Решение № 76 от 10.01.2020, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Търговско дело 2781/2014
- Вид
- Решение № 76
- Подписан
- 10.01.2020
- В сила
- 15.08.2022
- Състав
- НИКОЛА ПЕТРОВ ЧОМПАЛОВ
Цитирани разпоредби
- чл.414 · Граждански процесуален кодекс
- чл.415 · Граждански процесуален кодекс
- чл.417 · Граждански процесуален кодекс
- чл.417, т.10 · Граждански процесуален кодекс
- чл.417, т.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.422 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.429 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.100 ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.100 ал.1 и ал.2 · Закон за задълженията и договорите
- чл.86 · Закон за задълженията и договорите
- чл.92 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 99 · Закон за задълженията и договорите
- чл.99 ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.99 ал.3 · Закон за задълженията и договорите
- чл.316 · Търговски закон
- чл. 491 · Търговски закон
- чл. 492 · Търговски закон
- чл. 537 · Търговски закон
Р Е Ш Е Н И Е гр. София, 10.01.2020 г.
СГС, VI-4 състав, в открито съд.заседание на десети декември две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НИКОЛА ЧОМПАЛОВ
При участието на секретар А. Груева, като разгледа докладваното от съдия Чомпалов т.дело № 2781/14 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
СГС е сезиран с искова молба от „А.П.”
ООД, с която са предявени срещу „П.Б./Б./ ЕАД искове с правно основание чл.422 ал.1 ГПК, вр. с 99 ал.1 ЗЗД, чл.92 ЗЗД и чл.86 ЗЗД. Твърди се от ищеца, че по силата на договор за цесия от 12.08.2011 г. ответникът е прехвърлил на „Б.Н.С.” ООД вземания по договор за кредит от 20.11.2007 г., ведно с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, а в клаузата на чл.5 ответникът е поел задължението да предаде на цесионера всички документи, удостоверяващи вземането, както и послужилите за обезпечение документи, но не е предал издаден от длъжника запис на заповед за обезпечение на вземането. Поради неизпълнението на задължението за предаване на записа на заповед в полза на „Б.Н.С.” ООД е възникнало на основание чл.9 от договора вземане за неустойка, която е равна по размер на обезпечението. В полза на „Б.Н.С.” ООД е била издадена заповед по чл.417 ГПК, срещу която е подадено от ответника възражение, но с договор за цесия от 24.02.2014 г. цесионерът е прехвърлил на ищеца вземането за неустойка, след което ответникът е бил уведомен за прехвърлянето на вземането. Иска се от ищеца да се установи придобитото по договор за цесия вземане срещу ответника в размер на 543 516,63 лв. – главница, и в размер на 134 154,10 лв. – обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода 20.08.2011 г. – 14.01.2014 г.
Ответникът е подал писмен отговор, с който оспорва иска с възражението, че ищецът в качеството на правоприемник на „Б.Н.С.” ООД не е легитимиран да претендира процесното вземане, защото с договор за цесия от 21.06.2013 г. праводателят му е прехвърлил в полза на „Б.И.ЕООД вземанията, придобити от ответника по договора за цесия от 12.08.2011 г. Освен това ответникът е изпълнил задължението си по договора за цесия и е предал на цесионера всички документи за вземането, както и издадения изп.лист. Страните по договора не са имали воля за цедиране/джиросване на вземането по записа на заповед. Навеждат се и възражения, че вземането не е удостговерено от представения в заповедното производство документ. По отношение на иска по чл.86 ЗЗД се сочи, че ответникът не е поставен в забава, защото не е бил поканен.
Прави възражение за нищожност на клаузата на чл.9 от договора, защото не е ясно как се формира по размер, доколкото няма данни за издаване на запис на заповед.
Ищецът е подал допълнителна искова молба, с която поддържа предявените искове с довода, че с договора за цесия от 21.06.2013 г. праводателят му „Б.Н.С.” ООД е прехвърлил на „Б.И.” ЕООД само вземането си срещу „У.” ЕООД, но не и процесното вземане срещу ответника. Поддържа се, че е налице неизпълнение на договорно задължение за предаване на издадения за обезпечение запис на заповед, поради което в полза на цесионера е възникнало обезщетение в размер на уговорената неустойка. Задължението на ответника по чл.5 от договора е за предаване на всички документи за вземането, а не само изброените в тази клауза. Цесионерът е узнал за издадения с обезпечителна функция запис на заповед при получаване на договора за кредит, поради което не е могъл да уговаря съдържанието на клаузата на чл.5 от договора. За цесионера съществува интерес да получи записа на заповед, защото ценната книга е издадена от длъжника, но авалирана от две физически лица.
Ответникът е подал допълнителен писмен отговор, с който поддържа оспорванията на исковете с довода, че при сключен договор за цесия след издаване на заповедта за изпълнение легитимиран да предяви установителния иск е цедентът. Поддържа се, че с договора за цесия от 21.06.2013 г. е прехвърлено вземането заедно с всички привилегии, принадлежности и изтекли лихви, породило действие от вписването в имотния регистър. Освен това записът на заповед не може да се прехвърли с физическо предаване, а е необходимо да се извърши джиро, за да може да се упражнят правата по него. Сочи се, че в договора за цесия не е уговорено да се прехвърлят права по менителничното правоотношение, а записът на заповед е издаден за сума, надвишаваща размера на цедираното вземане. Навежда се довод, че към сключване на договора за цесия ответникът не е разполагал със записа на заповед.
Като трето лице на страната на ищеца е конституиран „Б.Н.С.” ООД, който изразява становище в подкрепа на предявените искове.
Представен е договор за кредит от
20.11.2007 г., от който се установява, че между ответника и „У.” ООД е възникнало търговско правоотношение, по което ответникът е поел задължението да предостави в кредит паричната сума от 200 000 ЕВРО, а кредитопопулчателят е поел насрещното задължение да върне кредита и да плати договорна лихва на 120 месечни вноски. Уговорено е в клаузата на чл.5, че за обезпечение вземането на банката длъжникът издава запис на заповед на предявяване за сумата от 283 000,85 ЕВРО, авалиран от Е. И. Н. и от А.Н.Н.. За обезпечение е учредена и ипотека в полза на банката върху имот пл.N 037097 в гр.Аксаково.
Представен е запис на заповед от 20.11.2007 г., с който „У.” ООД се е задължил да плати на предявяване на ответника сумата от 283 008,56 ЕВРО. Авалисти по записа на заповед са А.Н.Н. и Е. И. Н..
Отбелязано е, че записът на заповед е върнат на Александът Н.Н. на 18.07.2012 г.
Представен е изп.лист по ч.гр.дело N 8830/2011 г. на районен съд гр.Варна, с който „У.” ООД е осъден да заплати на „П.Б./Б./ ЕАД сумата от 167 790,79 ЕВРО – главница по договор за кредит от 20.11.2007 г., сумата от 9846,79 ЕВРО – наказателна лихва, сумата от 2641,96 ЕВРО – просрочена лихва, сумата от 310,25 лв. – комисионна и съдебни разноски от 7064,06 лв.
Представен е договор за цесия от 12.08.2011 г., вписан в книгите по вписвания, с който ответникът е прехвърлил на „Б.Н.С.” ООД вземането в размер на 187 540,87 ЕВРО срещу „У.” ООД по договор за кредит от 20.11.2007 г., за което е издаден изп.лист от 27.06.2011 г. по ч.гр.дело N 8830/2011 г. на районен съд- гр.Варна, срещу цена от 185 000 ЕВРО. Посочено е в договора, че за обезпечение на вземането е учредена в полза на цедента ипотека върху имот пл.N 037097 в гр.Аксаково.
Уговорено е в клаузата на т.5, че ответникът е длъжен да предаде на цесионера в оригинал договор за кредит, нот.акт за учредяване на ипотека, изп.лист, както и всички документи, послужили като обезпечение по договора за кредит. Съдържа се уговорка, според която цедентът отговаря за съществуването на вземането, но не и за платежеспособността на длъжника.
Представен е приемо-предавателен протокол от 19.08.2011 г., в който се сочи, че ответникът е предал на цесионера в оригинал договор за кредит и анексите към него, изп.лист по ч.гр.дело N 8830/2011 г. на районен съд –гр.Варна, нот.акт за учредяване на договорна ипотека, уведомление по чл.99 ал.3 ЗЗД, връчено на длъжника, както и копие на молбата за образуване на изп.дело.
Представен е договор за цесия от
21.06.2013 г., от който се установява, че „Б.Н.с.” ООД е прехвърлил на „Б.И.” ЕООД вземането срещу „У.” ЕООД, което е придобито по сключен с ответника договор за цесия от 12.08.2011 г.
Представен е договор за цесия от
24.02.2014 г., от който се установява, че
„Б.Н.С.” ООД е прехвърлил на ищеца вземане срещу ответника в размер на 711 204,14 лв., от които 543 516,63 лв. – главница, 134 154,10 лв. – обезщетение за забава и 33 533,41 лв. – съд.разноски, което произтича от изп.лист от 29.01.2014 г. по ч.гр.дело N 2270/14 г. на СРС, 74 с-в.
Установява се от показанията на св.Н., че е издал в полза на ответника запис на заповед за сумата от 283 000 ЕВРО за обезпечение на вземането на банката по договор за кредит, който му е бил върнат.
Прието е заключение на съдебно-графологическа експертиза.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:
Предмет на спора пред първоинстанционния съд са искове с правно основание чл.422 ал.1 ГПК, вр. с чл.99 ал.1 ЗЗД, чл.92 ЗЗД и чл.86 ЗЗД.
В полза на „Б.Н.С.” ООД, който има качеството на праводател /цедент/ на ищеца, е издадена на 29.01.2014 г. заповед по чл.417 ГПК срещу банката длъжник - ответника, който в срок е подал възражение по чл.414 ГПК срещу вземането по заповедта. В хода на заповедното производство е сключен договор за цесия от 24.02.2014 г., с който кредиторът „Б.Н.С.” ООД /заявител в заповедното производство/ е прехвърлил в полза на ищеца вземанията по заповедта, а ответникът е получил съобщението за цесията. При тези факти съдът намира, че ищецът в качеството на цедент на спорното вземане по заповедта разполага с надлежна активна легитимация да заведе установителния иск по чл.422 ал.1 ГПК. В т.10б от ТР № 4 от 18.06.2014 г. по тълк.д. № 4/2013 г. ОСГТК на ВКС е прието, че искът би могъл да се предяви и от цесионера. Това означава, че е процесуално допустим предявеният в преклузивния срок по чл.415 ГПК от цесионера иск по чл.422 ал.1 ГПК за установяване на вземането по заповедта.
Извън предмета на настоящето производство е редовността на представения в заповедното производство документ по чл.417, т.3 ГПК, защото този въпрос е предмет на проверка в заповедното производство, респ. в производството по проверка законосъобразността на разпореждането за издаване на заповед за незабавно изпълнение. Следва да се посочи, че дори и представеният със заявлението документ да не е редовен от външна страна и разпореждането за незабавно изпълнение да е неправилно и отменено по частна жалба, това не рефлектира върху допустимостта на иска за установяване на вземането /решение № 1 от 10.04.2018 г. по т.д. № 335/2017 г., Т. К., ІІ Т. О. на ВКС, както и определение от 02.12.2019 г. по ч.т.д. № 2241/2019 г., Т. К., ІІ Т. О. на ВКС/.
Преди сключване на процесния договор за цесия от 24.02.2014 г., с който ищецът се легитимира като носител на вземането по заповедта, е бил сключен по-рано - на
21.06.2013 г./ договор за цесия, с който „Б.Н.С.” ООД е прехвърлил на „Б.И.” ЕООД вземания срещу „У.” ООД, но този по-ранен договор за цесия не рефлектира върху легитимацията на ищеца в качеството на цесионер да заведе иска по чл.422 ал.1 ГПК за установяване на вземането за неустойка по заповедта. Това е така, защото двата договора за цесия имат различен предмет – договорът за цесия от 21.06.2013 г. има за предмет вземане по договор за кредит, а процесният договор за цесия има за предмет вземане за неустойка по чл.92 ЗЗД, произтичащо от неизпълнено от банката ответник задължение по договор за цесия от 12.08.2011 г.. Освен това длъжник по материалното правоотношение в единия случай е „У.” ООД, а длъжник по материалното правоотношение по процесния договор за цесия е банката ответник.
По същество на спора за съществуване на материалното право. Доколкото ищецът извежда правото си в качеството на цесионер /частен правоприемник на „Б.Н.С.” ООД/, основателността на предявения иск е обусловена от съществуването на материалното право в полза на неговия праводател /цедент/ - „Б.Н.С.” ООД. В този случай следва да се извърши проверка дали в полза на цедента „Б.Н.С.” ООД е възникнало и съществувало срещу банката ответник обезщетително вземане, произтичащо от неустоечната клауза на чл.9 от договора за цесия от 12.08.2011 г.
По делото е представен договор за цесия от 12.08.2011 г., от който се установява, че банката ответник /длъжник по заповедта/ при цена от 185 000 ЕВРО е прехвърлила в полза на „Б.Н.С.” ООД вземане в размер на 187 540,87 ЕВРО срещу „У.” ООД, което произтича от договор за кредит от 20.11.2007 г. и за което е издаден изп.лист от 27.06.2011 г. по ч.гр.дело N 8830/2011 г. на районен съд- гр.Варна, а това цедирано вземане е било обезпечено с учредена в полза на банката ипотека върху имот пл.N 037097 в гр.Аксаково. В клаузата на чл.5 от договора за кредит е уговорено, че за обезпечение на вземането на банката кредитополучателят „У.” ООД издава в полза на банката запис на заповед за сумата от 283 008,56 ЕВРО, авалиран от А.Н.Н. и Е. И. Н..
Разпечатката съдържа 35 от 64 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/c6f15eac-0b06-4b7d-8e7a-21ad48e86012