Определение № 572 от 07.09.2023, Окръжен съд - Ямбол

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 572 гр. Ямбол, 07.09.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, II ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на седми септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Петранка Ст. Жекова

Членове:

Калина Г. Пейчева

Галина Ив. Вълчанова Люцканова като разгледа докладваното от Галина Ив. Вълчанова Люцканова Въззивно частно гражданско дело № 20232300500367 по описа за 2023 година Производството е по чл.435 от ГПК.

Депозирана е жалба вх. № 18956/20.12.2022 г. от Б. Я. М. длъжник по и.д. № 1836/2022 г. по описа на ДСИ при ЯРС против постановлението за разноски в частта от 6.00 лв. от разноските по изпълнителното дело, която е незаконосъобразно начислена, както и таксата по чл.53 от Тарифата за ДТ по ГПК от 12.00 лв., която в частта си над 0.60 лв. е незаконосъобразна.

Жалбата е била оставена без движение от ДСИ и с разпореждане от 05.01.2023 г. на длъжника е указано да внесе ДТ 25.00 лв. по сметка на ЯОС. В отговор на това разпореждане длъжника М. е поискал да бъде освободен от ДТ в размер на 25.00 лв. и ДТ в размер на 12.00 лв. на основание чл.83, ал.2 от ГПК.

С молба вх. № 4022/16.03.2023 г. длъжника М. уточнява оплакванията си по жалбата против постановлението за разноски, като счита частта от разноските по изпълнението от 6.00 лв. от общо 30.00 лв. за недължима, тъй като не е авансово внесена както изисква чл.76 от ГПК и е била преждевременна в срока за доброволно изпълнение. Счита частта от таксите по чл.53 от Тарифата над 0.60 лв. за незаконосъобразна – в противоречие с чл.73, ал.5 от ГПК – сумата от пропорционалните такси не може да надвишава 10 % от дълга който е 5.00 лв.

Със същата молба длъжникът е изложил и обстоятелствата, въз основа на които желае да бъде освободен от заплащане на ДТ, както и е представил декларация по чл.83, ал.2 от ГПК, в която е посочил, че е неженен, с тежко здравословно състояние и разходи за животоподдържащо лечение от около 116 лв. на месец; относно имущественото състояние М. е посочил, че притежава недвижим имот в гр. София на стойност 30 000 лв., ипотекиран за 80 000 лв. без доходи от наем, не притежава МПС, няма спестявания, няма доходи от 1 заплата, наем, пенсия и получава обезщетение от НОИ под социалния минимум под МРЗ, което е крайно недостатъчно. Представено е още експертно решение № 67/02.02.2023 г. за временна неработоспособност на Б. Я. М. със заличени от него данни относно поставените му диагнози.

В законоустановения срок взискателят Районен съд Ямбол не е депозирал възражения по жалбата.

На основание чл.436 ал.3 пр.последно от ГПК, ДСИ С.М. е представил мотиви, в които не е изразено становище по жалбата на длъжника.

Преди да се произнесе по допустимостта и основателността на депозираната от длъжника жалба против действия на съдебния изпълнител, съдът следва да вземе отношение по молбата му за освобождаване от внасяне на ДТ за жалбата. Съдът намира това искане за относимо към внасянето на дължимата ДТ от 25.00 лв. при обжалване действия на съдия изпълнител и не разглежда искането по отношение на посочена в молба вх. № 1587/31.01.2023 г. ДТ в размер на 12.00 лв. тъй като не е уточнено същата по какъв повод е дължима и кое производство касае. Съдът намира за основателно искането за освобождаване от ДТ 25.00 лв. за настоящото обжалване, тъй като видно от декларираните от длъжника данни в декларацията му по чл.83, ал.2 от ГПК, същият е затруднен да я заплати. М. е декларирал тежко здравословно състояние и притежание на недвижим имот в гр. София, който е ипотекиран и от който не черпи доходи, а в същото време не получава други месечни доходи от трудово възнаграждение или друга дейност. Всички тези обстоятелства обсъдени в тяхната съвкупност водят до извода, че длъжникът М. е в затруднено материално положение, поради което е основателно искането му за освобождаване от заплащане на ДТ по сметка на ЯОС за настоящото обжалване.

Съдът след като се запозна с жалбата и със самото и.д. № 1836/2022 г., приема за установено следното:

Жалбата е допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 436, ал.1 ГПК от легитимирано лице съобразно чл.435 ал.2 т.7 от ГПК – длъжникът обжалва разноските по изпълнението. Разгледана по същество съдът намира жалбата за неоснователна по следните съображения:

Процесното и.д. № 1836/2022 г. е образувано по възлагателно писмо от РС – Ямбол на основание чл.426 от ГПК за събиране от Б. Я. М. на сумата 5 лв. представляваща ДТ за служебно издаване на изпълнителен лист в полза на бюджета на съдебната власт.

Представен е изпълнителен лист от 25.11.2022 г. за присъдената ДТ от 5.00 лв. в полза на бюджета на съдебната власт по ч.гр.д. № 387/2019 г. по описа на Апелативен съд – Бургас във връзка с гр.дело № 3942/2017 г. по описа на ЯРС, дължима от Б. Я. М.. С разпореждане от 01.12.2022 г. ДСИ е разпоредил да се изпрати покана за доброволно изпълнение и копие от изпълнителния лист на Б. Я. М. за сумата от 5.00 лв., както и 30.00 лв. ДТ за ЯРС.

Отразено е, че е извършена справка за трудов договор на длъжника, а справка в НАП е извършена по предходни дела на длъжника. Поканата за доброволно изпълнение до Б. Я. М. е получена от неговия баща на 06.12.2022 г. В поканата е посочено, че съгласно 2 изпълнителен лист М. е задължен да заплати неолихвяема сума от 5.00 лв. в полза на РС – Ямбол, както и 30 лв. разноски по изпълнителното дело, както и такса по чл.53 от Тарифа за ДТ по ГПК в полза на РС – Ямбол в размер на 12.00 лв. В поканата е посочено също, че ако сумата не бъде заплатена в двуседмичен срок от връчване на поканата съдебният изпълнител ще пристъпи към принудително изпълнение, както и че ДТ по чл.53 от Тарифата не се дължи, ако задължението е изпълнено в доброволния срок.

Съдът намира жалбата на длъжника М. против определените от ДСИ такси по образуваното изпълнително производство за неоснователна, тъй като същите са начислени в съответствие със законовите разпоредби по Тарифата за ДТ по ГПК, както и съобразно разпоредбите на ГПК. Съгласно чл.30 от Тарифата за образуване на изпълнително дело се събира такса 20 лв. /в случая в размер 24 лв. с ДДС, тъй като служба „Съдебно изпълнение“ при ЯРС е регистрирана по ЗДДС от 2013 г./ Съгласно чл.32 от Тарифата за извършване на справка за длъжника и неговото имущество се събира такса 5 лв. /6 лв. с ДДС/, както се посочи по-горе такава справка е извършена. Тези две такси за образуване на изпълнително дело и за извършване на справка за длъжника и неговото имущество са прости такси, същите са с определен размер, който не подлежи на пропорционално изчисляване. Сборувани двете такси възлизат на сумата 30 лв. така, както е посочено в поканата за доброволно изпълнение, представляващи разноски по изпълнителното дело.

Относно таксата по чл.53 от Тарифата за ДТ по ГПК, същата отново е правилно изчислена и е в размер на 12.00 лв. с ДДС, тъй като съгласно тази разпоредба за изпълнение на парично вземане се събира такса върху събраната сума по б.“а“ до 100 лв. – в размер 10.00 лв. /12 лв. с ДДС/. Съгласно чл.53, ал.2 от Тарифата върху сумата, която длъжникът е погасил в срока за доброволно изпълнение такса не се събира така, както е бил уведомен длъжника М. от съдебния изпълнител с поканата за доброволно изпълнение.

Неоснователни са възраженията на длъжника за това, че сумата от 6.00 лв. от общо 30.00 лв. е недължима, тъй като не е авансово внесена, както изисква чл.76 от ГПК. Това би било така в случай, че взискателят по чието искане са направени справките за длъжника и имущественото му състояние не е освободен от заплащане на ДТ. Взискателят в настоящото изпълнително производство е РС – Ямбол и същият на основание чл.84, ал.1 от ГПК е освободен от внасяне на ДТ.

Неправилни са изводите на длъжника М. за това, че таксата по чл.53 от Тарифата над сумата от 0.60 лв. е незаконосъобразно и в противоречие с чл.73 ал.5 от ГПК. Както се посочи вече за изпълнение на парично вземане съгласно чл.53, ал.1 б.“а“ от Тарифата се събира такса върху събраната сума която при вземане до 100 лв., а в случая то е в размер 5.00 лв., таксата е 10.00/12.00 лв. с ДДС. Този размер не превишава ограниченията на чл.73, ал.5 от ГПК, който в случая е и неприложим, тъй като постановява, че процентът на пропорционалната такса по изпълнителните дела намалява с увеличаване на интереса като таксата не може да надвишава максималния размер определен в Тарифата по ал.3.

Определената по чл.53, ал.1, б.“а“ от Тарифата такса не е в противоречие и с разпоредбата на чл.73а от ГПК, която касае сборът от всички такси по изпълнението за сметка на 3 длъжника в едно изпълнително производство, който сбор не може да надвишава за задължения в различен размер посочени в шест точки. В настоящият случай пропорционалната такса правилно е определена като минимален размер при вземане, подлежащо на събиране, което е в размер на 5 лв.

Предвид изложеното съдът приема, че жалбата е неоснователна, тъй като дължимите в изпълнителното производство от длъжника разноски са правилно изчислени в съответствие с относимите норми на ГПК и Тарифата за ДТ по ГПК.

На основание изложеното, ЯОС

ОПРЕДЕЛИ:

ОСВОБОЖДАВА на основание чл.83 ал.2 от ГПК Б. Я. М. длъжник по и.д. № 1836/2022 г. по описа на ДСИ при ЯРС от заплащане на ДТ в размер 25 лв. за настоящото обжалване на действията на ДСИ.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба вх.№ 18956/20.12.2022 г. от Б. Я. М. длъжник по и.д. № 1836/2022 г. по описа на ДСИ при ЯРС против постановлението на ДСИ за разноски, обективирано в покана за доброволно изпълнение.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4