Решение № 261744 от 17.12.2020, Районен съд - Пловдив

Р Е

Ш Е Н

И Е

№ 261744 17.12.2020 година град Пловдив

В ИМЕТО НА НАРОДА

ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, XVIII състав, в публично заседание на двадесет и шести ноември две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

НИКОЛАЙ СТОЯНОВ при участието на секретаря Каменка

Кяйчева, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 20177 по описа на съда за 2019 г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са искове с правна квалификация по 422 от ГПК, вр. с чл. 203 от ЗВ, вр. с чл. 86 ЗЗД.

Ищецът „Водоснабдяване и канализация”

ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: град Пловдив, бул.

„Шести септември” № 250, представлявано от у. С.Л.Н., чрез пълномощника си юрк.

Н., е предявил против М.Д.П., ЕГН **********, с адрес: ***, искове за признаване на установено, че ответникът дължи присъдените по частно гр. дело № 15961/ 2019 г. на ПдРС, със заповед за изпълнение на парично задължение по чл.

410 от ГПК, суми, както следва: 228,03 лева /двеста двадесет и осем лева и три стотинки/- главница, представляваща неплатени задължения за консумирана питейна и отведена канална вода за периода 29.06.2016 г. – 28.09.2017 г. за обект, находящ се в град П., ул. „****; 47,85 лева /четиридесет и седем лева и осемдесет и пет стотинки/ - обезщетение за забава за периода 31.08.2016 г. – 31.08.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда – 03.10.2019 г. до окончателното погасяване.

В исковата молба се твърди, че за периода от периода 29.06.2016 г. – 28.09.2017 г., ответникът имал задължения към ищеца за предоставени услуги по доставка и отвеждане на канална вода за ползван от него обект, находящ се в гр.

П., ул. „**** по партида с аб.№ ****, като за потребените количества вода били издадени съответни фактури, подробно описани в исковата молба. При забава в плащанията абонатът следвало да дължи и законна лихва, в която връзка също били издадени фактури. Отношенията между дружеството и клиентите му се уреждали от публично известни общи условия. Тъй като дължимите суми не били заплатени, срещу ответника било депозирано заявление за издаване на заповед за изпълнение за дължимите суми. Заповедта била връчена на длъжника по реда на чл. 47 ГПК, поради което и след указания на съда, били предявени настоящите установителни искове. С оглед изложеното се моли предявените претенции да бъдат уважени изцяло, ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението в съда до окончателното погасяване. Претендират се разноските в заповедното и в настоящото производство.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът, чрез особения си представител, е депозирал писмен отговор, с който оспорва предявения иск по основание и размер. Твърди, че вземанията са погасени по давност.

ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, след като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235, ал. 2 вр. чл. 12 ГПК, намира следното:

От приложеното ч.гр.д. № 15961/2019 г. на ПдРС, се установява, че в полза на ищеца е издадена Заповед за изпълнение на парично вземане по чл. 410 ГПК против ответника за сумата от 228,03 лева - главница, представляваща неплатени задължения за консумирана питейна и отведена канална вода за периода 29.06.2016 г. – 28.09.2017 г. за обект, находящ се в град П., ул. „****; 47,85 лева - обезщетение за забава за периода 31.08.2016 г. – 31.08.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда – 03.10.2019 г. до окончателното погасяване, както и разноските по заповедното производство в общ размер на 75 лева. Заповедта за изпълнение е била връчена на ответника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради това съдът е указал на кредитора да предяви иск за установяване на вземането си. Искът е предявен в преклузивния едномесечен срок, поради което е допустим и подлежи на разглеждане по същество.

Налице е идентичност между страните и предмета на образуваното заповедно производство и настоящото дело, като предявените искове са допустими и подлежат на разглеждане по същество.

По делото са представени справка за задълженията на абоната, както и преписи от издадените фактури на ответника за отделните доставки, копия от карнети за отчитане на абоната, нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка.

Приета е и съдебно- счетоводна експертиза, която е извършила проверка в счетоводството на ищеца и е установила, че размерът на задълженията на ответника за процесния период за главница и лихва напълно съответствала по размер на претендираните с исковата молба суми. Фактурите били надлежно осчетоводени в счетоводството на ищцовото дружество, което било редовно водено. Сумите отразени във фактурите са правилно изчислени , съгласно действащите цени.

При така установената по делото фактическа обстановка, съдът от правна страна намира следното:

Безспорно е, че ищцовото дружество е

„ВиК оператор” по смисъла на чл.198 „о”, ал.1 от Закона за водите и предоставя В и К услуги на потребителите срещу заплащане за територията на гр. Пловдив. Съгласно чл.11, ал.7 от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги (ЗРВКУ), В и К операторите публикуват одобрените от ДКЕВР общи условия на договорите за предоставяне на В и К услуги най-малко в един централен и един местен ежедневник. Те влизат в сила в едномесечен срок от публикуването им. Според ал.8, в срок до 30 дни след влизането в сила на общите условия потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответния В и К оператор заявление, в което да предложат различни условия. Предложените от потребителите и приети от В и К операторите различни условия се отразяват в допълнителни писмени споразумения.

Съгласно чл. 3, ал.1, т.2 от НАРЕДБА № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, потребители на услугите В и К са собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на жилища и нежилищни имоти в сгради - етажна собственост. Според чл.8, ал.1 от същата наредба, получаването на услугите В и К се осъществява при публично известни общи условия, предложени от оператора и одобрени от собственика (собствениците) на водоснабдителните и канализационните системи или от съответен регулаторен орган, създаден със закон или в изпълнение на концесионен договор. С общите условия за получаване на услугата В и К, наричани за краткост "общи условия", се определят:1. правата и задълженията на оператора и на потребителите; 2. редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на изразходваната вода и отведените отпадъчни води;3. отговорността при неизпълнение на задълженията; 4. условията и редът за включване, прекъсване и прекратяване на водоподаването и/или отвеждането на отпадъчните води; 5. редът за осигуряване на достъп до водомерите, включително в жилищата на потребителите, както и за прекратяване на водоподаването на отделните водоснабдявани имоти.

Съгласно чл. 2, ал.1, т.2 от Общи условия (ОУ) за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от „Водоснабдяване и канализация” ЕООД-гр. Пловдив, потребители на В и К услуги са юридически или физически лица – собственици или ползватели на имоти в етажна собственост. Според чл. 31. (1) от ОУ, В и К операторът издава ежемесечни фактури, освен при изрична договореност за различен период на фактуриране, а съгласно, ал.2, потребителите са длъжни да заплащат дължимите суми за ползваните от тях В и К услуги в 30 дневен срок след датата на фактуриране, поради и което неоснователни се явяват възраженията на ответника, че не е получавал фактури за начислените суми. Ищцовото дружество не е задължено да изпраща фактури на потребителите, като изискуемостта настъпва от датата на фактуриране.

За да възникне задължението за заплащане на ВиК услуги, за който и да е субект, то той на първо място трябва да има качеството на “потребител” на тези услуги. Ответникът признава, че има качеството на потребител на водоснабдителни и канализационни услуги по смисъла на § 1, ал. 1, т. 2, б. „б” от ДР на Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационни услуги. Видно от приетите по делото писмени доказателства копие от нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка/вж. л. 21/ ответникът е собственик на процесния имот.

Следователно ответникът има качеството на потребител на водоснабдителни и канализационни услуги по смисъла на § 1, ал. 1, т. 2, б. „б” от ДР на Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационни услуги.

Процесуалният представител на ответника оспорва авторството/ истинността/ на представените от ищеца картени, поради което на основание чл. 193, ал. 2 ГПК бе открито производство по оспорване истинността на частни документи. За настоящия правен спор ирелевантно се явява обстоятелството дали подписът в представените от ищеца карнети е на ответника или не, за оспорване на автентичността на които документи е открито производство по чл.193 от ГПК. Карнетът е частен удостоверителен документ, който, ако е подписан от потребителя, съгласно чл.32, ал.4 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, удостоверява отразените в него неизгодни за потребителя обстоятелства, а именно датата на отчитането и отчетните данни на индивидуалните водомери. В цитираната разпоредба обаче е предвидено, че отчетните данни могат да бъдат удостоверени както с подписа на самия потребител, така и с подписа на негов представител.

Систематичното място на разпоредбата и използваното в следващата алинея различно понятие- „упълномощен представител” води до извода, че карнета може да бъде подписан и от лице, което макар да не е устно или писмено изрично упълномощено от потребителя да го представлява във връзка с отчитането на водомера, се явява негов представител в широк смисъл, въз основа на родствена, съпружеска или фактическа връзка с потребителя. По тази причина съдът намира, че представител на потребителя по смисъла на чл.32, ал.4 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. може да бъде всяко лице от кръга на домашните му, т.е. всяко лице, което обитава имота на каквото и да било правно основание. Подписването на карнета от такова лице не води до неистинност на документа и изгубване на неговата доказателствена сила. В този смисъл са и събраните по делото доказателства. От приетата по делото СГЕ, която настоящият съдебен състав кредитира изцяло като обективна и обоснована се установи, че подписите в представените от ищеца картнети са положени от Д. И. П., който е б. на ответницата, видно от извършената справка за родствени връзки по Наредба № 14/18.11.2009 г. По изложените съображения оспорването следва да бъде признато за недоказано, което може да стане и с решението по делото, съгласно чл.194, ал.3, изр.1 от ГПК, което в тази част има характер на определение /в този смисъл изрично решение № 135 от 3.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 820/2009 г., IV г. о., ГК, постановено по реда на чл.290 от ГПК/.

Ответникът е навел възражението, че не дължи претендираната сума, тъй като е изтекла погасителна давност. Така направеното от ответника възражение съдът го намира за частично основателно. Съдът счита, че задължението на потребителите за ползвана предоставяна от “ВиК” услуга по доставка на питейна вода и отвеждане на канална вода на водоснабден обект, е трайно, периодично задължение, за плащане на потребеното количество вода, а според него и същото количество отведена канална вода, уговорено между доставчика и абоната – потребител, въз основа на реална месечна консумация - налице са повтарящи се през определен период от време еднородни задължения с посочен в ОУ падеж, като не е необходимо задълженията да са еднакви по размер, поради което намира приложение разпоредбата на чл. 111, б. "в" ЗЗД.

Обстоятелството, че отчитането на потребеното количество вода е различно през определените периоди само по себе си не прави всяко задължение отделно и самостоятелно и извън общото поето задължение за ежемесечно заплащане (в срок от 30 дни след издаване на фактурата) на конкретна сума /в този смисъл Определение № 452 от 1.07.2011 г. на ВКС по т. д. № 1085/2010 г., II т. о., ТК/. Поради което, съгласно чл. 111 б.

Разпечатката съдържа 34 от 62 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/c6eba603-a7b5-43e7-b97a-7b487a861196