Решение № 10 от 14.01.2026, Апелативен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 10 гр. Бургас, 14.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на десети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Росица Ж. Темелкова

Членове:

Калина Ст. Пенева

Албена Янч. Зъбова Кочовска при участието на секретаря Елена П. Г. като разгледа докладваното от Росица Ж. Темелкова Въззивно гражданско дело № 20252000500381 по описа за 2025 година

Производството е по чл.258 и сл.ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от К. Н. Г., от гр.Н., съдебен адрес: гр.Б., ул.“А.“ №*, ет.* против решение № 655/ 01.08.2025г, постановено по гр.д.№ 1235/2023г на ОС –Бургас, в частта, с която е прието за установено, че ищецът С. Ж. У. не дължи на К. Г. сумата 35 982,69лв по изпълнителен лист №801/09.10.2017г.- вземания на взискателя К. Г. за сумата от 5500лв., представляваща половината от наемни вноски, получени от длъжника С. У. за конкретен период, 810 лв. - представляващи обезщетение за лишаване от ползване на съсобствен имот, 513, 92 лв.- съдебни разноски и общо 10 130,61 лв. лихви, издаден по ВГД №923/2016г. по описа на БОС.; по изпълнителен лист от 04.12.2017г., издаден по ВГД №165/2016г. по описа на БОС за сумата от 16 424,77 лв.- остатък от присъдената сума от 59 707,50 лв., представляваща обезщетение за лишаване от ползване на съсобствени имоти и лихви в размер на 703, 39 лв.;по изпълнителен лист от 12.12.2022г. по ГД №341/2021г. по описа на БОС за сумата от 1900 лв.- присъдени разноски, като погасени чрез прихващане. За да уважи предявения иск, съдът е приел, че е извършено извънсъдебно прихващане на две насрещни вземания - съответно вземане на ищеца У. към ответницата в размер на 60 393лв и вземане на ответницата към ищеца У. в размер на 41 692,25лв. по изпълнителни дела, образувани пред ЧСИ Б. и ЧСИ Н.. При това съдът не се е произнесъл по наведените допълнителни доводи и възражения на ищеца на осн.чл.59 ЗЗД и чл.31,ал.2 ЗЗД, като ги е приел за недопустими и съответно не е обсъдил 1 направените в тази връзка възражения на ответницата. Изводът за недължимост на сумата 35 982,69лв е направен на база удостоверения на ЧСИ Б. и ЧСИ Н., въпреки направеното оспорване от страна на ответницата на размера на задълженията й към ищеца.Позовава се на решение на ОС – Бургас по гр.д.№ 1957/2023г , с което е отменено разпределение на суми по изп.дело № 91/2019г на ЧСИ Н.а от 20.10.2023г, са редуцирани вземанията на ищеца и съдът е върнал делото на ЧСИ Н.а за изготвяне на ново разпределение от извършената публична продан. След съдебното решение е извършено ново разпределение и е прието, че дължимата сума на У. не е 60 393лв, а е в размер на 46 529,05лв. Решението на БОС и протокола от разпределението са представени пред съда, но в нарушение на съдопроизводствените правила те не са разгледани обсъдени в обжалваното решение, което е довело да неправилен и необоснован съдебен акт.Признава, че нейното вземане е по-малко от това на ищеца, но счита, че следва да се има предвид , че въпреки направено изявление за прихващане, ищецът е получил реално плащане на сумата 27 869,91лв като взискател по изп.дело № 91/2019г на ЧСИ Н., представляващи част от дължимите от въззивницата 46 529,05лв, а остатъкът от 21 418,80лв от общо дължимата сума са задържани по банковата сметка на ЧСИ до отпадане на наложената обезпечителна мярка „спиране на изпълнението по изп.дело № 1080/2016г и присъединените към него изп.д.№ 1077/2017г и 2/2023г на ЧСИ Б.. Извършеното плащане от ЧСИ Н. следва да бъде съобразено от съда при постановяване на решението по предявения отрицателен установителен иск. Поради това намира, че ищецът е получил в повече от дължимите от въззивницата суми, при отчитане на направеното от него прихващане и с оглед на реално извършеното разпределение, като неправилно е уважен предявеният отрицателен установителен иск. Отчитайки извършеното прихващане, счита, че ищецът има право да получи само 10 546,36лв, а не получената от него сума по разпределението в размер на 25 110,25лв. ЧСИ Н. не е отчела въпросната компенсация и е разпределила получените суми от публичната продан на имота на въззивницата, съобразно размера на вземането му, задържайки част от дължимите му суми въз основа на запорното съобщение по изп.дело, по което въззивницата е взискател и е наложена обезпечителна мярка „спиране на изпълнението“.Ако решението влезе в сила в този вид, това ще доведе до изплащане и на блокираната по силата на наложените запори сума от 21 418, 80лв на ищеца, съгласно протокола за разпределение на ЧСИ Н., което е извършено без отчитане на направеното прихващане. Моли да се отмени обжалвания съдебен акт и да се отхвърли изцяло иска, както е посочено в допълнителна молба от 31.10.2025г.

По делото е постъпил отговор от адв.Т., процесуален представител на ищеца – въззиваем С. У., в който жалбата е оспорена като неоснователна.

Като неоснователно е оспорено възражението, че следва да се съобрази последващото разпределение на суми от ЧСИ Н.. Това е така, тъй като видът и размерът на насрещните вземания са предмет на съдебни решения, влезли в сила преди изявлението за прихващане и преди образуване на настоящото дело, преди публичната продан на имота на ответницата и извършеното 2 разпределение на получени от него суми. Освен това ЧСИ не може да преценява правните последици на направените от взискателя и длъжника изявления за прихващане. Няма спор, според въззиваемия, че към датата на изявлението за прихващане, вземанията му не са били погасени, като всички доводи на ответницата се свеждат до правните последици от извършената след това публична продан и разпределението на суми от нея. Счита, че правилно съдът се позовал на разпоредбата на чл.104,ал.2 ЗЗД и е приел, че правните последици на изявлението за прихващане са настъпили през 2019г , като доводите в жалбата за извършени след това последващи прихващания и последващи плащания са ирелевантни.Моли да се потвърди обжалваното решение.В съдебно заседание процесуалният представител на ищеца признава, че сумата 27 869,91лв/включваща и разноските,направени в изп.производство/ е получена от него по изп.дело №91/2019г на ЧСИ С. Н., но счита този факт за ирелевантен за спора.

Производството е с правно основание чл.439 ГПК.

С атакуваното решение окръжният съд е приел за установено,че ищецът С. Ж. не дължи на ответницата К. Г., в качеството й на взискател по изп.дело № 1080/2016г на ЧСИ И. Б. сумата от 35 982,69лв по три изпълнителни листа, като отхвърля иска над уважения размер за сумата от 5709,56лв, представляващи разноски по изп.дело и публично вземане. Приел е в мотивите си, че двете страни си дължат взаимно суми, за които са се снабдили с изпълнителни листи и са образувани изпълнителни дела. Ищецът дължи на ответницата сумата 41 692,25лв, съгласно удостовереното от ЧСИ И.

Б., а ответницата дължи на ищеца сумата 60 393лв, съгласно удостовереното от ЧСИ С. Н.. Приел е, че е направено изявление за прихващане от страна на ищеца, изпратено на ответницата на 12.06.2023г, на което тя е отговорила на 22.06.2023г, като е изразила принципно съгласие за прихващане, но и съмнение относно размера на вземанията, считайки, че имат и други неуредени отношения.Съдът е изложил мотиви, че при безспорно доказано, че между страните са налице насрещни, ликвидни и изискуеми вземания, прихващането е извършено с изявление на едната страна до другата и поражда действие от деня, в който прихващането е можело да се извърши. Приел е, че моментът, в който е настъпил ефектът за прихващането е датата, в която е възникнало задължението на ответницата към ищеца, а именно влизането в сила на решението по гр.д.№ 1735/2016г на БОС. По отношение на заявените с исковата молба други вземания на осн.чл.59 от ЗЗД и чл.31,ал.2 ЗС, за тях няма формирана сила на пресъдено нещо. Съдът е приел, че това самостоятелни претенции, но липсва петитум и поради това не дължи произнасяне по тях. По тази причина не са разгледани и възраженията на ответницата, че претендираните суми са погасени по давност и направени възражения за прихващане с дължими от ищеца суми за обезщетение за ползван от него недвижим имот, нейна собственост и обезщетение в размер на пазарен наем за ползвани от ищеца съсобствени магазини.

При извършената служебна проверка на обжалваното съдебно решение, съдът намира, че не са налице пороци, водещи до нищожност или 3 недопустимост на съдебния акт. Тъй като решението е обжалвано само в частта, в която е уважен искът по чл.439 ГПК, а в отхвърлителната му част относно разноските в изп.производство и публичните вземания, е влязло в сила, като необжалвано, съдът не се произнася по допустимостта на акта в необжалваната му част. По правилността съдът е ограничен от посоченото в жалбата –чл.269 ГПК.

При разглеждането на спора по същество, АС -Бургас приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Към исковата молба е приложено удостоверение №

17445/02.06.2023г на ЧСИ Ст.Н.а, от което се установява, че размерът на дълга на ответницата К. Г. по изп.дело № 91/2019г към 02.06.2023г възлиза на : главница в размер на 18 824,96лв, изтекла законна лихва в размер на 12 708,41лв за периода от 27.10.2016г до 02.06.2023г и разноски по гражданското дело в размер на

19

466,25лв, както и разноски по изпъл.дело.Изпълнителното дело е образувано въз основа на изп.лист,издаден по гр.д.№1753/2016г на ОС –Бургас,изп.лист, издаден на 20.01.2021г по гр.д.

№ 1214/2018г на ОС- Бургас и изп.лист, издаден на 21.04.2021г по гр.д.

№2067/2020г на ОС –Бургас.

Изп.дело № 1080/2016г на ЧСИ И. Б. е образувано по молба на ответницата против ищеца, като видно от приложената сметка за размера на дълга на У. към 19.05.2023г, той възлиза на 41 692,25лв, включващо главници по три изпълнителни листа : по в.гр.д.№ 923/2016г в размер на 6310лв на ОС Бургас и по гр.д.№165/2016г на ОС -Бургас в размер на 16 424,77лв , лихви по първия изпълнителен лист в размер на 10 130,61лв и по втория изп.лист – 703,39лв, както и сумата от 2413,92лв –разноски, включващи разноски, присъдени по гр.д.№923/2016г и по гр.д.№341/2021г на БОС а също така разноски по изпълнението в размер на 5709,56лв. На 12.06.2023г е изпратено уведомително писмо от ищеца до ответницата, с което е направено извънсъдебно изявление за прихващане на двете насрещни вземания по двете образувани изпълнителни дела до размера на по –малкото от тях.В изпратен на 21.06.2023г отговор от страна на ответницата е посочено, че същата принципно е съгласна с отправеното изявление за прихващане, но оспорва, че размерът на насрещните вземания е такъв, какъвто е посочен в двете удостоверения на ЧСИ Б. и ЧСИ Н. и следва да се уточни, без да посочва в какво се изразява неточността на размерите на задълженията.Поради това съдът приема,че извънсъдебното изявление за прихващане е получено от ответницата най-късно на 21.06.2023г.В отговора на исковата молба отново се оспорва размерът на вземането на ищеца по изп.дело № 91/2019г на ЧСИ Н., но липсва каквато и да е конкретика в какво се изразява неточното и неправилно изчисление на взаимно дължимите суми.Поради това съдът приема, че към датата на издаване на двете удостоверения, те отразяват вярно размерът на взаимно дължимите от страните суми по двете изпълнителни дела.

Пред първата инстанция е представено разпределение на суми, извършено по изп.дело № 91/2019г на ЧСИ С. Н. на 14.03.2024г, от което се 4 установява, че приетият размер на вземането на ищеца към посочената дата е 46 253,03 лв и в резултат на това разпределение той е получил сумата 25 110,25лв/ тази сума не включва получените суми за направени разноски в принудителното изпълнение/, а сумата 21 418,80лв е задържана по банковата сметка на ЧСИ до отпадане на обезпечителната мярка „спиране на изпълнението“ по изп.дело № 1080/2016г на ЧСИ И. Б.. Фактът, че посочената сума е получена от ищеца не е спорен и се признава от него.Основното възражение във въззивната жалба касае неотчитането от съда на извършеното в хода на делото плащане по вземането на ищеца, независимо, че е направено след неговото извънсъдебно изявление за прихващане. Следва да се отбележи, че във въззивната жалба не е оспорен приетият от окръжния съд размер на задължението на ищеца към ответницата, като длъжник по изп.дело № 1080/2016г на ЧСИ И. Б., а именно 35 982,69лв, а се твърди, че след извършеното плащане по изп.дело № 91/2019г на ЧСИ Н., вземането на ищеца е станало по-малко по размер от неговото задължение към ответницата. В този смисъл се оспорва приетият размер на вземането на ищеца към ответницата след извършеното разпределение на суми по изп.дело № 91/2019г. Предмет на делото е дали ищецът дължи и колко дължи по изп.дело 1080/2016г на ЧСИ Б. поради извършено прихващане с насрещното си вземане, а не колко дължи му ответницата по изп.дело № 91/2019г на ЧСИ С. Н., като безспорно е от значение с оглед изявлението за прихващане, дали нейното вземане е поголямо от неговото или обратното – това ще се отрази на крайния извод по предявения отрицателен установителен иск: дали ще бъде уважен изцяло или частично с оглед извършеното прихващане на неговото задължение към вземането му против ответницата. Съобразно разпоредбата на чл.104, ал.2 ЗЗД двете насрещни вземания се смятат погасени до размера на по-малкото от тях от деня, в който прихващането е могло да се извърши. Независимо от начина на установяване на съществуването на активното вземане и от начина на осъществяване на правото на прихващане – извън процеса или в процеса, правният ефект на изявлението за прихващане настъпва с обратно действие от момента, когато прихващането е могло да се извърши - когато активното вземане е било изискуемо, а пасивното – поне изпълняемо.Възникването на задължението на ответницата към ищеца е станало с влизане в сила на решението по гр.д.№1735/2016г на БОС на 09.12.2019г, когато е влязло в сила решението за поправка на очевидна фактическа грешка в решение № 151/08.05.2018г по гр.д.№1753/2016г, като към този момент са се погасили поради прихващане вземанията на ответницата, които са съществували преди този момент- присъдени по гр.д.№ 923/2016г на БОС и по гр.д.№ 165/2016г на НРС, за които изпълнителните листи са издадени през 2017г. Впоследствие се е погасило поради прихващане и вземането по изп.лист от 12.12.2022г. Що се отнася до извършеното плащане на сумата 25 110,25лв по изп.дело №91/2019г на ЧСИ С. Н. в хода на настоящото производство, същото е направено след като възражението за прихващане е произвело действие и не следва да се вземе предвид. В случай, че тя твърди, че сумата е недължимо платена, с оглед настъпилия погасителен ефект на прихващането, следва да 5 защити правата си по съответния исков ред. Към датата на произвеждане на ефекта на възражението за прихващане, безспорно размерът на вземането на ищеца и бил по-голям от неговото задължение, което е довело да погасяване на последното поради прихващане. Както се твърди във въззивната жалба, и към датата на извършеното разпределение на суми по изп.дело №91/2019г 14.03.2024г, вземането на ищеца е по-голямо – 46 529,05лв, в сравнение с това на ответницата – 35 982,69лв/ макар и определено към различна дата – 19.05.2023г, видно от удостоверението на ЧСИ Бакалов на л.24 от първоинстанционното дело/.Това означава, че той не дължи сумата в размер на 35 982,69лв по изп.дело № 1080/2016г на ЧСИ И. Б., поради извършено прихващане.