Определение № 26680 от 23.07.2026, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 26680 гр. София, 23.07.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 156 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВАСИЛ В. АЛЕКСАНДРОВ като разгледа докладваното от ВАСИЛ В. АЛЕКСАНДРОВ Гражданско дело № 20261110115940 по описа за 2026 година

ОПРЕДЕЛЕНИЕ гр. София, 23.07.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, II Г. О., 156-ти състав в закрито заседание на двадесет и трети юли през две хиляди двадесет и шеста година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВАСИЛ АЛЕКСАНДРОВ като разгледа докладваното от съдия Васил Александров гр. д. № 15940/2026 г. по описа на СРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 140 ГПК.

Подадена е искова молба от „Дженерали Застраховане“ АД срещу „ЗАД ДаллБогг:

Живот и Здраве“ АД, като се твърди, че на 11.11.2023 г. на път I-6, км 319+600, водачът на лек автомобил „Рено Меган“, рег. № ..........., внезапно предприел маневра ляв завой, с което виновно нарушил наличната пътна маркировка М2, при което движещият се зад него лек автомобил „Фолксваген“, рег. № ........., не успял да спре своевременно и настъпило ПТП с него. Поддържа, че за инцидента бил съставен протокол за ПТП от органите на пътна полиция, като било наложено и административно наказание на виновния водач. Навежда доводи, че към момента на ПТП-то за лек автомобил „Фолксваген“, рег. № ........., собственост на И.Г., е имало валидно сключена застраховка „Каско“ при ищеца, която била обективирана в застрахователна полица № 0312230340029956/29.08.2023 г., с период на застрахователно покритие от 01.09.2023 г. до 31.08.2024 г. Излага съображения, че с оглед настъпилия инцидент била образувана застрахователна преписка (именувана „щета“) № 211603658, по която на собственика на увредения автомобил било заплатено застрахователно обезщетение в размер на 2062,15 лева с преводно нареждане от 04.12.2023 г., като били сторени и обичайни ликвидационни разходи в размер на 15,00 лева. Твърди, че с плащането на застрахователното обезщетение е встъпил в правата на увредения срещу делинквента и неговия застраховател. Поддържа, че към момента на ПТП-то гражданската отговорност на виновия водач е била покрит застрахователен риск при ответника по 1 застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите с период на застрахователно покритие от 17.05.2023 г. до 16.05.2024 г. Инвокира доводи, че е поканил ответника да възстанови претендираното регресно вземане, но последният отказал. Твърди, че предявил срещу ответника съдебна претенция по чл. 411 КЗ за заплащане регресното вземане във връзка с процесното ПТП, която приключила с влязло в сила Решение № 2573/20.04.2026 г. по в.гр.д. № 4305/2025 г. по описа на СГС. Излага доводи, че с посоченото решение със сила на пресъдено нещо били установени предпоставките за ангажиране на гражданската отговорност на лицето, причинило застрахователното събитие, включително, че процесното ПТП е настъпило по изключителна вина на водача на лек автомобил „Рено Меган“, рег. № ..........., като в настоящото производство претендира остатъка от регресното вземане в размер на 1031,08 лева (527,18 евро). Твърди, че ответникът не е заплатил дължимата сума, поради което изпаднал в забава и дължал и мораторна лихва в размер на 145,42 евро за периода от 27.03.2024 г. до 03.06.2026 г. Прави доказателствени искания за приемането на писмени доказателствени средства, както и за допускане изслушването на заключението на САТЕ по задачи, формулирани в исковата молба. Иска ответника да бъде осъден да заплати претендираните суми, както и сторените деловодни разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор на исковата молба, като се прави отвод за нередовност на исковата молба, тъй като механизмът на ПТП не бил описан точно, а имуществените вреди – по вид и пера. Оспорва исковите претенции по основание и по размер. Поддържа, че настъпването на ПТП не било станало по описания в исковата молба механизъм и с твърдените участници. Оспорва вината и участието на водача на лек автомобил „Рено Меган“, рег. № ..........., в произшествието, като твърди, че вината му не е установена с влязъл в сила съдебен акт по чл. 300 ГПК. Излага доводи, че протоколът за ПТП няма обвързваща съда материална доказателствена сила в частта, съдържаща описание на механизма на ПТП. Твърди, че отразените в протокола и в заявлението за изплащане на застрахователно обезщетение констатации не отговарят на действителните събития и пътната обстановка на мястото на ПТП. Излага съображения, че изключителна вина за настъпване на процесното ПТП имал водачът на лек автомобил „Фолксваген“, рег. № ........., тъй като същият се движел по бул. „Васил Левски“ в гр. Пловдив с несъобразена с пътните условия и метеорологични условия скорост, без необходимата дистанция с движещия се пред него лек автомобил „Рено Меган“, рег. № ..........., вследствие на което изгубил контрол над управлявания от него автомобил и реализирал ПТП в застрахования при ответното дружество автомобил. Прави възражение за съпричиняване от страна на водача на лек автомобил „Фолксваген“, рег. № ........., като излага доводи, че същият е нарушил разпоредбите на чл. 20, ал. 2 и чл. 23, ал. 1 ЗДвП – не се движел със съобразена скорост, без да може да контролира постоянно автомобила си, в резултат на което не е могъл да спази необходимата дистанция, с което допринесъл за настъпването на ПТП-то и вредите от него.

Освен това същият не бил предприел действия за спиране на управлявания от него автомобил с цел предотвратяване настъпването на произшествието. Поддържа, че претенцията е предявена в завишен размер. Твърди, че не всички щети по автомобила са в причинно-следствена връзка с процесното ПТП. Прави доказателствени искания ищецът да бъде задължен по реда на чл. 190 ГПК да представи писмени доказателствени средства – цялата застрахователна преписка, както и висококачествен снимков материал към нея, както и да бъде допуснато събирането на гласни доказателствени средства чрез разпит на свидетел при режим на призоваване за установяване на обстоятелства, свързани с настъпването на ПТП-то и поведението на водачите, както и за допускане на задачи към заключението на САТЕ. Иска отхвърляне на предявените искове. Претендира разноски.

С оглед твърденията в исковата молба и отговора на искова молба, съдът намира следното:

СРС, 156-ти състав е сезиран с първоначално обективно, кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 411 КЗ, във вр. чл. 45 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

2

Настоящият съдебен състав намира, че отводът на ответника за нередовност на исковата молба е неоснователен. В случая ищецът ясно и точно е посочил обстоятелствата, на които основава претенцията си, поради което са спазени изискванията на чл. 127, ал. 1, т.

4 ГПК по отношение обстоятелствената част на искова молба. Ясно и точно е посочено как е настъпило ПТП-то, каква сума е заплатена и какво се претендира от ищеца по регресното вземане. С оглед изложеното, съдът намира, че следва да остави отводът за нередовност на исковата молба без уважение.

Съдът констатира, че отговорът на исковата молба е подаден на 07.07.2026 г. (датата на пощенското клеймо) от адв. Н.К., който е представил пълномощно от 05.05.2026 г. с упълномощители изпълнителните директори на ответника – Т.В и К.К.. Същевременно при извършена служебна проверка по реда на чл. 23, ал. 6 ЗТТРЮЛН се установява, че по партидата в ТР на ответника на 09.06.2026 г., с оглед решение № 374-ОЗ от 09.06.2026г. на КФН, е учредена квестура, като ответното дружество се представлява заедно от квесторите Н.К. и Р.С., поради което по арг. от чл. 597, ал. 4 КЗ, във вр. чл. 41, ал. 1 ЗЗД следва, че представителната власт, учредена в полза на адв. Н.К., е прекратена, поради което на ответника следва да се предоставят указания в едноседмичен срок от съобщението надлежен представител или надлежно упълномощен процесуален представител да потвърди действията на адв. Н.К., тъй като в противен случай, съдът на основание чл. 101, ал. 3 ГПК ще счита процесуалното действие за неизвършено.

В чл. 411 КЗ е уредено едно специално суброгационно право в отклонение от правилата по чл. 74 ЗЗД, тъй като застрахователят при настъпване на застрахователното събитие не изпълнява чуждо правно задължение, а изплащайки застрахователно обезщетение, изпълнява свое договорно задължение, вследствие на което по силата на чл.

411 КЗ встъпва в правата на увредения срещу причинителя на вредата или срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност”, обезпечил деликтната отговорност на виновния за настъпването на процесното ПТП водач на МПС.

Предпоставките за възникване на регресното право на застрахователя по имуществено застраховане срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ на причинителя на имуществени вреди (делинквента) изисква кумулативното осъществяване на следните предпоставки: 1) наличие на действително застрахователно правоотношение между увредения и ищеца по имуществена застраховка; 2) за увредения да е възникнало право на вземане на извъндоговорно основание срещу причинителя на вредата – арг. чл. 45, ал. 1 ЗЗД, т.е. вредите да са причинени от делинквента чрез неговото виновно и противоправно поведение; 3) застрахователят по имущественото застраховане да е изплатил застрахователно обезщетение за настъпилото увреждане на застрахованата вещ и 4) към момента на настъпване на застрахователното събитие (ПТП) между делинквента и застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ да е съществувало действително правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност”.

С оглед твърденията на страните, ищецът носи доказателствената тежест да установи пълно и главно посочените материални предпоставки за възникване на регресното му право, а ответникът носи тежестта да докаже, че е заплатил претендираното от ищеца регресно обезщетение, както и обстоятелства, на които основава възражението си за изключителна вина на другия водач и за компенсация на вини (т. нар. съпричиняване).

По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД в доказателствена тежест на ищеца е да установи съществуването на главно вземане в твърдения размер, поставянето на ответника в забава за плащането му и размера на дължимата за исковия период мораторна лихва.

Основателно е искането за допускане изслушване на САТЕ по въпросите, поставени от ищеца в исковата молба. Доказателственото искане е допустимо, необходимо и относимо, като с оглед разпределената доказателствена тежест същото ще допринесе за изясняване на предмета на правния спор и главния факт по делото.

3

Неоснователно е искането на ответника по реда на чл. 190 ГПК да бъде задължен ищеца да представи писмени доказателствени средства – цялата застрахователна преписка и цветен снимков материал от извършения оглед на автомобила. По отношение на застрахователната преписка, искането е процесуално допустимо, тъй като е направено своевременно, но с оглед останалите представени по делото доказателства и отделеното за безспорно, искането не би допринесло с нищо за изясняване на предмета на делото, поради което същото е не необходимо в тази му част и следва да се остави без уважение. Така формулираното доказателствено искане е процесуално недопустимо в частта по отношение на снимковия материал. По реда на чл. 190 ГПК може да се изискват само писмени доказателствени средства, а снимките макар и да са допустими доказателствени средства по ГПК не са писмени доказателства, като способите за тяхното събиране са различни от тези за писмените доказателства.

По отношение на останалите доказателствени искания на ответникът, съдът намира, че следва да се произнесе в първото открито съдебно заседание, след като изслуша становището на страните и отдели спорното от безспорното арг. чл. 143 ГПК.

Така мотивиран, Софийският районен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА открито съдебно заседание по делото на 08.10.2026 г. от 09:30 ч., за която дата и час страните да бъдат призовани, а на ищеца да се връчи препис от отговора на исковата молба и приложенията на ответника, като съдът им указва най-късно до първото по делото заседание да вземат становище във връзка с доклада по делото, като предприемат съответните процесуални действия в тази връзка.