Решение № 61 от 30.04.2025, Окръжен съд - Ямбол

РЕШЕНИЕ

№ 61 гр. Ямбол, 30.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, I ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Росица Ст. Стоева

Членове:

Яна В. Ангелова

Светла Р. Д.а като разгледа докладваното от Светла Р. Д.а Въззивно гражданско дело № 20252300500041 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.435-437 от ГПК.

Образувано по жалба подадена от И. Г. П. вх.№ 7431/12.12.2024г. по описа на ЯОС, с която е оспорват действия на съдия-изпълнител от РСТополовград с твърдения за неправилно секвестирана сума от 7.00лв., за което узнал на 03.12.2024г. С уточняваща жалба вх.№71/21.01.2025г. по описа на ДСИ при РС-Тополовград същият е посочил, че жалбата е срещу държавен съдебен изпълнител – Районен съд – Тополовград, относно запорирането на 25 лв. по изпълнително дело № 2024232040005. Твърди, че за това не е бил уведомяван, не е получавал запорно съобщение. Сочи, че тези суми са му били дарени от негови близки за закупуването на стоки и вещи от първа необходимост, вкл. телефонна импулсна карта, с който да контактува с близки, роднини и адвокати, което го поставя в социална изолация и му се нарушавали правата. Излага твърдения, че това са несеквестируеми суми, по смисъла на чл.446-446а от ГПК, т.к. са под социалния минимум от 600 лв., като по този начин е възпрепятствана възможността да си купува стоки от първа необходимост, вкл. хранителни стоки, свързани с хранителен режим предвид здравословното му състояние. В уточнителната жалба сочи, че сумата от 25 лв. била предназначена за закупуване на 1 телефонна импулсна карта, 1 пощенски марки и пликове, пчелен мед и кафе. Моли да се отменят действията по секвестирането на сумите от 1-3.12.2024г., Окръжен съд – Ямбол да разпореди да му бъда върнати всички секвестирани суми под социалния минимум и Окръжен съд-Ямбол да разпореди от банковата му сметка да се секвестират само суми над-социалния минимум от 600лв. Към жалбата са приложени разписка № 0200023986478584 от 01.12.2024г. за превод на сумата от 7.00 лв. в МП ГДИН Стара Загора с основание – превод за И. Г. П. с наредител Димитър Стефанов Костадинов и Експертно решение на ТЕЛК издадено от УМБАЛ проф.д-р Ст.Киркович АД – гр.Стара Загора с призната инвалидност от 52% ТНР.

В срока по 436, ал.3 от ГПК взискателите Н. Д. Ф. и Г. Д. Г. не са подали писмено възражение.

В мотивите си по чл.436, ал.3 от ГПК държавния съдебен изпълнител заявява становище за неоснователност на жалбата.Сочи, че и двете жалби / първа и допълнителна/ са подадени от длъжника по изпълнително дело № 20242320400005, като с тях се обжалва удържането от Затвора – гр.Стара Загора, на суми в размер общо на 126 лв., като първата от тях е била преведена по това изпълнително дело на 28.06.2024г., а последната от тях е била преведена за това изп.дело на 03.01.2025г. Сочи, че видно от писмените отговори от затвора в - гр.Старала Загора с вх.№ 1793/2024г. и вх.№ 186/2025г., всички удържани и преведени за изпълнителното дело суми в размер общо от 126 лева са постъпили в затвора за длъжника „чрез банков превод от близки“, т.е. били са получени в затвора от преводи на близки хора или други физически лица за длъжника. Поради това счита, че това не са суми по решение от ТЕЛК: съгласно приложимите нормативни актове; те не се явява несеквестируеми суми и съобразно констанстната практика на съдилищата по такива жалби. Прилага заверени преписи от писмените отговори на Затвора – гр.Стара Загора. Моли жалбите да не бъдат уважавани като неоснователни.

Ямболският окръжен съд, след като взе предвид доводите на страните и прецени данните по делото, намира следното:

Изпълнително дело 20242320400005 по описа на Районен съд Тополовград за 204г. е образувано въз основа на молба подадена от Н. Д. Ф. и Г. Д. Г. с изпълнително основание – изпълнителни листи , изданени въз основа 2 на присъда по НОХД № 234/2020г. на ЯОС и ВНОХД № 131№2021г. по описа на Апелативен съд – Бургас, с които И. П. е осъден Н. Д. Ф. да заплати на Н. Д.

Ф. обезщетение от 150 000лв. за причинени от престъпление неимуществени вреди, ведно със законната лихва от 08.10.2019г. и разноски от 2000лв. и но Г.

Д. Г. обезщетение от 100 000лв. за причинени неимуществени вреди от престъплението, ведно със законната лихва от 08.10.2019г. до окончателното и заплащане.

С молбата взискателите са поискали налагане на запор върху вземанията за труд на длъжника от затвора в гр.Стара Загора, както и налагане на запор върху банковите му сметки, поради което съдия-изпълнителя след като е направил проучване на длъжника и имуществото му, му изпратил покана за доброволно изпълнение по двата изпълнителни листа с изх.№ 00298/06.03.2024г., която му е връчена лично на 18.06.2024г. На същия е връчено и съобщение и изх.№ 00299/2024г., по чл.458 ГПК с приложение и към него – копие от удостоверение по чл.191, ал.4 от ДОПК.

До началника на Затвора в гр.Стара Загора е изпратено запорно съобщение №18/2024г. за събиране на дължими и подлежащи на събиране по изпълнителното дело суми, като е наложен запор върху вземанията на длъжника И. П. за труд към Затвора, а също и върху сумите, които той получава от или чрез Затвора, съгл.чл.507, ал.2 и ал.3 и чл.508 от ГПК, във вр. с чл.512 ГПК.

В изпълнително дело за приложени и писма на ДСИ до Затвора – гр.Стара Загора , с които им е указвано и напомняно, че запор може да се счита за наложен само върху секвестируемите вземания и суми на длъжниците. Такива писма са изпращани и на длъжника И. П., видно от разписка за връчване на 18.06 .2024г.

С преводно нареждане от 28.09.2024г.на основание запор по ИД 20242320400005 за И. П. , Затвора в гр.Стара Загора е извършел превод по сметката на РС.Тополовград на сумата от 7.00лв.

Видно от писмените отговори изпратено до ДСИ от Затвора в гр.Бургас с вх.№ 1793/2024г. и вх.№ 186/2024г., всички удържани и преведени за изпълнително дело № 20242320400005 суми в размер общо на 126 лева са постъпили в Затвора за длъжника, чрез „банков превод от близки“, т.е. били са получени в Затвора от преводи на близки хора или други физически лица за 3 длъжника, като запорираните суми се явяват несеквестируеми и съответно върху тях може да бъде насочено принудително изпълнение. Посочили са , че И. П. не е включен в трудова дейност и не получава възнаграждение за труд.

ЯОС като взе предвид доводите на страните и прецени данните по делото, намира следното:

Настоящият съдебен състав намира , че жалбата е подадена от легитимирано лице, който с образуването на изпълнително дело е добил качеството длъжник и на осн.чл.435, ал.2 от ГПК има право да обжалва действията на съдебния изпълнител.

В случая, според уточненията в допълнителната жалба, макар и да не е посочен изрично, но от твърденията на жалбоподателя , съдът достига до извода, че се обжалва действия на ДСИ извършени със запорно съобщение №18/2024г. с изх.№ 303/07.03.2024г. на ДСИ при РС-Тополовград по изп.дело № № 20242320400005, с което е наложен запор върху вземанията на длъжника И. П. за труд към Затвора, а също и върху сумите, които той получава от или чрез Затвора, съгл.чл.507, ал.2 и ал.3 и чл.508 от ГПК, във вр. с чл.512 ГПК.

Съгласно чл.436, ал.1 от ГПК жалбата се подава в двуседмичен срок от извършване на действието , в случая от деня на съобщението. По делото липсва категорични доказателства за връчването на това запорно съобщение.

В приложената разписка за връчване на поканата за доброволно изпълнение не е посочено това запорно съобщение, поради което и съдът приема, че същото не му е било връчено. С оглед на това съдът намира жалбата за допустима, като подадена в срока по чл436, ал.1 от ГПК срещу подлежащо на обжалване действие на съдебен изпълнител.

Според ДСИ обжалваното запорно съобщение е било връчено на жалбоподателя на 18.06.2024г., заедно с други документи изпратени от ДСИ на Затвора гр.Бургас – покана за доброволно изпълнение, заедно с приложени 2 изпълнителни листа, съобщение с изх.№ 299/06.03.2024г. и запорно съобщение №18/2024г. с изх.№ 303/07.03.2024г. по описа на ДСИ при РСТополовград. Видно от поканата за доброволно изпълнени и разписката и разриската към нея не е отбелязано връчване на запорното съобщение. С оглед на това съдът приема, че липсва надлежно връчване, поради което жалбата следва да се приеме, че е подадена в законоустановения срок по чл.436, ал.1 от ГПК и е допустима.

4

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Същата е с правно основание чл.435, ал.2, т.2 от ГПК, който предвижда възможност на длъжника да обжалва насочването на изпълнението върху имущество, което смята за несеквестируемо. В случая обжалваният запор е наложен след подаване на молба от взискателя, който съгл. чл.442 от ГПК може да насочи изпълнението върху всяка вещ или вземане на длъжника,без ограничение на броя. Целта е да се гарантира на длъжника, че принудата върху него ще бъде упражнена в такива рамки, които не застрашават съществуването му и възможността да преживява нормално за в бъдеще, което се гарантира от института на несеквестируемостта.

В чл. 446 а от ГПК е уредена несеквестируемостта на доход , получен по банкова сметка , както на доходите по чл.446 , така и на помощи и обезщетения на длъжника , като е указано , че запорното съобщение не поражда действие по отношение на помощите и обезщетенията по ал. 1 изцяло , както и спрямо пенсията до размера на минималната работна заплата , освен за задължение за издръжка.

В случая се установи, че жалбоподателят изтърпява наказание лишаване от свобода и не полага труд в затвора, поради което в случая следва да намерат приложение особените правила за секвестирумостта при насочено принудително изпълнение, регламентирано в чл.78 от ЗИНЗС. Следва да се посочи, че и двете норми . чл.446 ГПК и чл.78 от ЗИНЗС се намират в съотношение на обща към специална, поради което приложение следва да намери специалният закон (ЗИНЗС) и правилника за неговото приложение (ППЗИНЗС). В чл.78 ЗИНЗС се посочва, че за всяка работа извън доброволния неплатен труд и дежурствата по поддържане на реда и хигиената лишените от свобода получават определена част, но не по-малко от 30% от възнаграждението за изработеното, като частта от възнаграждението се определя със заповед на Министъра на правосъдието. Съществуват и специални разпоредби: в чл.78, ал.3 от ЗИНЗС е предвидено, че на лишените от свобода могат да се правят удръжки съгласно действащите закони, но не повече от 2/3 от полагащото им се възнаграждение, като това ограничение не се отнася за удръжките по задължение за издръжка. Съгласно чл.57 ППЗИНЗС, удръжките по чл.78, ал.3 от закона се изчисляват по реда на чл.446 ГПК върху цялото възнаграждение за положения труд, но не могат да 5 надвишават 2/3 от онази негова част, която съгласно заповедта по чл.78, ал.2 ЗИНЗС се полага на лишения от свобода, след като от нея се приспаднат данъците. Съвсем логично и закономерно законодателят е предвидил в особените правила в ЗИНЗС секвестируем максимум – не повече от 2/3 от полагащото се на лишения от свобода трудово възнаграждение, доколкото съобразно чл.84, ал.2 и ал.3 от ЗИНЗС същите имат право на безплатна храна, легло и спални принадлежности, безплатно облекло и обувки и здравно осигуряване, като по този начин им е гарантирано задоволяването на минимално необходимите жизнени потребности. Останалите категории и видове приходи, които получава лишеният от свобода не се ползват с такава защита (напр. парични средства и преводи от всякакъв произход, възмездна сделка, замяна, завещание, заем за послужване, лихви, кредитни заеми, парични дарения, банкови преводи, пощенски записи, обезщетения и др.). Или при всички възможни други парични източници на средства, освен изрично изброените в закона, няма ограничение или забрана да се удържат изцяло постъпилите в партидата на лишеният от свобода длъжник суми за погасяване на дълга, който последният има.

В случая жалбоподателят не е включен в трудова дейност и не получава възнаграждение за труд. Според представените писма на ГДИН – Затвор Стара Загора всички преведени по сметката на РС Тополовград по изпълнително дело № 2024232040005, общо в размер на 101.00 лв.,вкл. и процесните суми от 7.00лв. и 25.0лв.са получени чрез банков превод от близки, поради което не попадат в обхвата на особената закрила на закона, с оглед на което правилно са били преведени по сметката на ДСИ и удържани от него.