Решение № 29 от 19.02.2024, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 29 гр. Велико Търново, 19.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ

И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА

Членове:

ЖАНЕТА Д. ГЕОРГИЕВА

ИСКРА ПЕНЧЕВА при участието на секретаря ГАЛЯ М. РОМАНОВА като разгледа докладваното от ИСКРА ПЕНЧЕВА Въззивно търговско дело № 20234001000255 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по депозиранa въззивнa жалба от „А. К.“ ООД против Решение № 103/ 12.10.2023 г. по т.д. № 174/ 2022 г. по описа на ОС – Русе, с което е обявена неплатежоспособността и свръхзадължеността на дружеството и спрямо него е открито производство по несъстоятелност, като жалбоподателят обжалва решението с а м о в частта за определената начална дата на неплатежоспособността и свръхзадължеността – 01.06.2022 г. Счита, че съдът неправилно е определил датата на изпадане в неплатежоспособност, още повече че самият той неколкократно посочил, че всички референтни за състоянието на дружеството показатели са се влошили трайно към 30.06.2022 г., към който момент най-големият му кредитор обявил кредитна експозиция за над 1 мил. лева за предсрочно изискуема. Моли решението в обжалваната му част да бъде отменено и съдът да определи датата 30.06.2022 г. като начална дата на неплатежоспособността и свръхзадължеността на дружеството.

Насрещната страна „Мегахим“ АД не се е възползвала от правото си по чл.263 ал.1 ГПК на отговор на въззивната жалба.

В изпълнение на задълженията си по чл.269 от ГПК въззивният съд извърши служебна проверка относно валидността на обжалваното решение и намира, че съдебният акт не страда от пороци, водещи до неговата нищожност – постановен е от законен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвен е в 1 писмена форма, подписан е и е разбираем. Не са налице и процесуални нарушения, обуславящи неговата недопустимост.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, в рамки на въведените с жалбата оплаквания срещу първоинстанционния акт, намира следното:

Ищецът „Мегахим“ АД е предявил иск за откриване на производство по несъстоятелност на „А. К.“ ООД на двете визирани в закона основания – поради неплатежоспособността му и поради свръхзадължеността му. Присъединеният кредитор – „Юробанк България“ АД – е претендирал откриването на производство по несъстоятелност само поради неплатежоспособността на дружеството. ОС – Русе е приел, че ответният търговец е и неплатежоспособен, и свръхзадължен, като и двете състояния са проявени външно към 01.06.2022 г. „А. К.“ ООД спори единствено началната дата, от която следва да се приеме, че тези състояния вече са трайно проявени. В депозирания отговор на исковата молба на „Мегахим“АД, инициирала производството по несъстоятелност, самият жалбоподател е настоявал, че състоянието му на неплатежоспособност е с начална дата 01.06.2022 г. /както е прието и с обжалваното решение/, обосновавайки настъпването й с обявяване от „Централна кооперативна банка“ АД за предсрочно изискуемо на задължението му по договор за кредит. Той е подал молба за откриване на производство по несъстоятелност пред ОС – Русе на 22.06.2022 г., т.е. той е считал, че е неплатежоспособен преди 30.06.2022 г., за която дата поддържа във въззивната си жалба, че е начална както на неплатежоспособността, така и на свръхзадължеността на дружеството.

Първоинстанционният съд е анализирал подробно икономическото състояние на дружеството и е достигнал до правилния извода, че „А. К.“ ООД е неплатежоспособен и свръхзадължен търговец, по отношение на когото следва да бъде открито производство по несъстоятелност. Той обаче не е изложил мотиви как е формирана преценката му, че началната дата на двете състояния съвпада. От легалните дефиниции на понятията „неплатежоспособност“ /чл.608 ТЗ/ и „свръхзадълженост“ /чл.742 ал.1 ТЗ/ е видно, че те имат различно правно и икономическо съдържание. Един търговец е неплатежоспособен, когато изискуемите му парични задължения от вида на посочените в чл.608 ТЗ не могат да бъдат погасени с ликвидните краткотрайни материални активи, с които разполага, а е свръхзадължен, когато общият размер на всичките му парични задължения, в това число и нетърговските, и тези, чиято изискуемост не е настъпила, надвишават размера на всички притежавани от него активи. Възможно един търговец да е неплатежоспособен без да е свръхзадължен и обратното. Съгласно трайната съдебна практика съдът открива производство по несъстоятелност едновременно поради неплатежоспособност и свръхзадълженост само при съвпадане на началните им дати – ако датите не съвпадат, съдът трябва да открие производство по несъстоятелност на това основание, което е налице и към момента на 2 постановяване на решението и чиято начална дата е по-ранна. В този смисъл са Решение № 201/ 11.12.2014 г. по т. д. 659/2014 г., I т.о. на ВКС, Решение № 152/ 13.07.2018 г. по т. д. № 2205 / 2017 г., I т.о на ВКС. Предвид анализа на икономическото състояние на „А. К.“ ООД, направен със заключението на съдебноикономическата експертиза, ВТАС счита за неправилен извода на ОС – Русе, че началната дата на неплатежоспособността на дружеството съвпада с датата на възникване на свръхзадължеността му.

По делото е установено следното: Безспорно е, че дружеството е приключило 2021 г. с финансова загуба в размер на 825 000 лв. и към началото на 2022 г. срещу дружеството са образувани множество изпълнителни дела от кредитори. До 30.06.2022 г. то е изпълнявало частично свои текущи задължения, пряко свързани с дейността му, основно към експлоатационни дружества – „ВиК Русе“, „А1 България“ ЕАД, „ЕнергоПро продажби“ АД, но последното плащане към други доставчици е на 22.02.2022 г. в размер на 42 212.69 лв., задълженията за данъци и осигуровки са погасени до м. декември 2021 г. чрез плащане на 07.02.2022 г., трудовите възнаграждения на заетия в дружеството персонал са изплатени до м. март 2022 г. с плащане на 29.04.2022 г., последното плащане към финансова институция е към „Юробанк България“ АД на 11.02.2022 г. в размер на 42 212.69 лв., отнесено за погасяване на главница. Към другата банка – кредитор „Централна кооперативна банка“ АД задълженията са в просрочие, считано от 26.01.2022 г. И двете банки са обявили задълженията по договорните правоотношения с кредитополучателя за предсрочно изискуеми съответно „Централна кооперативна банка“ АД на 01.06.2022 г. за задължения в размер на 327 538.07 лв. по Договор за предоставяне на кредит – овърдрафт, а „Юробанк България“ АД на 27.06.2022 г. за задължения в размер на 859 995.41 лв. по Договор за предоставяне на кредитна линия от 28.01.2021 г. и в размер на 152 241.50 лв. по Договор за предоставяне на стандартен кредит без право на усвояване на погасените суми от 19.11.2021 г. Кредитите са обявени за предсрочно изискуеми през м.06.2022 г. именно поради спиране на обслужването им от кредитополучателя, като видно е, че към датата на обявяване им за предсрочно изискуеми „А. К.“ ООД вече е имал други непогасени изискуеми задължения към доставчици – на обща стойност 1 062 078.11 лв., към клиенти по аванси, към персонала за неизплатени заплати от м.04. и м.05., към други кредитори, както и непогасени публично-правни задължения. Публичноправните задължения и задълженията към персонала са възникнали през 2022 г., но задълженията към доставчиците включват и такива, възникнали и падежирали в предходни години – напр. проследените от вещото лице вземания на „Мегахим“ АД по 271 фактури за покупка на материали, падежирали и изискуеми в периода от 18.02.2019 г. до 14.12.2021 г. Същевременно от счетоводните баланси се установява, че текущите краткотрайни активи на дружеството са намалели от 3929 хил. лв. към 31.12.2020 г. на 2937 хил. лв. към 31.12.2021 г., т.е. близо с 1000 хил. лв., а за 6 месеца от началото на 3

2022 г. до 30.06.2022 г. те са намалели още по-драстично – от 2937 хил. лв. на 1344 хил. лв., т.е. близо 1600 хил. лв. При положение, че съгласно отразеното в счетоводния баланс краткосрочните задължения към 31.12.2022 г. са се увеличили незначително спрямо тези към 30.06.2022 г. – от 2519 хил. лв. на 2721 хил. лв., се налага изводът, че не те, а значителното намаляване на текущите краткотрайни активи /в това число на материалните запаси и парични средства/ се е отразило върху способността на предприятието да изплаща текущите си задължения с наличните активи, т.е. върху показателите за ликвидност. Икономическите показатели за ликвидност, които се формират като съотношение между краткотрайните активи /всички или определена част от тях/ към краткосрочните или текущи задължения на предприятието, са водещи при преценката за наличието на състояние на неплатежоспособност, тъй като именно с краткотрайните активи /бързоликвидни и непредназначени за осъществяване на самата дейност на предприятието/ търговецът посреща текущите си задължения. Вещото лице е изчислило, че по данните от счетоводния баланс коефициентът за обща ликвидност към 31.12.2022 г. е бил 1,166 – макар близо до приетата минимална граница за този показател 1-ца, дружеството е имало достатъчно краткотрайни активи, с които да погасява и/ или обслужва текущите си задължения. Към 30.06.2022 г. този коефициент е спаднал до 0,494. Според съда се налага категоричен извод, че състоянието на неплатежоспособност на „А. К.“ ООД се е проявило като трайно от 01.03.2022 г., защото през м.02. дружеството е реализирано плащания само към отделни кредитори на незначителни по-размер задължения на фона на общия размер на задълженията към всички кредитори, от края на месеца е преустановило изцяло дейността си, при което не е могло да кумулира печалба от нея, а от м.03.2022 г. е преустановило плащанията към всички свои кредитори с изключение на задълженията към експлоатационните дружества. Обявяването на кредитите за предсрочно изискуеми от страна на двете банки-кредитори не е предпоставка за настъпване на неплатежоспособността му, а напротив – проявилата се неплатежоспособност на кредитополучателя, израз на която е спирането на обслужването на кредитите му, е предпоставката за упражняване правото на банката да обяви кредитите за предсрочно изискуеми.

Състоянието на свръхзадълженост на „А. К.“ ООД според съда значително предхожда състоянието на неплатежоспособност. От значение за преценката за наличието на това състояние са показателите от съпоставянето на собствения капитал на търговеца и неговите пасиви – показателят за финансова автономност, който характеризира платежоспособността на предприятието в дългосрочен план и финансовата му независимост и способност да обслужва задълженията си, и реципрочния показател за задлъжнялост, който изразява степента на зависимост на предприятието от сроковете и взискателността на кредиторите му. Вещото лице е посочило, че стойността на коефициента за финансова автономност трябва да е минимум 1-ца, защото под този размер съществуващите задължения не са достатъчно 4 обезпечени с имущество на предприятието, като при всяко положение не следва да е по-нисък от 0,5. При проследяването му при ответното дружество се установява, че още към 31.12.2019 г. той е под 0,5, намалял е още през 2020 г. и особено през 2021 г., а към 30.06.2022 г., предвид и натрупаната счетоводна загуба, е станал отрицателна величина. Това означава, че за целия изследван период от 2019 г. до 2022 г. ответният търговец е имал крайно незадоволителна финансова автономност, висока степен на финансова зависимост от кредиторите на дружеството, като задълженията му значително са превишавали собствения му капитал. За коефициента на задлъжнялост вещото лице обяснява, че е целесъобразно неговата величина да е по-малка от 1-ца, като нарастването му се приема за негативна тенденция и сигнал за намаляване на финансовата устойчивост, защото означава, че предприятието е отдало предпочитание на дълговото финансиране. Изчислило е, че при ответника този показател е над 2-ка за 2019 г. и 2020 г., но особено висок – 7,457 е към 31.12.2021 г. Видно е, че именно през 2021 г. „А. К.“ ООД е сключил договорите за кредит с „Юробанк България“ АД, обявени на следващата година за предсрочно изискуеми. Коефициентът на задлъжнялост към 30.06.2022 г. е отрицателна величина /-2,783/, което според експерта означава, че предприятието се намира в голяма финансова зависимост от своите кредитори. Отрицателна величина към 31.12.2021 г. е и показателят за рентабилност на собствения капитал и приходите от продажбите, което показва, че финансовият резултат е загуба, няма възможност за възвръщаемост на капитала и е налице декапитализация на капитала. При тези данни ВТАС намира, че дружеството е изпаднало в състояние на свръхзадълженост най-късно от 31.12.2021 г.