Решение № 37 от 20.02.2023, Окръжен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 37 гр. Сливен, 20.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Мартин Д. Данчев

Членове:

Мая П. Величкова

Галина Хр. Нейчева при участието на секретаря Радост Д. Гърдева като разгледа докладваното от Галина Хр. Нейчева Въззивно наказателно дело от частен характер № 20222200600576 по описа за 2022 година Производството е по чл. 313 и следващите от НПК.

С Присъда № 77 / 09.06.2022г., постановена по НЧХД № 1079/202 1г. по описа на Районен съд – Сливен подс. М. С. Д. е призната за виновна в това, че на 21.08.2021 г. около 09:15 часа в гр. Сливен като родител на малолетното дете С. С.ов Г. не е изпълнила съдебно Решение № 45/16.01.2019 г. по гр. дело № 6265/2018г. на СлРС, в частта относно личните контакти с детето, а именно да предостави същото на баща му С. Г. Г. за осъществяване на тези контакти престъпление по чл. 182, ал. 2 от НК. На основание чл.78А от НК подс. Д. е освободена от наказателна отговорност като й е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 1000 лева. Със същата присъда подсъдимата е осъдена да заплати на С. Г. Г. сумата от 600 лв., представляваща направените по делото разноски за адвокатска защита, както и сумата от 12 лева, представляваща държавна такса за образуване на съдебното производство.

Така постановената присъда е обжалвана от подс. Д.. Във въззивната жалба се твърди, че първоинстанционният съд неправилно приел, че на 21.08.2021г. тя не изпълнила съдебно решение № 45/16.01.2019г. по гр. д. № 6265/2018г на СлPC. В хода на съдебното следствие не било доказано по безспорен и категоричен начин, че тя извършила това деяние виновно. Били събрани доказателства от медицинско естество за наличието на хронично заболяване, в определени моменти и животозастрашаващо съС.ие по 1 отношение на общото им с частния тъжител дете. Счита, че цялото поведение на тъжителя показвало желание за лично и отмъстително поведение спрямо нея, използвайки детето. Моли въззивния съд да постанови съдебен акт, с който да отмени обжалваната присъда като неправилна и да постанови нова присъда, с която да я признае за невиновна по така повдигнатото й обвинение.

В допълнение към въззивната жалба, подадено от защитника на подсъдимата се твърди, че неправилно първоинстанционният съд приел, че на конкретно визираната дата 21.08.2021г. от страна на подсъдимата имало неизпълнение на съдебно решение и че същото било умишлено, като част от фактическия състав на деянието. Били събрани доказателства освен за фактическото деяние, така и за мотивите за конкретното поведение на подсъдимото лице, но неправилно първостепенният съд оценил доказателствения материал за обективните предпоставки за нежеланието от страна на майката на детето да го предостави на бащата за осъществяване на режима на лични контакти. Детето страдало от хронични заболявания, които изисквали поС.ни грижи и наблюдения. Имунната му система била отслабена и най-малките промени във времето, обстановката или грижите за детето се отразявали на неговото здравословно съС.ие. Това било видно от множеството приложени медицински документи от проведени амбулаторни прегледи преди и след конкретната дата, наличието на множество епикризи от проведени стационарни лечения, както и решение на ТЕЛК. Също така, от гласните доказателства се извличали данни, че след предходни осъществени режими на лични контакти между бащата и детето, същото се връщало във влошено здравословно съС.ие, което мотивирало майката да бъде особено притеснена в ситуации, в които детето следвало да бъде взимано във влошено здравословно съС.ие. Неправилно съдебният състав преценил, че този конкретен акт говорел за умишлено неизпълнение на съдебно решение, като неправилно посочвали анализирал предходни висящи производства между страните отново за обвинения по чл. 182, ал. 2 от НК. Наличието на висящи производства , преди по тях да е постановен съдебен акт, който да признае основателността на подадената тъжба и най – вече да установи акта на извършване на деянието и виновността на извършителя не можело да бъде и да даде основание на решаващия съд да приеме, че това деяние е системно извършвано от страна на подсъдимото лице. Твърди се още, че решаващият съд излязъл извън допустимата доказателствена съвкупност при анализа на която да обективира своя акт, което водело до допускане на сериозни процесуални нарушения, ограничаващи правото на защита на подсъдимото лице и поставяйки го в неравноправно положение като страна в процеса.

Съдът при постановяване на своя решаващ акт не бил ограничен само до установяване на извършеното деяние за конкретната дата, а следвало да изследва в цялост причините и условията за настъпването на конкретното деяние – действие, което съда не направил. Извършеното от страна на подс.

Д. деяние, не можело да се квалифицира като умишлено Т. и същото не било престъпно, а било изцяло в интерес на детето с оглед здравословното му 2 съС.ие и режим. Независимо, че по делото не били събрани доказателства от медицински характер за конкретния ден 21.08.2021г., било допустимо събирането на гласни доказателства за съС.ието на детето предходния ден – твърдения, които били наведени пред първоинстанционния съд, но не били обсъдени от него и в тази връзка е направено искане да бъде допуснат един свидетел при режим на довеждане, който да свидетелства за здравословното съС.ие на детето към 20.08.2021г. Искането е за постановяване на нов съдебен акт, с който да бъде отменена обжалваната присъда като неправилна и да бъде постановена нова, с която подс. Д. да бъде призната за невиновна по повдигнатото й обвинение. Направено е и алтернативно искане за отмяна на обжалвания съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав с оглед допуснати неотстраними процесуални нарушения.

Към допълнението са приложени копия от медицински документи за здравословното съС.ие на детето от преди и след инкриминираната дата.

Повереникът на частния тъжител е подал становище против въззивната жалба, в което се твърди, че присъдата била максимално справедлива и отговаряла на степента на обществена опасност на подсъдимата и на характера на деянието й и механизма на неговото извършване, като съдът отчел и обстоятелството, че същото се отличавало със съпътстващи го допълнителни прояви на неизпълнение на съдебното решение. Подсъдимата извършила състава на престъплението, за което й било повдигнато обвинение и преценката на съда за това била изведена след обстоен анализ на всички събрани доказателства по делото, от които по безспорен и непротиворечив начин било видно, че в действителност тя имала умисъл за извършване на престъпление и че направила всичко зависещо от нея, за да не бъде изпълнено решението на съда, така, както повелявал закона. Това не бил единствения случай, в който подсъдимата не изпълнявала съдебното решение за лични контакти между детето и неговия баща. Били образувани четири дела, едно от които с влязла в сила присъда. В хода на воденото съдебно следствие било установено и доказано, че на 21.08.2021г. подсъдимата не осигурила възможност на бащата да реализира режима на контакт с детето, под предлог че детето било болно, причина, която подсъдимата ползвала във всички случаи, когато възпрепятствала изпълнението на съдебното решение.

Подсъдимата не оспорвала правото на тъжителя да бъде с детето си, но в същото време всячески възпрепятства изпълнението на този режим, като явно не осъзнавала нуждите на своето дете, то да контактува с баща си. По делото били събрани редица доказателства, че детето било емоционално привързано към бащата, че същото се нуждаело от неговото присъствие и че то се чувствало много добре с баща си. От свидетелските показания на разпитаните полицейски служители се установило, че подсъдимата възпрепятствала предаването на детето на другия родител. Доказало се, че същата нямала нагласа да изпълни решението на съда, като не осигурила присъствието на детето в точния ден и час, въпреки че била в обективна възможност да го предаде. Доказало се, че пред полицейските служители подсъдимата не 3 изявила желание да даде детето на бащата, както и че след надлежно предупреждение от органите на реда, тя не изпълнила съдебното решение дори в тяхно присъствие. При изслушването на подсъдимата, се установило, че тя не направила нужното, за да предаде детето на бащата, позовавайки се винаги на здравословните проблеми на детето и че в даден момент то можело па получи пристъп, с който бащата да не се справи. В случая било установено и доказано, че подсъдимата осъществила състава на инкриминираното деяние от обективна и субективна страна, тъй като на 21.08.2021г. имала задължението да предаде малолетното дете С., но не направила всичко зависещо от нея, това да се случи. С действията си, тя лишила тъжителя от възможността да поддържа лични отношения с детето, по реда, определен в съдебното решение. Изцяло съобразявайки се с нейния интерес, а не с интереса на детето и с постановеното съдебно решение, подсъдимата не предоставила възможност на другия родител, неполагащ преки грижи за детето, да упражни своето право на личен контакт и режим с него. Споделя се становището съда, че в случая не бил налице маловажен случай по смисъла на чл. 9, ал. 2 от НК, тъй като се касаело за нееднократно неизпълнение на съдебното решение в частта му относно личните отношения между бащата и малолетното му дете и съдът правилно отчел, че били засегнати много съществени обществени отношения, пряко засягащи интереса на малолетното дете и възможността за изграждане на пълноценна връзка на детето с неговия баща. Моли въззивният съд да постанови решение, с което да потвърди обжалваната присъда като законосъобразна и правилна. Претендират се направените съдебни разноски по делото пред настоящата инстанция.

В съдебно заседание пред настоящата инстанция въззивникът - подс. М.

С. Д., редовно призована се явява лично и с упълномощен защитник, който поддържа жалбата и допълнението към нея. Моли съда да ги уважи и да отмени присъдата на първоинстанционния съд като неправилна и незаконосъобразна, постановена в нарушение на материалния и процесуалния закон. Твърди, че е нарушено правото на защита на подсъдимата. В мотивите към присъдата, първоинстанционният съд игнорирал показанията на свидетелите на подсъдимата, като изцяло кредитирал и се съобразил с тези на ответната страна. Счита за неправилно и твърдяното в мотивната част към присъдата, че наличието на висящи производства спрямо подсъдимата водело до категоричен извод, че умишлено извършва деянието. Моли за отмяна на първоинстанционната присъда и признаване на подсъдимата за невиновна.

Въззиваемата страна - частният тъжител С. Г. Г., редовно призован, не се явява. Повереникът му моли въззивния съд да постанови решение, с което да потвърди първоинстанционната присъда като законосъобразна, правилна и обоснована. Счита, че от събраните в хода на делото писмени и гласни доказателства, се доказало, че подсъдимата лишила тъжителя от възможността да поддържа лични отношения с детето. Счита, че бащата изцяло се съобразявал с интереса на детето и бил запознат с неговите здравословни проблеми и с това, че имало необходимост от лечение на детето 4 и лично той закупил инхалатора му. Майката през цялото време от заболяването на детето игнорирала по всякакъв начин бащата, не го допускала да участва в живота на детето и да бъде съпричастен с неговите здравословни проблеми и встъпвайки единствено и само на тези проблеми, нееднократно тя нарушавала това негово право да бъде с детето си. Факт било, че към настоящия момент, въпреки здравословния проблем, майката вече давала детето на бащата, който от своя страна доказал, че е отговорен родител и можел да полага необходимите грижи и при необходимост и тези, свързани със здравословните проблеми, поради което счита, че подсъдимата извършила деянието умишлено. Бащата също изживявал проблемите на детето си, също можел да бъде полезен. Претендира присъждане на направените пред настоящата инстанция разноски.

Разпечатката съдържа 20 от 61 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/c6eb50ac-8605-4bf9-a8fe-9f91a1fa4997