Определение № 512 от 29.01.2026, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 512 гр. Варна, 29.01.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ТО, в закрито заседание на двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мила Й. Колева

Членове:

Тони Кръстев

Ралица Каменова като разгледа докладваното от Тони Кръстев Въззивно частно гражданско дело № 20263100500032 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274, ал.1, т.2 във вр. с чл. 248, ал.3 от ГПК.

Образувано е по въззивна частна жалба на „Водоснабдяване и канализация – Варна“ ООД против Определение № 15856/14.11.2025 г., постановено по гр.д. № 2241/2025 г. по описа на PC – Варна, с което е оставена без уважение молбата на жалбоподателя за изменение на решение № 3461/06.10.2025 г., постановено по гр. д. № 2241/2025 г. по описа на ВРС, в частта за разноските, като същите бъдат възложени в тежест на ищеца.

Жалбоподателят моли за отмяна на обжалваното определение като твърди неправилност на атакувания съдебен акт поради това, че още с отговора на исковата молба е заявил, че признава иска и не е дал повод за завеждане на делото. Излага, че „Водоснабдяване и канализация – Варна" ООД съгласно Общите условия има установена процедура при отправено извънсъдебно възражение за давност, поради което правният резултат от уважаването на иск за недължимост на суми поради изтекла погасителна давност е постижим и извънсъдебно. Изтъква, че давността не се прилага служебно, поради което за кредитора не е налице задължение за отписване на вземането. С получаване на исковата молба за първи път ответникът е имал възможността да уважи това искане или не. По тази причина кредиторът към момента на предявяване на отрицателните установителни искове водел задължението за сумите по издадените фактури за ползваните ВиК услуги па партидата на длъжника-наследодател. Поддържа, че предпоставките по чл.78, ал.2 ГПК са били осъществени.

Ответникът по частната жалба е депозирал отговор, с който заявява, че същата е неоснователна. Изтъква, че ответникът е дал повод за образуване на делото, което било видно от извършено от процесуалния представител на ответника в съдебно заседание на 01.10.2025 г. признание на факта, че ищците първо са се обърнали към ответника извънсъдебно, но представителят на ответното дружество е отказал да съдейства за отписване на задълженията поради изтекла давност. Моли за потвърждаване на обжалвания съдебен акт.

За да се произнесе по жалбата, съдът взе предвид следното:

Жалбата е подадена в срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

За да отхвърли като неоснователна молбата на „Водоснабдяване и канализация – 1

Варна“ ООД за изменение в частта на разноските на решение № 3461/06.10.2025 г., ВРС е приел, че фактическият състав на чл. 78, ал. 2 ГПК не е осъществен, тъй като макар и да е налице надлежно заявено признание на иска по реда на чл. 237, ал. 1 ГПК, ответникът е дал повод за завеждане на делото.

По същество:

Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК разноските се възлагат на ищеца, когато ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска.

Следователно, предпоставките са две и са кумулативно дадени.

В случая не е спорно, че ответникът е признал иска с отговора на исковата молба.

Не е налице, обаче, другата предпоставка по чл. 78, ал. 2 ГПК – ответникът да не е дал повод за завеждане на делото. Давността е защитно възражение и длъжникът може да избере дали да се ползва от него или да изпълни задължението си, което и след изтичане на давностния срок продължава да съществува. От друга страна, видно от Протокол № 5345/02.10.2025 г. от проведеното пред ВРС открито съдебно заседание по делото, представителят на ответното дружество заявява, че длъжникът не се е възползвал от възможността си да предяви претенцията си първо пред кредитора, който щял да я уважи по същия начин, както е предявена по делото, след което, във връзка с реплика на процесуалния представител на насрещната страна за проведена между ответника и ищците среща, уточнява, че всъщност е бил проведен разговор между ищците и представител на ответника, но той бил във връзка със споразумение.

Това признание на процесуалния представител на ответника категорично опровергава фактическото твърдение на ответника, че ищците не са се обърнали към „Водоснабдяване и канализация – Варна“ ООД за уреждане на задължението по извънсъдебен ред, а непостигането на споразумение установява и факта, че длъжниците не желаят да заплатят доброволно претендираното вземане или част от него след изтичане на давността. Тези обстоятелства без съмнение са повод за образуване на делото, тъй като, предвид потенциалната възможност кредиторът да предприеме принудително изпълнение във всеки момент докато изпълнителният лист е в негово държане, именно установителният иск по чл.

439 ГПК е процесуалният способ за съдебно предявяване на възражението за изтекла давност от длъжника по присъденото вземане.

При това положение районният съд правилно е приел, че не са налице кумулативно предпоставките за освобождаване на ответника от отговорност за разноски. Определението е правилно и ще бъде потвърдено.

Разноски в производството пред ВОС не се присъждат.

Воден от горното, съдът:

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 15856/14.11.2025 г., постановено по гр.д. № 2241/2025 г. по описа на PC – Варна, с което е оставена без уважение молбата на жалбоподателя за изменение на решение № 3461/06.10.2025 г., постановено по гр. д. № 2241/2025 г. по описа на ВРС, в частта за разноските.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

2