Определение № 28 от 21.01.2026, Окръжен съд - Разград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 28 гр. Разград, 21.01.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, 1-ВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Анелия М. Йорданова

Членове:

Валентина П. Димитрова

Ирина М. Ганева като разгледа докладваното от Анелия М. Йорданова Въззивно частно гражданско дело № 20263300500017 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 274 от ГПК.

Постъпила е частна жалба от П. Д. Д. против Определение № 1084 от 20. 11. 2025 г. по гр. д. № 887/ 25 г. по описа Силистренския районен съд, с което е прекратено производството по делото и е върната исковата молба, като недопустима. Жалбоподателят счита, че определението е незаконосъобразно и необосновано и моли да бъде отменено.

Разградският окръжен съд, като обсъди изложените доводи и след проверка на обжалвания акт, констатира следното:

Производството по делото пред районния съд е образувано въз основа на искова молба от П. Д. Д., с която е предявил иск срещу Държавата за заплащане на обезщетение в размер на 1000 лв., като частичен иск от обща претенция от 800 000 лв., с посочено от него правно основание по чл. 49 ЗЗД. В исковата молба твърди, че са му причинени вреди в резултат на непозволено увреждане, осъществено от органи на съдебната власт на Р България по повод на водени съдебни дела -гр.д. №2132/2024 по описа на PC Силистра, гр.д.

№414/2024г по описа на PC Силистра, т.д. №244/2012г и т.д.№151/2014г - описа на Окръжен Съд Силистра, в.ч.т.д. №668/2023 по описа на Варненски апелативен съд, както и прокурорски преписки: 323/2014 по описа на РП Дулово и №№973/2013, 758/2014, 772/2014, 891/2014, 1007/2014, 1019/2014, 375/2016, 1127/2016, 1781/2016, 1868/2016, 850/2017 по описа на РП Силистра, 683/2017, по описа на ОП Силистра и сигнал до Главния Прокурор регистриран с вх.№ PRB202528005919I . С Разпореждане № 1849/24.06.2025 г. на ищеца са дадени указания да отстрани нередовностите на исковата молба като на основание чл.127 ал.1 т. 2 ГПК посочи електронен адрес за връчване при условията на чл. 38 и 38а ГПК и заявление дали желае връчване на посочения електронен адрес, както и телефонен номер; Да посочи дали твърди причинени вреди от забавено правосъдие. В случай, че твърди такива 1 вреди – да посочи дали е проведена административна процедура по Глава трета „а“ от Закон за съдебната власт, по отношение на кое дело/преписка и да посочи резултат от нея. На основание чл.127 ал.1 т.4 ГПК да посочи ясно и конкретно обстоятелствата, на които основава иска си - конкретното незаконосъобразно действие от страна на магистратите по всяко от делата и преписките, което е довело до отказ от правосъдие, забавяне на делото или друго действие, от което са причинени твърдените вреди, вкл.: Да посочи какъв е предметът на всяка една от цитираните от ищеца в исковата му молба прокурорски преписки и какви противоправни действия или бездействия са извършили служители на Прокуратурата на РБ или магистрати по всяка една от тях; в какво се изразяват претърпените от ищеца вреди в резултат на противоправните действия на прокурори и съдии по цитираните в исковата молба прокурорски преписки и съдебни дела. На основание чл.127 ал.2 ГПК - да посочи доказателствата и конкретните обстоятелства, които ще доказва с тях, и да представи всички писмени доказателства. На основание чл.127 ал.4 ГПК да ищецът да посочи банкова сметка или друг начин за плащане.

Ищецът е депозирал допълнителна искова молба, вх.№ 5816/02.07.2025 г., по отношение на която първостепенният съд е счел, че всички от дадените му указания с разпореждането за оставяне на първоначалната искова молба са изпълнени. С Определение № 629/14.07.2025 г. съдът е прекратил производството по гр.д. №887/2025 г. по описа на Районен съд – Силистра и върнал исковата молба като недопустима. С Определение №790/09. 09. 2025 г. ОС-Разград е отменил като неправилно това определение и върнал делото на първоинстанционния съд с указания за отстраняване на нередовности на исковата молба.

С Разпореждане № 2594/24. 09. 2025 г. на ищеца са дадени указания за отстраняване на нередовности на исковата молба, констатирани от въззивния съд: Да посочи от какво произтича накърненото му субективно право, чиято защита търси – да посочи ясно и конкретно обстоятелствата, на които основава иска си - конкретното незаконосъобразно действие от страна на магистратите по всяко от делата и преписките, което е довело до отказ от правосъдие, забавяне на делото или друго действие, от което са причинени твърдените вреди; Да разграничи и поясни твърдените вреди, като посочи дали същите са имуществени и/или неимуществени и как точно е формиран техния размер; Да формулира ясна и точна искова претенция по вид и размер като петитум на иска, т.е. да посочи поотделно размер на претенциите си по вид (имуществени и/или неимуществени), размер и за кое точно действие/бездействие се отнасят. Указано е на ищеца, че при необходимост и право за това, може да ползва правна помощ по реда на чл.94 и сл. ГПК и ако отговаря на изискванията на чл.21 от Закона за правната помощ, вр. чл.22, ал.1 и чл.23, ал.3 от същия закон.

С Допълнителна искова молба, вх. № 8553/ 06. 10. 2025 г. ищецът е изложил същите твърдения за „отказ от правосъдие“ в резултат на развитието и приключването на посочените от него дела и уточнил, че имуществените му вреди възлизат на 80 000 лева, а неимуществените на 720 000 лева.

С Разпореждане № 2763/ 16. 10. 2025 г. съдът, констатирайки, че не са отстранени 2 нередовностите, съгласно дадените указания, е дал последна възможност на ищеца в едноседмичен срок да ги отстрани.

С Молба Вх.№ 9129/24.10.2025 г. ищецът е изложил същите твърдения и че в състояние на правораздавателно робство е бил лишен от конституционно гарантирани права на чест, достойнство и добро име – чл. 32, ал. 1 от Конституцията на Република България.

Конкретизирал е размера на частичните искове и е заплатил дължимата държавна такса.

С обжалваното определение районният съд е прекратил производството и е върнал исковата молба, считайки, че дори да се приеме, че са изпълнени указанията дадени с Разпореждане № 2594/24.09.2025 г., претенцията е недопустима. Съображенията му за това са, че при наличието на функционален имунитет искът по чл. 45 ЗЗД срещу магистрат е процесуално недопустим, но това не изключва изобщо отговорността на съдилищата и другите органи на съдебната власт за техни противоправни действия и бездействия, от които са произтекли вреди. Специално уредените хипотези на такава отговорност са при разглеждане на делата в неразумен срок по чл. 2б ЗОДОВ и при нарушаване правото на Европейския съюз по чл. 2в ЗОДОВ. Извън тези уредени в ЗОДОВ хипотези, съдилищата носят отговорност за вреди от влезли в сила неправилни актове, когато неправилността е предварително установена по надлежния ред и актът е отменен. Не може да се търси отговорност на държавата чрез съда за всеки влязъл в сила акт, който страната счита за незаконосъобразен, тъй като правилността на съдебните актове е обект на контрол в производствата по обжалването им.

Въз основа на така изложеното, Разградският окръжен съд в настоящия състав приема, че частната жалба е процесуално допустима, а по същество е неоснователна.

Според разпоредбата на чл. 127 от ГПК, исковата молба за да е редовна, следва да отговаря на посочените изисквания, като съдържа точно изложение на обстоятелствата и петитум. За да се индивидуализира спорното право, трябва да се посочи неговото съдържание в обстоятелствената част и вида на търсената защита в петитума на исковата молба, което определя неговите предметни предели и силата на пресъдено нещо. Въпреки дадените от съда указания, ищецът не е посочил в какво се изразяват нарушенията, за да се ангажира отговорността на ответника, конкретните факти – действия или бездействия, от които произтича вредата, освен, че държавните органи не са си свършили задълбочено и прецизно задълженията. Липсата на яснота, относно основанието и размера на претенцията за вредите, причинно-следствената връзка и как е формиран техния размер, води до невъзможност ответникът да организира защитата си, както и да бъде определен спорния предмет. От изложените твърдения на ищеца не може да бъде определен спорния предмет.

Въпреки многократно дадената му възможност и в указания едноседмичен срок ищецът не е отстранил нередностите на исковата молба, съобразно дадените указания с разпореждането и са настъпили последиците на чл. 129, ал. 3 ГПК. На осн. чл. 129, ал. 3 ГПК исковата молба следва да се върне на ищеца, поради неотстраняване на нередовностите й.

Предвид изложеното, обжалваното определение на районния съд, с което е прекратено производството по делото, поради недопустимост като е върната исковата молба 3 е обосновано и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.

Воден от изложеното, Разградският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 1084 от 20. 11. 2025 г. по гр. д. № 887/ 25 г. по описа Силистренския районен съд, с което е прекратено производството по делото и е върната исковата молба, като недопустима.

Определението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в едноседмичен срок от съобщаването му на жалбоподателя .

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4