Присъда № 8 от 06.08.2026, Районен съд - Тутракан

Мотиви към Присъда № 8 от 06.08.2026 по НОХД № 115/2026 на Районен съд – Тутракан

Съдебното производство по настоящото дело пред Районен съд Тутракан е второ, след като с Решение № 81/26.06.2026 по ВНОХД № 166/2026 на Окръжен съд Силистра е отменена Присъда № 4 от 15.04.2026 по НОХД № 203/2025 на РС-Тутракан и делото е върнато на същия съд за ново разглеждане от друг състав.

Съдебното производство е образувано по обвинителен акт на Районна прокуратура – Силистра с изх.№ ПД 189/25; 2863/25/09.12.2025 по ДП № 362 ЗМ188/2025 г. по описа на РУ на МВР - гр. Тутракан, пр.пр.№ 2863/2025, вх.

(ТнРС)№ 6745/12.12.2025, с който на О. Х. М. с ЕГН **********, ***, е повдигнато обвинение за това, че на 04.10.2025 в ***, чрез нанасяне на удар със стол в областта на лявото рамо и гърба, умишлено причинил лека телесна повреда на майка си А. М. М., изразяваща се в болка и страдание без разстройство на здравето, обусловена от повърхностна травма в лявата раменна област, като деянието е извършено в условията на домашно насилие по смисъла на чл. 93, т. 31 от НК – престъплението по чл. 131, ал. 1, т. 3 и т. 5а, във вр. с чл. 130, ал. 2 от НК, както и за това, че на 04.10.2025 в ***, се заканил с убийство на майка си А. М. М., като заявил, че ще я убие и това заканване е възбудило основателен страх от осъществяването му, като деянието е извършено в условията на домашно насилие по смисъла на чл. 93, т. 31 от НК – престъпление по чл. 144, ал. 3, т. 1 и т. 3, във вр. с ал. 1 от НК.

В съдебното заседание прокурорът поддържа обвинението.

Повереникът на частния обвинител А. М. поддържа обвинението.

Защитникът счита обвинението за недоказано и пледира за оправдателна присъда.

Подсъдимият не се признава за виновен. Отрича да е извършил изпълнителните деяния, които му се вменяват в обвинителния акт. Счита, че е жертва на заговор от страна на майка му и свидетелите, които го уличават. В последната си дума моли за оправдателна присъда.

Съдът след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид становищата и възраженията на страните, намира за установено следното от фактическа страна.

О. Х. М. ***. Осъждан е многократно: за кражби; за принуда; за противозаконно повреждане на чужда движима вещ; за изнасилване; за лека телесна повреда с особена жестокост; за средна телесна повреда в условията на опасен рецидив; и два пъти за закана с убийство към своите родителите. За повечето му престъпления е търпял наказание лишаване от свобода, последното от които за срок от 5 години, изтърпяно на 21.09.2025 г.

След като излиза от затвора, подсъдимият се настанява в дома на майка 1 си А. М. в ***. Сутринта на 04.10.2025 частният обвинител (ЧО) А. М. се прибира от пазар. В дома си бива посрещната от подсъдимия, който взема чантата ѝ с покупките и я тръшва на земята. Заставя майка си да седне на стол зад вратата и иска да му даде пари и злато. Тя му отвръща, че няма нито пари, нито ценности, при което подсъдимият се ядосва, удря я с юмрук по главата в областта на лявото ухо. После хваща дървен стол и посяга да я удари по главата с него, но жената се отдръпва и ударът попада в задната част на лявото ѝ рамо. Подсъдимият хваща майка си за забрадката и за врата и я притиска до стената. След това ѝ казва: „Ще ви изпоеба всичките. И тебе, и дъщерите ти, и цялата махала, стара курво“, добавя, че ще ѝ „тури на миризливата уст а“. За кратко ЧО М. остава сама и успява да избяга навън по чорапи/терлици. Започва да вика: „Помощ, отървайте ме, сина ми иска да ме изнасилва!”. Виковете ѝ чуват свидетелите Й. А., А. Д. и А. Д. ЧО А. М. се насочва към свид. А. Д. и му казва, че синът ѝ иска да я убие, да я изнасили и едвам е избягала. Същевременно, след нея тръгва подсъдимият, но като вижда свид. А. Д., се отказва да я догони. Извиква ѝ: „Ще те убия, върни се!

Прибирай се вкъщи, курво, ще те пребия, ще те заколя, ще те изнасиля!“.

Уплахата на ЧО А. М. е много голяма, толкова, че дори след като подсъдимият бива задържан, за известен период от време тя продължава да живее при свои близки и съседи, като първоначално се установява в дома на свидетелите Д.

В резултат на удара със стола в областта на лявото рамо и гърба на ЧО А. М. ѝ е причинена повърхностна травма в лявата раменна област, която е обусловила болка и страдание без разстройство на здравето ѝ.

Подсъдимият е вменяем.

Тази фактическа обстановка се установява по безспорен начин от надлежно събраните доказателства на досъдебното производство и на съдебното следствие.

Личността на обвиняемия се изяснява от справките в НБД „Население“ и за съдимост, както и от автобиографията му.

Събитията от завръщането на ЧО А. М. от пазар в дома си до излизането ѝ на улицата по чорапи се установяват главно от нейните показания пред съда и прочетените ѝ от ДП. Въпреки изминалото време и напредналата възраст на ЧО, устойчиви са показанията ѝ относно хронологията на събитията, поводът за агресията на сина ѝ, ударът с юмрук в лявото ухо и вулгарните реплики със заканите към половата ѝ неприкосновеност. Нестабилни във времето, но възстановени са спомените ѝ след прочитане на показанията от ДП за факта на притискането до стената, когато подсъдимият я е хванал за врата и за забрадката.

ЧО А. М. отрича в показанията си пред съда, дори след прочитане на показанията ѝ от ДП, да е ударена по рамото от подсъдимия със стола. Само че още в деня на инцидента се е оплакала на свидетелите А. Д., Н. Д. и Б. Х., че я боли рамото и гърба от удара със стола. Във фиша от СМП от същия ден – 04.10.2025 е описана анамнеза, която по правило се снема от пациента, и в нея 2 е записано, че е ударена с юмрук по ухото и със стол по лявото рамо; палпаторна болезненост в раменната става вляво е описана в реквизита от клиничния преглед. Тези косвени доказателства, които са в подкрепа на показанията на свидетелката и ЧО А. М. от ДП, че е ударена със стол по лявото рамо, убеждават съда, че точно това се е случило, защото тогава не само спомените на възрастната жена са били пресни (разпитана е от разследващия полицай в същия ден – 04.10.2025), но тя е била в състояние на силна уплаха и е изключено да е „съчинявала“ неверни факти, за да уличи сина си в престъпление, а впоследствие да се е разколебала. Напротив, свидетелката и ЧО поддържа пред съда, че не иска да вижда сина си, и следователно има интерес да твърди, че е ударена със стола дори това да не е се е случило. Щом не го прави, това според съда означава, че свидетелката добросъвестно излага всичко, което си спомня. Ето защо противоречието в показанията ѝ пред съда, че не е ударена със стола, спрямо тези от ДП, че е ударена, може да се обясни единствено с напредналата възраст на свидетелката и естествената слабост в такива случаи на паметта да забравя едни факти и да съхранява спомен за други.

Бягството на ЧО М. от сина ѝ, навън, на улицата, без обувки и само по чорапи се установява от показанията на свидетелите очевидци: А. Д., А. и Д.

Показанията на свидетеля А. Д. подкрепят обвинителната теза, че подсъдимият се е заканил с убийство на майка си. Oсвен че тя е споделила уплахата си пред него и че той ѝ се е заканил с убийство, самият свидетел чува репликите на подсъдимия: „Ще те убия, върни се! Прибирай се вкъщи, курво, ще те пребия, ще те заколя, ще те изнасиля!“ по адрес на майка му, изречени на турски език, веднага след като излиза от тоалетната и я вижда да бяга от къщи. Другите двама свидетели очевидци – А. и Д., не могат да потвърдят тези реплики, тъй като не знаят турски. В прочетените показания от НОХД № 203/2025 на ТнРС на свид. А. същият казва, че репликите на подсъдимия били неразбираеми за него. В прочетените показания от НОХД № 203/2025 на ТнРС на свид. Д. същият казва, че ако е имало закани от страна на подсъдимия, те са били на техния им език, визирайки турския, който свидетелят не разбира. И двамата свидетели обаче дават показания, че ЧО А. М. е бягала боса с викове „Помощ, убиват ме!“ или „Помощ, утрепаха ме!“.

Отново противоречието в показанията на свидетелката и ЧО М. пред съда, че не е чула сина ѝ да я заплашва с убийство, спрямо показанията ѝ от ДП, където е поддържала, че синът ѝ многократно ѝ е казал, че ще я убие, ако не му даде пари, могат да се обяснят със загубата на памет, но и със силния стрес към онзи момент. Ето защо съдът дава вяра на свидетелските показания, дадени от нея на досъдебното производство в деня на престъплението, тъй като те се подкрепят от показанията на очевидеца А. Д.

Съдът преценява, че показанията на свидетелите са достоверен доказателствен източник, тъй като са логични, последователни, устойчиви във времето, вътрешно непротиворечиви и взаимно допълващи се. Изключенията 3 от тези характеристики по отношение на част от показанията на свидетелката и ЧО А. М. са обсъдени по-горе.

Заключението на вещото лице по съдебно-медицинската експертиза е взета предвид от съда за извода, че на ЧО А. М. ѝ е причинена повърхностна травма в лявата раменна област, която е обусловила болка и страдание без разстройство на здравето ѝ.

За вменяемостта на подсъдимия съдът съобразява заключението на вещите лица по комплексната съдебна психиатрична и психологическа експертиза.

Заключенията на вещите лица съдът приема за достоверни доказателствени източници, тъй като са пълни, обосновани и изготвени от компетентни експерти.

Защитната теза на подсъдимия, че е жертва на заговор от страна на майка му и свидетелите, които го уличават, не намира опора в доказателствената съвкупност. Без значение за предмета на доказване по делото са отношенията между него, майка му и неговата племенница по повод на някакви липсващи документи за фирми в чужбина.

На основата на така изяснената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното.

Обвиняемият О. М. е извършил както престъпното деяние по чл. 131, ал.

1, т. 3 и т. 5а, във вр. с чл. 130, ал. 2 от НК, така и деянието по чл. 144, ал. 3, т.

1 и т. 3, във вр. с ал. 1 от НК, в които е обвинен.

Обект на престъплението по чл. 131, ал. 1, т. 3 и т. 5а, във вр. с чл. 130, ал. 2 от НК са обществените отношения защитаващи здравето и телесната неприкосновеност на личността.

Негов субект може да е всяко наказателно отговорно лице, какъвто е подсъдимият.

От обективна страна е необходимо деецът да е извършил деяние, което да е обективно годно да причини на пострадалата болка и страдание. Такива са ударът с юмрук в областта на ухото и ударът със стол в областта на рамото и гърба, който е причинил повърхностна травма в лявата раменна област . В случая обвинението е повдигнато само за удара със стола. Ударът с юмрук се преценява от съда само като отегчаващо вината обстоятелство, каквото е и стискането за врата и за забрадката и избутването на ЧО към стената – все действия, които също водят до болки и страдания, но необяснимо защо не са включени в обвинението.

Квалифициращ признак по чл. 131, ал. 1, т. 3 от НК е извършването на деянието от страна на подсъдимия спрямо неговата майка.

Другият квалифициращ признак е по т. 5а на същия член и алинея, тъй като деянието е извършено в условията на домашно насилие по смисъла на чл.

93, т. 31 от НК, понеже: спрямо дееца пострадалата е „възходяща“; едновременно с физическото насилие е извършено и психическо насилие, 4 изразяващо се в закана срещу половата неприкосновеност; и двамата са живели в едно домакинство.

От субективна страна деянието е извършено с пряк умисъл за нанасянето на телесната повреда и спрямо квалифициращите обстоятелства.

По изложените съображения съдът признава подсъдимия О. М. за виновен в извършването на престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 3 и т. 5а, във вр. с чл. 130, ал. 2 от НК, за което се предвижда наказание до една година лишаване от свобода или пробация.

Смекчаващи вината обстоятелства не са налице.

Отегчаващите вината обстоятелства са многобройни: деецът е с изключително висока обществена опасност предвид многократните му осъждания, при това на лишаване от свобода за престъпления срещу личността; деянието е извършено непосредствено след излизането му от затвора за тежко престъпление също срещу личността – средна телесна повреда; квалифициращите признаци са два; престъплението е извършено в реална съвкупност със заканата с убийство; деянието е с висока степен на обществена опасност, преценено в рамките на неговата наказуемост, тъй като ударът със стол е могъл да причини на пострадалата жена средна или дори тежка телесна повреда, имайки предвид напредналата ѝ възраст. Вулгаризмите и заплахите за половата неприкосновеност на родителя също излизат извън всякакви морални граници, а не само прекрачват наказателноправните запрети, за които обаче не са повдигнати обвинения.