Решение № 182 от 23.12.2024, Районен съд - Несебър

РЕШЕНИЕ

№ 182 гр. гр.Несебър, 23.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, VII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Сияна Ст. Димитрова при участието на секретаря Радостина Г. Менчева като разгледа докладваното от Сияна Ст. Димитрова Административно наказателно дело № 20242150200358 по описа за 2024 година Производството е по реда на Раздел V от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по жалба от А. В. Й., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ж.к. „Г.М.“ № ***, ет. *, ап. **,, чрез адв. П. В. от САК, срещу наказателно постановление № 230304-000374/01.06.2023 г. на началник-сектор ОДМВР Бургас, РУ – Несебър, с което на жалбоподателката, на основание чл. 177, ал. 1, т. 2 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/, за извършено нарушение на чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП, е наложено наказание „Глоба“ в размер на 200 лева.

Жалбоподателката твърди, че издаденото наказателно постановление е неправилно и незаконосъобразно, поради нарушаване на материалния закон и неспазване на съдопроизводствените правила. Твърди се, че в хода на административнонаказателното производство жалбоподателката подала възражение срещу констатациите в АУАН, но въпреки това наказващият орган възприел дословно същите, без да изложи мотиви, защо намира възражението за неоснователно. Прави се оплакване, че е налице несъответствие между приетите с НП факти и дадената квалификация на нарушението, като се счита, че съответна на твърдяното противоправно поведение е забраната на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, която се санкционира с „Глоба“ в размер на 10 лева. Моли се за отмяната на НП, като се претендира възнаграждение в полза на адвокат В. и за указаното на основание чл. 38, ал. 1, т. 3 от Закона за адвокатурата безплатно представителство по делото в размер на 400 лева.

Насрещната страна по жалба – началник-сектор ОДМВР Бургас, РУ – Несебър, изразява становище по оплакванията на жалбоподателката, като намира същите за несъстоятелни по изложени съображения. Моли за потвърждаване на обжалваното постановление, като законосъобразно и релевира евентуално възражение за прекомерност на заплатеното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение.

В проведено по делото открито съдебно заседание, жалбоподателката не се 1 явява и не се представлява. С молби вх. №№ 7912/26.08.2024 г. и 10937/21.11.2024 г., чрез процесуалния си представител, поддържа жалбата и не сочи доказателства.

Административно-наказващият орган не изпраща представител в проведените съдебни заседания.

Процесната жалба е депозирана в рамките на 14-дневния срок за обжалване по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, от легитимирано лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество същата е основателна.

Съдът, като взе предвид доводите и възраженията на жалбоподателя, събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено следното:

На 09.05.2023 г. св. Д. Д. – мл.автоконтрольор при РУ Несебър бил на смяна за времето от 07,30 часа до 19,30 часа, когато около 14,00 часа бил изпратен от ОДЧ по сигнал за допуснато ПТП на кръстовището между общински път от с. Кошарица и главен път I-9. На място свидетелят установил, че ПТП-то е с трима участника, вкл. жалбоподателката, която управлявала лек автомобил „Порше Кайен Дизел“ с рег. № СВ 4445 СТ. При извършената от органите на МВР проверка по документи жалбоподателката не представила валидно СУМПС за съответната категория, към която спада управлявания от нея лек автомобил, като след справка с масивите на МВР и чрез служебно мобилно устройство – таблет св. Д. установил, че СУМПС на жалбоподателката е „унищожено/подменено/заменено в чужбина“. При тези данни св.

Д. съставил АУАН Серия GA № 876272/09.05.2023 г. за това, че жалбоподателката като водач на лек автомобил не представя валидно СУМПС за категорията към която то спада и за нарушение на чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП. Жалбоподателката подала възражение срещу АУАН с оплакванията, изложени в жалбата до съда. Въз основа на АУАН и без да бъде обсъдено постъпилото срещу него възражение било издадено и процесното НП, което се обжалва пред настоящата инстанция.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена с оглед събраните по делото доказателства: справка за нарушител/водач; АУАН Серия GA № 876272/09.05.2023 г.; възражение от 18.05.2023 г. на жалбоподателката; два броя докладни записки по случая на служители на МВР; заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на МВР; както и се потвърждава изцяло от разпитания в хода на съдебното следствие свидетел – актосъставителя Д. Д.. Доказателствата по делото са непротиворечиви и допълващи се, поради което съдът ги кредитира изцяло.

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Обжалваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган /оправомощен да издава наказателни постановления по силата на заповед № 8121з1632/02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи/ в срока по чл. 34, ал. 3 ЗАНН, като същевременно АУАН е издаден от младши автоконтрольор при РУ Несебър, ОДМВР Бургас, който безспорно разполага с териториалната и материална компетентност да осъществява контрол и да констатира нарушения по реда на чл. 189, ал. 1 от ЗДвП.

Независимо от посоченото, съдът намира, че в случая се констатират посочените от жалбоподателката съществено процесуално нарушение и нарушение на материалния закон, които налагат отмяната на наказателното постановление.

Съгласно разпоредбата на чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП, за нарушението на която е санкционирана в процесния случай жалбоподателката, за да управлява моторно превозно средство, водачът трябва да притежава свидетелство за управление, 2 валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, да не е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, както и свидетелството му за управление да е в срок на валидност, да не е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл.

69а от Наказателно-процесуалния кодекс и да не е обявено за невалидно, тъй като е изгубено, откраднато или повредено. За нарушението на посочената разпоредба законодателят е предвидил санкция с чл. 177, ал. 1, т. 2 от ЗДвП – „Глоба“ в размер на от 100 лева до 300 лева.

Същевременно, с разпоредбата на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП е предвидено задължение за водача на МПС да носи свидетелство за управление на моторно превозно средство от съответната категория, а неспазването му е предвидено да се санкционира с „Глоба“ в размер на 10 лева, съгласно чл. 183, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.

В случая, видно от обстоятелствената част на НП, която дословно преповтаря обстоятелствената част на АУАН, на жабоподателката е вменено нарушение, съставляващо непредставяне на валидно СУМПС за категорията, към която спада управляваното от нея МПС – л.а. „Порше Кайен Дизел“ с рег. № СВ 4445 СТ.

Съобразно разпоредбите на чл. 42, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, описанието на нарушението и обстоятелствата при които е извършено следва да се съдържат в акта за установяване на административно нарушение и в наказателното постановление, като се съдържа описание на всички признаци от състава на твърдяното нарушение. В конкретния случай това изискване не е спазено, доколкото в АУАН действителното фактическо положение по случая е неправилно и непълно установено, като не са посочени релевантните към основанието за налагане на санкция факти – че от справка с масивите на МВР се установява, че СУМПС на проверяваното лице е със статус „унищожено/подменено/заменено в чужбина“ т.е. с неизяснен статут, както и че по данни от жалбоподателката същата притежава валидно чуждестранно СУМПС. Тази непълна фактология е формално преповторена с обстоятелствената част на НП, без да са изложени изрични мотиви във връзка с възражението на жалбоподателя срещу АУАН и изготвените във връзка с него докладни записки, като наказващият орган не е установил приетите от него факти с необходимите за това доказателства. От една страна, с възражението е направено оплакване за неправилна квалификация на описаното в АУАН нарушение, от друга страна с докладните записки на служители на МВР са описани допълнителни обстоятелства по случая, а именно – че жалбоподателката при проверката е нямала валидно СУМПС, че е подала заявление за подмяна на английско СУМПС с българско от 04.05.2023 г. Така, както от обсъдените източници, така и от справката за нарушител/водач, наказващият орган е можел да установи непълнотата на фактите по АУАН и действително твърдяното от актосъставителя нарушение. Въпреки това, пасивното поведение на органа е довело до съществена фактическа непълнота в НП, която съставлява неотстранимо процесуално нарушение, препятстващо съда да извърши надлежна проверка за съставомерността на деянието, налагаща безусловната му отмяна.

Същевременно се установява и твърдяното от жалбоподателката несъответствие между фактическото описание на нарушението и дадената от наказващия орган правна квалификация. Безспорно непредставянето на СУМПС при поискване от контролен орган съставлява нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП. Именно това е и приложимата към описаното в НП противоправно поведение на жалбоподателката, доколкото отсъства твърдение същата да не притежава валидно СУМПС.

Неправилното подвеждане на нарушението под приложимата правна норма съставлява съществено нарушение на материалния закон и предпоставя на самостоятелно основание отмяната на НП.

3

С оглед посочено, настоящата инстанция намира, че при издаване на наказателно постановление са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и материалния закон, поради което и то следва да се отмени.

При този изход на спора, предвид своевременно заявеното искане от процесуалния представител на жалбоподателката и представените по делото доказателства за осъществено от него безплатно представителство по делото на основание чл. 38, ал. 1, т. 3 от ЗАдв., поради особено качество на представляваната спрямо довереника – роднина, близка или колега юрист, съдът намира, че в полза на адвокат П. А. В. от Адвокатска колегия – С. следва да се присъди възнаграждение в размер на 200 лева. Във връзка с възражението на наказващия орган за прекомерност на претендираното от адвоката възражение за производството, съдът съобразявайки решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 г. на СЕС, както и че вече не е обвързан с минималните размери на адвокатски възнаграждения, въведени с Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, намери същото за основателно и намали претендираното възнаграждение от 400 лева до размер от 200 лева. Последната сума е съответна на ниската сложност на спора и действително положения от адвоката труд – депозиране на писмени изявления до съда, без лично явяване в проведените три съдебни заседания. Посочената сума следва да се възложи в тежест на ОД на МВР – Бургас, доколкото последната е юридическото лице на бюджетна издръжка, към което принадлежи наказващия орган - началника на РУ – Несебър.

Мотивиран от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 от ЗАНН, Несебърският районен съд

РЕШИ:

О Т М Е Н Я наказателно постановление № 23-0304-000374/01.06.2023 г. на началник-сектор ОДМВР Бургас, РУ – Несебър, с което на жалбоподателя А. В. Й. – Ф.

/Н./, ЕГН **********, с адрес: гр. С., ж.к. „Г.М.“ № ***, ет. *, ап. **,, на основание чл.

177, ал. 1, т. 2 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/, за извършено нарушение на чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП, е наложено наказание „Глоба“ в размер на 200 лева.

ОСЪЖДА ОД на МВР - Бургас да заплати на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН вр. чл. 38, ал. 1, т. 3 от ЗАдв. на адвокат П. А. В. от Адвокатска колегия – С., сумата от 200 /двеста/ лева, представляваща адвокатско възнаграждение за осъщественото от нея безплатно процесуално представителство на жалбоподателката.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред

Административен съд - гр. Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.