Решение № 952 от 15.07.2022, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 952 гр. Варна, 15.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I А СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Мария К. Терзийска

Членове:

Елина Пл. Карагьозова

Ралица Ц. Райкова при участието на секретаря Христина Здр. Атанасова като разгледа докладваното от Ралица Ц. Райкова Въззивно гражданско дело № 20223100500854 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Oбразувано e по постъпила въззивна жалба вх. № 260 802/08.06.2021г., подадена от АЛТ. Р. АХМ., ЕГН **********, с адрес: *******************************************, срещу Решение № 260 056 / 03.06.2021г., поправено с Решение No 260 079 / 07.10.2021г., поправено с Решение No 260 002 / 20.01.2022г., постановени по гр.д. № 238 / 2020г. по описа на РС – Девня, В ЧАСТТА, в която е прието за установено по предявен иск от „Топлофикация - София“ ЕАД, ЕИК 831609046, при участие на третото лице – помагач на страната на ищеца - „Бруната“ ООД, ЕИК, 041029500, че АЛТ. Р. АХМ., ЕГН **********, дължи на „Топлофикация - София“ ЕАД, ЕИК 831609046, сумата 1824.10 лв (хиляда осемстотин двадесет и четири лева, 10 ст.), от която 1580.03 лв, представляваща цена за доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2015 г. до 30.04.2018 г., 244.07 лв, представляваща мораторна лихва за периода от 14.09.2016 г. до 28.03.2019 г., ведно със законната лихва от 11.04.2019 г. до окончателното изплащане на задължението, която обща сума е част от предмета на изпълнение по Заповед от за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от 23.04.2019 г., издадена по ч. гр. дело №20877/2019 г. по опис на РС София, на основание чл.422, ал.1, вр. чл.415 ГПК, вр. чл.153 ЗЕ.

В жалбата се излага, че решението е неправилно - постановено в противоречие с материалния закон, процесуалните правила и необосновано. Съдът изобщо не бил 1 коментирал наведените по делото твърдения на ответника, оспорвания на документи, както и събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност. Не бил разграничил конкретните факти, различаващи този случай от масовия случай, като един недоказан иск бил приел за доказан при условия на пълно и главно доказване. По делото не били представени доказателства за реално потребление - общите условия на ищеца, фактурите, кредитните известия, покани за отчети, изравнителни сметки. В счетоводството на ищеца не били осчетоводени задълженията на ответника, фактурите не били включвани в дневниците за продажба по ДДС, нито в справките -декларации по ДДС. Отделно по "съобщенията към фактури" се установявало, че се дължали сумите от 20.70 лв. за периода 1.5.2015г. 30.4.2016г., минус 347.64 лв. за периода 1.5.2016г. - 30.4.2017г.; 479.14 за периода 1.5.2017г.

- 30.4.2018г. или общият сбор от тези три суми е в размер на 152.20 лв. за целия процесен период, а претендираната от ищеца сума била в размер на 1580.03 лв. Тези обстоятелства се установявали и от изготвената по делото ССЕ, а именно, че дължима сума по изравнителни сметки е сумата от 155.99 лв. /20.68 лв. - 358.82 лв.+14.97лв+479.16 лв./.

Първоинстанционният съд не бил съобразил и обсъдил, че ответникът не дължи суми за никакво "топлоподаване", тъй като изрично бил заявил, че не желае такова, освен това и топлоподаване не е било доставяно. С влязло в сила Решение № 859 от 8.11.2018г. по в.т.д.

№ 939 от 2018г. на ВОС, е отречена дължимостта на суми за периода 01.5.2013г. 30.4.2015г. на основание, че ответникът не ползва имота и желае да се спре топлоподаването. Със заявление от 12.10.2016г., получено от ответника на 18.10.2016г. отново ответникът заявил, че не желае доставка на топлоподаване, тъй като му се начислявали суми, въпреки че нямало консумация. Поискал реално измерване на консумацията. Със свое писмо, изх. № Г 21276 от 27.10.2016г. ищецът го препратил към фирма "Бруната" ООД. Ответникът сезирал "Бруната" ООД, която указала на ищеца със заявление 20.2.2017г., получено от фирмата на 1.3.2017г., че от датата 18.10.2016г.

/евентуално 1.3.2017г./ ответникът не дължал суми за никакво "топлоподаване", тъй като изрично бил заявил, че не желаел такова. На 21.2.2017г. бил съставен констативен протокол No 034239, с който било засечено незначително потребление. Ответникът разполагал с две индивидуални справки за използвана топлинна енергия за периода от 01.5.2016г. до 28.2.2016г., както и с такава от 1.3.2017г. до 30.4.2017г., от които се установявало, че по първата на него се дължи сумата от 361.66 лв., а по втората, че дължи само 14. 03 лв., т.е ищецът дължал на ответника, а не ответникът - на ищеца. Не били коментирани и други събрани доказателства по инициатива на потребителя - копия от декларациите на ответника по чл. 27, ал.2 от Наредбата за определяне и администриране на местни такси и цени на услуги, предоставяни от

Столична община, че не ползва

************************************* за години 2016, 2017 и 2018г; фактури за водата в имота /партидата се водела на стария собственик М.И.Д./ № 0067501934 от 23.9.2016г., от която се виждало, че потребление няма - посоченото било начислено служебно - само 8 кубика, както и фактура № 0074575845 от 26.7.2017г., от която се виждало, че служебно начислени са 2 кубика.; фактури за електроенергия № 0179027072 от 10.12.2015г. от която се вижда, че потреблението е незначително /всъщност няма потребление, но винаги има 2 някакви минимални наличности/, № 0180619838 от 10.1.2016г., № 0193812358 от 2.8.2016г., № ********** т 8.12.2016г., № 0218042627 от 10.3.2017г. Моли съда да отмени решението, като постанови ново, с което да уважи исковете и за присъждане на разноските за двете инстанции.

В срока по чл. 263, ал.1 ГПК не са постъпили отговори на въззивната жалба от въззиваемата страна и от третото лице – помагач.

В открито съдебно заседание, за въззивника се явява процесуален представител, който поддържа въззивната жалба, моли за отмяна на решението в обжалваната част, за отхвърляне на исковете и за присъждане на разноски. За въззиваемата страна не се явява представител в открито съдебно заседание, депозирана е писмена молба, с която се оспорва подадената въззивна жалба, моли се решението да бъде потвърдено и да бъдат присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение. Третото лице – помагач не изпраща представител.

За да се произнесе по подадената въззивна жалба, настоящият състав съобрази следното:

Първоинстанционното производство пред РС –Девня е образувано по предявен от „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК 831609046, срещу А.Р. А., ЕГН **********, иск с правно основание чл.124, ал.1, вр. чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.153 ЗЕ, вр. чл.86 ЗЗД, за приемане за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата 1878.47 лв, от която 1580.03 лв, представляваща доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2015 г. до 30.04.2018 г., 244.07 лв, представляваща мораторна лихва за периода от 14.09.2016 г. до 28.03.2019 г., ведно със законната лихва от 11.04.2019 г. до окончателното плащане, 45.50 лв, представляваща цена на услуга дялово разпределение за периода от 01.05.2015 г. до 30.04.2018 г., 8.87 лв, представляваща мораторна лихва за периода от 30.04.2016 г. до 28.03.2019 г., ведно със законната лихва от 11.04.2019 г. до окончателното плащане, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от 23.04.2019 г. по ч. гр. дело №20877/2019 г. по опис на РС София.

С Определение No 210 / 06.04.2020г. на Районен съд –Девня е конституирано като трето лице – помагач на страната на ищеца – „Бруната“ ООД, ЕИК, 041029500.

В исковата молба ищецът твърди, че ответникът А. А. в качеството на собственик на топлоснабден имот е клиент на ТЕ по смисъла на чл.153, ал.1 ЗЕ, съгласно който всички собственици и титуляри на вещно право на ползване на сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на ТЕ и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл.140, ал.1, т.2 ЗЕ на отоплителните тела в имотите и да заплащат цена за ТЕ при условията и реда, определени в Наредба №16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването. Сочи, че съгласно чл.150, ал.1 ЗЕ продажбата на ТЕ за битови нужди топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни Общи условия за продажба на топлинна енергия от „Топлофикация 3

София“ ЕАД за клиенти за битови нужди в гр. София, които се изготвят от „Топлофикация София“ ЕАД и се одобряват от КЕВР. Същите влизат в сила в едномесечен срок след публикуването им в един централен и един местен ежедневник и имат силата на договор между топлопреносното предприятие и клиентите на ТЕ, без да е необходимо изричното им приемане от страна на клиентите. Сочи, че с тези общи условия се регламентират търговските взаимоотношения между клиентите на ТЕ и дружеството: правата и задълженията на двете страни; редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на ТЕ; отговорностите при неизпълнение на задълженията и други. Заявява, че ответникът е упражнил правата си по чл.150, ал.3 ЗЕ и спрямо него са влезли в сила действащите за процесния период Общи условия, като за него в сила са били Общи условия, одобрени с Решение №ОУ-001 от 07.01.2008 г. на ДКЕВР, в сила от 14.01.2008 г., както и Общи условия, одобрени с Решение №ОУ-02 от 03.02.2014 г. на ДКЕВР, в сила от 12.03.2014 г.

Сочи още, че задължението на ответника за заплащане на дължимите суми в размер, посочен в ежемесечно получаваните фактури е най-късно до края на месеца, следващ месеца на доставката на ТЕ. Твърди, че ответникът е използвал доставяната от дружеството топлинна енергия през процесния период и не е погасил задължението си, поради което предявил в РС София заявление по чл.410 ГПК за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение срещу отв. А. А. и образувано ч. гр. дело. Моли съда да приеме за установено, че ответникът дължи на ищеца сума за консумирана топлинна енергия и дялово разпределение в размер 1878.47 лв., от които: 1508.03 лв – цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2015 г. до 30.04.2018 г., ведно със законната лихва от 11.04.2019 г. до изплащане на вземането; 244.07 лв – мораторна лихва за периода от 14.09.2016 г. до 28.03.2019 г.; 45.50 лв – цена на услугата дялово разпределение за периода от 01.05.2015 г. до 30.04.2018 г., ведно със законната лихва от 11.04.2019 г. до изплащане на вземането; 8.87 лв - мораторна лихва за периода от 30.04.2016 г. до 28.03.2019 г. Претендира заплащане на направените разноски.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба. Ответникът оспорва изцяло основанието и размера на иска. Твърди, че няма индивидуален договор, не са му изпращани фактури и не е получавал такива, не са му съобщавани месечни задължения за „потребление“, респ. не се дължи нито главница, нито лихва. Заявява, че не са му известни общите условия, действали в процесния момент. Оспорва потреблението. Оспорва, че представената справка от 28.03.2019 г. не се отнася до апартамента на ответника, тъй като не носи никакви индивидуализиращи признаци, нито подпис и печат и сама по себе си не е първичен документ. Оспорва договор №1829 от 10.09.2002 г. за автентичност и вярност.

Твърди, че в апартамента не се престира услугата „топлинно счетоводство“, не е извършван месечен или междинен отчет, нито годишно изравнително отчитане на потреблението.

Твърди още, че не съществува каквато и да е доставка на услуга „топлинно счетоводство“.

Не е извършвано дялово разпределение, а ако е извършвано е извършено неправилно, несъответно на нормативната уредба. Заявява, че протокол от 23.09.2002 г. не е в предвидената в договор №1829 от 10.09.2002 г. форма – писмена с нотариална заверка на подписите, както и не съдържа имена и подписи на собственици, поради което е нищожен, 4 недействителен, не поражда последици. Заявява още, че на 23.09.2002 г. не е провеждано събрание. Заявява също, че след като няма потребление не се явява потребител, респ. купувач и не дължи суми за нещо, което не е доставяно и потребявано, както и не са спазени никакви изискания за отчитане и разпределение на енергия. Твърди, че не дължи суми за „топлоподаване“, тъй като изрично е заявил, че не желае такова. Завява, че топлоподаване не е доставяно. Моли съда да отхвърли иска. Претендира разноски.