Решение № 6 от 08.01.2024, Районен съд - Провадия

РЕШЕНИЕ

№6 гр. Провадия, 08.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПРОВАДИЯ, V-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на шести декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Никола Д. Дойчев при участието на секретаря П.В.Г. като разгледа докладваното от Никола Д. Дойчев Гражданско дело № 20223130101622 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството се образува по искова молба на Е. И. М. срещу С. Ф. Г., действаща със съгласието на бащата си Ф. Г. К., за приемане за установено в отношенията между страните, че Е. И. М. НЕ ДЪЛЖИ на С. Ф. Г., вземанията, предмет на изпълнително дело № 20219310400344 по описа на ЧСИ Р.Р., образувано въз основа на изпълнителен лист, издаден 30.10.2014 г. по Решение № 252/17.12.2012 г. по ГД № 858/2012 г. по описа на PC Провадия, в.с. на 22.01.2013 г., както следва: главница в общ размер на 14684.00 лева, представляваща месечна издръжка в размер на по 120.00 лв. за периода от 01.10.2012 г. до 11.11.2022 г.; законна лихва за забава в размер на 7857.26 лева за периода от 01.10.2012 г. до 25.11.2022 г., поради погасяване на вземанията по давност.

В исковата молба се твърди, че със съдебно решение № 252. постановено по ГД № 858/2012 г. по описа на PC Провадия, влязло в законна сила на 22.01.2013 г., ищцата се осъжда заплаща издръжка на детето си С. Ф.

Г. месечна издръжка в размер на 120,00 лева месечно с падеж пето число на месеца, считано от датата на подаване на исковата молба 17.09.2012 г., ведно със законната лихва за всяка закъсняла вноска, Решението по ГД № 858/2012 г. по описа на PC Провадия е влязло в законна сила на 22.01.2013 г. Посочва се, че на 30.10.2014 г. за така присъдената издръжка се издава изпълнителен лист, по който се образува ИД № 20219310400344 по описа на ЧСИ Р.Р..

Заявява се, че ищцата получава На 11.11.2022 г. покана за доброволно изпъление по ИД № 20219310400344 по описа на ЧСИ Р.Р., за сумата от 25 193.08 лева, от които главница в размер на 56 лв. за 01.10.12 г. и главница в размер на по 120 лв. за периода 01.11.12 г.- 25.11.2022 г., лихви за периода от 01.10.2012 г. до 25.11.2022 г., дължими към 25.11.2022 г. В тази връзка с 1 исковата молба се посочва, че вземанията по горепосочения изпълнителен са погасени по давност, поради изтичане на законопредвидения давностен срок от пет години, започнал да тече от влизане в законна сила на Решение № 252, постановено по ГД № 858/2012 г. по описа на PC Провадия, който е изтекъл преди образуване на ИД № 202193 10400344 по описа на ЧСИ Р.Р.. Изразяват се подробни доводи.

По същество се моли за уважаване на предявения отрицателен установителен иск.

Ответникът е депозира писмен отговор в срока по чл. 131 от ГПК.

Оспорва редовността и основателността на исковата молба. Изразява подробни аргументи относно това, че вземането за издръжка и лихва за забава, предмет на изп.дело не са погасени по давност. По същество се моли за отхвърляне на претенцията. Претендират се разноски.По същество се моли за отхвърляне на претенцията. Претендират се разноски.

В открито съдебно заседание ищецът се представлява от своя процесуален представител, чрез когото поддържа предявения иск. Моли за уважаването му. Претендира разноски. Ответникът също се представлява от упълномощения за това представител, който поддържа писмения отговор.

Моли за отхвърляне на предявения иск.

След като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Съгласно чл. 111, б. „В“ от ЗЗД вземанията за наем, лихви и други периодични плащания се погасяват с кратката тригодишна давност.

Издръжката има периодичен характер, но съгласно чл. 117, ал. 2 от ЗЗД, когато бъде съдебно установена давността за нея е винаги пет години. С Решение № 252/17.12.2012 г. по гр.д. № 858/2012 г. на РС-Провадия се присъжда в полза на детето С. Ф. Г. месечна издръжка в размер на 120.00 лева месечно с падеж пето число на месеца, считано от 17.09.2012 г. По силата на правилото на чл. 114 от ЗЗД давността започва да тече от изискуемостта на вземането, която в случая на стъпва на падежа за всяка една месечна издръжка поотделно – на 5-о число на съответния текущ месец.

Изпълнително дело № 344/2021 г. по описа на ЧСИ Р.Р. за събиране на присъдената в полза на детето издръжка се образува по заявление на Ф. Г. К. от 21.06.2021 г., с което се отправя до съдебния изпълнител искане за насочване на принудително изпълнение върху наличното движимо и недвижимо имущество на длъжника-ищец в настоящото производство. С това действие от страна на Ф. Г. К., действащ в качеството му на законен представител на детето, се прекъсва течащата погасителна давност върху всяка една отделна падежирала главница към 21.06.2021 г. Изпълнителни действия не се извършват по делото, нито има допълнителни искания от страна на взискателя за извършване на такива.

Видно от представеното от органа по изпълнението удостоверение за размера на дължа, общият размер на дълга на ответника е 14816.00 главница за периода от 17.09.2012 г. до 30.11.2022 г. и лихва за забава върху всяка една 2 главница (месечна издръжка) в размер на 10377.08 лева за периода от 01.10.2012 г. до 25.11.2022 г.

От тези установени юридически факти, следва правният извод, че вземанията за месечна издръжка за периода от 17.09.2012 г. до 20.06.2016 г.

(пет години преди подаване на заявлението за образуване на изпълнително дело, с което се прекъсва давността) в общ размер на 5456.00 лева е погасена по давност. Съответно, щом главниците за издръжка са погасени по давност в горепосочения размер и период, на основание чл. 119, от ЗЗД начислените върху главниците лихви за забава в общ размер на 4492.17 лева за периода от падежа на всяка главница (от 17.09.2012 г. до 06.2016 г. включително) до 25.11.2022 г. също се погасяват в пълен размер, на основание чл. 119 от ЗЗД.

Предявеният иск е основателен до посочените по-горе размери, а за разликата следва да се отхвърли.

По разноските:

На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да заплати на ищеца част от заплатената държава, съответно на уважената част от иска, равняваща се на 393.16 лева. По същия начин и на ответника се дължат разноски, съразмерно на отхвърлената част от иска, за заплатен адвокатски хонорар в размер на 670.40 лева.

Мотивиран от горното, съдът

РЕШИ:

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Е. И.

М., ЕГН:********** с постоянен адрес: с. *********, Община *******, Област Шумен не дължи на С. Ф. Г., ЕГН:******, действаща със съгласието на баща си Ф. Г. К., адрес: с. *******, Община ********, Област Варна, ул.

„Кирил и Методий“ № 7, месечна издръжка в размер на 5456.00 (пет хиляди четиристотин петдесет и шест) лева за периода от 17.09.2012 г. до 20.06.2016 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до 14684.00 лева за периода от 21.06.2016 г. до 11.11.2022 г. като неоснователен.

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Е. И.

М., ЕГН:********** с постоянен адрес: с. *********, Община *******, Област Шумен не дължи на С. Ф. Г., ЕГН:******, действаща със съгласието на баща си Ф. Г. К., адрес: с. *******, Община ********, Област Варна, ул.

„Кирил и Методий“ № 7, лихва за забава в размер на 4492.17 (четири хиляди четиристотин деветдесет и два лева и 17 ст.) лева за периода от падежа на всяка главница (от 17.09.2012 г. до 06.2016 г. включително) до 25.11.2022 г. като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до 7857.26, като неоснователен.

ОСЪЖДА С. Ф. Г., ЕГН:******, действаща със съгласието на баща си Ф. Г. К., адрес: с. *******, Община ********, Област Варна, ул. „Кирил и Методий“ № 7, да заплати на Е. И. М., ЕГН:********** с постоянен адрес: с.

*********, Община *******, Област Шумен сумата от 393.16 (триста деветдесет и три лева и 16 ст.) лева разноски за заплатено адвокатско 3 възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.

ОСЪЖДА Е. И. М., ЕГН:********** с постоянен адрес: с. *********, Община *******, Област Шумен да заплати на С. Ф. Г., ЕГН:******, действаща със съгласието на баща си Ф. Г. К., адрес: с. *******, Община ********, Област Варна, ул. „Кирил и Методий“ № 7 сумата от 670.40 (шестстотин и седемдесет лева и 40 ст) лева разноски за заплатено адвокатско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.

Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Провадия: _______________________ 4