Решение № 1022 от 17.07.2024, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1022 гр. Пловдив, 17.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXII СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Кръстина Люб. Димитрова при участието на секретаря Елена В. Ангелова като разгледа докладваното от Кръстина Люб. Димитрова Гражданско дело № 20225300100166 по описа за 2022 година

Предявен е иск с правна квалификация чл.108 от ЗС.

Делото е образувано по искова молба на В. Н. Н., ЕГН ********** от гр.**** против В. В. Т., ЕГН ********** и Л. В. Т., ЕГН ********** – двете от гр.****.

Ищцата твърди, че е собственик на описания в исковата молба недвижим имот /ателие/ по силата на дарение, оформено с нотариален акт №**** на нотариус С.Х.. Дарението е извършено в нейна полза от **** й Е. К.

Р. и нейният **** В. Б. Р.. Твърди се, че имотът се ползва от ответниците, които са **** и които са допуснати там от Е. Р. по молба на нейния **** К. К.

/починал на ****/. К. и ответницата В. Т. били съдружници във „Венис 2017”ООД и молбата била ****те да бъдат допуснати да живеят в жилището, докато уредят жилищния си проблем. След около година Р. помолила ответниците да освободят жилището, ноте отказали. След дарението ищцата ги поканила да сторят същото с нотариална покана, но без успех. Ето защо сезира съда с искане да постанови решение, с което ответниците да бъдат осъдени да й предадат владението на имота, представляващ: самостоятелен обект с идентификатор №**** по кадастралната карта и кадастралните 1 регистри на гр.****, който обект се намира в сграда с идентификатор №****, разположена в имот №****; предназначение на обекта – ателие за творческа дейност, брой нива на обекта – 1, посочена в документа площ – 65.90 кв.м., прилежащи части – 0.840% от общите части на сградата; съседни самостоятелни обекти: на същия етаж – ****.45, под обекта – ****.33, над обекта – ****.55.

Ответниците оспорват иска. Посочват, че процесният имот е придобит от Е. Р. чрез пълномощник с нотариален акт от 15.06.2018г. от дружеството „Зора инвест”ЕООД. Твърдят още, че тази сделка и последващата сделка дарение в полза на ищцата са нищожни като сключени при условията на пълна симулация. В подкрепа на това се излагат следните съображения:

В. Т. е бил **** в „Ексел билдинг”ООД, което дружество заедно с няколко физически лица било съсобственик на шест недвижими имоти.

Съсобствениците възнамерявали да обединят имотите и да извършат делба на правата на строеж, съобразно с притежаваните дялове. На 01.082012г. бил сключен договор за продажба на дружествения дял на В. Т. в полза на А. Д.

Ю.. На същата дата страните подписали спогодба – обратно писмо, в което разкрили действителната си воля, а именно – че срещу придобитите от Т. дялове от капитала на дружеството, Ю. поема задължението да прехвърли на Т. или на посочени от него трети лица, без заплащане, три апартамента от сграда, която „Ексел билдинг” е могло да построи: ап.17 на ет.4, ателие №45 на ет.7 и ап.46 на ет.7. С констативен нотариален акт от 30.01.2015г. „Ексел билдинг” било признато за собственик на 626/1070 ид.части от ПИ №****. На 24.04.2015г. 206/1070 ид.части от този имот били апортирани в капитала на „Зора инвест”ЕООД. На 11.06.2015г. бил сключен договор за продажба, по силата на който А. Ю. придобил от „Ексел билдинг”ООД 100% от капитала на „Зора инвест”ЕООД. На 18.09.2015г. била извършена доброволна делба на правата на строеж върху имот №****. Ю. започнал строежа на сградата, вкоято следвало да се изградят и обещаните три обекта на Т.. Последният по това време имал задължения към кредитори и поискал имотите да бъдат прехвърлени не на него, а на посочени от него лица. Така ап.№17 бил прехвърлен на **** му Л. Т., апап.№46 – на **** чу В. Т., а ателието, предмет на настоящия спор било продадено на ****та на Е. Р. – **** на близкия приятел на Т. – К. К.. Идеята била К. привидно да придобие процесното ателие, като след време го прехвърли на **** на Т.. К. обаче имал резерви да 2 придобие обекта лично, затова предложил като купувач по сделката да фигурира неговата **** Е. Р.. Поддържа се, че индиция за действителните уговорки са както посочената в нотариалния акт цена и начина й на плащане, така и липсата на обезпечение. Твърди се, че тази цена не е заплащана със средства на Е. Р., а с пари, дадени от В. Т. на К. К., а той от своя страна ги предоставил на Е. Р.. Цената била заплатена по следния начин: на 02.07.2018г. на „Зора инвест” е наредена сумата 25 000,00 лева, а след това е върната от Ю. на К.. На 06.07.2018г. по сметката на дружеството е наредена сумата 27 250,00 лева и след това отново върната от Ю. на К.. След това К. върнал сумата 27 250,00 лева на Т..

Ответниците твърдят, че към датата на сделката – 15.06.2018г. процесният обект бил завършен само в груб строеж. Всички довършителни работи били извършени от тях в периода 15.06.2018г. – м.февруари 2020г., с помощта на родителите им. Всичко това било добре известно на семейството на К. К. и никой от членовете му не се противопоставил. До момента на смъртта на К. никой не заявявал претенции по отношение собствеността на ателието. След това възникнал спор относно полагащия се на неговите наследници дял от капитала на дружеството „Венис 2017”ООД. Тогава ищцата /**** на К./ поискала от В. Т. да й прехвърли дела си в това дружество и едва тогава **** й Е. щяла да й върне процесния имот. Поддържа се, че Е. Р. не искала да завежда иск за собственост на имот, който не е нейна собственост, затова прехвърлила същия на майка си.

Ответниците считат за нищожни описаните по-горе две сделки, като се твърди да е налице абсолютна симулация, а при усолвията на евентуалност се прави възражение за относителна симулация на сделката от 15.06.2018г. – имотът е прехвърлен на Е. Р. само привидно с цел на бъдат заблудени кредиторите на Т.. По отношение на договора за дарение се твърди абсолютна симулация – целта на страните не била да бъде надарена ищцата, а да й се даде възможност да води настоящото производство, без да се засегне доброто име на Е. Р.. Според ответниците заради нищожността на първата сделка, последвалото дарение не е произвело правни последици, доколкото никой не може да прехвърли права, които не притежава.

Ответниците навеждат възражение за право на задържане, в случай, че съдът уважи иска. Посочват, че са направили разноски по извършените СМР в 3 имота, възлизащи на 33 560,00 лева. Поддържа се, че вложените средства, труд и материали са довели до увеличаване на стойността на проесното ателие минимум с посочената сума. Позовават се на чл.72, ал.3 от ЗС във вр. с чл.74, ал.2 от ЗС с искане да им бъде признато право да задължат имота до заплащане на по-малката сума измежду сумата на направените разноски и сумата, с която се е увеличила стойността на имота вследствие на тези подобрения.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност, намира за установено следното:

Страните не спорят, че процесният имот се намира във фактическа власт на ответниците.

С нотариален акт №78, т.2, н.д.№269/15.06.2018г. „Зора инвест”ЕООД е продало на Е. К. Р., представлявана от пълномощника Х. П. Т., самостоятелен обект в сграда с идентификатор №****, ведно с идеална част от поземления имот, при уговорена цена от 52 500,00 лева, платима от купувача на продавача по банков път в двадесет дневен срок от датата на сделката. С нотариален акт №**** на нотариус С.Х. Е. К. Р. и ****ът й В. Б. Р. даряват на В. Н. Н. самостоятелен обект в сграда с идентификатор №****, ведно с идеална част от поземления имот. Страните не спорят, че имотът, предмет на тези сделки е във фактическа власт на ответниците от извършването на първата сделка до настоящия момент. Няма и спор, че ответниците са били допуснати да живеят в жилището от покойния К. К..

Относно извършените по първата сделка плащания се установява по безспорен начин, че на 29.06.2018г. В. Б. Р. е превел по банковата сметка на ****та си Е. К. Р. сумата 25 000,00 лева. Същата тази сума Р. е заплатила по сметката на продавача „Зора инвест”ЕООД с банков превод на 02.07.2018г. На 05.07.2018г. Русев е превел по сметката на Р. още 27 500,00 лева. На 06.07.2018г. Р. е прехвърлила и тази сума по сметката на дружеството, заплащайки по този начин уговорената в договора цена в общ размер на 52 500,00 лева. Съгласно приетата и неоспорена от страните експертиза на вещото лице Д.С., която съдът кредитира като обективно и компетентно изготвена, плащането на цената, посочена в нотариалния акт от 15.06.2018г. е извършено от Е. Р. по банков път по сметката на „Зора инвест”ЕООД в Българо-американска кредитна банка” – на 02.07.2018г. е постъпила сумата 4

25 000,00 лева, а на 06.07.2018г. е постъпил и остатъка от 27 500,00 лева. С тези суми са погасени задължения по издадени фактури на Е. Р. №****г. и №****г. с основание „плащане на аванс по предварителен договор за покупкопродажба на ап.№****. На датата на сделката – 15.06.2018г. е издадена окончателна фактура за продажбата №****г. и са приспаднати авансовите плащания по посочените фактури. Вещото лице посочва още, че постъпилата по сметката на „Зора инвест”ЕООД сума от 25 000,00 лева е била изтеглена в брой на каса от управителя на дружеството А. Ю. на 04.07.2018г. Постъпилата сума в размер на 27 500,00 лева е останала налична по сметката на дружеството и е послужила за погасяване на задължения към доставчици.

По делото не са представени т.н. обратни писма, изходящи от страните по оспорените сделки, от които да е видно, че волята им е различна от отразената в нотариалните актове и че не са целели настъпването на правните последици от продажбата, съответно дарението. Не се представиха и документи, представляващи начало на писмено доказателство, въз основа на които да може да се обоснове извод на наличие на твърдяната симулация в нейните разновидности. Сделките по прехвърляне на дялове между съдружници, сред които ****та на ответниците В. Т. и поеманите към него задължения за прехвърляне на имоти /спогодба – обратно писмо, приложено на л.105 от делото/, включително процесния, не са доказателство, установяващо волята на страните по сделката от 15.06.2018г.

Разпитаните свидетели на ответниците - А. Ю., Н. К. и В. Т. с показанията си установяват налични уговорки между тях двамата и К. К..

Последният бил помолен, но не искал да участва като страна по договора за продажба на процесния имот, обещан след построяването му на Т., но породи добрите им отношения и съдружието с В. Т., предложил този имот да бъде прехвърлен на **** му Е.. Проблеми с имота се появили след смъртта на К., тъй като наследниците му заявили претенции по повод дяловото участие на наследодателя във фирмата „Венис 2017”.

Нито един от свидетелите не говори за личното участие на Е. в разговорите и за това тя да се е съгласила само формално да придобие собствеността, а в действителност да зачита правото на Т.и върху имота и да е поела ангажимент да им прехвърли собствеността в бъдеще. Нещо повече – свидетелят Ю. през цялото време говори за К. К. като купувач по сделката, а 5 не за неговата **** /”В. Т. ми каза да прехвърля на К. единия апартамент, прехвърлих го”, „по време на нотариалната сделка беше дошъл негов пълномощник”/. Според свидетеля парите за продажбата са били дадени от Т. на две вноски, а той – Ю. ги предавал на К.. Това противоречи на установеното с писмените доказателства по делото, коментирани по-горе относно начина на плащане на сумата 52 500,00 лева и с приетата счетоводна експертиза.

Свидетелят Т. цитира думите си към ищцата след смъртта на К. по следния начин: „апартамента си е чисто наш, имахме уговорка с мъжа ти”, потвърждавайки по този начин водени разговори и постигнати уговорки не с купувача Е. Р., а с нейния ****. Тъй като ****та не е страна по сделката, такива уговорки са ирелевантни за настоящия спор. Според свидетеля **** му В. очаквала да получи реална печалба от около 120 – 140 000,00 лева, „която тя ще си заплати, съответно данък печалба и тогава той /К./ ще й прехвърли апартамента на нейно име”. Това твърдение насочва мисълта към уговорка за бъдеща продажба на имота, а не за наличие на персонална симулация.