Присъда № 328 от 20.07.2023, Софийски районен съд

МОТИВИ

КЪМ ПРИСЪДА ПО НОХД № 10192/2022 г. НА СРС, НО, 13 СЪСТАВ Производството пред СРС е образувано по обвинителен акт на СРП, с който е повдигнато обвинение срещу Д. С. К. за това, че на 10.11.2020 г. около 10.50ч., в гр.

/АДРЕС/ като непълнолетен, но можещ да разбира свойството и значението на деянието и да ръководи постъпките си, нанесъл удар с юмрук в областта на лицето на Д. И. Ш., с което му причинил средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на носни кости, довело до деформация на носна пирамида и затруднено дишане с лявата ноздра, като тези травматични увреждания са реализиралия медикобиологичния признак постоянно разстройство на здравето, неопасно за живота и деянието е извършено по хулигански подбуди – в двора на учебно заведение, без да е провокиран или предизвикан от Д. Ш., без лични мотиви и при демонстрация на безнаказаност и пренебрежение на установените от закона правила, които закрилят добрите нрави, без да зачита личната неприкосновеност и достойнство – престъпление по 131, ал.1, т.12, вр. чл.129, ал.2, вр. ал.1, вр. чл.63 ал.1 т.3 от НК.

В съдебно заседание представителят на СРП поддържа обвинението с фактическото и правно съдържание, очертани с обвинителния акт. Пледира за постановяване на осъдителна присъда, като подсъдимият бъде признат за виновен по основния състав на престъплението и признат за невинен по отношение наличието на хулигански подбуди, като му бъде наложено наказание пробация.

Защитникът на подсъдимия пледира за най-леката възможна присъда.

Подсъдимият поддържа казаното от защитника си. В предоставената му последна дума изказва съжаление за случилото се.

Софийски районен съд обсъди доводите и възраженията на страните‚ подложи на анализ доказателствените материали, събрани по делото и като отчете принципите на чл. 14 и чл. 18 от НПК установи следната, относима към предмета на делото, фактическа обстановка:

Подсъдимият Д. С. К., с ЕГН ********, е роден в гр. /АДРЕС/.

Към 2020 г. подсъдимият бил ученик в /АДРЕС/. Между учениците в училището често имало конфликти, които учители не успявали да разрешат. Кофликт имало и между Д. К. и Д. Ш., като Д.Ш. взел химикалката на Д.К., за което подсъдимият се оплакал на класния си ръководител – Р. П., но тя не предприела нищо, защото подобни случаи били ежедневие в училище.

На 10.11.2020 г. около 10.50 ч. подсъдимият отишъл заедно с братовчедка си С.

Б. до училище, за да вземе по-малкия си брат Г. К.. В двора на училището Д.К. видял Н. Ш. – братовчед на Д. Ш. и двамата си размеН. реплики и закачки. Д. Ш., който се намирал в кафене на улицата срещу училището, видял Д.К. и отишъл при него, попитал го защо се занимава с братовчед му и иска ли да си разрешат проблемите.

Подсъдимият казал, че няма какво да оправят, като в този момент Д.Ш. го ударил леко с ръка. Д. К. се обърнал и ударил с юмрук Д.Ш. в областта на лицето. Д.Ш. паднал на земята и от носа му потекла кръв. Д.К. хванал по-малкия си брат и се отправил към вкъщи. Учителката по физкултура Е.С. видяла падналия на земята Д.Ш. и отишла да му помогне и да го отведе при училищната медицинска сестра. В училище дошла И. Ш. – 1 майка на Д.Ш. и го откарала в Пирогов, където установили, че носът му е счупен и се налага операция.

Вследствие на нанесения удар от подсъдимия в областта на лицето на пострадалия той получил оток на клепачите на двете очи, кръвонасядане на долния клепач на ляво око и разместено счупване на носни кости, което на свой ред довело до деформация на носна пирамида и затруднено дишане с лявата ноздра. Деформацията на носната пирамида не би се възстановила без оперативна интервенция и би довела до постоянно затруднение на носното дишане.

Описаната фактическа обстановка е установена въз основа анализ на следните доказателствени материали: обясненията на подсъдимия, показанията на свидетелите С. Б., И. Ш., Д. Ш., Н. Ш., Е. С., Р. П., Н. К., дадени в рамките на съдебното следствие пред настоящия състав и дадени в досъдебното производство и прочетени по реда на чл. 281 от НПК, заключения на СМЕ и СППЕ, писмените доказателства и доказателствени средства – протокол за разпознаване, справки, свидетелства за съдимост и др.

Липсва противоречие в доказателствените материали относно това, че на инкриминираната дата и място подсъдимият е ударил Д.Ш., като след удара пострадалият е паднал на земята, а подсъдимият си е тръгнал. Безпротиворечива е доказателствената съвкупност и относно наличието на телесно увреждане, претърпяно от пострадалия, а именно – счупване на носни кости.

Налице е противоречие в гласните доказателствени средства относно предходните отношения между подсъдимия и пострадалия и инициатора на конфликта между тях. Гласните доказателствени средства на очевидците на деянието оформят две условни групи, съответно – обясненията на подсъдимия и показанията на св. С.Б. от една страна и показанията на св. Д.Ш. и Н.Ш. от друга. Конфликтните отношения между двете групи лица, както и роднинските връзки във всяка от тези условни групи изискват повишено внимание от съда при преценка наличието на предубеденост и заинтересованост от изхода на делото.

Подсъдимият се възползва от правото си да даде обяснения пред съда, като твърди, че Д.Ш. се е заяждал с него в училище, а няколко дни преди инцидента му е взел химикалка, за което подсъдимият се е оплакал на учители. Подсъдимият твърди и, че непосредствено преди инцидента Д.Ш. се е приближил до него, попитал го е иска ли да си разрешат проблемите и го е ударил леко, след което той на свой ред го е ударил с юмрук и повалил на земята. При анализа на обясненията на подсъдимия СРС отчете тяхната двойствена процесуална природа като доказателствено средство, но и средство за защита и прие, че изложената от него версия следва да бъде кредитирана, доколкото намира подкрепа в останалата част от доказателствената съвкупност и се явява житейски логична. Подсъдимият добросъвестно признава, че е ударил пострадалия и че след това е напуснал мястото на инцидента. Обясненията му в частта относно нанесения му от Д.Ш. удар се подкрепят от показанията на св. С.Б., а в частта относно наличието на предходен конфликт – от показанията на св. Р.П. – класна на подсъдимия, която сочи, че не е предприела мерки да разреши този проблем. Няма каквито и да е основания Р.П. да се счита за предубедена или заинтересована от изхода на делото, поради което съдът кредитира и нейните показания.

Показанията на свидетелите Д.Ш. и Н.Ш. оформят условната втора група гласни доказателствени средства, въз основа на която е изградена обвинителната теза. Съдът избира да не кредитира техните показания в цялост, доколкото ги намира за 2 непоследователни и вътрешно противоречиви – Д.Ш. твърди, че е ударил макар и леко подсъдимият, а Н.Ш. отрича това да се е случвало. На следващо място св. Д.Ш. не може да посочи кога точно е ударил подсъдимия, като едновременно заявява, че е бил повален от него на земята след удара и същевременно, че може би го е ударил след това – версия, която се явява трудно реализируема практически и нелогична.

Свидетелите Е.С. и И.Ш. не са присъствали на мястото на инцидента, като от показанията им се установява единствено състоянието на пострадалия след нанесения му удар и посещението на лечебно заведение от него.

Показанията на свидетелката Н.К. служат за установяване на училищната обстановка, обичайните отношения между учениците и на данни за личността на пострадалия, но свидетелката няма преки впечатления за конфликта му с подсъдимия.

Авторството на деянието – безспорно обстоятелство по делото, се установява и от отразеното в надлежно изготвения протокол, законосъобразно проведено разпознавания на подсъдимия от страна на пострадалия.

Способността на свидетелите Д.Ш. и Н.Ш., предвид тяхната възраст, физическо и психическо състояние да възприемат правилно фактите, които имат значение за делото, и да дава достоверни показания за тях се установява от заключенията на СППЕ, които съдът кредитира като пълни, ясни, обосновани и изготвени от лица с изискуемите знания.

Естеството и механизма на причинените на свидетеля Д.Ш. телесни увреждания, медико-биологичният им характер, както и периода на възстановяване се изясняват от заключението на изготвената по делото съдебномедицинска експертиза, което съдът кредитира като пълно, ясно и обосновано и изготвено от лица с изискуемите специални знания

От изготвената по делото комплексна съдебно-психологочна и психиатрична експертиза на подсъдимия и от изложеното от вещите лица в съдебно заседание се установява, че подсъдимият не страда от психично заболяване, зависимост към наркотични вещества или интелектуална недостатъчност. Въпреки непълнолетието си към момента на деянието, той е разбирал свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си, като няма данни, от които да се направи извод, че поведението му е било мотивирано от лекомислие или увлечение. Съдът намира, че на заключението следва да бъде дадена вяра, тъй като същото е пълно, ясно и обосновано и изготвено от лица с изискуемите специални знания

От справката за съдимост се установяват съдебното минало на подсъдимия, а приетите по делото справка от СО съдействат за установяване на средата и условията при които е живял и характеристични данни.

При така установените по делото факти, съдът прие, че подсъдимият Д. С. К. от обективна и субективна страна е осъществил състава на престъпление по чл.129, ал.2, вр. ал.1, вр. чл.63 ал.1 т.3 от НК.

От обективна страна на 10.11.2020 г. около 10.50ч., в гр. /АДРЕС/ като непълнолетен, но можещ да разбира свойството и значението на деянието и да ръководи постъпките си, подсъдимият е нанесъл удар с юмрук в областта на лицето на Д. И. Ш., с което му причинил счупване на носни кости, довело до деформация на носна пирамида и затруднено дишане с лявата ноздра.

При преценка на правната природа на причинените на пострадалия травматични увреждания, следствие на нанесения от подсъдимия удар, съдът съобрази дадените указания в Постановление № 3/1979 г. на Пленума на ВС и прие, че те следва да се квалифицират като средна телесна повреда по смисъла на чл. 129 от НК, тъй като 3 реализират медико-биологичния признак - постоянно разстройство на здравето, неопасно за живота.

От субективна страна подсъдимият е действал при форма на вина пряк умисъл.

Видно от кредитираното заключение на СППЕ, въпреки непълнолетната си възраст към момента на деянието той е разбирал свойството и значението на постъпките си и е могъл да ги ръководи, т.е. бил е вменяем– предпоставка, без която не може да се формира вината в съзнанието му. Той е осъзнавал, че действията, които предприема по отношение на пострадалия, а именно нанасянето на удар с юмрук в областта на лицето, е от естество да увреди здравето му и да доведе до счупване на носни кости, което на свой ред би довело до затруднено дишане, като подсъдимият е искал и целял именно настъпването на тези общественоопасни последици.

Според настоящия състав остава недоказан допълнителният квалифициращ признак от субективна страна – хулигански подбуди при осъществяване на деянието.

Установено бе, че между подсъдимия и пострадалия е имало предходен конфликт, който е останал неразрешен до инкриминираната дата, както и че пострадалият първи се е приближил до подсъдимия и му е нанесъл удар. Именно тези обстоятелства са провокирали поведението на подсъдимия, а не желанието му да демонстрира превъзходство над околните и отказът да съобразява с установените социални ценности и общоприетите правила за поведение, каквато е обвинителната теза. Поради това и подсъдимият следва да бъде признат за невинен за това деянието му да е осъществено по хулигански подбуди и оправдан по първоначално повдигнатото му обвинение с правна квалификация по чл. 131, ал.1 т. 12 от НК.

За престъплението по чл. 129, ал.1 от НК, след извършване на редукция по чл.

63 от НК предвид непълнолетната възраст на подсъдимия към момента на деянието, законодателят е предвидил наказание лишаване от свобода за срок до три години без специален минимум.

Съдът отчете като смекчаващи обстоятелства чистото съдебно минало на подсъдимия и обстоятелството, че между него и пострадалия е имало предишен конфликт, като без съдействието на пострадалия не би се и стигнало до физически разправа. От друга страна като отегчаващо отговорността обстоятелство съдът отчете, че след нанесения удар подсъдимият е напуснал мястото на инцидента без да обърне внимание на състоянието на пострадалия.