Решение № 11231 от 29.06.2023, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 11231 гр. София, 29.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 113 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА

МИТЕВА при участието на секретаря ГЕРГАНА ИВ. ДАНАИЛОВА като разгледа докладваното от ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА МИТЕВА

Гражданско дело № 20221110109248 по описа за 2022 година

Производството по делото е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.

Предявен са от Ц. А. М. срещу ЗАД „ДаллБогг: Живот и здраве“ АД обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД (уточнен с молба от 18.05.2022 г.), както следва:

- частичен иск за заплащане на сума в размер на 1 000 лв. от общо 10 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди – болки и страдания от травматично увреждане на здравето и преживян стрес от настъпило на 11.11.2019 г. застрахователно събитие – ПТП, съставляващо застрахователен риск, покрит съгласно договор за застраховка "Гражданска отговорност на автомобилистите", страна по който е ответникът, ведно със законната лихва от 22.02.2022 г. – датата на постъпване на исковата молба, до окончателното плащане;

- иск за заплащане на сума в размер на 232 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за периода от 11.11.2019г. до датата на исковата молба.

Ищецът Ц. А. М. твърди, че на 11.11.2019 г. поради извършено нарушение на правилата за движение по пътищата, изразяващо се в предприемане на маневра отклонение надясно при движение с несъобразена скорост, водачът на л.а. марка „.“ с рег. № ...... реализирал ПТП с автомобила, който същата управлявала, в резултат на който претърпяла неимуществени вреди. С АУАН № 156101/11.11.2019 г. водачът на л.а. марка „.“ с рег. № ...... бил признат за виновен поради нарушение на чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗДвП, чл. 20, ал. 2 и чл. 21, 1 ал. 1 ЗДвП и чл. 25, ал. 1 и ал. 2 ЗДвП. В исковата молба се твърди, че след процесното ПТП ищцата е претърпяла вреди, състоящи се в болка в главата и по тялото, преживяла стрес и уплах. Посетила диагностично-консултативен кабинет „Алексиев и син“ като след извършен преглед й били изписани болкоуспокояващи. Тъй като леакрствата не помогнали особено, а се появило и гадене, ищцата била приета за лечение в ... – гр. София, където й поставили диагноза сътресение на мозъка. Поради това й била изписана медикаментозна терапия на 05.12.2019 г., с предписание за приемане на аналгетици при нужда. Ищцата заявява, че настъпилото произшествие се отразило негативно на личния, семейния, социалния и професионалния й живот, била дълго време неработоспособна, нямала пълноценен сън, изпитвала страх ад шофира. В резултат на всичко преживяно твърди, че е развила остра стресова реакция и душевно разтройство. При така изложените фактически твърдения предявява частичен иск в размер на 1000 лева, от претенция в общ размер на 10000 лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди в резултат от настъпило застрахователно събитие на 11.11.2019 г., ведно със законната лихва от 22.02.2022 г. до окончателното плащане на вземането, както и мораторна лихва в размер на 232 лева за периода от 11.11.2019 г. до 21.02.2022 г. Претендира разноски.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК ответникът депозира отговор на исковата молба, с който оспорва исковете по основание и размер. Оспорва процесното ПТП да е настъпило единствено по причина поведението на водача на л.а. марка „.“ с рег. № ......., че действително са настъпили твърдяните от ищцата неимуществени вреди, евентуаално оспорва наличието на причинно-следствена връзка между събитието и вредите. Заявява, че непосредствено след произшествието ищцата не била потърсила лекарска помощ, поради което сочените от същата вреди са резултат от друго събитие или самоувреждане. Оспорва твърдението, че ищцата не се е възстановила. Възразява за изключителен принос на ищцата при настъпването на процесното ПТП, тъй като е нарушила ЗДвП и Правилника за прилагането му като не се е обезопасила чрез поставяне на обезопасителен колан по време на превоза. Заявява, че претендираният размер на обезщетението за претърпени неимуществени вреди е изключително завишен, недължим и заявен в противоречие с принципа за справедливост, залегнал в разпоредбата на чл. 52 ЗЗД. Релевира възражение за съпричиняване. Моли за отхвърляне на исковете. Претендира разноски.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и взе предвид доводите и възраженията на страните, приема за установено следното от фактическа и правна и страна:

По иска по чл. 432, ал. 1 от КЗ:

По иска с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ ищецът следва да установи, че има вземане за непозволено увреждане срещу водач на МПС /фактическия състав на който е виновно и противоправно поведение на водача, в причинна връзка от което са произлезли вреди, като вината се предполага до доказване на противното – чл. 45, ал. 2 ЗЗД/ и наличие на валидно застрахователно правоотношение, произтичащо от договор за застраховка 2

"гражданска отговорност" между този водач и застрахователя /ответното дружество/.

В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да докаже положителния факт на плащане на обезщетението, а с оглед твърденията за съпричиняване – в тежест на ответника е да докаже твърдените от него действия/бездействия, с които ищецът е допринесъл за настъпване на вредите.

Не е спорно по делото, че на процесната дата и място между ищеца и управлявания от Диомитър П. Веловски лек автомобил марка ".“ с рег. №......, застрахован при ответника по задължителна застраховка "Гражданска отговорност", е реализирано ПТП, което представлява покрит риск.

Установява се и о т протокол № 1726200г. на органите на МВР при отдел "Пътна полиция", СДВР (л. 8 от делото), че на 11.11.2019 г., около 21:20 часа, по пътя от гр. София към гр. Банкя в района след моста на кв. „Филиповци“ е настъпило ПТП с участието на водача на лек автомобил ". Ярис“ с рег. №......, и управлявания от ищцата лек автомобил „..........“ с рег. № .. СН.

Въз основа на приетото и неоспорено заключение по съдебно-автотехническата експертиза (л. 149-156 от делото), което съдът кредитира като обективно и компетентно изготвено, се установява, че механизмът на процесното ПТП е следният –при извършване на маневра изпреварване водачът на лекия автомобил ". Ярис“ се отклонява вдясно и реализира ПТП с движещия се от дясната му страна лек автомобил „..........“ с рег. № .. СН, който вследствие на удара се отклонява надясно и се удря в крайпътни мантинели. Установява се, че водачът на лекия автомобил „.“ е имал възможност да предотврати произшествието, ако не е предприел престрояване вдясно преди да е завършил маневрара изпреварване, или ако не е предприел маневра за изпреварване.

Доколкото не се установява обратното и предвид разпоредбата на чл. 45, ал. 2 ЗЗД съдът намира, че вината за процесното ПТП е на водача на автомобила, чиято гражданска отговорност е била застрахована при ответника, като с поведението си водачът на автомобила "." е нарушил правилото на чл.25, ал. 1 и 2 ЗДвП.

Неоснователно е възражението на ответника за съпричиняване. Съобразно чл. 51, ал.

2 ЗЗД основание за намаляване на размера на отговорността на делинквента е, ако и пострадалият е допринесъл за настъпването на вредите. Такова съпричиняване е налице, когато освен с поведението на делинквента увреждането се намира в пряка причинноследствена връзка и с поведението на самия увреден. Съпричиняването има обективен характер, като от значение е единствено наличието на такава обективна причинноследствена връзка, а е ирелевантно субективното отношение на пострадалия /т. 7 от ППВС № 17/18.11.1963 г. /. Принос по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД е налице винаги, когато с поведението си пострадалият е създал предпоставки за възникване на вредите или е улеснил механизма на увреждането, предизвиквайки по този начин и самите вреди.

Съобразно установената практика по доказателствената тежест на възражението за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалото лице /Решение № 27 от 3

15.04.2015 г. по т. д. № 457/2014 г на ВКС, II ТО; Решение № 205 от 30.03.2015 г. по т. д. № 2976/2013 г. на ВКС, II ТО и др. / съдът намира, че ответникът не доказа наличие на съпричиняване. От събраните по делото доказателства не се установява ищецът да е допринесъл за настъпване на ПТП.

За установяване вида и характера на настъпилите вследствие процесното ПТП увреждания на ищеца, по делото са приети заключения на съдебно-медицинска експертиза (л. 134-138 от делото) и съдебно-психиатрична екпспертиза (на л.140-147 от делото), които се кредитират от съда, тъй като от преценката им съобразно правилото на чл. 202 ГПК следва извод, че са извършени обективно, компетентно и добросъвестно.

От заключението на съдебно-медицинската експертиза се установява, че вследствие на произшествието ищцата е получила следните увреждания: контузия на главата и сътресение на мозъка. При приемането й в болницата на 02.12.2019г. ищцата е съобщила за епизоди на главоболие, съпроводени с гадене без повръщане. Посочено е, че по време на болничния престой на ищецата от 02.12.2019г. до 05.12.2019г. е проведено консервативно лечение с вливания на противооточни и обезболяващи медикаменти. Вещото лице разяснява, че медикобиологичния характер на описаното увреждане при ищцата покрива белезите на временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Същото е можело да премине и без лечение, при което периодът на възстановяване би бил удължен и с попродължителни оплаквания от страна на ищцата. Според експертизата при нормално протичане на лечебния период без усложнения периода на възстановяване е около 20-25 дни, като с оглед на тежестта на травмата и липсата на документи за настъпили усложнения може да се приеме, че при ищцата не би трябвало да има трайни последици от получените увреждания. Вещото лице е категорично, че с оглед механизма на процесното ПТП уврежданията могат да се получат и при поставен предпазен колан. При изслушването му в проведеното на 06.12.2022г. открито съдебно заседание по делото вещото лице разяснява, че при най-леката форма на мозъчно сътресение, каквато се наблюдава при ищцата, пациентът страда от световъртеж и главоболие, но това не пречи на обичайното му ежедневие до степен, която да предполага незабавно да потърси медицинска помощ или да постъпи в здравно заведение.

От заключението на съдебнопсихологичната експертиза по делото се установява, че при процесното ПТП са били налице интензивни негативни преживявания (на силен страх и ужас от неочаквано случващото се, чувство за витална застрашеност, безпомощност, ритеснение за увреждане) и болка в ударените места, като същите имат характера на остър стрес. Непосредствено след инцидента, когато е осъзнала случилото се, ищцата е преживяла съС.ие на уплаха. В следващите дни е изпитвала соматичен дискомфорт (лавоболие, гадене).

Вещото лице сочи, че малко след претърпяното ПТП се епоявила симптоматика от типа на посттравматичното стресово разстройство с епизоди на повтарящо се изживяване на травматичната ситуация под формата на кошмари и оживяване на сцената на катастрофата, като ищцата ставала напрегната, тревожна, имала сърцебиене. Тази симптоматика била изразена около девет месеца, а след това със затихващ ход перистирала още половин година.

4

Вещото лице установява наличието на остатъчна невротична фиксация и повишаване на тревожността при обекти и ситуации, напомнящи инцидента. При актуалното експертно изследване не се установявало психично разстройство, което да качествено нарушение на базовите психични годности. Разяснява, че каузалната връзка между стресогенното събитие и предизвиканата реакция е подкрепена по времеви критерий (последване), така и по съдържание (клинична картина на реактивна тревожност). Сочи, че не констатира ищцата да е склонна към самонараняване.

Съдът кредитира и показанията на свидетеля Ю. Т. С., разпитана в о. с. з. на 06.12.2022 г., в частта, в която кореспондират и със заключенията на съдебномедицинската и съдебнопсихологичната експертизи. От тях се установява, че след претърпяване на инцидента ищцата е страдала от главоболие, безсъние и страх от шофиране, който продължавал и понастоящем. Тъй като болката в главата не отшумявала, ищцата потърсила медицнска помощ и за три дни била настанена в болнично заведение.