Определение № 1112 от 02.04.2026, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1112 гр. София, 02.04.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на втори април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ася Събева

Членове:

Елена Тахчиева

Кристина Филипова като разгледа докладваното от Ася Събева Въззивно частно гражданско дело № 20261000500904 по описа за 2026 година

Производство по чл.278 ал.1 вр.чл.233 ГПК.

Производството по делото е приключило с постановено Определение № 86 от 04.03.2026г., постановено по т.д. 225/2024 г. по описа на СОС, ТО, 1 състав, с което е обезсилено изцяло Решение № 21 от 09.02.2026г. постановено по същото дело на основание чл. 233 ГПК, и е прекратено производството, поради отказ от иска.

Съобщението за това определение е било връчено на жалбоподателя на 19.03.2026г.

Частната жалба срещу това определение е депозирана на 11.03.2026г. т.е. преди изтичане на преклузивния едноседмичен срок за обжалване на същото.

Жалбоподателят М. Н. Н. изтъква факта, че след предявяване на въззивната жалба е предявилаа молба на основание чл. 232 от ГПК, с което прави отказ от искането посочено във въззивната жалба за присъждане на допълнително обезщетение към вече присъденото на първа инстанция сума от 11 000 евро /21 514,13 лева/ за неимуществени вреди в размер сумата от 4 338,76 евро до сумата от 15 338,76 евро /30 000 лева/ представляваща пълния размер на първоначално предявения с исковата молба размер. С оглед на което, ищцата желае да оттегли въззивната си жалба срещу Решение № 21 от 09.02.2026 год. на СОС, постановено по т. дело № 225/2024 г. Видно от молбата, ищцата не желае изцяло оттегляне на иска срещу ответната страна, а само оттегляне на въззивната жалба, за допълване на първоинстанционното Решението със сумата от 4 338, 76 евро до сумата от 15 338,76 евро /30 000 лева/, представляваща пълния размер на исканото обезщетение посочен в исковата молба. Съдът не се е съобразил с конкретното искане на ищцата, а именно за оттегляне само на въззивната жалба и неправилно е разширил обема на нейното искане до пълното оттегляне на иска срещу ответната страна. На следващо място, СОС едновременно е решил делото, след което е нарушил чл. 233 ГПК, а именно се произнесъл като въззивна инстанция 1 като е обезсилил Решение № 21 от 09.02.2026 год. сам.

Ответникът по ч.ж. „ОЗК - ЗАСТРАХОВАНЕ” АД оспорва същата и моли съдът да потвърди определението като правилно и законосъобразно.

Съдът като взе предвид изложените от страните доводи и представените доказателства намира частната жалба за редовна и допустима, а разгледана по същество – същата е основателна.

С Решение № 21 от 09.02.2026г. постановено по т.д. 225/2024 г. по описа на СОС, ТО, 1 състав, е уважен частично иск с правно основание чл.432 КЗ вр.чл.52 и чл.45 ЗЗД, като ЗАД „ОЗК-ЗАСТРАХОВАНЕ” АД, е осъден да заплати на М. Н. Н., сумата 11 000 евро (единадесет хиляди евро), равностойни на 21514,13лв, за причинените на неимуществени вреди, болки и страдания, от ПТП, настъпило на 20.01.2024г. в Софийска област на път III6002, км.5, по вина на водача на л.а. марка „Рено Меган” с peг. № СА 9564 СР - С. Н. С., застрахован по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, сключена с ЗАД „ОЗК-Застраховане“ АД, с полица №BG/23/123009848811, ведно със законната лихва върху посочената сума от 08.03.2024г., до окончателното й изплащане.

Със същото решение е отхвърлен иска в останалата му част за разликата над 11 000 евро до пълния предявен размер от 15 338,76евро, равностойни на 30 000лв. като неоснователен.

Предмет на въззивно обжалване е единствено отхвърлителната част от решението, като се претендира допълнително обезщетение за неимуществени вреди в размер сумата от 4 338,76 евро т.е. разликата над 11 000 евро до сумата от 15 338,76 евро /30 000 лева/, представляваща пълния размер на претендираното с исковата молба обезщетение, ведно със законната лихва за забава, считано от 08.03.2024г. - датата на предявяване на писмената застрахователна претенция пред ЗАД „ОЗК-Застраховане” АД до окончателно заплащане на обезщетението.

След депозиране на Въззивната жалба пред СОС, жалбоподателката предявява молба от 04.03.2026г. /л.167/ на основание чл. 232 ГПК, с което прави отказ от искането посочено във въззивната жалба за присъждане на допълнително обезщетение към вече присъденото на първа инстанция сума от 11 000 евро /21 514,13 лева/ за неимуществени вреди в размер сумата от 4 338,76 евро до сумата от 15 338,76 евро /30 000 лева/ представляваща пълния размер на исковата молба. По същество желае да оттегли въззивната си жалба срещу Решение № 21 от 09.02.2026 г. на Софийски окръжен съд, постановено по т. дело № 225/2024 год.

С определение № 86 от 04.03.2026г., е обезсилено вече постановеното решение изцяло и е прекратено производството по делото изцяло.

Настоящата съдебна инстанция констатира, че в осъдителната част решението като необжалвано е влязло в сила. След депозиране на въззивната жалба единствено възможно процесуално действие свързано с разпореждане би могло да е оттегляне на въззивната жалба или отказ от иска единствено в отхвърлителната част от иска т.е. за разликата над 11 000 евро /21 514,13 лева/ до сумата от 15 338,76 евро /30 000 лева/ 2 представляваща пълния размер на претендираното обезщетение за неимуществени вреди или само за допълнително търсените 4 338,76 евро, за които производството е все още висящо пред СОС.

При отказ от иска по чл. 233 ГПК съдът се десезира от спора, поради което прекратява разглеждането му и с обратна сила се заличават извършените процесуални действия, включително постановеното по спора решение, което се обезсилва. От цитираната разпоредба следва, че при наличието на волеизявление в този смисъл, законът третира постановеното решение като процесуално недопустимо, тъй като предприетото от ищеца процесуално действие преди влизане на решението в сила има за последица погасяване процесуално правоотношение и отпадане правото и задължението на съда да разреши спора със сила на пресъдено нещо. Разпоредбата на чл. 233 ГПК е израз на диспозитивното начало в гражданския процес - чл. 6, ал. 2 ГПК, съгласно който предметът на делото и обемът на дължимата защита и съдействие, се определят от страните. Нормата на чл. 233 ГПК предвижда възможност за ищеца във всяко положение на делото да извърши отказ от предявения иск, като до влизане в сила на съдебното решение или до изпращането на делото на горестоящата инстанция решаващият съд е компетентен да се произнесе по подадените пред него молби по висящността на делото. Съгласно чл. 233, ал. 1 ГПК отказът може да бъде направен във всяко положение на делото, като ищецът може да се откаже изцяло или отчасти от спорното право. С изявлението си за частичен отказ от право, ищецът заявява на съда и насрещната страна, че се отказва от част от отправено до съда свое искане за защита на накърненото му материално право. С това волеизявление той се отказва от търсената от съда защита за една обособена част от неделимото по основание, но делимо по размер субективно право, което е било предмет на предявения иск. Процесуална последица от заявения частичен отказ от иска, с който той уведомява съда, че вече частично е десезиран, се явява задължението на съда да прекрати състоянието на висящност на спора досежно посочената от ищеца част. 3а останалата част спорът остава висящ и за нея са приложими съответните правни норми. Развитието на производството по постъпилата срещу решението жалба е обусловено от произнасянето на съда по направения преди това отказ от иска. При направен частичен отказ от иска пред въззивния съд, същият преди да продължи действията по администриране на въззивната жалба, следва да се произнесе по искането, ако жалбата не е изпратена на по-горния по степен съд. Съдът, до който е адресирана жалбата, е компетентен да се произнесе по обезсилване на постановеното по спора решение само в хипотезата на отказ от иска, направен пред него, след като жалбата му е изпратена за произнасяне по нея от долустоящия съд. В случая все още не е било образувано въззивно производство пред САС, поради което компетентен да се произнесе е именно СОС. Затова този довод на жалбоподателя е неоснователен.

Що се отнася до втория довод, същият е основателен, тъй като очевидно жалбоподателкатаищца желае оттегляне на въззивната жалба и прекратяване на производството по администриране на същата, но вместо да посочи като правно основание чл.264 ГПК е посочила погрешно чл.232 ГПК. Правната квалификация е предоставена за преценка на съда 3 и ако искането не е било ясно формулирано, съдът следва също изрично да укаже на страната да уточни твърденията си, касаещи изявленията за оттегляне (чл. 232 ГПК) или отказ (чл. 233 ГПК) от искове следва да съдържат ясно волеизявление на страната или изрично упълномощения й процесуален представител за десезиране на съда с конкретния спор изцяло или за определена част от него.

Предвид изложеното, поради липсата на висящо производство в посочената осъдителна част с оглед влизането в сила съдебното решение е изключено ищцата да направи отказ от исковете изцяло. В тази част определението е неправилно и като такова следва да бъде отменено частично с оглед диспозитивното начало.

За разлика от това в отхвърлителната част, по отношение на висящия процес направеният отказ от исковете от страна на надлежно упълномощения за това процесуално действие представител на ищцата на основание чл. 233 ГПК е допустим и валиден. За важимостта на отказа от искове не се изисква съгласието на насрещната страна.

Воден от изложеното и на основание чл.278 ГПК

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение № 86 от 04.03.2026г., постановено по т.д. 225/2024 г. по описа на СОС, ТО, 1 състав, в частта, с която е обезсилено Решение № 21 от 09.02.2026 г. постановено по т.д.№ 225/24г. в осъдителната му част, и е прекратено производството на основание чл. 233 ГПК поради отказ от иска в тази му част.

ВРЪЩА делото на СОС, ТО, 1 състав за издаване на изпълнителен лист и архивиране.

Определението не подлежи на обжалване пред ВКС.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4