Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 972 от 18.11.2024, Окръжен съд - Бургас

Съд
Окръжен съд - Бургас
Дело
Въззивно гражданско дело 1345/2023
Вид
Решение № 972
Подписан
18.11.2024
В сила
11.02.2025
Състав
Вяра Иванова Камбурова, Галя Василева Белева, Златомира Минчева Стефанова

Цитирани разпоредби

  • чл.131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.140 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.154, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл.263, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.266, ал.1, предл.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.269 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.271, ал.1, предл.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.272 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.110 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.45 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.48 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.48, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.48, ал.3 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.122, ал.1 · Семеен кодекс
  • чл.125, ал.1 · Семеен кодекс
  • чл.126, ал.1 · Семеен кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 972 гр. Бургас, 18.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, V ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Вяра Ив. Камбурова

Членове:

Галя В. Белева

Златомира М. Стефанова при участието на секретаря Жана Авр. Кметска като разгледа докладваното от Галя В. Белева Въззивно гражданско дело № 20232100501345 по описа за 2023 година

Производството по делото е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Образувано е по повод две въззивни жалби, подадени против Решение № 560 от 13.03.2023г., постановено от РС Бургас по гр.д.№ 6827/2022г. по описа на същия съд, поправено с Решение № 1423 от 27.06.2023г. по същото дело.

С обжалваното решение е отхвърлен предявеният главен иск от “ДЗИ - Общо застраховане” ЕАД с ЕИК 121718407, със седалище и адрес на управление гр. София, бул.

Витоша № 89Б, срещу Т. Т. П. с ЕГН ********** и Р. К. К. с ЕГН **********, за осъждане на ответниците, в качеството им на наследници на виновния водач – Н.Р. К., да заплатят на “ДЗИ - Общо застраховане” ЕАД разделно /по равно/ сумата от 15 000 лв. - представляваща частичен иск от общо 248 000 лв., представляваща изплатено застрахователно обезщетение по застраховка “гражданска отговорност”, за причинени неимуществени вреди на наследниците на починалата Е.Х.Г. в резултат на ПТП, осъществено на 25.07.2014 г., при управление на лек автомобил марка ***, с рег. *** от виновния водач – Н.Р. К. (починал на 25.07.2014г.), като непълнолетен и без валидно свидетелство за управление на МПС, както и законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното плащане.

С цитираното решение Т. Т. П. и Р. К. К., в качеството им на родители на непълнолетния причинител на вредите са осъдени да заплатят солидарно на „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК 121718407, сумата от 15 000 лв.- частичен иск от общо 248 000 лв., представляваща изплатено застрахователно обезщетение по застраховка “гражданска 1 отговорност”, за причинени неимуществени вреди на наследниците на починалата Е.Х.Г. в резултат на ПТП, осъществено на 25.07.2014 г., при управление на лек автомобил марка ***, с рег. ***, от виновния водач – Н.Р. К. (починал на 25.07.2014г.), който е бил непълнолетен и без валидно свидетелство за управление на МПС, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба – 25.10.2022 г. до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 600 лв., представляваща направените по делото разноски.

Първата жалба- въззивна жалба с вх.№ 12352/29.03.2023г. по описа на РС Бургас, е подадена от адв. Галин Кутиев– процесуален представител на Т. Т. П., съдебен адрес: гр.Бургас, ул. “Александровска“ 88, ет.1. С нея решението се обжалва изцяло, като са изложени оплаквания, че съдебният акт е неправилен и необоснован.

Излага се становище, че съдът неправилно е приел, че заявеният иск с правно основание чл.45 вр. чл.48 ЗЗД е предявен в условията на евентуалност, тъй като в самата искова молба същият бил предявен в условията на алтернативност. В мотивите на съда липсвала обосновка защо претенцията е уважена именно на това алтернативно основание.

На следващо място сочи, че съдът неправилно е разпределил доказателствената тежест по иска с правно основание чл.48 ЗЗД. В откритото съдебно заседание, проведено на 07.02.2023г. ответницата Т. П. изрично възразила в хипотезата на чл.48, ал.3 от ЗЗД, че не е била в състояние да предотврати настъпването на инцидента, което по своята същност било твърдение за отрицателен факт, поради което тежестта на доказване следвало да се носи от ищцовото дружество. Същото не било ангажирало доказателства, които да оборят твърденията на ответната страна.

Твърди се още, че от доказателствата по делото се установява, че детето на ответниците е управлявало чужд автомобил, на едното от другите деца, поради което според въззивницата е налице съпричиняване. Акцентира, че към момента на настъпване на деликта деецът не се е намирал под грижите и контрола на родителите си, а е бил във ваканция, при роднини на своята приятелка, която също е пътувала в автомобила. БРС не съобразил този факт, а директно приел, че щом се е стигнало до този резултат, то се касае за неизпълнение в достатъчна степен на задължението за родителско възпитание. Също така съдът не съобразил, че деецът не е малолетно дете, а е лице наближаващо пълнолетна възраст.

Цитирана е съдебна практика, според която родителите, на основание чл.48, ал.3 ЗЗД се освобождават от отговорност, ако същите не са били в състояние обективно да предотвратят вредоносните последици. Във връзка с мотивите на съда, че не са посочени ясно установени факти, сочещи на невъзможност да се предотврати настъпването на вредоносния резултат, както и за наличието на невъзможност за контрол на дееца, се изтъква, че такива факти са били изложени в самата искова молба, а и се установявали от приложените към делото доказателства.

На следващо място са въведени оплаквания, че исковата молба е недопустима, тъй като в предходните застрахователни дела ответниците не били конституирани като трети лица – помагачи.

Иска от съда решението да бъде отменено изцяло. Претендира разноски пред двете инстанции.

2

Във връзка с указанията на въззивната инстанция за уточняване на предмета на въззивната жалба, процесуалният представител на въззивницата П. заявява, че същата обжалва решението в частта, с която е уважена евентуалната искова претенция, като решението е обжалвано изцяло поради процесуални съображения, тъй като е възможно въззивният съд да уважи главния иск, а да отхвърли евентуалния.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ответната страна – „ДЗИ - Общо застраховане” ЕАД с ЕИК 121718407, чрез адв.Мая Великова.

С него се изразява становище за неоснователност на въззивната жалба. Сочи се, че съдът е обсъдил всички доказателства по делото в тяхната съвкупност, при което е установил правилно правно релевантните факти. Възпроизведена е фактическата обстановка по делото във връзка с настъпването на ПТП и процесните вреди, както и изплащане на присъдените съгласно съдебна спогодба застрахователни обезщетения на увредените лица.

Сочи се още, че с изплащането им ищцовото дружество е встъпило в техните права. Сочи се, че ответниците са родители и наследници по закон на прекия извършител. На основание чл.48 ЗЗД, родителите, които упражняват родителските права отговарят за причинените вреди от ненавършилите пълнолетие деца. Към датата на настъпването на ПТП, Н.Р. К. бил непълнолетен, а ответниците упражнявали родителските права над него. Намира за правилен извода на съда, че отговорността на родителите по чл.48 ЗЗД е лична и произтича от неуспешното изпълнение на родителските им функции и родителския дълг на задължението за отглеждане и възпитание на ненавършилите пълнолетие и неупражняване на родителски контрол.

Иска се от съда обжалваното решение да бъде потвърдено. Претендират се разноски.

Въззивна жалба с вх.№ 13840/07.04.2023г. по описа на РС Бургас е подадена от адв.

Красимир Кацарски в качеството на процесуален представител на Р. К. К.. С нея съдебното решение се обжалва също изцяло. Изложени са оплаквания, че решението е неправилно и необосновано. На първо място се сочи допуснато процесуално нарушение от районния съдне било взето под внимание възражението на въззивника, че ищецът следва да докаже дали към 25.07.2014г. родителите на Н. К. са били съпрузи, кога са били разделени, кога е влязло в сила решението за развод, на кой от двамата са били предоставени упражняването на родителските права и съответния родител да отговаря по реда на чл.48 ЗЗД. Районният съд неправилно разпределил тежестта на доказване по претенцията с правно основание чл.48 ЗЗД, като я възложил в тежест на ответниците, а не на ищеца. Счита, че по делото не е установено дали към момента на извършване на деликта детето на ответниците е било под грижите и контрола само на единия родител, или и на двамата родители, както и дали бащата е спазвал установения режим на лични отношения с детето през лятната ваканция.

Иска от съда решението да бъде отменено, а иска против него да бъде отхвърлен.

Претендира разноски. Представя препис от бракоразводно решение, касаещо прекратяването на брака между двамата въззивници и мерките относно роденото по време на брака им дете.

По повод указанията за уточняване предмета на въззивната жалба се поддържа заявеното от процесуалния представител на другия въззивник.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба от страна 3 на въззиваемото застрахователно дружество.

Подаден е отговор от адв. Галин Кутиев - процесуален представител на въззивницата Т. Т. П.. С него се изразява становище за неоснователност на възражението във въззивната жалба, подадена от Р. К. К. относно това кой родител упражнява родителските права, тъй като ЗЗД не прави разлика в тази насока. Твърди, че към датата на деликта детето е било поверено на грижите на своя баща, който всяка година вземал детето при себе си през целия месец юли на съответната календарна година.

Направени са доказателствени искания.

По допустимостта на въззивното производство съдът намира следното:

Въззивните жалби са подадени от надлежно упълномощени пълномощници на страни, които имат правен интерес да обжалват решението в частта, с която исковете против тях са уважени. Жалбите са подадени в законния срок и са допустими.

По същество:

В исковата молба ищецът „ДЗИ- Общо застраховане“ ЕАД твърди, че на 25.07.2014г., неправоспособният и непълнолетен водач Н.Р. К., при управление на лек автомобил „***“ с рег.№ ***, на път 53911, километър 7+250м., на 1750 м. от с. Аспарухово в посока с.

Сърнево, нарушил правилата за движение по пътищата и причинил пътно- транспортно произшествие, вследствие на което била причинена смъртта на три лица- Г.Д.К. с ЕГН:**********, Е.Х.Г. с ЕГН: ********** и Б.Н.Н. с ЕГН:**********. Починал и водачът на автомобила.

На основание застраховка „Гражданска отговорност“ /застрахователна полица №06114000292221 със срок на действие 9.01.2014г. -8.01.2015г./, била образувана щета 43072951600090. По нея и на основание съдебна спогодба по т.д.№ 339/2017г. по описа на ОС- Бургас ищцовото дружество заплатило обезщетение за неимуществени вреди в размер на 120000 лв. на всяко от увредените лица: Р.Б.Г. и Х. Г. Г., в качеството им на наследници /майка и баща/ на починалата вследствие процесното ПТП Е.Х.Г., както и 4000 лв. имуществени вреди, представляващи ½ от платената от тях държавна такса за завеждане на иска пред ОС- Бургас. Общо платената от застрахователя сума била в размер на 248000 лв.

В исковата молба се сочи още, че с изплащането на обезщетението на 28.11.2017г. , застрахователното дружество е встъпило в правата на увредените лица срещу причинителя на вредите, до размера на платените обезщетения.

Сочи се още, че след смъртта си Н.Р. К. е оставил за наследници по закон ответниците по настоящото дело- Т. Т. П. и Р. К. К.. Сочи се, че към датата на ПТП Н. К. е бил непълнолетен и родителите му са упражнявали родителски права над него. Посочено е също, че съгласно чл.48 от ЗЗД родителите, които упражняват родителски права отговарят за вредите, причинени от децата им, които не са навършили пълнолетие и живеят при тях.

Моли ответниците Т. Т. П. и Р. К. К. да бъдат осъдени да му заплатят следните суми:

1/ по 7500 лв., представляващи част от заплатеното от ищеца застрахователно обезщетение в размер на 124000 лв., припадащо се на всеки от ответниците, ведно със законната лихва от подаването на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.

Тези частично предявени искове са с правно основание чл.274, ал.2 КЗ /отм./, 4 съединени при условията на обективно кумулативно съединяване с искове с правно основание чл.86 ЗЗД за обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва.

По – нататък в петитума на иска е посочено следното „Алтернативно, в случай, че не приемете за основателен предявения по- горе иск /т.е. иска описан в т.1/… молим ответниците да бъдат осъдени солидарно да заплатят на ищеца сумата от 15000 лв., частично предявена от 248000 лв., представляваща изплатено застрахователно обезщетение, ведно със законната лихва от завеждането на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.