Решение № 68 от 13.03.2023, Окръжен съд - Шумен

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 68 гр. Шумен, 13.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН в публично заседание на шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Азадухи Ов. Карагьозян при участието на секретаря Силвия Й. Методиева като разгледа докладваното от Азадухи Ов. Карагьозян Гражданско дело № 20223600100143 по описа за 2022 година

Обективно и субективно съединени искове с правно основание чл.79 ал.1 от ЗЗд във вр. с чл.430 ал.1 и ал.2 от ТЗ.

Производството е образувано по депозирана искова молба от „КОЛЕКТ БГ“ / с предходно наименование „С.Г.Г./ ЕИК .... със седалище и адрес на управление гр. С.... представлявано от изпълнителният директор Ю.Б.Ц. срещу С. К. Д./Д./ с ЕГН ********** от гр.Ш... и И. Л. Д. от гр.Б... .

В исковата си молба ищецът „КОЛЕКТ БГ“ / с предходно наименование „С.Г.Г./ твърди ,че между „Юробанк България,, АД и ответниците С. К. Д. /Д./ и И. Л. Д. като съдлъжници бил сключен договор за потребителски кредит № HL34948 от 17.03.2008г. По силата на този договор на двамата съдлъжници била предоставена в заем сумата от 90 000лв. На 27.03.2020г. между „КОЛЕКТ БГ“ АД предходно наименование „ С.Г.Г."/, БИК ...., и Търговска банка „Юробанк България“ АД, бил сключен договор за цесия, с нотариална заверка на подписите рег.№907/27.03.2020г. на нотариус В.К.-Т., peг. № 444 на Нотариалната камара с район на действие PC София, влязъл в законна сила, съгласно Протокол за приключване от 03.04.2020г., подписан между същите страните, с нотариална заверка на подписите рег.№964/03.04.2020г. на нотариус В.К.-Т., peг. № 444 на Нотариалната камара с район на действие PC София, по силата на който „Колект БГ”АД било придобило вземанията на банката срещу С. Д. /Д./ и И. Д. по Договор за банков кредит № HL34948 от 17.03.2008г. и сключените към него допълнително споразумение от 19.03.2009г., допълнително споразумение от 24.03.2010г., сключени между „Юробанк България“ АД/ в качеството на кредитор и С. К. Д. /Д./ ЕГН ********** и И. Л. Д. ЕГН ********** като съдлъжници . Към днешна датата вземанията на цесионера „КОЛЕКТ БГ“ АД ,по Договор за банков кредит № HL34948 от 17.03.2008г, ведно с всички изменения и 1 допълнения към същия, били в размер на 263 114,53лв, представляващи 140 398,26лв. главница, 117920,98лв. лихви за периода от датата на усвояване на кредита до 27.03.2020г и 2459,12лв. разноски. Цесията била съобщена на длъжника С. Д. /Д./ на 15.09.2020 год. На съдлъжника И. Л. Д. била съобщена на 16.02.2021 год. Кредитът бил обявен за предсрочно изискуем с писмо с обратна разписка до длъжника и съдлъжника от 16.02.2021 год. Ищецът счита, че бил изпълнил добросъвестно задължението си да уведоми длъжниците за цесията и за предсрочното прекратяване на договора, като били изпратили писма до тях на посочените в договора адреси. Уведомили втория длъжник на новия му адрес в гр. Благоевград.

Доколкото длъжникът И. Л. Д. твърдял ,че не е бил в страната и не бил уведомен за извършената цесия и предсрочното прекратяване на договор за кредит, то ищецът твърди , че с подаването на жалби срещу заповедта за изпълнение той бил уведомен за двата факта и към днешна дата било на лице валидно уведомяване. Въпреки многократно проведените срещи с длъжницата С. К. същата не изпълнила задължението си по кредита. С оглед на това ищецът предприел действия по предсрочно прекратяване на договора. Уведомлението било получено от длъжниците . При сключването на договора за цесия била учредена като обезпечение по кредита договорна ипотека, с нот. Акт № 20 том 2 дело 1022/2008г на АВ Шумен, върху търговски обект магазин в гр. Ш.. с ид № ***. В този нотариален акт изрично било отразено, че длъжниците дължали главница в размер на 90 000лв. Със заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение по реда на чл. 417 ГГЖ ищецът поискал от съда, по ч.гр.д. № 1395/21г на ШРС, да издаде изпълнителен лист против двамата съдлъжници, за част от дължимата главница, в размер на 80 000лв. Със заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение по реда на чл. 417 ГГП ищецът поискал от съда, по ч.гр.д. № 671/21г на ШРС, да издаде изпълнителен лист против двамата съдлъжници, за част от дължимата главница, в размер на 10 000лв. Съдът бил издал ИЛ и по двете дела и било образувано изп.д. № 64/21 г на ЧСИ Я.Б.. По това дело била извършена публична продан на имота предмет на обезпечението и по сметката на ЧСИ постъпила сумата от 81000лв. Постановлението за възлагане на имота било влязло в сила. Към момента имало изготвен протокол за разпределение на сумите ,който бил обжалван и нямало произнасяне от страна на ШОС.С определение № 158 от 2.03.2022г по ч.гр.д. № 17/22г на ШОС била обезсилена издадената по ч.гр.д. № 1395/21г заповед за незабавно изпълнение по отношение на длъжника И. Д.. С определение № 331 по ч.гр.д. № 340/2021г на ШОС била обезсилена издадената по ч.гр.д. № 1395/2021г заповед за незабавно изпълнение по отношение на длъжника С. Д. /Д./. С определение № 880 от 29.07.2021г по ч.гр д.

№671/2021г на ШРС била обезсилена и заповед за незабавно изпълнение издадена в полза на ищеца, срещу С. К. Д. /Д./ по същото дело, за сумата от 10 000лв. С определение № 206 от 21.03.2022г по в.ч.гр.д. № 64/22г на ШОС съдът обезсилил заповедта издадена по ч.гр.д.

№ 671 /21 г на ШРС ,против И. Л. Д..

С оглед на това за тях съществувал правен интерес да предявят осъдителен иск срещу двамата длъжници С. К. Д. /Д./ и И. Л. Д. . В настоящото производство предявявали частичен осъдителен иск за сумата от 80 000лв. ,представляваща част от цялото задължение в размер на 263 114,53лв. На 17.03.2008г. бил сключен договор за потребителски кредит № 2

HL34948 от 17.03.2008г. между „Юробанк България „АД / предишно наименование „Юробанк и еф джи България”АД/ и С. К. Д. /Д./ и И. Л. Д. като съдлъжници . По силата на този договор на двамата съдлъжници била предоставена в заем сумата от 90 000лв./ чл. 1 от договора/ . Договорена била лихва в размер на сбора от базисния лихвен процент на банката по жилищни кредити плюс надбавка от 1,65 %. Към момента на сключване на договора, лихвата била договорена в размер на 4,5 % . / чл. 3 от договора. / При просрочие била договорена лихва за забава представляваща лихвата върху редовната главница плюс наказателна надбавка в размер на 10 пункта / чл. 3 ал. 3 от договора/. Срок за погасяване на кредита бил 300 месеца. Още 2009г длъжниците изпаднали в забава и не погасявали задълженията си в срок. Във връзка с това било подписано допълнително споразумение по договора за кредит от 19.03.2009г. и последващо допълнително споразумение от 24.03.2009г. От това второ допълнително споразумение било видно ,че към 24.03.2010 г размера на задължението бил в размер на 76346,68 швейцарски франка. Редовната главница по него била в размер на 74090,89 франка и просрочената главница била в размер на 292,86 франка. След тази дата длъжниците не погасявали задължението си редовно. С нарочно писмо, получено от С. Д. /Д./ на 3.03.2018г. и от И. Л. Д. на 14.05.2018г, банката уведомявала двамата дължници ,че цялото задължение ,в размер на 128740,30 швейцарски франка и 569,70лв. било незабавно изискуемо и дължимо ,без да прекратява договора, като се позовавала на разпоредбата на чл. 18 ал. 1 от договора и чл. 60 ал. 2 ЗКИ.

На 27.03.2020г. между „КОЛЕКТ БГ“ АД /предходно наименование „ С.Г.Г.“/, ЕИК ...., и Търговска банка „Юробанк България“ АД бил сключен договор за цесия. Кредитът бил прекратен и обявен за предсрочно изискуем с писмо с обратна разписка до длъжника и съдлъжника от 16.02.2021 год. Към днешна дата задължението на ответниците било в размер на 267318.00 лева представляващи 140 398,26лв. главница, 117920,98лв. лихви за периода от 17.03.2008г до 16.02.2021г. и 2459,12лв. разноски, както и законна лихва върху главницата от 27.03.2020г до 1.04.2022г в размер на 78 лв.

Предвид гореизложеното, ищецът моли съдът да осъди двамата ответници солидарно да заплатят на ищеца сумата от 65 000лв. главница и 15 000лв. договорна лихва за периода от 17.03.2008г. до 16.02.2021г. по договор за кредит HL34948 от 17.03.2008г. сключен между С. К. Д. /Д./ и от И. Л. Д. като съдлъжници и цедиран на „Колект БГ“ АД по силата на договор за цесия от 27.03.2020г., представляваща част от цялото задължение в размер на 267318.00 лева представляващи 140 398,26лв. главница, 117920,98лв. лихви за периода от 17.03.2008г до 27.03.2020г. и 2459,12лв. разноски, както и законна лихва върху главницата от 27.03.2020г до 1.04.2022г в размер на 78 лв., ведно със законната лихва върху тази сума считано от датата на завеждане на иска до окончателното й заплащане , като се присъдят и разноските по делото.

Двамата ответници С. К. Д. /Д./ и И. Л. Д. в срок са депозирали два отговора с почти идентично съдържание с който оспорват исковете като неоснователни и недоказани.

Ответниците не били уведомявани за извършените цесии:

3

1-ва - от „ЮРОБАНК И ЕФ ДЖИ БЪЛГАРИЯ“ АД към БЪЛГЕРИАН РИТЕЙЛ СЪРВИСИЗ АД;

2-ра- от „БЪЛГЕРИАН РИТЕЙЛ СЪРВИСИЗ“ АД към „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД;

З-та от „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД към „С.Г.Г.“ ЕАД /сега „КОЛЕКТ БГ“ АД, ЕИК:..../. Извършите цесии включително и последната не били произвели действие по отношение на ответниците. Съгласно чл. 99, ал.3 от ЗЗД за да породи действие, цесията трябвало да бъде съобщена на длъжника. До този момент титуляр на задължението оставал цедента. По делото липсвали доказателства, че ответниците били надлежно уведомени за извършената цесия за прехвърлянето на вземанията към тях на нов кредитор - ищцовото дружество, поради което правата му да търси вземанията си от тях били непротивопоставими на длъжника, спрямо когото цесията имала действие от момента, в който прехвърлянето на вземанията бъдело съобщено от предишния кредитор или от упълномощено от него лице. Заявлението в исковата молба, че същата била съобщена на длъжника С. Д. /Д./ на 15.09.2020 год. било невярно и недоказано. Ответниците заплащали до 20.04.2010 год. дължимите вноски по първоначално сключения договор за потребителски кредит HL34948 от 17.03.2008 год. След, което поради постоянно увеличаващата се вноска и икономически затруднения не успявали да погасят задълженията си. В така депозираната искова молба липсвала каквато и да е яснота как била формирана претендираната главница, падежирали и непадежирали вноски по размер, период и компоненти в съдържанието им.

Между страните били възникнали облигационни отношения, свързани с договор за потребителски кредит по чл. 430 ТЗ. Ответниците имали качеството на потребители, по смисъла на §13, т.1 от Допълнителните разпоредби на Закона за защита на потребителите (в сила от 10.06.2006г. и действащ към датата на сключване на процесния договор за кредит), съгласно който потребители били физически лица, които придобивали стоки или ползвали услуги, непредназначени за извършване на търговска или професионална дейност. Като такива, същите се ползвали от закрилата, предоставена от ЗЗП, съответно за наличие на неравноправни клаузи в потребителските договори, когато били предмет на съдебен спор и съдът бил длъжен да следи служебно. Налице била неравноправност на клаузите от договора относно формирането на възнаградителната лихва и правомощието на банката едностранно да променя размера й, наказателната лихва и поемането на валутния риск, както и за отражението на тази неравноправност върху валидността на договора за банков кредит. Ответниците правят възражение за нищожност на приложените допълнителни споразумения към договора с оглед преоформянето на кредитното задължение, чрез прибавяне към размера на редовната главница на просрочени задължения за лихви, върху които се начислява възнаградителна лихва, /така в Решение N№66 от 29. 07. 2019 г. по т. д.

№ 1504/2018 г., II т. о., решение № 30 от 20. 05. 2020 г. по т. д. № 739/2019 г., I т.о., решение N118 от 11. 12. 2020 г. по т. д. М 2278/2019 г., I т. о., решение N 132 от 13. 01. 2021 г. по т. д.

№ 2195/2019 І т. о. и решение N 60091 от 27. 09. 2021 г. на ВКС по т. д. № 1345/2019 г. II т. о., че уговорката в допълнителни споразумения към договор за банков кредит за прибавяне към размера на редовната главница на просрочени задължения за лихва представлява 4 анатоцизъм по см. на чл. 10, ал. 3 ЗЗД, който е допустим само между търговци на основание чл. 294, ал.1 ТЗ/.