Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 86 от 20.03.2026, Районен съд - Нова Загора

Съд
Районен съд - Нова Загора
Дело
Гражданско дело 906/2025
Вид
Решение № 86
Подписан
20.03.2026
В сила
17.04.2026
Състав
ГАЛИНА РУСКОВА ЗЛАТЕВА

Цитирани разпоредби

  • чл.124, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.186 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.237 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.38 · Закон за адвокатурата
  • чл.38, ал.1, т.2 · Закон за адвокатурата
  • чл.38, ал.2 · Закон за адвокатурата
  • чл.45 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.432, ал.1 · Кодекс за застраховането
  • чл.49 · Кодекс за застраховането
  • чл. 496 ал. 1 · Кодекс за застраховането
  • чл.498, ал.3 · Кодекс за застраховането

РЕШЕНИЕ

№ 86 гр. Нова Загора, 20.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – НОВА ЗАГОРА в публично заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ГАЛИНА Р. ЗЛАТЕВА при участието на секретаря ИРЕНА Н. РАЙЧЕВА като разгледа докладваното от ГАЛИНА Р. ЗЛАТЕВА Гражданско дело № 20252220100906 по описа за 2025 година

Постъпила е искова молба от Д. О. Г. ЕГН **********, с постоянен адрес: ******, чрез Адвокатско Дружество „Г. и Марков“, Булстат *********, представлявано от адв. К. К.

Г., против ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, р-н Студентски, бул.„Симеоновско шосе“ № 67 А, представлявано от М.Д., С.А., П.Д., В.И., с правна квалификация по чл.124, ал.1от ГПК, вр. с чл.432, ал.1 от КЗ и цена на иска 14 978,77 лева.

Ищецът твърди, че на 02.01.2024г., около 23:30ч., в гр. Нова Загора, на кръстовището на ул.„Изворна“ и ул.„Васил Левски“, С.Е.Д., в качеството си на водач на лек автомобил марка „Шевролет Авео“, срег. № ******, собственост на С.Н.Г., при навлизането се на регулирано с пътни знаци кръстовище не съобразил поведението си на пътя, като не спрял на пътен знак Б - 2 /спри пропусни движещия се с предимство/ и отнел предимството на движещия се по път с предимство лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „АМГ ЦЛС S3“, с регистрационен № *******, управляван от П.С.Е., собственост на Д. О. Г.. Вследствие на така настъпилото пътно транспортно произшествие, автомобилът на ищцата понесъл значителни материални щети. Към датата на настъпване на ПТП отговорността на виновния водач, управляващ лекия автомобил марка „Шевролет Авео“, с peгистрационен номер *******, била застрахована по застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, полица № BG/22/123003434004, валидна от 15.11.2023г. до 14.11.2024 г., издадена от ответника - ЗК „Лев Инс“ АД.

След подадено уведомление за настъпило застрахователно събитие, по описа на ЗК „Лев Инс“ АД била образувана щета № 2330-5000-24-000001. Служител на застрахователя изготвил „Описи” на увредените детайли по лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „АМГ ЦЛС 53“, с регистрационен № ******* , като направил и снимков материал, но на доверителката му не било изплатено застрахователно обезщетение за нанесените щети по автомобила й.

Ищцата направила запитване до оторизиран дилър и сервиз на Мерцедес-Бенц в 1

„Силвър Стар Ритейл“ ЕАД, които й издали проформа фактура № 01/13.03.2024 г. за увредените частите и ремонта на лекия и автомобил на цени възлизащи на 45 188 лв. с включено ДДС 20%. Отделно от това ищцата била заплатила и сумата от 150 лв. за превоз на автомобила и до сервиз, където да се осъществи ремонта на увредения й автомобил в следствие на настъпилото ПТП. Въпреки, че ищцата е изпълнила всички указания на застрахователя, последният не бил изплатил полагащото й се застрахователно обезщетение, в предвидения в чл. 496 ал. 1 от КЗ срок, който срок е изтекъл към настоящия момент.

Във връзка с гореизложеното и на основание чл.498, ал.3 вр. чл.432, ал.1 от КЗ, за ищцата бил налице правен интерес от предявяването на иск, пряко срещу застрахователя на виновния водач, а именно ЗК „Лев Инс“ АД.

Пред Окръжен съд Сливен било образувано гр.дело № 195/2024г. и въз.гр.д.№ 130/2025г. пред Апелативен съд - Бургас, с което пострадалата предявила изплащане на застрахователно обезщетение за претърпените от нея имуществени вреди. Производството приключило с Решение № 104/02.06.2025 г., по въз.гр.д.№ 130/2025 г., по описа на АС Бургас, с което ответното застрахователно дружество било осъдено да заплати на ищцата сумата от 26 000 лв. /предявена частично от цялата сума в размер на 45 338 лв./, представляващи имуществени вреди в следствие на ПТП от 02.01.2024г., ведно със законната лихва за забава до окончателното изплащане на сумата. Решението не било обжалвано и влязло в законна сила.

Предвид гореизложеното за Д. О. Г. бил налице правен интерес да претендира по съдебен ред изплащане на застрахователно обезщетение за претърпените от нея имуществени вреди, в следствие на процесното ПТП, пряко от застрахователя на виновния водач ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД за неизплатената му част от пълното му дължимо обезщетение, възлизаща на 14 978.77 лв..

Моли, да бъде осъдена ЗК „Лев Инс“ АД, да заплати на Д. О. Г. сума в размер на 14 978.77 лв. (четиринадесет хиляди деветстотин седемдесет и осем лева и седемдесет и седем ст.), представляващи разликата между заплатеното обезщетение от 26 000 лв., уваженият частичен иск от 45 338 лв. и действителния размер на причинените имуществени вреди от 40 978.77 лв. настъпили, в резултат на ПТП от 02.01.2024 г. в гр. Нова Загора, ведно със законната лихва за забава върху присъденото обезщетение за имуществени вреди, считано от датата, на която ищцата е уведомила ответника за настъпилото ПТП - 04.01.2024 г. до окончателното й изплащане. Претендират се сторени от нея разноски в настоящото производство.

Направено е доказателствено искане на основание чл.186 от ГПК да се изиска за послужване ГД № 195/2024 г. по описа на ОС-Сливен.

В срока по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, който не оспорва предявения иск, както и изложените в исковата молба обстоятелства и моли съда да постанови решение при условията на чл.237 от ГПК.

С оглед направеното признание на иска по делото е постъпило становище вх.№ 1035/ 20.02.2026г. от ищцата Д. О. Г., чрез нейния процесуален представител адв.К. Г., който счита, че следва да бъде постановено решение от съда по признание на иска.

Съдът, след като взе предвид доводите на страните и като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

Съдът приема, представените от ищеца с исковата молба писмени доказателства, а именно: Протокол за ПТП № 804802/ 03.01.2024г.; Справка за ГО към дата 02.01.2024г.;

Опис-заключение по щета № 2330-5000-24-000001; Проформа фактура 01 на стойност 2

45188.84 лева ; Фактура № 0000000400/ 06.01.2024г.; Свидетелство за регистрация Част 1 на МПС с рег.№ ******; Решение № 104/ 02.06.2025г. по въз.гр.дело № 130/ 2025г. на АС Бургас.

Претендираните от ищецът права произтичат от обстоятелството, че на 02.01.2024г., около 23:30ч., в гр. Нова Загора, на кръстовището на ул.„Изворна“ и ул.„Васил Левски“, С.Е.Д., в качеството си на водач на лек автомобил марка „Шевролет Авео“, срег. № ******, при навлизането си на регулирано с пътни знаци кръстовище не спрял на пътен знак Б - 2 /спри пропусни движещия се с предимство/ и отнел предимството на движещия се по път с предимство лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „АМГ ЦЛС S3“, с регистрационен № *******, управляван от П.С.Е., собственост на Д. О. Г.. Вследствие на ПТП автомобилът на ищцата понесъл значителни материални щети. Към датата на настъпване на ПТП отговорността на виновния водач, управляващ лекия автомобил марка „Шевролет Авео“, с peгистрационен номер *******, била застрахована по застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, полица № BG/22/123003434004, валидна от 15.11.2023г. до 14.11.2024 г. на ЗК „Лев Инс“ АД.

След подадено уведомление за настъпило застрахователно събитие в ЗК „Лев Инс“ АД била образувана щета № 2330-5000-24-000001. Служител на застрахователя изготвил „Описи” на увредените детайли по лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „АМГ ЦЛС 53“, с регистрационен № ******, но застрахователно обезщетение за щетите не било изплатено.

Оторизираният дилър и сервиз на Мерцедес-Бенц в „Силвър Стар Ритейл“ ЕАД издал проформа фактура № 01/13.03.2024 г. за увредените части и ремонта на МПС на стойност 45 188 лв. с включено ДДС 20%. Отделно от това ищцата заплатила сумата от 150 лв. за превоз на автомобила до сервиз, където да се осъществи ремонта в следствие на настъпилото ПТП. В предвидения в чл.496, ал.1 от КЗ срок застрахователят не изплатил застрахователното обезщетение.

На основание чл.498, ал. 3 вр. чл. 432, ал. 1 от КЗ за ищцата упражнила правото си на иск, пряко срещу застрахователя на виновния водач, а именно ЗК „Лев Инс“ АД. Пред Окръжен съд Сливен било образувано гр.дело № 195/2024г. и въз.гр.д.№ 130/2025г. пред Апелативен съд - Бургас, с което пострадалата предявила изплащане на застрахователно обезщетение за претърпените от нея имуществени вреди. Производството приключило с Решение № 104/02.06.2025 г., по въз.гр.д.№ 130/2025 г., по описа на АС Бургас, с което ответното застрахователно дружество било осъдено да заплати на ищцата сумата от 26 000 лв. /предявена частично от цялата сума в размер на 45 338 лв./, представляващи имуществени вреди в следствие на ПТП от 02.01.2024г., ведно със законната лихва за забава до окончателното изплащане на сумата.

Съдът, въз основа на установеното, като съобрази становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, преценени поотделно и в съвкупност, извежда следните правни изводи:

Съдът намира иска за процесуално допустим – предявен е от легитимирана страна при наличието на правен интерес.

Предявен иск е с правно основание по чл.432, ал.1, във вр. с чл.380, ал.1 и чл.409 от КЗ, вр. с чл.49, вр. с чл.45 от ЗЗД.

Предявен е частичен иск от Д. О. Г. ЕГН ********** против ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД ЕИК ********* с цена 14 978,77 лева, представляваща разликата между заплатеното обезщетение от 26000 лева, уваженият частичен иск от 45338 лв. и действителния размер на причинените имуществени вреди от 40978.77 лв. настъпили, в резултат на ПТП от 02.01.2024г. в гр.Нова Загора, ведно със законната лихва за забава върху присъденото 3 обозщетение за имуществени вреди, считано от датата, на която ищцата е уведомила ответника за настъпилото ПТП – 04.01.2024г. до окончателното й изплащане.

С искова молба депозирана в ОС Сливен на 25.06.2024г. ищцата предявила своите претенции спрямо ответника да й бъде изплатено обезщетение от 26000 лв., който иск бил предявен частичен от пълния размер от 45338 лв. за причинените й щети и било образувано гр.дело № 195/ 2024г. на Окръжен съд Сливен. Със съдебно решение № 104/ 02.06.2025г. по въз.гр.д.№ 130/2025г. по описа на АС Бургас, с което било изменено Решение № 346/ 28.11.2024г. по гр.дело № 195/2024г. на СлОС, ответното застрахователно дружество било осъдено да заплати на ищцата сумата от 26 000 лв. /предявена частично от цялата сума в размер на 45 338 лв. и действителния размер на причинените имуществени вреди от 40978.77 лв./, представляващи имуществени вреди в следствие на ПТП от 02.01.2024г., ведно със законната лихва за забава до окончателното изплащане на сумата.

Съгласно т.2 на ТР № 3 от 22.04.2019г. по тълк.дело № 3/ 2016г. на ОСГТК на ВКС решението по уважен частичен иск за парично вземане се ползва със сила на присъдено нещо относно правопораждащите факти на спорното субективно материално право при предявен в друг исков процес иск за защита на вземане за разликата до пълния размер на паричното вземане, произтичащо от същото право. При уважаване на частичния иск обективните предели на СПН обхващат основанието на иска, индивидуализирано посредством правопораждащите факти правоотношението /юридическите произтича/, страните факти, по от които материалното правоотношение и съдържанието му до признатия размер на спорното субективно материално право. Поради това, че общите правопораждащи юридически факти са едни и същи, както за частичния иск, така и за иска за останалата част от вземането, те се ползват от последиците на СПН при разглеждане на иска за останалата част от вземането. В случаите, когато предмет на последващия иск за съдебна защита е разликата /остатъка/ от вземането, се касае до същото субективно материално право, същото вземане, но в останалия незаявен с предявения преди това частичен иск обем. По двата иска се претендира едно и също вземане, но в различен обем, различни части. Предвид правоустановяващото и преклудиращото действие на СПН е недопустимо в последващия исков процес за остатъка от вземането да се спори относно основанието на вземането и правната му квалификация.

Изхождайки от това съдът намира по същество иска за основателен. Предвид направеното от ответникът изявление с писмения отговор на исковата молба по чл.131 от ГПК и депозираното становище от ищцата, че моли да бъде постановено решение по признание на иска, следва да бъде уважен същия съгласно чл.237 от ГПК поради признание на иска.