Решение № 461 от 22.04.2025, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 461 гр. Пловдив, 22.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в публично заседание на девети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Стефка Т. Михова

Членове:

Николай К. Стоянов

Иванка П. Гоцева при участието на секретаря Ангелинка Ил. Костадинова като разгледа докладваното от Николай К. Стоянов Въззивно гражданско дело № 20255300500531 по описа за 2025 година

Производството е въззивно по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Делото е образувано по въззивна жалба на Община Сопот, с код по БУЛСТАТ 115816423, седалище и адрес на управление – град Сопот, ул. „Иван Вазов“ № 34, представлявана от кмета С. С., чрез процесуалния представител адвокат Н., против Решение № 453/23.12.2024 г., постановено по гр. д.№ 609/2024 г. по описа на РСКарлово, с което е признато за незаконно и отменено уволнението на С. Д. Н. с ЕГН ********** адрес: град Сопот, ул. „***, извършено от работодателя със заповед № РД09-43 от 09.02.2024 г . на основание чл.325,ал.1,т.9 от КТ, служителят е възстановен на заеманата преди уволнението длъжност- *** в звено „***“, работодателят Община Сопот е осъден да му заплати сумата от 7211,16 лева, представляваща обезщетение на основание чл. 225, ал. 1 от КТ за оставане без работа вследствие на незаконното уволнение за периода 09.02.2024г.- 09.08.2024г.

Във въззивната жалба са релевирани оплаквания за неправилност и необоснованост на първоинстанционното решение, като постановено в нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила. Искането към въззивния съд е за неговата отмяна и постановяване на ново по същество на правния спор, с което исковите претенции да бъдат отхвърлени като неоснователни с присъждане на сторените по делото разноски.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемия С. Д. Н. с ЕГН **********, чрез процесуалния му представител адвокат Г., с който се взема становище за нейната неоснователност и се настоява за потвърждаване на първоинстанционното решение. Претендира разноски.

Пловдивският окръжен съд, след като провери обжалваното решение 1 съобразно правомощията си по чл. 269 от ГПК, прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и обсъди възраженията и доводите на страните, намери за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Производството е образувано по обективно кумулативно съединени искове с правна квалификация по чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ във вр. с чл. 225, ал.1 от КТ, предявени от С. Д. Н. против Община Сопот, за признаване уволнението на ищеца, извършено със заповед № РД-09-43/09.02.2024 г. кмета на Община Сопот, с която трудовото му правоотношение с ответника е прекратено на осн. чл. 325, ал. 1, т. 9 от КТ, за незаконно и като такова да бъде отменено, и да се възстанови ищеца на заеманата преди уволнението длъжност – *** в звено „***“, да се осъди ответника да му заплати обезщетение по чл. 225 ал.1 от КТ за оставане без работа след незаконно уволнение за период от шест месеца, в размер на 7211,16 лева, ведно със законна лихва, считано от датата на подаване на исковата молба.

В исковата молба се твърди, че ищецът е работил по трудово правоотношение/ТПО/ с ответника на длъжност *** в звено „***“ с посочен от работодателя код по НКПД - 95100005, като със заповед № РД-09-43 от 09.02.2024 г. на кмета Община Сопот трудовото му правоотношение е било прекратено на осн. чл.

325, ал. 1, т. 9 от КТ, считано от 09.02.2024 г., поради невъзможност на лицето да изпълнява възложената му работа, поради болест, довела до трайно намалена работоспособност. Навеждат се доводи, че ищецът е заемал посочената длъжност по ТПО. На 09.02.2024 г. му било връчена заповед № РД-09-43 от 09.02.2024 г. на кмета Община Сопот, с която трудовото му правоотношение с ответника било прекратено.

Твърди се уволнението да е незаконосъобразно, тъй работодателят е следвало да поиска от ТЕЛК предписание дали изпълняваната от ищеца работа е подходяща за ищеца.

Страните по делото не спорят, а и от приетите писмени доказателства е документално установено, че от 11.05.2018 г. ищецът е започнал работа при ответника по безсрочно ТПО, чийто правопораждащ юридически факт е трудов договор № 104 от 10.05.2018 г., на длъжност *** с код по НКПД – 95100005, място на работа – Община Сопот, в „Държавни дейности - отбрана и сигурност 351, впоследствие изменено в „***“. Трудовият договор е сключен за пълно работно време – 8 часа. Според длъжностна характеристика, длъжността, заемана от ищеца е била: ***-техник Пункт за управление на радиопредавателен център, а преките задължения на ищеца са включвали да охранява определените обекти съгласно плана за охрана, поС.но поддържане на радиовръзката с координационния щаб за действие при кризи, да поддържа аварийното осветление в изправност и вентилационната уредба на пункта, да участва в охраната на всички мероприятия, организирани от Община Сопот.

Преките задължения на ищеца са включвали да следи за пропускателния режим на хората и МПС, влизащи и излизащи на територията на обекта; да не допуска чужди лица до охраняемия обект, както и други произтичащи от това задължения, като в т. 8 е посочено, че работата на заемащия длъжността е по график. Представени са графици на дежурни – ПУ Сопот, в които фигурира и името на ищеца, като в същите е посочено, че охраната се осъществява на двусменен режим на работа – първа смяна 2 от 07:00 часа до 19:00 часа, а втора смята от 19:00 часа до 07:00 часа.

Между страните по делото не се спори, а и това се установява от преписката, изпратена от РЗИ Пловдив, че през 2017 г. след заболяване, ищецът е бил освидетелстван от ТЕЛК. В експертно решение/ЕР/ на ТЕЛК № 2881 от 106 от 16.06.2017 г. е поставена водеща диагноза на ищеца: Исхемична кардиопатия, определен му е процент намалена работоспособност – 50% за срок от три години, посочени са противопоказания – тежък физически труд, психическо напрежение.

Ищецът е постъпил на работа на 11.05.2018 г. , т.е. при постъпване на работа ищецът е страдал от посоченото заболяване. С ЕР на ТЕЛК № 2489 от 102 от 10.06.2020 г. ищецът е преосвидетелстван, определени са му 40% трайна неработоспособност за срок от три години при същата диагноза и в противопоказанията е посочено: тежък физически труд, нощен труд. Следващото преосвидетелстване на ищеца е било извършено през 2023 г., като е издадено ЕР на ТЕЛК № 90351 от 70 от 28.06.2023 г., с което на ищеца са определени 58% намалена трудоспособност за срок от една година, посочена е същата диагноза, като в т.14 от решението изрично е посочено, че изпълняваната от ищеца работа е подходяща за здравословното му съС.ие. Посочени са противопоказания – без тежък физически труд и нощен труд. Видно от производствена характеристика на ищеца, съставена от ответната община, С. Н. полага нощен труд (л.399 от делото на КрлРС, т. 11 – работно време).

Производствената характеристика е била изготвена от ответника на 22.05.2023 г., а решението на ТЕЛК е постановено на 28.06.2023 г., поради което характеристиката е била взета предвид при постановяване на предписанията на здравния орган.

По делото са представени правилник за вътрешния трудов ред, личното трудово досие на ищеца. Със заповед № РД-09-43 от 09.02.2024 г. на кмета на Община Сопот, връчена на същата дата, трудовото правоотношение с ищеца е било прекратено на основание чл. 325, ал. 1 т. 9 пр. I-во от КТ, поради невъзможност на ищеца да изпълнява възложената му работа поради болест, довела до трайно намалена работоспособност. В заповедта е посочено, че в ответната община няма друга подходяща длъжност за заемане от ищеца.

По делото са събрани гласни доказателствени средства чрез разпит на двама свидетели-П.Б. и Н.Ц., от които се установява, че ищецът работи при ответника от 2018 г. като невъоръжена охрана, на смени.

При тази фактическа обстановка първоинстанционният съд е приел, че заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение на ищеца е незаконна и е отменено, като е възстановил същия на заеманата преди уволнението длъжност „*** в звено „***“ и е присъдил обезщетение по реда на чл. 225, ал. 1 КТ.

При въззивната проверка за нарушение на императивни материално-правни норми при постановяване на обжалваното решение и при проверка на неговата правилност по изложените в жалбата оплаквания, Пловдивският окръжен съд намира следното:

Обжалваното решение е валидно и допустимо. То е и правилно, като същевременно въззивният съд при служебна проверка не констатира нарушения на императивни материално-правни норми, които е длъжен да коригира и без да има изрично направено оплакване в тази насока съгласно задължителните указания, дадени 3 с ТР 1/2013 ОСГТК. Настоящият съдебен състав изцяло споделя изложените мотиви от първоинстанционния съд, които са подробни, прецизни и безпротиворечиви, поради което и на основание чл. 272 от ГПК препраща към тях.

Фактическата обстановка е правилно установена от първоинстанционния съд съобразно представените и приети по делото доказателства.

Между страните не се спори относно наличието на трудово правоотношение между тях, което е било прекратено на основание чл. 325, ал. 1, т. 9 от Кодекса на труда – поради невъзможност на ищеца да изпълнява възложената му работа поради болест, довела до трайно намалена работоспособност.

За да бъде законно, уволнението извършено на основание чл. 325, ал. 1, т. 9 КТ, е необходимо да е налице невъзможност на работника или служителя да изпълнява възложената му работа поради болест, довела до трайно намалена неработоспособност или по здравни противопоказания въз основа на заключение на териториалната експертна лекарска комисия, а при наличието на тези условия, прекратяването на трудовия договор се допуска само в случай, че при работодателя няма друга работа, подходяща за здравното съС.ие на работника или служителя, или той не е съгласен да заеме тази работа. Прилагането на това основание предполага, че работодателят е изпълнил задължението си по чл. 315, ал. 1 КТ, а ако не го е изпълнил, той не може да се позовава на липса на подходяща работа за здравословното съС.ие на работника или служителя в предприятието. Липсата на свободна подходяща длъжност по предписаното трудоустрояване, която да бъде предложена за заемане, обуславя наличие на основанието по чл. 325, ал. 1, т. 9 КТ /решение по гр. д. № 814/2009 г. на ВКС, III г. о. /.

Понятието "намалена работоспособност" се определя от чл. 314 КТ.

Представлява загубване на част от работоспособността, което създава невъзможност за работника или служителя да изпълнява възложената му работа поради болест или трудова злополука, но без опасност за здравето си може да изпълнява друга подходяща работа. В тези случаи по предписание на здравните органи той се трудоустроява на друга работа или на същата при подходящи условия. Редът за издаване на предписанието за трудоустрояване и дължимите от работодателя действия по изпълнение на предписанието се уреждат в Наредбата за трудоустрояване /приета с ПМС № 72 от 30.12.1986 г., обн., ДВ, бр. 7 от 27.01.1987 г./. Определянето на работата като подходяща - такава, която трудоустроеният поради болест и намалена работоспособност работник може да изпълнява при квалификацията и здравословното му съС.ие се прави по реда и за целта на специалната закрила - трудовото правоотношение с работника или служителя да се запази за подходящата работа.

Основанието за прекратяване на трудовия договор по чл. 325, ал. 1, т. 9 КТ не е доказано когато невъзможността на работника или служителя да изпълнява възложената му работа поради болест, довела до трайно намалена неработоспособност или по здравни противопоказания, не е установена чрез заключение на териториалната експертна лекарска комисия, която е специализираният медицински орган, установяващ невъзможността – че работникът или служителят не е в съС.ие да изпълнява трудовите си задължения по трудовото правоотношение, респ. че конкретна длъжност е противопоказна за здравето на лицето и тези въпроси не може да бъдат поставяни на последваща преценка от службите по трудова медицина /решение № 266 4 по гр. д. № 814/2009 г., ВКС, III г. о., решение № 275 по гр. д. № 3049/2013 г., ВКС, IV г. о. /, респ. от вещото лице в производството по трудовия спор. Това са медицински въпроси, по които обвързващо се произнася компетентният здравен орган – ТЕЛК. В заключението на териториалната експертна лекарска комисия трябва не само да се определи болестта, довела до инвалидност, или съответните здравни противопоказания, но и в него изрично да се посочи, че това съС.ие на работника или служителя поражда неговата невъзможност да изпълнява точно определена работа по трудовото правоотношение –чл. 78, ал. 2 от Наредба за медицинската експертиза.