Решение № 7697 от 27.04.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 7697 гр. София, 27.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 24 СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ГЕОРГИ СТОЕВ при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА М. ГЕРГОВА като разгледа докладваното от ГЕОРГИ СТОЕВ Гражданско дело №

20251110137140 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 124 ГПК.

Ищецът ДРУЖЕСТВО е предявил установителен иск по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК срещу Д. В. Д., ЕГН **********, с правна квалификация чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за сумата от 600 лева, представляваща главница по Договор за потребителски кредит № 517066 от 20.04.2021 г., ведно със законна лихва за период 02.09.2024 г. до изплащане на вземането, за която сума е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ЧГД № 59432/2024 г. по описа на СРС, 24 състав.

Твърди се, че между страните ДРУЖЕСТВО, качеството си на кредитодател, и Д. В.

Д., в качеството и на кредитополучател е сключен Договор за потребителски кредит № 517066 от 20.04.2021 г. по електронен път по силата на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/, съгласно който на ответницата е била предоставена сумата в размер на 600 лева.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника Д. В. Д., с който оспорва исковите претенции като неоснователни и твърди, че процесното вземане е било погасено.

Заповедният съд с Разпореждане № 17252/27.01.2025 г. по ч.гр.д № 59432/2024 г. по описа на СРС, 24, на основание чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК, е отхвърлил заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК с вх. № 9925/02.09.2024 г., подадено от ДРУЖЕСТВО, срещу Д. В. Д., ЕГН ********** в ЧАСТТА с която се иска длъжникът да плати сумите от 40,5 дължима и неплатена възнаградителна лихва, 247,5 лева неустойка, 143,86 лева мораторна лихва и 310 лева дължима такса, т.е. предмет на процесния исков процес е единствено предоставената главница.

1

Софийският районен съд, след като анализира събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Предмет на делото е твърдяното от ищеца материално субективно притезателно право с правна квалификация чл. 9 ЗПК, във вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за сумата от 600 лева, представляваща главница по договор за потребителски кредит № 517066 от 20.04.2021 г. , ведно със законната лихва от подаване на заявлението 07.10.2024 г. до окончателно изплащане на вземането.

Правопораждащият фактически състав по иска с правна квалификация чл. 79, ал. 1 ЗЗД включва 1) наличие на валидно облигационно правоотношение, породено от сключен договор за потребителски кредит; 2) в изпълнение на който кредиторът е предоставил, съответно потребителят е усвоил договорената сума, 3) наличието на валидна клауза от договора, предвижда размера и начина на формиране на договорната възнаградителна лихва, включително на предварително уговорените такси и неустойки.

В тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по договор за кредит между него и ответника, по силата на което е предоставил уговорената парична сума; както и валидността на клаузата определяща размера и начина на формиране на възнаградителната лихва, уговорени такси и неустойки, т.е. липсата на неравноправни клаузи в процесния договор за потребителски кредит.

В тежест на ответника е да установи в условията на пълно и главно доказване е да установи фактите, че е погасил процесното вземане.

По иска с правна квалификация чл. 86, ал. 1 ЗЗД В тежест на ищеца е да установи в условията на пълно и главно доказване факта на изпадането в забава на ответника, т.е. от кой момент е настъпила изискуемостта на съответното притезание за главница, както и размера на мораторната лихва за забава за процесния период.

Настоящата инстанция е отделила за безспорно обстоятелството, че между страните е възникнало облигационно правоотношение по сключен Д договор за потребителски кредит № 517066 от 20.04.2021 г. Кредитополучателят по договора е физическо лице, което при сключването е действало извън рамките на своята професионална или търговска дейност, поради което правоотношението следва да се квалифицира като договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 ЗПК.

Правото на вземане породено от процесния договор, е било цедирано на ищеца по настоящото производство ДРУЖЕСТВО с договор за продажба и прехвърляне на вземания от 21.07.2022 г. Длъжникът, който се явява ответник по делото, е надлежно уведомен за извършеното прехвърляне на правото върху вземането спрямо него, с уведомление за цесия от 19.06.2025 г. по електронната поща на ответника.

Кредиторът по процесния договор за потребителски кредит действително е предоставил сумата в размер на 600 лева, като я е прехвърлил в патримониума на ищеца, като доказателство за това е приложил Разписка за извършено плащане от 20.04.2021.

2

Съгласно процесния договор, длъжникът Д. В. Д. е трябвало да върне сумата ведно с възнаградителните лихви, като е определено в погасителния план това да се извърши на три вноски – на 20.05., на 21.06 и на 20.07. на 2021 г.

Заповедният съд е извършил проверка за неравноправност, като е отхвърлил претенциите на кредитора за лихви и неустойки. Нарушаване на нормата по чл.19, ал.4 ГПК води до последиците на чл.22 (конкретно вр. чл.11, ал.,1, т.10 ЗПК) и чл.23 ЗПК, т.е. договорът за кредит е недействителен и се дължи от потребителят само чистата стойност на кредита, без да дължи лихва или други разходи по кредита. С оглед гореизложеното, настоящия състав счита, предвид правните последици на чл. 23 ЗПК, че дължима е единствено предоставената в заем сума в размер на 600 лева, в която си част искът следва да бъде уважен

По отговорността за разноски:

При този изход на делото отговорността за разноски е на ответника. Ищецът е представил доказателства за платена държавна такса в размер на 50 лева. Претендира се заплащане на юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя в размер на 100 лева.

С оглед изхода на спора ищецът има право на разноски в размер на 150 лева.

С оглед т.12 от ТР №4/18.06.2014г. по т.д. № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, съдът следва да се произнесе и по дължимостта на разноските по ч.гр.д. № 62064/22 г. по описа на СРС, 24 състав. Ищецът има право на разноски в размер на 23,50 лева за държавна такса и 23,50 лева за юрк. възнаграждение.

Така мотивиран, настоящият състав на Софийският районен съд:

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК положителен установителен иск с правна квалификация чл. 9 ЗПК, във вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, че Д. В. Д., ЕГН **********, дължи на ДРУЖЕСТВО, ЕИК *********, сумата о т 600 лева, в нейната еврова равностойност, представляваща главница по Договор за потребителски кредит № 517066 от 20.04.2021. ведно със законната лихва от подаване на заявлението 02.09.2024 г. до окончателно изплащане на вземането, за която сума има е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 59432/2024 г. по описа на СРС, 24-ти състав.

ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, Д. В. Д., ЕГН **********, да заплати на ДРУЖЕСТВО, ЕИК *********, сумата от 150 лева, в нейната еврова равностойност, представляваща сторените съдебни разноски в първоинстанционното производство, както и сумата от 47 лева, в нейната еврова равностойност, представляваща сторените в заповедното производство съдебни разноски.

Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от 3 връчване на препис на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4