Решение № 4811 от 15.09.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4811 гр. София, 14.09.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-Е, в закрито заседание на четиринадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Нели Алексиева

Членове:

Диляна Господинова

Елена Св. Шипковенска като разгледа докладваното от Елена Св. Шипковенска Въззивно гражданско дело № 20231100509068 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 435 и сл. ГПК.

Образувано е по жалба на „СОФИЙСКА ВОДА“ АД, срещу разпореждане от 26.04.2023 г., по изпълнително дело № 20238510401313 по описа на ЧСИ М.П., с което от съдебния изпълнител е отказано да бъде извършена отмяна на приетите за събиране разноски по цитираното изпълнително дело, съответно са приети за събиране допълнителни разноски в размер на сумата от още 12,00 лв. с ДДС, начислени на основание т. 4 ТТРЗЧСИ за изготвяне и изпращане на обжалваното уведомление.

В жалбата си до съда „СОФИЙСКА ВОДА“ АД посочва, че за да избегне принудителна намеса за инкасиране на присъденото срещу него парично вземане, което е било прехвърлено впоследствие на „С.У.“ ЕООД веднага след като е узнал за тази цесия е направил опит да осъществи контакт с посочения нов кредитор, придобил вземането, като го е потърсил с изпращането на покана до адреса му на управление на 19.12.2022 г., изисквайки посочване на банкова сметка, по която дължимото парично вземане да бъде платено. Пратката с поканата обаче била върната от натоварения с връчването й лицензиран куриер с отразяване, че фирмата не е 1 открита на посочения в куриерската документация адрес, като на същия е открита „закл. къща, няма индикации за фирма“. Смята, че се касае до недобросъвестно непосочване на действителния адрес на „С.У.“ ЕООД, където дружеството да може да бъде открито, за да му бъде връчена поканата за посочване на банкова сметка, а това води на извод за липса на оказано от негова страна съдействие /чл. 95 ЗЗД/ като кредитор, титуляр на подлежащо на изпълнение вземане. По тази причина жалбоподателя-длъжник в изпълнителното производство счита, че не е давал повод за инициираното срещу него изпълнително производство, което означава, че не следва да търпи за своя сметка инкасирането на каквито и да е било разноски по образувания впоследствие от дружеството - „С.У.“ ЕООД изпълнителен процес. Сочи, че съответно приложение следва да намери правната уредба на чл. 78, ал. 2 ГПК, която урежда хипотеза, в която ответника не дължи разноски в исковото производство. Тази уредба изключвала приложеното на чл. 79 ГПК, уреждащо правилата за разпределение отговорността за разноски в изпълнителния процес. Допълва, че „С.У.“ ЕООД с образуване на изпълнителния процес срещу длъжника, изразил своевременно желание за плащане на дълга си, е осъществил недобросъвестно упражняване на процесуални права, целейки единствено да увреди „СОФИЙСКА ВОДА“ АД, като получи репариране на разноски от последния за предприетото, но непредизвикано принудително изпълнение. В обобщение жалбоподателят смята, че не трябва да бъде отговорен за никакви разноски, направени от „С.У.“ ЕООД в недобросъвестно инициирания от последния изпълнителен процес, предвид което иска отмяна на разпореждането на ЧСИ от 26.04.2023 г., с което съдебния изпълнител е отказал да отмени приетите за събиране разноски по изпълнително дело № 20238510401313, съответно са приети за събиране допълнителни разноски в размер на сумата от още 12,00 лв., начислени на основание т. 4 ТТРЗЧСИ за изготвяне и изпращане на обжалваното уведомление.

Ответната по жалбата страна –взискателят по изпълнителното дело, редовно уведомен на основание чл.436, ал. 3 ГПК, депозира писмено възражение срещу жалбата. Твърди, че изложените от „СОФИЙСКА ВОДА“ АД съображения в жалбата не трябва да бъдат споделяни, като дружеството е отговорно за заплащането на разноските, извършени в образуваното изпълнително дело № 20238510401313. Отбелязано е, че волеизявлението за 2 желание на длъжника по подлежащото на изпълнение парично вземане да плати същото на кредитора не може да се възприеме като обстоятелство, покриващо института на кредиторовата забава. За такава можело да се говори единствено, ако длъжникът е отказал да получи следващата му се сума, кредитора е вложил дължимата от него сума по банкова сметка на длъжника и последния е бил надлежно уведомен за това - така чл. 97, ал. 1 ЗЗД. В случая обаче нито едно от условията за прилагането последиците на чл. 95 ЗЗД не било реализирано и не можело да се говори за хипотеза на забава на кредитора. Отрича кредиторът да е извършвал злоупотреба или недобросъвестно упражняване на права, с което да е увредил интересите на длъжника. В обобщение се иска подадената от „СОФИЙСКА ВОДА“ АД жалба да бъде оставена без уважение, като в полза на „С.У.“ ЕООД бъдат присъдени разноски за участието му в настоящото производство, съставляващи заплатено адвокатско възнаграждение в размер на сумата от 400,00 лв.

ЧСИ М.П., депозира подробни мотиви по обжалваното постановление, съгласно разпоредбата на чл. 436, ал. 3 ГПК. Няма възражения по допустимостта на жалбата. Излага аргументи относно дължимостта на начислените такси по ТТРЗЧСИ. Изтъква, че разноските по принудителното изпълнение са винаги за сметка на длъжника и всяко действие, предприето в хода на делото е било съобразено с ТТРЗЧСИ.

Софийски градски съд, като прецени данните от изпълнителното дело и взе предвид наведените от страните и в мотивите на ЧСИ доводи, приема за установено следното:

На 15.07.2022 г. Софийски районен съд, 46 състав е издал изпълнителен лист срещу „СОФИЙСКА ВОДА“ АД, с който длъжникът е осъден да заплати в полза на адвокат Светломира Йорданова Димитрова на основание чл. 38, ал. 1 ЗАдв. адвокатско възнаграждение в размер на 360 лв. по гр.д. № 71715/2021 г. по описа на СРС, 46 с-в. Впоследствие с договор за цесия от 09.12.2022 г. кредиторът на вземането адвокат Димитрова го е прехвърлила на дружеството - „С.У.“ ЕООД, а длъжникът - „СОФИЙСКА ВОДА“ АД е бил надлежно писмено уведомен за тази промяна от носителя на вземането.

На 19.12.2022 г. длъжникът - адресат на задълженията по цитирания изпълнителен лист - „СОФИЙСКА ВОДА“ АД, отправя писмена покана до 3 последния му известен кредитор „С.У.“ ЕООД, с която приканва същия за оказване на съдействие с оглед изпълнение на присъденото вземане, като посочи банкова сметка и титуляр на същата за извършване на превод на сумата, присъдена с изпълнителния лист. Поканата е изпратена чрез лицензирано дружество, извършващо куриерски услуги до „С.У.“ ЕООД на адрес - гр. Хасково, ул. „Дуган Хисар“ № 2, ет. партер, като това е вписания през 2019 г. в ТРРЮЛНЦ адрес на управление на дружеството. Пратката е върната в цялост, като непотърсена с отбелязване, че на посочения адрес се намира заключена къща и няма индикации за фирма.

На 11.04.2023 г. по молба на взискателя „С.У.“ ЕООД, чрез пълномощника му - адв. Виктор С., е образувано изп. дело № 20238510401313 срещу „СОФИЙСКА ВОДА“ АД въз основа на изпълнителия лист, издаден на 15.07.2022 г.. В молбата е формулирано искане за събиране на разноските, направени в изпълнителното производство на основание чл. 79, ал. 1 ГПК, вкл. и възнаграждение за адвокат в размер на 200,00 лв. Молбата е придружена от пълномощно за адвокат - С., както и от споразумение за адвокатско възнаграждение. Установява се, че между взискателя и адвокат С. е уговорено заплащането на адвокатско възнаграждение в размер на сумата от 200,00 лв., което е платено чрез банков превод, за което свидетелства преводно нареждане от 11.04.2023 г.

На 12.04.2023 г. ЧСИ П. е издал постановление, с което приема следните разноски по образуваното пред него изпълнително дело № 20238510401313 , както следва: 24 лв. - такса за образуване на изпълнително дело; 6 лв. - такса за извършване на справка за длъжника и неговото имущество; 24,00 лв. такси за изготвяне и връчване на покани, призовки, преписи от жалби и прочее книжа; 18,00 лв. - такса за налагане на запор; 68,52 лв. пропорционална такса за изпълнение на парично вземане, начислена по т. 26 от ТТР към ЗЧСИ, 24,00 лв. - допълнителни разноски, начислени по т. 31 ТТРЗЧСИ, 200 лв. - адвокатско възнаграждение за процесуално представителство по изпълнителното дело, както и 11,00 лв. държавна такса за издаване на изпълнителен лист, ведно с такси за банков превод.

Съгласно изпратена покана за доброволно изпълнение на длъжника „СОФИЙСКА ВОДА“ АД е предоставен двусемдичен срок за доброволно изпълнение на задължението му, индивидуализирано в поканата. Поканата е 4 получена от адресата й на 12.04.2023 г.

На 26.04.2023 г. процесуалния представител на длъжника по изпълнението „СОФИЙСКА ВОДА“ АД депозира пред ЧСИ П. жалба срещу получената покана за доброволно изпълнение, с която възразява по начислените му за плащане разноски в изпълнителния процес, като се развиват аргументи за липса на основание такива да бъдат възлагани в тежест на дружеството, тъй като то не е дало повод за инициираното изпълнително производство, а напротив търсело е съдействие от кредитора, за да му плати доброволно присъденото по изпълнителния лист парично вземане.

Със свое разпореждане от 26.04.2023 г., съдебният изпълнител е отказал да отмени приетите за събиране разноски по цитираното изпълнително дело.

Освен това е приел за събиране допълнителни разноски в размер на още 12,00 лв. с ДДС, начислени на основание т. 4 ТТРЗЧСИ за изготвяне и изпращане на обжалваното уведомление от 03.05.2023 г., с което „СОФИЙСКА ВОДА“ АД е уведомено за разпореждането.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

Жалбата е депозирана от длъжника в изпълнителното производство срещу подлежащ на обжалване акт и като подадена в срок е ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.

Разпоредбата на чл. 79 ГПК регламентира отговорността за разноски в изпълнителното производство като установява, че длъжникът отговаря за тях, освен когато делото се прекрати съгласно чл. 433 ГПК /длъжникът не е дал повод за предявяване на изпълнителния лист, защото е изпълнил преди това/, освен поради плащане, направено след започване на изпълнителното производство, когато изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или отменени от съда и когато разноските се отнасят до изпълнителни способи, които не са приложени. Тя е част от общите правила за разпределение отговорността за разноски по ГПК, в основата на които е правото на едната страна да иска, съответно задължението на другата страна, дала повод за образуване и водене делото, да плати направените разноски.

Представените към жалбата доказателства установяват, че длъжникът „СОФИЙСКА ВОДА“ АД е направил опит да заплати на взискателя сумата по 5 изпълнителния лист по време, което предшества образуване на изпълнителното дело, като за целта му е изпратил покана на вписания в Търговския регистър адрес на управление, с която го е поканил да му предостави данни за банкова сметка, по която да бъде преведено присъденото с изпълнителния лист парично вземане. Това обстоятелство несъмнено доказва манифестирана от дружеството-длъжник готовност да изпълни доброволно паричното си задължение, съответно доказва недобросъвестното поведение на взискателя, който не е оказал необходимото съдействие на длъжника за изпълнение /арг. от чл. 95 ЗЗД/, защото не е получил адресираната до него кореспонденция на вписания му адрес на управление и не е предоставил необходимата информация, за да се постигне доброволно погасяване на задължението на длъжника „СОФИЙСКА ВОДА“ АД.

На членовете на състава е служебно известно от наличната в ЕИСС база данни, че са образувани много на брой дела по реда на глава 39, раздел І от ГПК, касаещи изпълнителни производства, по които длъжник е „Софийска вода“ АД, а взискатели дружества, чийто едноличен собственик на капитала и управител е лицето Г.С.К., а именно: "Б.С. М." ЕООД, ЕИК *******, "Г.С.М.П." ЕООД, ЕИК *******, "Гранд С.У." ЕООД, ЕИК *******, "Г.С.Ч." ЕООД, ЕИК *******, "Д.К.Л." ЕООД /л/, ЕИК *******, "Е.С.П." ЕООД, ЕИК *******, "Р.К.М." ЕООД , ЕИК *******, ЕИК *******, "Т.У." ЕООД, ЕИК

*******, "С.У." ЕООД, ЕИК *******, "Ф.С.Е.М." ЕООД, ЕИК ******* и Ф.С.М." ЕООД, ЕИК *******. От това може да се направи извод, че преди образуване на процесното изпълнително дело, взискателят по настоящото дело е бил наясно с желанието на длъжника да плаща доброволно задълженията си, съответно не е било необходимо да инициира принудително изпълнение срещу длъжника.