий, са в отклонение от референтните стойности; С-реактивният протеин е силно завишен на 240.20 мг/л при норма до 5; При направена микробиология на фекална маса не са изолирани Шигела, Салмонела, ЕРЕС и Кандида.

Видно от приетата епикриза, издадена от КИБ – ВМА – София, ищцата е била приета за лечение на 07.08.2019 г. и е изписана на 12.08.2019 г.

Поставена е окончателна диагноза: А08.4 – Вирусна чревна инфекция, неуточнена. В снетата по данни на пациентката анамнеза е посочено, че от 04.08.2019 г. е с многократни повръщания, преглеждана при личния лекар, който започнал рехидратираща терапия, но поради неповлияване и леко влошаване в състоянието се насочила към спешен терапевтичен кабинет. В епидемиологичната анамнеза е посочена консумация на суши в заведение за обществено хранене. Не е имала контакт с лица с подобна симптоматика.

Извършено е микробиологично изследване за Салмонела и Шигела отрицателен резултат. В ход на заболяването е посочено: Остро начало с добро повлияване от проведеното лечение – овладян диариен и дехидратиращ синдром. Трайно афебрилна. От проведеното микробиологично изследване не се установява патогенна чревна флора. Няма настъпили усложнения.

Изписана с препоръки за спазване на хранително-диетичен режим и наблюдение от общо-практикуващ лекар.

Свидетелят Ленко П. познава ищцата и семейството й от 2007 г. Бил приятел с майката и бащата на ищцата и поради това постоянно се виждал и с ищцата и брат й. Тъй като били много близки, често го канели в техния дом по повод празници. Поканен бил и на 02.08.2019 г. в дома на ищцата да празнува 5 заедно с тях юбилея на приятеля й К., но тъй като бил ангажиран им казал, че ще отиде на 03.08.2019 г. в заведението, където организирали празненството с приятели. Мероприятието било организирано в заведение, намиращо се в сградата на бившия ЦУМ, откъм бул. „Дондуков“. Събитието било организирано за 21:00 ч., но свидетелят отишъл към 22:30 ч., тъй като отново имал ангажименти. Компанията на ищцата се намирала вляво от входа, били голяма група от около 15-18-20 души. На масата имало сервирани питиета и мезета, като пред Е. имало чиния със суши. Е. много обичала суши и навсякъде си поръчвала. И в процесната вечер свидетелят видял, че пред ищцата има суши, било ядено от него. Е. го поканила да си вземе поне едно парченце суши, но свидетелят отказал. Постоял още няколко минути и си тръгнал да си довърши работата, а когато приключат им казал да му се обадят, за да ги прибере с колата. В заведението Е. била в нормално състояние – весела, усмихната. След като си тръгнал от заведението свидетелят се прибрал вкъщи. Към 02:30 ч. на 04.08.2019 г. получил обаждане по телефона от Е. да ги вземе, за да могат да отидат у тях да го почерпят за повода. Свидетелят отишъл, взел ги заедно с К. от заведението и отишли в дома на Е., където седнали в кухнята. Е. извадила някакви мезета, свидетелят и К. започнали да пият водка и уиски. В един момент Е. заявила, че не се чувства добре, че започва да й се повръща, като не била консумирала нищо у тях. След като се върнала от тоалетната заявила, че болките се засилват и си легнала. На следващия ден свидетелят се обадил да попита как е и разбрал от майка й, че не е добре и през 4-5 минути ходи до тоалетната с повръщане и разстройство, обадили се на личния лекар да отиде на домашно посещение. По-късно през деня отново се чул с майката на ищцата, която казала, че личният лекар дошъл, извършил преглед и казал, че почти сигурно е налице хранително натравяне, като трябва да се направят изследвания на кръв, урина и фекалии, които ще установят какво е и защо е такова състоянието. Знае, че след това се наложило Е. да бъде приета във ВМА за лечение, където престояла около 7 10 дни. Чул се с нея по телефона на 18.08., когато имал рожден ден, тя звучала вяло, говорела някак насила. Отишъл да я види след няколко дни и изглеждала още по-слаба, лицето и било бледожълто, придвижвала се бавно и от време на време залитала като човек, който няма сили да се движи. Свидетелят не знае Е. да има здравословни проблеми или алергии, както и дали преди 03.08.2019 г. е ходила на море или планина. Може би 4-5 дни преди празненството в 6 заведението видял Е., била добре, весела и не била болна от вирус или друго заболяване. Според свидетеля й отнело 4-5 месеца да се възстанови, бавно и постепенно.