Решение № 59 от 11.04.2024, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 59 гр. Варна, 10.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Диана В. Джамбазова

Членове:

Росица Сл. Станчева

Юлия Р. Бажлекова при участието на секретаря Юлия П. Калчева като разгледа докладваното от Росица Сл. Станчева Въззивно гражданско дело № 20233000500067 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на Х. Г. Г., ЕГН ********** против решение № 186/25.10.2022г. на ОС – Разград, постановено по гр.д. № 100/2021г. и с което са отхвърлени предявените от него против „Би – Юник“ ООД, ЕИК 201318972, Ф. И. Ф., ЕГН **********, И. Ф. И., ЕГН **********,

Е. А. Ф., ЕГН ********** и Н. П. Т., ЕГН ********** искове с правно основание чл.95 от ЗАПСП за заплащане, при условията на солидарност, на сумата от 10 000 лева, претендирана като обезщетение за претърпени имуществени и неимуществени вреди в резултат на неправомерно използване на създадени от него 129 бр. дизайни /колажи/, 2 бр. дизайни /графично оформени художествено-стилизирани изображения/ и 19 бр. фотографии, от която сума 350 лева са претендирано обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в направата на разходи за събиране на доказателства вр. установяване на нарушението, 4 500 лева обезщетение за претърпени имуществени вреди – неполучено възнаграждение по чл.19 ЗАПСП за използване на процесните обекти на защита за периода 23.09.2016г. – 15.01.2021г., 4 500 лева за претърпени имуществени вреди – пропуснати ползи от това, че от разпространението на процесните произведения ответниците са генерирали парични потоци, които не са им се следвали, за периода 23.09.2016г. – 15.01.2021г., 300 лева претендирани за претърпени 1 неимуществени вреди /душевни болки и страдания/ от това, че през периода 2018г. – 2019г. се е наложило последователно за замрази дейността на собствените му дружества „Ст. Пр.“ ЕООД и „М.“ ЕООД, 300 лева обезщетение за претърпени неимуществени вреди /душевни болки и страдания/ в резултат нарушаване правата му по чл.15, ал.1, т.2 и т.4 ЗАПСП и 50 лева за обезщетяване на неимуществени вреди /болки и страдания/ от това, че е бил принуден да направи разходи и води дела за доказване на твърдяното нарушение на авторските му права, за периода от 15.01.2021г. до влизане в сила на решението по настоящия спор.

В жалбата са изложени оплаквания за неправилност на обжалваното решение като постановено в противоречие с материалния закон, установеното от доказателствата и при допуснати процесуални нарушения. Твърди се, че неправилно е прието, че представения от ответната страна файл Velikden1.cdr е създаден на 19.04.2014г., не е отчетено предприетото от въззивника оспорване на датата на ел.документ и в нарушение на чл.194 вр. чл.193, ал.2 ГПК, без да има необходимата компетентност и специални знания съдът е приел посочената дата за дата на създаването му. Оспорва се извода, че дизайнът на магнитните сувенири е изработен от него по време, когато е бил съдружник и управител в „Би-Юник“ ООД, както и че неправилно е приложил разпоредбата на чл.41 ЗАПСП. Оспорва се също така приетото, че не е ангажирал доказателства, установяващи твърденията му, че ответниците са произвеждали и използвали без негово съгласие процесните магнитни сувенири. В тази връзка се сочи, че съдът не е отчел, че ответниците не са ангажирали доказателства за направените от тях възражения, тежестта за доказването на които им е било указана с доклада по делото, както и неправилно е отхвърлил направени от него доказателствени искания, с което правото му на защита е било силно ограничено.

Оправеното до настоящата инстанция искане е за отмяна на обжалваното решение и уважаване на предявените искове.

В срока по чл.263 ГПК е постъпил писмен отговор от ответниците, с който оспорват въззивната жалба като неоснователна. Сочат, че не са налице твърдените процесуални нарушения, въззивникът не е предприемал оспорване по см. на чл.193 ГПК, а решението е правилно и законосъобразно.

В с.з. въззивната жалба, съответно подаденият отговор се поддържат.

Обжалваното решение е валидно и допустимо.

Първоинстанционният съд се е произнесъл по предявени от въззивника против въззиваемите искове с правно основание чл.95 ЗАПСП.

В исковата молба и направените по реда на чл.129 ГПК уточнения по нея въззивникът е навел твърдения, че в периода 2010г. – 2013г. с въззиваемия Ф. Ф. са били съдружници в „Би-Юник“ ООД, че през този период е създал голям брой произведения - дизайни /колажи/ и фотографии, съставляващи обекти на авторски права по см. на чл.3, ал.1, т.5 и т.7 от ЗАПСП, които са 2 били използвани от тях за изработката на сувенири. Сочи, че както по време на съдружието, така и след напускането на дружеството не е сключвал договори с ответника Ф. Ф. или с дружеството, с който да е дал съгласие за използване на създадените от него произведения. След напускането на „БиЮник“ ООД учредил свое дружество също с основен предмет на дейност направата и продажбата на магнитни сувенири, създал и други произведения, които използвал за направата на сувенири във формата на правоъгълник, елипса и прилеп. Твърди също така, че през 2015г. - 2016г. установил, че ответното дружество, със знанието на своите съдружници – въззиваемите Ф. и Е. Ф. произвеждат и разпространяват в търговската мрежа идентични сувенири, използвайки създадените от него снимки и колажи. Това продължило и след приемането на нови съдружници - въззиваемите И. И. и Н. Т., през целия период на съдружието им с Ф., и които също знаели, че се използват негови произведения. С уточнителна молба /л.213/ се твърди, че въззивникът е автор на 150 произведения – 131 колажи и 19 фотографии – посочени на приложените разпечатки на л.150 – 155, както и че същите са използвани от въззиваемите в исковия период, а и след това, в нарушение на авторските му права и без негово изрично съгласие. В резултат на тези техни действия твърди, че в периода 23.09.2016 – 15.01.2021г. е претърпял неимуществени и имуществени вреди – болки и страдания от това, че през 2018г. – 2019г. е бил принуден да замрази дейността на създадените от него две дружества поради липса на средства, болки и страдания от нарушените му права по чл.15, ал.1, т.2 и т.4 ЗАПСП и от необходимостта да прави разходи и да сезира съда за доказване нарушаването на правата му; претърпени загуби, изразяващи се в направата на разходи за събиране на доказателства относно нарушените му авторски права, имуществени вреди вр. неполученото възнаграждение по чл.19 ЗАПСП и невъзможност да реализира приходи от продажбата на процесните магнитни сувенири, което е сторено от ответниците без да им се следва. Така претендираните вреди са оценени от въззивника в размер на посочените в обжалваното решение искови суми и претендирани от него при условията на солидарното осъждане на всички въззиваеми.

С подадените в срока по чл.131 ГПК отговори въззиваемите са оспорили предявените срещу тях искове като неоснователни.

Въззиваемото дружество „Би-Юник“ ООД и въззиваемият Ф. Ф. навеждат идентични твърдения и възражения. Не оспорват, че в периода 2010г. – 2013г. Ф. Ф. и Х. Г. са били съдружници в „Би-Юник“ ООД, което дружество е било създадено от тях именно за осъществяване на дейност по производство и разпространение на магнитни сувенири. Твърдят, че процесните колажи и снимки са създадени съвместно от въззивника и ответника Ф. Ф., който впоследствие е разбрал, че някои от идеите ищецът е взаимствал от трето лице Р. Р.; същите са създадени за дейността на дружеството; на името на дружеството са били регистрирани 26 бр. образци по Закона за патентите, а през м.04.2013г. дружеството е закупило от 3 художника Я. Я. правата на 30 бр. нарисувани картини, които да бъдат използвани за направата на магнитите. Твърдят, че отношенията с въззивника са уредени при напускането му през 2013г. като същият се е съгласил да не развива конкурентна дейност, да обучи свой заместник, както и се договорили относно изработката на дизайни за магнитни сувенири с формата на елипса, плочка и прилеп за дестинациите, с които са работили, както и още десетина нови дизайна, за което му е платено възнаграждение от 5 000 лева. Във връзка с тази договорка служебният компютър на дружеството с всички налични файлове останал у въззивника, който на 19.04.2014г. изпратил на Ф. файл Velikden1.cdr със 146 дизайна за сувенири. Твърди се, че за тези дизайни Х. Г. е използвал наличните файлове в останалия у него служебен компютър, изтеглени снимки от интернет, както и правени от Ф. Ф. снимки. Част от дизайните били преработвани по искане на Ф.. Оспорват, че са налице обекти, съставляващи такива по чл.3 ЗАПСП, евентуално се сочи, че е налице хипотезата на чл.35 ЗАПСП – дадено общо съгласие от първоначалните съдружници и съвместни автори Ф. Ф. и Х. Г., евентуално обектите са създадени в изпълнение на възложена от дружеството – ответник поръчка, за което на въззивника е платена сумата от 5 000 лева, а дружеството има правата да ги ползва при условията на чл.42 ЗАПСП, евентуално приложима е разпоредбата на чл.41 ЗАПСП. Прави се и възражение за погасяване на исковата претенция по давност за периода преди 19.01.2016г.

Въззиваемата Е. Ф. навежда идентични фактически твърдения относно отношенията между съпруга й, „Би-Юник“ ООД и въззивника. Оспорва претендираните вреди /имуществени и неимуществени/. В тази връзка сочи доводи за водени и други дела между страните, както и оспорва, че преустановяването дейността на дружествата на въззивника е в причинна връзка с претендираното от него нарушение на авторските му права. Също прави възражение за изтекла погасителна давност за периода преди 19.01.2016г.

Въззиваемият И. Ф. И. сочи, че е бил съдружник в ответното дружество в периода 04.01.2017г. – 25.11.2019г., но реално не е участвал в дейността му, тъй като е бил студент, не е чувал или знаел за отправени претенции вр. нарушени авторски права.

Въззиваемата Н. П. Т. навежда възражения, че по отношение на нея не са налице изискуемите се по ЗАПСП предпоставки. Сочи, че през периода, през който е била управител на „Би-Юник“ ООД никой не е отправял претенции за авторски права по отношение на използваните изображения.

Оспорва твърденията, че е знаела за използването на произведения на въззивника, твърди, че не се е занимавала с разпространяването на произвежданите от дружеството магнити и сувенири, не се е облагодетелствала от това. Прави възражение за изтекла погасителна давност за периода преди 19.01.2016г.

По съществото на спора, съобразно наведените във въззивната 4 жалба оплаквания, въз основа на събраните по делото доказателства и приложимия закон, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Не е спорно, че в периода 2010г. – 2013г. въззивникът Х. Г. и въззиваемият Ф. Ф. са били учредители и съдружници в „Би-Юник“ ООД, в чийто предмет на дейност е било производството и продажбата на сувенирни магнити с изображения на различни природни и други забележителности от градове и места в България. С договор от 09.10.2013г. Х. Г. е продал на въззимаемата Е. Ф., съпруга на Ф. Ф., дружествените си дялове за сумата от 1 000 лева, съгласно посоченото в договора. Впоследствие, за периода 28.12.2016г. – 12.11.2019г., съдружници в това дружество освен Ф. Ф. и Е. Ф., са били и въззиваемите И. И. и Н. Т..

Не е спорно между страните и обстоятелството, че след напускането на „Би-Юник“ ООД въззивникът е започнал да развива собствена търговска дейност с идентичен предмет, чрез последователно учредени дружества „Ст.

Пр.“ ЕООД и „М.“ ЕООД.

От ангажираните по делото доказателства – изображения на сувенирни магнити /приложения към първоначалната искова молба и уточненителни молби/, както и с оглед изразеното становище от въззиваемите, вкл. и представения от тях електронен файл с наименование Великден, безспорно е установено, че процесните фотографски изображения и дизайни са използвани за направата на сувенирните магнити както от „Би-Юник“ ООД, така и от „Ст. Пр.“ ЕООД. За това обстоятелство свидетелства в показанията си и свидетеля К. П..