Решение № 3734 от 07.10.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3734 гр. София, 07.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 112-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: НИКОЛАЙ М. УРУМОВ като разгледа докладваното от НИКОЛАЙ М. УРУМОВ Административно наказателно дело № 20261110208712 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление (НП) № 26-4332-002814 от 27.03.2026 г., издадено от началник група към СДВР, отдел „Пътна Полиция“, с което на основание вр. чл. 53 от ЗАНН, на В. М. И., с ЕГН **********, е наложено административно наказание глоба в размер на 255.65 евро и наказание лишаване от правоуправление на МПС за срок от 6 месеца, за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от същия закон.

Недоволен от НП е останал И., който го обжалва в срок. В жалбата сочи, че наказателното постановление е незаконосъобразно. Твърди се, че не е било известно на жалбоподателя, че автомобилът е бил дерегистриран служебно.

Оспорва се фактическата обстановка, като се сочи и неправилно приложение на материалното право. Иска се отмяна на НП. Претендирани са и разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно уведомен, не се явява.

Представлява се от адв. Б., която поддържа жалбата и иска отмяна на процесното наказателно постановление. Претендира разноски.

Въззиваемата страна е редовно уведомена, но не изпраща процесуален представител в съдебно заседание. Депозирано е писмено становище, в което се иска потвърждаване на издаденото НП като правилно и законосъобразно, като е претендирано и юрисконсултско възнаграждение.

1

Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства намира за установено следното:

На 02.01.2026 г., около 16:48 ч., жалбоподателят И. управлявала лек автомобил „,,***''“, с рег. № ,,***'', в гр. Нови Искър, по ул. „Чавдар войвода“, с посока на движение от ул. „Вечерница“ към ул. „Лозянски дол“. Същият бил спрян за проверка от служители на ОПП СДВР – К. М. и И. М., които при проверката установили, че автомобилът е със служебно прекратена регистрация, съгласно чл. 143, ал. 10 от ЗДвП – поради невалидна застраховка гражданска отговорност. Материалите от проверката били докладвани в СРП, като бил постановен отказ за образуване на досъдебно производство.

След постановения отказ от СРП материалите били изпратени на АНО, който е издал и обжалваното НП № 26-4332-002814 от 27.03.2026 г., издадено от началник група към СДВР, отдел „Пътна Полиция“, с което на основание вр. чл. 53 от ЗАНН, на В. М. И., с ЕГН **********, е наложено административно наказание глоба в размер на 255.65 евро и наказание лишаване от правоуправление на МПС за срок от 6 месеца, за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от същия закон.

Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на събраните по делото гласни доказателствени средства и писмени доказателства, приобщени по реда на чл. 283 НПК, като намери, че същите са достатъчни за изясняване на обективната истина по делото.

Съдът намира, че няма никакъв спор за фактите между страните, а всички доказателствени източници са абсолютно непротиворечиви и дават пълна картина за процесните събития. Ето защо, съдът кредитира с доверие цялата събрана по делото доказателствена съвкупност и намира, че не е нужно да излага подробни мотиви защо.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Въз основа на извършена служебна проверка съдът счита, че при съставянето на АУАН и издаването на атакуваното НП са допуснати 2 съществени процесуални нарушения – описанието на нарушението не отговаря на минималния стандарт за това, визиран в ЗАНН, а същото е и субективно несъставомерно. Нормата на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП сочи, че служебно се прекратява регистрацията на пътни превозни средства, за които е получено уведомление от Гаранционния фонд по чл. 574, ал. 11 от Кодекса за застраховането, и се уведомява собственикът на пътното превозно средство. Съдът намира, че АНО следва да посочи, кога е подадена информацията за процесното МПС, както и кога е уведомен собственикът на последното, защото тези обстоятелства подлежат на доказване в производството и пряко касаят съставомерността на деянието. При непосочването на тези факти, нарушителят е поставен пред неясно обвинение, което нарушава правото му на защита.

Освен това, по делото не е доказано по никакъв начин дали жалбоподателят е уведомен за служебното прекратяване на регистрацията на този автомобил. Това означава, че АНО не е доказал, че деецът е съзнавал, че управлява МПС със служебно прекратена регистрация. От тук пък следва извод, че нарушението не е извършено виновно, защото не е установено, че деецът е знаел за прекратяването на регистрацията. А щом не е извършено виновно и деецът е физическо лице, това деяние не е административно нарушение и е незаконосъобразно да се ангажира отговорността на водача.

Горните изводи водят съда до извод, че НП е незаконосъобразно и като такова следва да се отмени изцяло.

Доколкото жалбоподателят е претендирал разноски, такива следва да се присъдят в претендирания размер от 380 евро, като съдът намира, че това възнаграждение е съобразено с правната сложност на делото, обема от правна помощ, предоставен от защитника, както и броя на заседанията, в които е решено. Поради това съдът намира този размер за непрекомерен.

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 от ЗАНН, съдът РЕШИ:

ОТМЕНЯ изцяло НП № 26-4332-002814 от 27.03.2026 г., издадено от началник група към СДВР, отдел „Пътна Полиция“, с което на основание вр. чл. 53 от ЗАНН, на В. М. И., с ЕГН **********, е наложено административно 3 наказание глоба в размер на 255.65 евро и наказание лишаване от правоуправление на МПС за срок от 6 месеца, за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от същия закон, като НЕПРАВИЛНО и НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

ОСЪЖДА Столична дирекция на вътрешните работи да заплати на В.

М. И., с ЕГН **********, сумата от 380 евро, представляваща адвокатско възнаграждение, на основание чл. 143, ал. 1 от АПК.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд София-град, в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му до страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 4