Решение № 16289 от 18.08.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 16289 гр. София, 18.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 25 СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЦВЕТИНА В. КОСТАДИНОВА при участието на секретаря ЙОАНА П. ПЪРВАНОВА като разгледа докладваното от ЦВЕТИНА В. КОСТАДИНОВА Гражданско дело № 20251110144893 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано въз основа на подадена от ЗАД „****“ АД срещу ЗАД „****“ АД искова молба.

Ищецът твърди, че на 12.10.2022г. в гр. С. на ул. „***** №*** било реализирано ПТП, виновно предизвикано от водача на лек автомобил марка „****”, peг. № СВ***РВ, който се ударил в паркирания лек автомобил марка „***“, рег. № СВ****НВ, причинявайки му материални щети, за което бил съставен двустранен констативен протокол от 12.10.2022г. Отбелязва, че за увредения лек автомобил марка „***“ била налице валидно сключена с дружеството имуществена застраховка „Каско“, обективирана в Полица №****, със срок на действие от 11.12.2021г. – 10.12.2022г., а за лек автомобил марка „****”- валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“ с ответното дружество. Твърди, че въз основа на заявена от застрахования на 14.10.2022г. претенция за изплащане на обезщетение била образувана ликвидационна преписка по щета №****. Сочи, че бил извършен оглед, опис и оценка на щетите по увреденото МПС, като след неговото разглобяване били извършени няколко допълнителни огледа. Заявява, че отстраняването на щетите било възложено на доверен сервиз- „****“ ЕООД. Твърди, че за извършения ремонт на автомобила била издадена фактура №****/04.04.2023г. на стойност 1 359,25 лева, която дружеството заплатило на сервиза. Твърди, че на ответника била изпратена покана за изплащане на застрахователното обезщетение, ведно с направените ликвидационни разходи, която му била връчена на 25.04.2023г. Заявява, че в нормативно определения срок ответното дружество заплатило сума в размер на 702,12 лева, поради което за ищеца е налице 1 правен интерес да предяви съдебна претенция за остатъка в размер на 657,13 лева. Въз основа на изложеното моли за уважаване на предявените исковете. Претендира разноски.

В срока по чл.131, ал.1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с който предявените искове се оспорват по основание и размер. Признава се наличието на валидно сключен с дружеството застрахователен договор по застраховка „Гражданска отговорност“ за процесния автомобил лек автомобил марка „***”, peг. № СВ***РВ. Твърди се, че след получаване поканата за заплащане на регресната претенция ответното дружество образувало насрещна проверка, в рамките на която установило, че претендираната сума е завишена и не отговаря на стойността на реално причинените вреди, поради което била заплатена само част от нея, а именно- сумата от 702,12 лева. Поддържа се, че ищецът бил изплатил обезщетение в нарушение на чл.499 КЗ, без да е спазено изискването на КЗ за репариране на стойността на действителните вреди, изчислена към момента на възникването им по средни пазарни цени. Оспорва се дължимостта на ликвидационните разноски. Оспорва се вината на водача, управлявал лек автомобил марка „***”, както и противоправността на деянието му.

Твърди се, че виновен за ПТП бил водачът на МПС с марка „****“, който бил паркирал в нарушение на правилата на ЗДвП. При условията на евентуалност се прави възражение за съпричиняване. Оспорва се наличието на причинно-следствена връзка между поведението на водача на л.а. „***“ и процесното ПТП, както и твърдените и описани в исковата молба вреди. Оспорва се и техният характер, степен на увреда и размер. По изложените съображения се отправя искане за отхвърляне на предявените искове. Претендират се разноски.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и становищата на страните, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Предмет на разглеждане в настоящото производство са обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл.411 КЗ и чл.86 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати н ищеца следните суми: сумата от 335,99 евро /657,13 лева/ главница, представляваща незаплатен остатък от регресна претенция за изплатеното от ищеца по щета №*** застрахователно обезщетение за настъпило на 12.10.2022г., около 22:00ч., в гр. С. на ул. „***“ № ***, ПТП, при което управляваният от М.-Т. Р. лек автомобил марка „***”, peг. № СВ***РВ, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответното дружество, се ударил в застрахования при ищеца паркиран лек автомобил марка „***“, рег. № СВ***НВ, ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на исковата молба – 29.08.2025г., до окончателното изплащане на вземането, както и сумата от 101,71 евро /198,93 лева/- мораторна лихва върху главницата от 26.05.2023г. до датата на подаване на исковата молба – 2

29.08.2025г.

Тяхната основателност се предпоставя от установяване от страна на ищеца при условията на пълно и главно доказване на следните обстоятелства: наличието на валидно към датата на ПТП правоотношение по имуществена застраховка „Каско“ между ищеца и увреденото лице; наличието на валидно към датата на ПТП правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ между ответника и причинителя на вредата; настъпването и механизма на ПТП, вината на застрахования при ответника водач, причинените от ПТП вреди, причинно-следствената връзка между вредите и механизма на ПТП, стойността на вредите, както и извършеното от ищеца плащане на стойността на вредите, съответно изискуемостта на вземането му, изпадането в забава на ответника и размера на обезщетението.

При тяхното установяване в доказателствена тежест на ответника е да установи погасяване на претендираната сума, както и възражението си за изключителна вина на водача на застрахования при ищеца автомобил, съответно за съпричиняване на вредоносния резултат.

В случая с приетия за окончателен по делото доклад е прието за безспорно и ненуждаещо се от доказване на основание чл.146, ал.1, т.3 и т.4 ГПК 1/ че по отношение на лек автомобил марка „***“, рег. № СВ***НВ, е бил налице валиден и действащ към датата на процесното ПТП договор за имуществено застраховане „Каско“ с период на покритие 11.12.2021г. – 10.12.2022г., сключен с ищеца „ЗАД „***“ АД 2/ че на 12.10.2022г. в гр. С. на ул. „***“ №***, е настъпило ПТП между автомобил с марка "***“ и автомобил марка „***”, 3/ че по отношение на лек автомобил марка „***”, peг. № СВ***РВ, е бил налице валиден и действащ към датата на процесното ПТП договор за имуществено застраховане „Гражданска отговорност“, сключен с ответника „****“ АД, 4/ че ищецът е заплатил на „***“ ЕООД сума в размер на 1 359,25 лева, както и 5/ че ответникът е заплатил на ищеца част от регресната претенция в размер на 702,12 лева, като посочените обстоятелства се установяват и от приетите по делото доказателства. Следователно спорен, с оглед релевираните от ответника възражения, остава въпросът относно вината, както и размера на претърпените вреди.

Видно от приложения към исковата молба двустранен констативен протокол, на 12.10.20222г. в гр. С., ул. „****“ №12а, е настъпило ПТП между потеглящия и завиващ наляво лек автомобил марка „***“, рег. № СВ***НВ, и спрелия лек автомобил марка „***”, peг. № СВ***РВ, като за виновен се е признал водачът на втория автомобил.

Доколкото между участници в инцидента не е имало спор относно механизма на ПТП и вината за неговото настъпване, то основателно е бил съставен двустранен констативен протокол за ПТП, без посещение на мястото на произшествието от службите за контрол към МВР. По своята правна природа обаче същият представлява 3 частен, а не официален свидетелстващ документ, поради което се ползва само с формална доказателствена сила, която установява единствено, че лицата, посочени като негови автори действително са го подписали /чл.180 ГПК/, но не и относно верността на удостоверените в протокола факти относно механизма на произшествието, вината и причинените щети, които следва да бъдат преценявани с оглед на всички други доказателства по делото.

За установяване на механизма на процесното ПТП е допуснато изготвянето на съдебна автотехническа експертиза, съгласно заключението на която процесното ПТП е настъпило в резултат именно на поведението на водача на лек автомобил „***”, който при извършване на маневра за завой наляво не е оставил достатъчно странично отстояние до паркирания от лявата му страна лек автомобил марка „***“.

По делото не е спорно и обстоятелството, че ответното дружество е извършило частично извънсъдебно погасяване на регресната претенция на ищеца, което по своето естество представлява конклудентно действие, с което същият е признал неизгодни за себе си факти, а именно- правопораждащите вземането на ищеца факти. Преценявайки същото с оглед останалите събрани по делото доказателства, съдът намира твърденият от ищеца механизъм за настъпване на процесното ПТП за доказан по делото.

Доколкото съгласно чл.25, ал.1 ЗДвП водачът на пътно транспортно средство който ще предприеме каквато и да е маневра, в това число и завой наляво или дясно, е длъжен да се съобрази при нейното извършване с положението на останалите участници в движението, включително и намиращите се в спряло положение, то съдът намира, че с поведението си водачът на лек автомобил марка „****” е нарушил правилата за движение по пътищата. Съгласно чл.45, ал.2 ЗЗД при наличие на противоправно поведение вината на лицето се предполага до доказване на противното, като в случая е налице и изрично признание на водача на автомобила, обективирано в протокола за ПТП.

Във връзка с отговорността за настъпилия инцидент следва да бъде посочено, че съдът намира за неоснователно възражението на ответника относно наличието на изключителна вина, респективно съпричиняване на вредите от страна на водача на застрахования при ищеца автомобил, обосновано с твърдението, че същият е паркирал увредения автомобил на забранено за това място. Независимо че с приетия по делото доклад съдът изрично е указал на страната, че не сочи доказателства за тези си твърдения, същата не е ангажирала такива, поради което и с оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест между страните следва да бъде прието, че в случая не е била налице такава забрана.

На следващо място, в приложения двустранен протокол за ПТП са изброени следните видими щети по лек автомобил марка „***“- предна броня, калник, вежда и др. След подаването на претенция и завеждането на щета представители на ищцовото 4 дружество са извършили оглед и опис, в който са отразили констатираните от тях увреждания по предна броня, преден ляв калник, ляв фар и вътрешен ляв държач парктроник. Същевременно видно от приетото по делото заключение на съдебна автотехническа експертиза, което съдът кредитира като компетентно и обективно изготвено, посочените щети се намират в пряка причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП.

Предвид гореизложеното съдът намира, че предявеният иск за главница се явява основателен, доколкото по делото се установи наличието на всички материалноправни предпоставки за неговото уважаване. Относно неговия размер следва да бъде съобразено, че съгласно чл.411 KЗ застрахователят по имуществената застраховка встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или неговия застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ до размера на платеното обезщетение и до обичайните разноски, направени за неговото определяне. В същото време съгласно разпоредбата на чл.386, ал.2 КЗ обезщетението трябва да бъде равно на действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието, като по силата на разпоредбата на чл.400, ал.1 КЗ за действителна се смята стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да бъде закупено друго със същото качество, а съгласно ал.2 на същата норма - за възстановителна застрахователна стойност се смята стойността за възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество, без прилагане на обезценка. Налице е и съдебна практика, приложима и по отношение на действащия КЗ, съгласно която при предявена по съдебен ред претенция за заплащане на застрахователно обезщетение, съдът следва да определи последното по действителната стойност на вредата към момента на осъществяване на застрахователното събитие, т. е. по пазарната цена на същата, като ползва заключение на вещо лице, без да е обвързан от минималните размери по методиката към Наредба №24/2006г. на КФН /в този смисъл Решение №79/02.07.2009г. по т. д. №156/2009г. на ВКС, І ТО, Решение №52/08.07.2010г. до т. д. №652/2009г. на ВКС, І ТО, Решение №115/09.07.2009г. по т. д. №627/2008г. на ВКС, ІІ ТО, Решение №209/30.01.2012г. по т. д. №1069/2010г. на ВКС, II ТО, и др./ Същевременно стойността, изчислена на база на средни пазарни цени е стойността, която съдът намира, че може да служи като обективен критерий за размера на действително причинените вреди, тъй като е определена след проучване в цялост на пазара на съответните части, боя, материали и труд, на който оперират официален сервиз за съответната марка лек автомобил и други доставчици, респ. определянето на средните пазарни цени предполага съобразяване на цените на двата вида икономически субекти. В тази връзка следва да бъде посочено, че сумата, изчислена на база средни пазарни цени от алтернативни източници, не онагледява средните пазарни цени към датата на процесното ПТП, тъй като тя е изчислена на база средни цени, но само от алтернативни доставчици, т. е. съобразени са цените само от ограничен сегмент от пазара на части, боя, материали и труд. В 5 същото време видно от приложената застрахователна преписка извършването на ремонта на увредения автомобил е възложено на доверен сервиз, поради което за определяне размера на дължимото обезщетение цените в официалния за марката сервиз се явяват ирелевантни.