Решение № 18537 от 10.11.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 18537 гр. София, 10.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 69 СЪСТАВ, в публично заседание на десети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ВАНЯ Б. ИВАНОВА ЗГУРОВА при участието на секретаря КОЯ Н. КРЪСТЕВА като разгледа докладваното от ВАНЯ Б. ИВАНОВА ЗГУРОВА Гражданско дело № 20231110112013 по описа за 2023 година

Предявени са установителни искове с правна квалификация чл. 422 ГПК вр. чл.

79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Ищецът „ФИРМА” ЕАД е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.

410 ГПК срещу ответника М. В. В. за следните суми: 61.03 лева, представляваща цена на доставена топлинна енергия през периода 01.05.2019г.- 31.08-2019г., в имот, с аб. Номер ******, 11.87 лева, представляваща цена за предоставяне на услуга дялово разпределение за периода 01.05.19г.- 31.08.19г., ведно със законна лихва от 02.06.22г. до изплащане на вземанията, както и 10.41 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху задължението за доставена топлинна енергия за периода 15.9.2020 г. – 18.05.2022 г. и 3.26 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху задължението за предоставяне на услуга дялово разпределение за периода 01.07.2019 г. – 18.05.2022 г.

След постъпило възражение по реда на чл. 414 ГПК са предявени установителни искове за вземанията, предмет на издадената заповед за изпълнение по ч. гр.д. № 29445/22г. на СРС, 69с-в.

Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответника въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ обвързват потребителите, без да е необходимо изричното им приемане.

Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответника топлинна енергия, като купувачът не е заплатил дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. Поддържа, че ответникът не е заплатил и дължимата такса за дялово 1 разпределение. Твърди, че съгласно общите условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който е доставена енергията. Моли съда да установи вземанията така, както са предявени в исковото производство. Претендира разноски.

Ответникът М. В. В. не оспорва основанието и размера на исковете , като твърди да е погасила вземанията чрез извършено в полза на ищеца заплащане на сумите, предмет на исковите претенции .

Третото лице помагач на страната на ищеца не взима становище исковете.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК, достигна до следните фактически и правни изводи:

По исковете по чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ:

Между страните не се спори /а това се установява и от доказателствата/, че през исковия период процесната сграда е била топлофицирана, както и че ищецът е доставил в абонатната станция на сградата определено количество топлинна енергия, отчетено от общия топломер.

Към началния момент на процесния период е действал Законът за енергетиката /обн. ДВ 107/09.12.2003 г./, съгласно който договорът за продажба на топлинна енергия е неформален и се счита сключен при доставяне на топлинна енергия от страна на топлопреносното дружество и ползването й от потребителя. Съгласно разпоредбите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и т. 2а от ДР ЗЕ /приложима редакция след 17.07.2012 г./ потребители, респ. битови клиенти на топлинна енергия през процесния период са физически лица – ползвател или собственик на имот, които ползват електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си. Ответникът не оспорва , че в рамките на исковия период е бил собственик на процесния имот. Това се установява и от представените от ищеца писмени доказателства. Следователно, установено е съществуването на облигационно договорно правоотношение между ищеца и ответника, произтичащо от договор за продажба на топлинна енергия, по който ищецът е доставял в имота на ответника топлинна енергия, което е достатъчно за доказване на иска по основание. Съдържанието на този договор е уредено в представените общи условия, утвърдени от ДКЕВР, които обвързват първоначалния ответник дори и без да ги е приел изрично съгласно специалната разпоредба на чл. 150, ал. 2, изр. 2 ЗЕ и доколкото не се твърди и установява изключението по чл. 150, ал. 3 ЗЕ.

Установяването факта на предоставяне на топлинна енергия в обема, съответстващ на претендираната цена, е отделено за безспорно между страните обстоятелство, доколкото не се оспорва от ответника .

От представените по делото от ответницата платежни нареждания се установява, че е извършвала плащания в полза на ищеца с разписка от 12.06.23г., представена по исковото 2 производство на стойност 88,52лева , като е посочено в основание на плащането стар аб. № ****** , както и ЕГН на ответницата, без уточняване на период , а по заповедното производство е приложена друга разписка от 26.07.22г. за заплатена сума от 156,56лева в полза на ищеца , в която е посочено като основание „превод ФИРМА“.

И по заповедното , и по исковото производство, след предоставена от съда възможност за това с връчване на препис от доказателствата, ищецът ангажира чрез процесуалния си представител становище, че исковите вземания не са погасени, доколкото плащането , за което са ангажирани доказателства в исковото производство, е погасило други текущи задължения, а с плащането по заповедното производство не е извършено погасяване на процесни задължения, доколкото във вносния документ не било посочено основание за това.

Според заключението на вещото лице по допуснатата от съда счетоводна експертиза и след проверка в счетоводството на ищеца, се установило, че не са осчетоводявани извършени плащания след завеждане на иска за погасяване на суми по претендираната главница. Вещото лице посочва още, че с извършеното плащане от 12.06.23г. наредителят М. В. е превела на ищеца сума в размер на 86,57лева, като е посочено в основанието за това „ЕГН на ответника и стар абонатен номер ******“, като не били посочени договорна сметка, цитиране на фактурите, нито номер на преписка за съдебно вземане. Сумата била осчетоводена от ищеца на 13.06.23г. , като с нея било погасено задължение за отопление и дялово разпределение по фактура № 1501978310/31.03.23г., която фактура била с получател И. Д. , отнася се за същия имот и абонатен номер, но касае друга договорна сметка. В съдебното заседание вещото лице уточнява, че с извършеното от ответницата заплащане на сума от 154лева от дата 26.07.22г., за което са представени доказателства по заповедното производство , също не е погасено процесното задължение , предмет на исковите претенции, доколкото ищцата не е посочила основание за превод на сумата и същата сума според вещото лице стои в партида “неуточнени плащания“ в счетоводството на ищеца, като за нея ответницата можела да подаде заявление в централата на ищцовото дружество и да посочи какво задължение желае да погаси.

С оглед на така обсъдените доказателства, Съдът намира, че доколкото ответникът при извършените от него плащания в полза на ищеца не е посочвал кои свои задължения и за кои периоди погасява, ищецът е имал основание да извършва погасяване по описания от вещото лице в заключението па ССчЕ начин.

Или настоящият съдебен състав намира, че с извършеното заплащане ответницата не е погасила задълженията си по настоящото дело , поради което исковите претенции на ищеца ще следва да бъдат уважени . При съобразяване на изложеното от вещото лице в о.с.з. , ответницата разполага с възможността за погасяване на задълженията чрез конкретизиране на основанието , на което е извършила превод по сметка на ищеца на сума в общ размер на 156,56лева от 26.07.22г., доказателства за което се съдържат в заповедното производство.

По разноските:

3

При този изход на делото на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца следва да бъдат присъдени своевременно поисканите разноски в исковото и заповедното производство /предвид т. 12 от ТР 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС следва да се постанови осъдителен диспозитив за разноските в заповедното производство/.

Ищецът е сторил разноски както следва: 75лева за заповедното производство, и 125лева за исковото- за заплатени държавни такси и юрисконсултско възнаграждение в минимален размер , както и разноски за депозит за експертиза в исковото производство в размер на 300лева .

На ответника не се следват разноски предвид изхода на делото.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ, че М. В. В. , ЕГН **********, дължи на „ФИРМА” ЕАД, ЕИК ****** сумата 61.03 лева, незаплатена цена на доставена топлинна енергия през периода м. 05 –м.

08.2019г. в имот с аб. номер ****** с адрес гр. АДРЕС, и сумата 11 .87 лева, представляваща задължение за цена за предоставяне на услуга дялово разпределение за м.

05.2019г.- м. 08.19г. , заедно със законната лихва от 02.06.2022 г. до погасяване на задълженията, както и мораторна лихва върху главница за топлинна енергия в размер на 10,41лева , за периода 15.09.20г.- 18.05.2022г., както и сумата от 3,26лева –мораторна лихва върху главница за дялово разпределение за периода от 01.07.19г.- 18.05.22г. , за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410,ГПК по ч. гр.д. № 29445/ 19.06.22г. на СРС, 69с-в.

ОСЪЖДА М. В. В. , ЕГН ********** да заплати на „ФИРМА” ЕАД, ЕИК ****** на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 425 лева – разноски в исковото производство, и сумата от 75лева - разноски за заповедното производство по ч. гр.д. № 29445/22г. на СРС, 69с-в..

Решението е постановено при участието в процеса на „ФИРМА“ЕООД , като трето лице помагач на ищеца.

Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчване на препис от същото на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4