Решение № 357 от 22.03.2022, Районен съд - Русе

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 357 гр. Русе, 22.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Ивайло Д. Иванов при участието на секретаря Елисавета Янк. Янкова като разгледа докладваното от Ивайло Д. Иванов Гражданско дело № 20214520101751 по описа за 2021 година

Ищецът главен публичен изпълнител при ТД на НАП – гр.Варна Венета Неделчева Бончева, твърди, че в ТД на НАП – гр.Варна, офис Русе е предаден за принудително събиране по реда на ДОПК изпълнителен лист от 30.09.2020г. на СГС, въз основа на решение № 2805/26.10.2017г. на Апелативен съд – гр.София по гр.дело № 1476/2017г. във връзка с решение № 7347/05.10.2012г. на СГС по гр.дело № 2424/2012г. в полза на Комисия за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество – гр.София в размер на 239 136.81 лева. Съгласно чл.162, ал.2 от ДОПК, публични вземания са: данъци, акцизи, митни сборове, задължителни осигурителни вноски; установени по основание и размер със закон държавни и общински такси, осигурителни разходи, които са извършени незаконосъобразно, за паричната стойност на вещи, които са отнети в полза на държавата, глоби и имуществени санкции, конфискации и отнемане на парични средства в полза на държавата, недължимо платени суми или неправомерно получени средства по проекти и програми, които са финансирани от фондовете на Европейския съюз и други подобни вземания, които са подробно изброени в цитираната законова разпоредба. Съгласно чл.12, ал.1 от ЗОПДИППД Комисията за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност е специализиран държавен орган и осъществява властнически функции, предоставени й по силата на посочения закон в качеството й на държавен орган.

Публичното задължение е установено с влязло в сила решение и въз основа на него е издаден изпълнителен лист, независимо дали решението на съда е постановено по конститутивен или осъдителен иск, по реда на чл.28, ал.1 от ЗОПДИППД за реализирането на права на държавата по отношение на сумите, за които е постановено отнемане съгласно чл.4, ал.2 от ЗОПДИППД /отм./ в полза на Комисия за противодействие на корупцията и за 1 отнемане на незаконно придобито имущество – гр.София. Същият е присъединен по изп.дело № 18120010151/2012г. в ТД на НАП, офис Русе. С постановление № С200018-0220075560/02.11.2020г. е наложена възбрана на недвижим имот в гр.Русе, ул.”Ч.” № 1, вх.3, ет.0; запор на мотоциклет „Хонда”, лек автомобил „Нисан” и четириколесно ПС „Фалкон” – получено от задълженото лице на 06.11.2020г. На 30.11.2020г. в ТД на НАП постъпила жалба от Ц.Д. срещу отказ от вдигане на възбрана върху единствено жилище, с основание чл.213, ал.1, т.2 от ДОПК. На 02.12.2020г. след влизане в сила на 31.07.2020г., на Решение № 7347/05.10.2012г. по гр.дело № 2424/2012г. по описа на СГС, Ц.Д. се разпоредил с единствения си недвижим имот, който може да послужи за реализиране на вземането на държавата. Съгласно нотариалния акт от 02.12.2020г. данъчнато оценка на ¼ идеална част е в размер на 28 699.90 лева, а договорената цена е в размер на 10 000.00 лева. По образуваното изпълнително дело до настоящия момент не са постъпили суми за погасяване на публичното вземане. Договорената цена по спорната сделка, също не е послужила за погасяване на публичните вземания. По запорираните сметки не са налице авоари. Съгласно протокол за опис изх.№ С210018-028-00000564/15.03.2021г. мотоциклета е без двигател и не е в движение, лекият автомобил е наличен в движение, а четириколесното ПС е унищожено.

По изложените съображения ищецът твърди, че са налице всички предпоставки на иска по чл.216, ал.1, т.2 от ДОПК: Изповяданата сделка е след установяване на публично вземане.

Не е налице друго имущество, от което да се удоволетвори държавата, получената сума не е послужила за частично погасяване на дълга. Отчуждаването на единствения недвижим имот, с който длъжникът е разполагал и който безспорно би могъл да послужи за удоволетворяване на публичните взискатели и то непосредствено след издаване на изпълнителният лист от 30.09.2020г. на СГС и налагане на обезпечителни мерки по реда на ДОПК е достатъчно основание да се приеме наличие на намерение за увреждане на публичните взискатели. Допълнителни доводи за наличие на такова намерение могат да се правят от установеното по делото поведение на длъжника, изразяващо се в липсата на плащане на задълженията по образуваното изпълнително дело до настоящия момент, както и в липсата на средства по сметките на длъжника. Продавайки недвижимия си имот веднага след влизане в сила на решение на съда и предвид, че не разполага с други доходи или имущества, които биха могли да послужат за покриване на задължения, доказва безспорно, че длъжникът е действал с намерение да увреди публичния взискател. Видно от представените доказателства сделката е изповядана на значително по-ниска стойност от данъчната оценка, което обосновава претенцията на държавата по отношение на това, че даденото значително надхвърля по стойност полученото, което лишава възможността държавата да реализира имота на действителна пазарна стойност и да се удоволетвори от получената цена. В условията на евентуалност, ищецът твърди и че са налице предпоставките на чл.216, ал.1, т.4 от ДОПК - да бъде прогласена недействителността по отношение на публичен взискател – държавата договор за продажба на идеална част от недвижим имот, като сделка с намерение да се увреди публичен взискател. Увреждащо кредитора действие е всеки правен и фактически акт, с който се засягат права, които биха осуетили или затруднили осъществяване на правата на кредитора спрямо длъжника – когато 2 длъжникът се лишава от свое имущество, намалява го или по какъвто и да е начин затруднява удоволетворението на кредитора. Следва да се отчете, че самото намерение за увреждане като факт е мисъл и желание да се направи нещо във вреда на кредитора, т.е. съзнание, че със съответния правен акт се уврежда кредитора, в случая като се намалява имуществото на длъжника, служещо принципно за удоволетворяване вземанията на кредиторите. Не е налице друго имущество, от което да се удоволетвори държавата, не са постъпили суми за погасяване на публичното вземане. С отчуждаването на цялото недвижимо имущество, с което длъжникът е разполагал и което безспорно би могло да послужи за удоволетворяване на публичните взискатели и то непосредствено след установяване на публичните вземания е достатъчно основание да се приеме наличие за намерение за увреждане на публичните взискатели. Настъпила е вреда за държавата от това, че лицето се лишава от актив, който може да обезпечи и да гарантира събирането на част от публичните задължения. Поради това моли съда да постанови решение, с което на основание чл.216, ал.1, т.2 от ДОПК, а в условията на евентуалност на основание чл.216, ал.1, т.4 от ДОПК, да бъде обявен за недействителен по отношение на публичния взискател – държавата – сключения с нотариален акт № 92, том 2, рег.№ 3889, нот.дело № 202/02.12.2020г. на помощник – нотариус по заместване на нотариус № 218 с район на действие РРС, договор за продажба на идеална част от недвижим имот между ЦВ. СЛ. Д. и М. В. Б. по отношение на следния недвижим имот: 1. ¼ идеална част от САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор № ***, който самостоятелен обект се намира на етаж нула в сграда с идентификатор № ***, с предназначение:

Жилищна сграда – многофамилна, която сграда е разположена в поземлен имот с идентификатор № ***, с предназначение на самостоятелния обект: за склад, на едно ниво, посочена в документа площ: 22.74 кв.м., прилежащи части: 1.163% идеални части от общите части на сградата, ниво 1, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: няма, под обекта: № ***, над обекта: № ***, №

***, без стар идентификатор и 2. ¼ идеална част от САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор № ***, който самостоятелен обект се намира на етаж нула в сграда с идентификатор № ***, с предназначение: Жилищна сграда – многофамилна, която сграда е разположена в поземлен имот с идентификатор № ***, с предназначение на самостоятелния обект: за търговска дейност, на едно ниво, посочена в документа площ: 68.78 кв.м., прилежащи части: Склад с площ 21.23 кв.м. и 4.606% идеални части от общите части на сградата, ниво 1, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: № ***, под обекта: № ***, над обекта: № ***, № ***, без стар идентификатор. Претендира и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като взе предвид изложените от ищеца в исковата молба фактически обстоятелства, на които основава претенциите си и формулираните петитуми, квалифицира правно предявените евентуални искове, главният с правно основание чл.216, ал.1, т.2 от ДОПК – да бъде прогласена недействителността по отношение на публичен взискател – държавата договор за продажба на идеална част от недвижим имот, като възмездна сделка с 3 имуществени права на длъжника, при които даденото значително надхвърля по стойност полученото, а евентуалният с правно основание чл.216, ал.1, т.4 от ДОПК - да бъде прогласена недействителността по отношение на публичен взискател – държавата договор за продажба на идеална част от недвижим имот, като сделка с намерение да се увреди публичен взискател.

Ответникът ЦВ. СЛ. Д. оспорва изцяло предявените евентуални искове. Твърди, че изпълнителният лист, както и решението на основание, на което същият е издаден не съдържат осъдителен диспозитив, поради което няма годно изпълнително основание по чл.209 от ДОПК, на което може да бъде предприето принудително изпълнение на публични вземания спрямо него, а изпълнителният лист не е сред тях. Поради това не счита, че каквото и да било друго негово имущество следва да бъде продавано за удоволетворяване на вземанията на държавата, произтичащи от решението по гр.дело № 2424/2021г. по описа на СГС. От него можело да се търси само имущество описано в решението и нищо повече, защото решението на било осъдително, а конститутивно. Оспорва и твърдението на ищеца, че данъчната оценка на даден имот е критерий за неговата справедлива стойност. Пазарната стойност на някои недвижими имоти надвишава в десетки пъти данъчната им оценка, а на други тази стойност е в пъти по-малка от тях. За това следва да се преценяват редица фактори – състояние на имота, каква част от имота се купува, имотът „разработен” ли е, има ли нужда от ремонт в какъв размер и др. В случая е прехвърлил на купувача само 25% от собствеността на имота и така последния не може да се разпорежда с имота без да се съобразява с другите съсобственици. Същото важи и за евентуалните ползи от имота. По отношение управлението на имота, купувачът носи риск да се окаже в позиция да е изолиран от управлението на същия, защото съществува вероятност останалите съсобственици да вземат решения, включително и за отдаването му под наем, които да не съответстват на желанията му.

Ответникът М. В. Б. оспорва изцяло предявените евентуални искове. Твърди, че при покупката на идеалната част от недвижимия имот е действал добросъвестно, тъй като не е знаел, че ищецът има непогасени задължения към държавата, а и при сключването на сделката не е имал задължение да проверява продавача за такива. Никой не го е и уведомявал, че Ц.Д. има задължения към държавата, включително и той. Сключил продажбата за 10 000.00 лева, защото преценил, че това е сумата срещу която може да придобие само ¼ от недвижимите имоти. Последните били в много лошо състояние, необходим бил значителен ремонт, за да придобият вид за отдаването им под наем. При евентуална тяхна продажба трябва да търси съгласието от останалите съсобственици.

Допълнително следвало да се съобразява със съсобствениците на имота и реално не можел да прави нищо без тяхно съгласие. В този смисъл заплащането на по-висока цена за ¼ от такъв имота не струва.

Ответницата Й. Д. Б. не взема становище по предявените евентуални искове.

От събраните по делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

4

В ТД на НАП – гр.Варна, офис Русе е бил предаден за принудително събиране по реда на ДОПК изпълнителен лист от 30.09.2020г. на СГС, въз основа на решение № 2805/26.10.2017г. на Апелативен съд – гр.София по гр.дело № 1476/2017г. във връзка с решение № 7347/05.10.2012г. на СГС по гр.дело № 2424/2012г. в полза на Комисия за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество – гр.София, против ответника Ц.Д., в размер на 239 136.81 лева. Същият е бил присъединен по изп.дело № 18120010151/2012г. в ТД на НАП, офис Русе, а с постановление № С200018022-0075560/02.11.2020г. е наложена възбрана на недвижим имот в гр.Русе, ул.”Ч.” № 1, вх.3, ет.0; запор на мотоциклет „Хонда”, лек автомобил „Нисан” и четириколесно ПС „Фалкон” – получено от задълженото лице на 06.11.2020г. На 30.11.2020г. в ТД на НАП постъпила жалба от Ц.Д. срещу отказ от вдигане на възбрана върху единствено жилище, с основание чл.213, ал.1, т.2 от ДОПК. На 02.12.2020г. след влизане в сила на 31.07.2020г., на Решение № 7347/05.10.2012г. по гр.дело № 2424/2012г. по описа на СГС, с нотариален акт № 92, том 2, рег.№ 3889, нот.дело № 202/02.12.2020г. на помощник – нотариус по заместване на нотариус № 218 с район на действие РРС, бил сключен договор за продажба на идеална част от недвижим имот между ЦВ. СЛ. Д. и М. В. Б. по отношение на следния недвижим имот: 1. ¼ идеална част от САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор № ***, който самостоятелен обект се намира на етаж нула в сграда с идентификатор № ***, с предназначение: Жилищна сграда – многофамилна, която сграда е разположена в поземлен имот с идентификатор № ***, с предназначение на самостоятелния обект: за склад, на едно ниво, посочена в документа площ: 22.74 кв.м., прилежащи части: 1.163% идеални части от общите части на сградата, ниво 1, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: няма, под обекта: № ***, над обекта: № ***, № ***, без стар идентификатор и 2. ¼ идеална част от САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор № ***, който самостоятелен обект се намира на етаж нула в сграда с идентификатор № ***, с предназначение: Жилищна сграда – многофамилна, която сграда е разположена в поземлен имот с идентификатор № ***, с предназначение на самостоятелния обект: за търговска дейност, на едно ниво, посочена в документа площ: 68.78 кв.м., прилежащи части: Склад с площ 21.23 кв.м. и 4.606% идеални части от общите части на сградата, ниво 1, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: № ***, под обекта: № ***, над обекта: № ***, № ***, без стар идентификатор. Не подлежи на доказване, че съгласно нотариалния акт от 02.12.2020г. данъчната оценка на ¼ идеална част е в размер на 28 699.90 лева, а договорената продажна цена е в размер на 10 000.00 лева.

Разпечатката съдържа 19 от 40 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/c6e9dba4-5358-4ff1-a1a8-06fb1e45b38a