Определение № 5188 от 12.11.2025, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 5188 гр. София, 12.11.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Марио Първанов

Членове:

Маргарита Георгиева

Николай Иванов като разгледа докладваното от Николай Иванов Касационно гражданско дело № 20258002101940 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на М. Д. Н., чрез адв. М. П. от АК- Добрич, против въззивно решение № 1139/04.11.2024 г. постановено по възз. гр. д. № 1344/2024 г. по описа на Окръжен съд – Варна, с което е отменено решение № 1578/08.05.2024 г. по гр.д. № 15959/2023 г. на Районен съд – Варна, в частта в която на основание чл. 127, ал. 2 СК е определен режим на лични отношения между бащата И. Й. К. и детето П. И. Й., като вместо това е определен режим на лични контакти, както следва: 1) до навършване на тригодишна възраст на детето – всяка първа и трета събота и неделя от месеца, в периода от 10.00 часа до 16.00 часа на съответния ден без преспиване, на територията на община Варна, като бащата ще взима и връща детето от и до дома на майката; на Великден и на Светли понеделник за времето от 10.00 часа до 16:00 часа на съответния ден без преспиване; на Коледа – 25.12. и на деня след Коледа – 26.12. за времето от 10.00 часа до 16.00 часа на съответния ден без преспиване; на 31.12., и 01.01. от 10.00 часа до 16.00 часа на съответния ден без преспиване, на територията на община Варна, като бащата ще взима и връща детето от и до дома на майката; на рождения ден на детето – 3 часа в съответния ден след предварително съгласуване с майката; 2) след навършване на тригодишна възраст на детето до навършване на седемгодишна възраст – всяка първа и трета събота и неделя от месеца, в периода от 10.00 часа в събота до 18 часа в неделя с преспиване, на територията на община Варна, като бащата ще взима и връща детето от и до дома на майката; на Великден за времето от 16.00 часа на неделния ден /Великден/ до 18.00 часа на Светли понеделник с преспиване; на Коледа – от 16.00 часа на 25.12. до 18.00 часа на 26.12. с преспиване, на Нова Година – от 16.00 часа на 01.01. до 18.00 часа на 02.01. с преспиване, на територията на община Варна, 1 като бащата ще взима и връща детето от и до дома на майката; на рождения ден на детето – 3 часа в съответния ден след предварително съгласуване с майката; 3) след навършване на седемгодишна възраст на детето – всяка първа и трета събота и неделя от месеца, в периода от 10.00 часа в събота до 18 часа в неделя с преспиване, като бащата ще взима и връща детето от и до дома на майката; на Великден за времето от 16.00 часа на неделния ден /Великден/ до 18.00 часа на Светли понеделник с преспиване; на Коледа – от 16.00 часа на 25.12. до 18.00 часа на 26.12. с преспиване, на Нова година – от 16.00 часа на 01.01. до 18.00 часа на 02.01. с преспиване, като бащата ще взима и връща детето от и до дома на майката; на рождения ден на детето - 3 часа в съответния ден след предварително съгласуване с майката; 20 дни през лятната ваканция с преспиване при бащата, в период, когато майката не ползва платен годишен отпуск.

В писменото изложение на основанията за допускане на касационното обжалване касаторът посочва в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК следните правни въпроси: 1.

„Задължен ли е въззивния съд да събира доказателства с оглед охрана интереса на детето и да направи съвкупна преценка на всички правно-релевантни обстоятелства с оглед интереса на детето на следните обстоятелства: родителски качества; полагане грижи и умения за възпитание; трудови навици; морални качества на родителя; социално обкръжение и битови условия; възраст и пол на детето; привързаност между деца и родители и между децата и др.?“; 2. „Интересите на детето в производството по иск по чл. 127, ал. 2 СК налагат ли съдът да възложи изготвянето на социален доклад относно условията за живеене при родител, ако условията за живеене и отглеждане на детето при този родител останат неизяснени и неустановени по делото?“. Твърди се, че първият въпрос е разрешен от въззивния съд в противоречие с решение № 196 от 21.12.2018 г. по гр. д. № 1101/2018 г. на ВКС, III г.о., ППВС 1/1974 г., ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС и решение № 33 от 25.03.2019 г. по гр. д. № 1370/2018 г. на ВКС, III г.о. По втория въпрос се сочи противоречие с решение № 50261 от 19.02.2022 г. по гр. д. № 5052/2021 г. на ВКС, III г.о. и решение № 70 от 02.02.2024 г. по гр. д. № 4628/2022 г. на ВКС, III г.о.

Ответникът по жалбата И. Й. К., чрез адв. П. Т. от АК- Варна, е подал писмен отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, в който твърди, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване, като оспорва жалбата и по същество.

Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 283 от ГПК срещу решение на въззивен съд, подлежащо на касационно обжалване, и е процесуално допустима.

Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, за да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, взе предвид следното:

От фактическа страна въззивният съд е приел за безспорно установено, че И. Й. К. и М. Д.

Н. са родители на малолетното дете П. И. Й., родено на 29.05.2023 г., както и че те не живеят заедно от раждането й, като бащата живее във Великобритания, а майката – в [населено място]. С първоинстанционното решение съдът е предоставил на основание чл.

127, ал. 2 СК /по предявен иск от И. К. и насрещен иск от М. Н./ упражняването на родителските права по отношение на детето П. на неговата майка М. Н., при която детето да живее, определил е режим на лични отношения на бащата с дъщеря му, както следва: 1) до 2 навършване на три години на детето - 29.05.2026 г.: всяка първа и трета седмица от месеца, бащата да посещава детето в дома на майката в периода от 10.00 часа до 12.00 часа без преспиване, в присъствие на социален работник; 2) след навършване на тригодишна възраст на детето до навършване на 7-годишна възраст: всяка първа и трета седмица от месеца, бащата да взема детето от дома на майката в 10.00 часа в събота и да го връща в неделя до 18.00 часа в дома на майката с преспиване при бащата, на територията на община Варна; всяка година, в деня след Великден – Светли понеделник от 10.00 часа до 14.00 часа, както и деня след Коледа – 25.12. за времето от 10.00 часа до 14.00 часа, бащата ще осъществява личен контакт с детето П., на територията на община Варна; 3) след навършване на 7годишна възраст: всяка първа и трета седмица от месеца, от 10.00 часа в събота, до 18.00 часа в неделя с преспиване при бащата, на територията на община Варна, като бащата се задължава да вземе детето от дома на майката и да го върне в дома на майката; всяка година, в деня след Великден – светли понеделник от 10.00 часа до 18.00 часа, както и деня след Коледа - от 10.00 часа до 18.00 часа, бащата ще осъществява личен контакт с детето П., като бащата се задължава да вземе детето от дома на майката и да го върне в дома на майката; 20 дни през лятната ваканция с преспиване при бащата, в период, когато майката не ползва платен годишен отпуск, и бащата е осъден да заплаща месечна издръжка за детето в размер на 400 лв. Така постановеното решение е било обжалвано от И. К. в частта, касаеща определения режим на личните му контакти с детето.

Въз основа на представения пред въззивната инстанция социален доклад, съдът е приел за установено, че бащата е наел жилище в [населено място], където планира да осъществява режима на лични контакти с дъщеря си. Жилището представлява апартамент в новопостроена сграда, състоящ се от две спални, хол с кухненски бокс, баня и тоалетна.

Обзаведено е модерно и е с много добра битова хигиена. Няма вещи и принадлежности за дете, но К. възнамерявал да закупи кошара за сън, стол за хранене, ваничка за къпане, играчки и друго необходимо за детето П.. Изхождайки от интереса на детето, а именно нуждата да се поддържа емоционална близост между детето и неотглеждащия родител, като им се осигури възможност да прекарват достатъчно време заедно, съдът е счел, че постановеният от Районен съд – Варна режим на лични контакти до навършване на тригодишна възраст на детето е недостатъчен като времетраене. Посочил е, че предоставянето на първоначален режим от два пъти в месеца за периода от по два часа е крайно ограничителна мярка, която ще препятства изграждането на емоционална близост между детето и бащата, която тепърва ще се изгражда предвид ниската възраст на детето и факта, че към настоящия момент бащата не е осъществявал пълноценен контакт с дъщеря си.

По делото били постановени привременни мерки, съгласно които бащата имал право да вижда детето всяка първа и трета събота от месеца от 10.00 часа до 15.00 часа в дома на майката и в нейно присъствие, на Светли понеделник след Велик ден от 10.00 часа до 15.00 часа, както и на 25.12. за периода от 10.00 часа до 15.00 часа, също в присъствието на майката и в нейния дом. В тази връзка са изложени мотиви, че по делото не били събрани доказателства за обстоятелства, които да налагат стесняване на определения с привременните мерки режим на лични контакти от пет часа на два часа. Такъв режим от по 3 два часа два пъти в месеца би способствал за отчуждаване на детето от неотглеждащия родител, което би създало емоционални проблеми на детето в бъдеще. Отделно от това, в проведено открито съдебно заседание на 09.04.2024 г. съдът приел за безспорно и ненуждаещо се от доказване между страните, че бащата разполага с необходимите родителски качества и капацитет, образование и морален облик, поради което не бил оправдано от обстоятелствата по делото седмичните контакти между на бащата с детето да се осъществяват в присъствието на социален работник. Според съда необходимостта срещите им да бъдат провеждани в присъствието на майката също била отпаднала. В нейно присъствие бил осъществяван режимът на лични отношения, постановен с привременните мерки от 16.01.2024 г. Това било необходимо на посочения етап от развитието на производството, но от тогава изминал период от девет месеца и половина, който бил достатъчен за адаптация на детето и за запознаването му с неговия баща до степен, че към настоящия момент той да не се приема за чужд. На следващо място, въз основа на изготвения социален доклад и от неуспешните опити за споразумение между страните, съдът е констатирал, че между родителите съществуват различия и негативни емоции, които пречат на разбирателството между тях, поради което е приел за неудачно да бъде постановен режим, който има вероятност да стане допълнителен източник за недоразумения и спорове между родителите, какъвто е режимът, осъществяван в присъствие на майката. Прието е още, че режим за празниците, какъвто бил постановен с привременните мерки, следвало да бъде даден и с решението по делото, тъй като няма основания за ограничаване на бащата да осъществява режим на личен контакт с детето през празничните дни, вкл. на рождения му ден, като бъде освен това разширен от един на два последователни празнични дни още през първия период. Постановеният режим за празничните дни следвало да бъде запазен и за последващите периоди, доколкото няма основание с напредването на възрастта на детето режимът да бъде стесняван. Относно режима след навършване на тригодишна възраст на детето до навършване на седемгодишна възраст и след навършване на седемгодишна възраст, който е обжалван от К. в частта, в която съдът е постановил контактът между баща и дъщеря да се осъществява на територията на Община Варна, въззивният съд е посочил, че, макар към настоящия момент бащата да е наел имот в [населено място] и да е декларирал, че там ще се осъществяват срещите с детето, ограничението в териториалния обхват на режима следвало да бъде запазено, доколкото е възможна промяна в обстоятелствата. Прието е, че с оглед ниската възраст на детето, не е удачно същото да пътува на дълги разстояния, за да осъществява режим на личен контакт, като това ограничение следвало да важи до навършване на 7-годишната му възраст. След това нямало обозрима пречка детето да предприема пътувания заедно с баща си на кратки или по-дълги разстояния.