Решение № 9583 от 06.06.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 9583 гр. София, 06.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 176 СЪСТАВ, в публично заседание на девети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: БОРЯНА В. ПЕТРОВА при участието на секретаря ТЕОДОРА ГР. ТОДОРОВА като разгледа докладваното от БОРЯНА В. ПЕТРОВА Гражданско дело № 20211110156141 по описа за 2021 година

Предявени са обективно кумулативно съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 410, ал. 1 и 2 КЗ, вр. чл.49 и чл.45 от ЗЗД и чл. 86 ЗЗД с искане да се признае за установено между страните, че ответниците дължат солидарно на ищеца следните суми: 7 135 лева, представляваща дължимо застрахователно обезщетение по регресна претенция, и сумата от 2 174,37 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 11.04.2018 г. до 11.04.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК – 14.04.2021 г. до окончателно изплащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение от 13.05.2021 г. по ч.гр.д. 21130/2021 г., по описа на СРС, 176-ти състав.

В исковата молба се твърди, че с комбинирана застрахователна полица № ..... от 20.08.2015 г. ищцовото дружество е сключило договор за имуществена застраховка на л.а. марка „....“ с ДК № ...., със срок на действие от 23.08.2015 г. до 22.08.2016г., който автомобил бил собственост на „ФИРМА“ ЕАД, а лизингополучател бил „ФИРМА“ ООД.

Сочи, че на 22.01.2016 г. в подземния паркинг на хотел „П.Л.“, находящ се в гр. Б. е настъпило ПТП – удар в колона, при маневри за излизане от паркинга на автомобил „....“ с ДК № ...., оставен за обслужване от служителите на хотела. Твърди се, че ПТП-то е настъпило по вина на И. К. – служител на трудов договор в хотел „П.Л.“, назначен на длъжност „пиколо“. Сочи, че „ФИРМА“ ЕООД - собственик на хотела, носи отговорност като работодател, поради липса на осъществен контрол върху служителите си. Излага, че за произшествието бил подаден и сигнал на тел. 112. Поддържа, че вследствие на ПТП-то са причинени имуществени вреди на л.а. „....“, обезщетени в размер на 7 125 лева, като били направени и обичайни разноски за ликвидация в размер на 10 лева. Освен това сочи и че към дата на ПТП И. П. К. не е имал валидно свидетелство за управление на МПС. В резултат на ПТП-то до ищцовото дружество било подадено уведомление – декларация за щета по застраховка „Каско на МПС“ с искане за плащане на обезщетение и била заведена преписка по щета № ..... Причинените вреди били описани от експерти на ищцовото дружество, като вложените части, материали и други, както и калкулираният труд за 1 извършен ремонт възлизали на 6562,50 лева, която сума била платена на собственика на лекия автомобил на 20.04.2016 г. Разходите за репатриране на лекия автомобил възлизали на 562,50 лева, които били платени на 30.05.2016 г. Общият размер на заплатеното обезщетение възлизало в размер на 7 135 лева, изчислено в условията на съпричиняване с включени ликвидационни разноски в размер на 10 лева. Излага, че спрямо ответниците е налице деликтна и застрахователна отговорност. Сочи, че е налице виновно поведение поради липса на надзор и неосъществяване на контрол върху служителите от страна на ФИРМА ЕОOД, така и противоправно поведение от страна на И. К., управлявал лекия автомобил без СУМПС и без това да влиза в служебните му задължения. Излага, че с плащане на дължимата сума за извършени автосервизни и транспортни услуги, дружеството е изпълнило задължението си в качеството си на застраховател по имуществена застраховка и има право да получи платеното от виновните лица. Излага, че е поканил ответниците доброволно да заплатят сумата от 7135 лева, като в отговор на това ФИРМА ЕООД е изразил становище за търсене на отговорност единствено от И. К.. При тези твърдения моли съда да уважи предявените искове. Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал.1 ГПК ответникът „ФИРМА“ ЕООД е подал отговор на исковата молба, с която оспорва предявените искове. Ответникът сочи, че от приложените към исковата молба доказателства не се доказва настъпването на щетата по вина на И. П. К., като в тази връзка подчертава, че в писмо № 00-461/04.02.2016 г. на РУ на МВР – гр. Б. е посочено, че водачът на л.а. „....“ при маневра на заден ход е откъртил предна броня от дясно. Излага, че уведомлението от 22.01.2016 г., в което е посочено, че при причиняване на щетата процесният автомобил е бил управляван от първия ответник, е подписано от лице без представителна власт по отношение на ФИРМА ЕООД, поради което и оспорва истинността на документа. Не оспорва към дата на ПТП ответникът И. К. да е бил служител на ФИРМА ЕООД, но твърди, че съгласно длъжностната характеристика на лицето, същият е имал задължение да взема багажа на гостите на хотела при пристигането им, включително от превозното средство, но без да има права да шофира или премества превозните средства.

Поради изложеното счита, че няма качеството на възложител на работата на лицето, причинило щетата. Оспорва солидарната отговорност на двамата ответници. Сочи, че липсват доказателства, от които да е видно, че всички застрахователни премии са изплатени по застрахователна полица № ..... от 20.08.2015 г. Релевира възражение за изтекла погасителна давност, като развива съображения, че същата тече от датата на настъпване на увреждането, а не от датата на заплащане на застрахователното обезщетение. Оспорва и наличието на причинна връзка между ПТП-то и настъпилите щети. Излага, че оценката на щетите е над средните пазарни цени. Оспорва и претенцията за мораторна лихва. Моли съда да отхвърли предявените искове. Претендира разноски.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК приема за установено от фактическа страна следното:

По делото не е спорно, а и от приетите комбинирана застрахователна полица № ...С за застраховки каско и злополука и досие за платени застрахователни премии се установява наличието на твърдените застрахователни правоотношения към датата на ПТП между ищеца и собственика на л.а. марка „....“ с ДК № .... по застраховка „Каско на МПС”. Не се оспорва и, че по образуваната при ищеца преписка по щета № .... е определено и платено застрахователно обезщетение в размер на 7125 лева за претърпените от процесното ПТП вреди, както и, че към дата на настъпване на ПТП ответникът И. К. е работил при ответника „ФИРМА“ ЕООД.

От приетото по делото уведомление – декларация за щета се установява, че представител на застрахования е заявил за настъпило ПТП на 22.01.2016 г. в гр. Б., хотел „П.Л.“, при предприета маневра от служител на хотела за изкарване на МПС от гаража на 2 хотела, от което се увредила предна броня, преден десен калник, предна решетка, десен фар, задна броня и други.

Прието е по делото уведомление, издадено от неизвестно лице с посочена длъжност „дежурен супервайзор“, в което се съдържа изявление, че на 22.01.2016 г. л.а. „....“ с ДК № .... е управляван от служител на хотел „П.Л.“ на длъжност „пиколо“ в подземния гараж на хотела, където е реализиран удар в колона. Документът е своевременно оспорен от ответника с отговора на исковата молба по отношение представителната власт на лицето, което го е подписало.

От приетото по делото писмо от ОД на МВР – Б., РУ – Б., се установява, че на 22.01.2016г. в 12:00 ч. е постъпил сигнал на тел. 112 за настъпило ПТП, като след посещение на място от дежурните служители било установено, че водачът и собственик на л.а. „....“ с ДК № .... при маневра на заден ход в подземния паркинг на хотел „П.Л.“ е реализирал ПТП, като е увредена предна броня от дясно. Отразено е в дневника за сигнали, че водачът не желае съдействие от полицейските служители.

За установяване механизма на ПТП по делото са събрани и гласни доказателствени средства чрез разпит на свидетел И.К. и свидетел Н. Х..

От показанията на свидетел И.К., служител при ответника в периода 2016-2017 г. на длъжност „управител“, се установява, че през месец януари 2016 г. бил информиран за настъпило ПТП на територията на хотел „П.Л.“. Описва, че когато отишъл на произшествието автомобилът бил паркиран пред хотела. Провел разговор с мъж, който се представил за собственик на лекия автомобил и твърдял, че автомобилът бил управляван от служител на хотела, като при маневра излизане от подземния паркинг настъпило ПТП.

Свидетелят споделя, че огледал автомобила и възприел наличие на увреждания единствено по предната броня от дясно. Отрича да съществува практика служители в хотела да управляват и паркират автомобилите на гостите и не му е известно служител на хотела да е предприемал въобще такива действия.

От показанията на свидетел Н. Х., служител при дружеството – собственик на увреденото имущество, се установява, че през зимата на 2016 г. получил телефонно обаждане от управителя на дружеството за настъпило ПТП в хотел в гр. Б.. Свидетелят отишъл на място, където управителят му разказал, че дал ключа от автомобила на пиколото в хотела, за да изкара автомобила от подземен паркинг в хотела и при маневриране настъпил удар. Описва, че когато пристигнал на произшествието автомобилът бил все още в подземния паркинг с увредена предна броня, но въпреки това успял да го премести пред хотела, където бил натоварен от репатрак.

От приетото по делото заключение на САТЕ се установява, че на 22.01.2016г. около 12:00 часа водачът на л.а. „....“ с ДК № .... предприема маневра за излизане от подземен паркинг на хотел „П.Л.“, вследствие на което се удря в бетонна колона. Експертът прави извод, че всички увреждания по автомобила се намират в пряка и причинно-следствена връзка с механизма на процесното събитие. Стойността необходима за възстановяване на автомобила, изчислена на база пазарни цени към датата на ПТП е 7743,90 лева.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

Договорът за застраховка на лек автомобил „Каско” е вид имуществена застраховка, по силата на който застрахователят поема задължение срещу заплащане на застрахователна премия да заплати на застрахования застрахователно обезщетение при настъпване на определен риск. Съгласно разпоредбата на чл. 410, ал. 1, т. 1 и т. 2 КЗ с плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне, срещу причинителя на вредата, в това число в случаите вреди, произтичащи от 3 неизпълнение на договорно задължение, или възложителя за възложената от него на трето лице работа, при или по повод на която са възникнали вреди по чл. 49 от Закона за задълженията и договорите. Основателността на предявения иск е предпоставена от това по делото да бъде установено, че за застрахователя е възникнало регресно право, а именно, че към датата на увреждането процесният автомобил е бил застрахован при него по договор за имуществена застраховка; факта на настъпване на ПТП; причинените щети на автомобила и стойността им; щетите да са причинени от лице, на което ответникът е възложил работа; вредите да са причинени вследствие противоправно деяние /действие или бездействие/ при или по повод на възложената работа; причинителят да е действал виновно; причинна връзка между деянието и увреждането; заплащане на застрахователното обезщетение за отстраняване вредите на автомобила и неговия размер. На основание чл. 45, ал. 2 ГПК вината на конкретния извършител се предполага, като оборването на презумпцията е в тежест на ответника при условията на пълно обратно доказване.

От събраните по делото доказателства се установява, че между застрахователя ФИРМА АД и собственика на увредения л.а. „....“ с ДК № ...., има сключен договор за застраховка „Каско”. При действието на този договор е била образувана ликвидационна преписка по щета № .... във връзка с настъпило на 22.01.2016г. в гр. Б. ПТП като е изплатено застрахователно обезщетение в размер на 7125 лева (и са направени ликвидационни разноски от 10 лева).

С плащането на застрахователното обезщетение застрахователят е встъпил в правата на застрахования, произтичащи от непозволено увреждане, като за удовлетворяване на вземането си има правото да предяви пряк иск против делинквента или неговия възложител на работа. Основателността на предявения иск на застрахователя с правно основание чл.410 от КЗ е поставена в зависимост от това дали в патримониума на застрахования са възникнали права за обезщетяване на вреди, причинени от непозволено увреждане.