Решение № 135 от 14.07.2025, Окръжен съд - Видин

РЕШЕНИЕ

№ 135 гр. Видин, 14.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВИДИН в публично заседание на деветнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: СВЕТЛА Ж. СТОЯНОВА

Членове:

ЛЮЛИН В. ЛОЗАНОВ

ГАБРИЕЛ П. ЙОНЧЕВ при участието на секретаря НЕЛИ ЦВ. КЮЧУКОВА като разгледа докладваното от ЛЮЛИН В. ЛОЗАНОВ Въззивно наказателно дело от общ характер № 20251300600253 по описа за 2025 година С присъда № 28/30.04.2025г. по НОХД № 739/2024г. по описа на Районен съд Видин, подсъдимия В. С. Т. с ЕГН: **********, е признат за ВИНОВЕН, за това че за времето от 15.10.2015г. до 28.02.2023г., включително в гр. Видин, след като е осъден с Решение № 543/12.11.2012 г. по гр. дело № 1374/2012 г. по описа на ВРС, влязло в законна сила на 27.11.2012 г., да издържа свой низходящ - малолетния си син - П. В.ов С., роден на 25.10.2010 г., като му изплаща месечна издръжка в размер на 100,00 лв. /сто лева/, чрез неговата майка и законен представител - К.Г. К. - Б. от гр. Видин, съзнателно не изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни вноски, а именно - 89.5 (осемдесет и девет и половина месечни вноски, в размер на общо 8950 /осем хиляди деветстотин и петдесет/ лева- престъпление по чл.183, ал.1 от НК, поради което и на основание посочения текст и във вр. с чл. 36 и чл. 54 от НК, подсъдимия Т. е осъден и му е наложено наказание „Пробация ”, включваща следните пробационни мерки:

1. Задължителна регистрация по настоящ адрес с периодичност на явяване и подписване пред пробационен служител или определено от него длъжностно лице два пъти седмично за срок от 6 месеца.

2. Задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от 6 месеца.

На основание чл. 189, ал. 3 от НПК, подсъдимия В. С. Т. е осъден да заплати направените по делото разноски по сметка на ОД МВР Видин, а именно сумата в размер на 93,60 лева.

Н а основание чл. 189, ал. 3 от НПК, подсъдимия В. С. Т. е осъден да заплати да заплати направените по делото разноски по сметка на РС Видин в размер на 120 лева, разходвани за възнаграждение на вещо лице.

Против присъдата в срок е подадена жалба от подсъдимия В. С. Т., чрез неговия служебен защитник - адвокат П. С.. В жалбата са развити съображения, че присъдата е 1 незаконосъобразна и постановена при неизяснена фактическа обстановка. Иска присъдата да бъде отменена и да бъде постановена друга, с която подсъдимия да бъде признат за невинен.

Представителят на Окръжна прокуратура – Видин в с.з. моли присъдата на ВРС да бъде потвърдена, която е законосъобразна, тъй като по делото е доказано, че подсъдимия е от обективна и субективна страна е осъществил деянието по чл.183, ал.1 от НК, и наложеното наказание не е явно несправедливо.

Окръжният съд след като прецени доводите на страните и събрания доказателствен материал, и след като извърши служебна проверка на присъдата, с оглед чл. 314 от НПК, намира, че жалбата, с оглед искането присъдата да бъде отменена и да бъде постановена друга, с която подсъдимия да бъде признат за невинен, е неоснователна.

ВРС не е допуснал съществени нарушения на процесуалните правила, които да ограничават правото на защита на подсъдимия. ВОС се солидаризира с по-голямата част от фактическата обстановка установена от ВРС, която се базира на анализ на събраните доказателства. От друга страна, ВОС намира, че ВРС не е анализирал достатъчно задълбочено доказателствата по делото, в резултат на което е направил неверен извод от фактическа страна, относно периода на неплащане от подсъдимия на дължимите от него месечни издръжки и общия размер на неизплатените такива. Независимо от това, ВРС правилно е приложил закона, респ. направил е верен извод за съставомерно поведение на подсъдимия по състава от НК, по който му е повдигнато обвинение, като наложеното наказание е в минимален размер и ВОС няма основание да го коригира.

Безспорно установено по делото от фактическа страна е следното: Подсъдимият В. С. Т. от 2007г. е живял на съпружески начала със свидетелката К. Г. К. – Б. На 25.10.2010г. се родил синът им Пламислав В.ов С.. Двамата се разделили в края 2010г.

С Решение № 543/12.11.2012г. по гр. дело № 1374/2012г. по описа на РС Видин, влязло в законна сила на 27.11.2012г. подсъдимия Т. бил осъден да издържа своя низходящ, като му изплаща месечна издръжка в размер на 100 лева, чрез неговата майка и законен представител К.Г.К. - Б.

Впоследствие двамата родители неколкократно се събрали отново да живеят заедно, като окончателната им раздяла настъпила през 2019г.

Видно от показанията на П. С., след като се разделили родителите му, той останал да живее при майка си, но е имало и период в който е живял само с баща си. С. е посочил за два материални подаръка, които му направил баща му, и за няколко случаи, когато му дал пари.

Видно от показанията на свидетеля В., той е посочил, че Т. и К. Г. се събирали и живели заедно и през периода 2011-2019г., след което се разделили окончателно. През посочения период, свидетеля е заявил, че е имало време, през което К. Г. била в Англия, като през това време Т. сам се е грижил за сина си П.

Свидетелката Найденова също е казала, че след 2014г. С. и К. Г. са се събирали и разделяли, като окончателно се разделили през 2019г. Свидетелката, също така е посочила, че преди 2019г. К. Г.била в Англия за около половин година, през което време за П. се е грижил само баща му- подсъдимия Т..

Свидетелката К. Г. К.-Б. е дала показания, че окончателно се разделила с Т. през 2019г.

Изрично е заявила, че подсъдимия не е плащал постановената издръжка от м.09.2019г. до м.02.2023г., но през същия период се случвало да плаща по 50 лева месечно.

2

Налага се извода, че от влизане в сила на съдебното решение за издръжка до м. септември 2019г., е имало периоди в които двамата родители заедно са полагали грижи за детето си П, имало е период за около половин година, когато само бащата е полагал непосредствени грижи за сина си /ноторно известно е, че издръжката на малолетно дете чувствително надхвърля сумата от 100 лева месечно/, но това което е определящо относно дължимата по съдебното решение издръжка от 100 лева месечно е, че подсъдимия Т. не я е плащал за периода от м.09.2019г. до м.02.2023г. Последното категорично е посочено от свидетелката К.

Г. К.– Б., т.е. майката на П, чрез която подсъдимия Т. е длъжен да изплаща на своя низходящ месечна издръжка в размер на 100 лева. По изпълнителното дело, образувано въз основа на съдебното решение, цитирано по-горе, не са постъпили средства от подсъдимия Т., но с оглед показанията на свидетелката К.Г. К– Борисова, тя няма претенции към подсъдимия за периода преди м.09.2019г., и изрично е заявила, че Т. е спрял да плаща дължимата издръжка от м. септември 2019г. Налага се извода, че до тогава подсъдимия Т. е осигурявал средства необходими за издръжката на сина си П..

Видно и от разписки от извършени 25 броя преводи през „Изипей“, за времето от 31.10.2019г. до 30.01.2023г. е Т. е превеждал на К.Г. с посочените 25 броя парични превода по 50 лева, т.е. половината от сумата на присъдената месечна издръжка.

Видно от заключението на допълнителната съдебно-счетоводна експертиза от 12.04.2025г., за времето от 31.10.2019г. до 30.01.2023г., подсъдимия Т. е превеждал на К.Г. К. – Б., суми в размер по 50 лева, като общо преведената сума е в размер на 1250 лева.

Видно е, че за периода от м.09.2019г. до 28.02.2023г., от дължимите 42 месечни издръжки по 100 лева на месец или общо в размер на 4200 лева, подсъдимия Т. е изплатил 1250 лева, т.е. изплатени са средства в размер на 12,5 месечни издръжки. Неизплатени средства от дължимата издръжка за посочения период са в размер на 2950 лева, респ. в размер на 29,5 месечни издръжки.

Визираните обстоятелства от фактическа страна се установяват от: свидетелските показания на К. Г. К. - Б, Ц. М.В., Т. С.а Н, П. В.ов С.; решение № 543/12.11.2012 г. по гр.д. № 1374/2012г. по описа на ВРС; справка за трудови договори; писмо до Община Видин; удостоверение от ДСИ при РС – Видин; нотариален акт; справка ТД на НАП- Видин; писмо от Дирекция „Бюро по труда“ Видин; разписки от извършени 25 броя преводи през „Изипей“; заключение на съдебно- оценъчна експертиза; заключения на две допълнителни съдебно- оценъчни експертизи.

Няма противоречие между гласните доказателства, които кореспондират помежду си и с писмените доказателства, поради което правилно са кредитирани от ВРС.

ВРС не е анализирал достатъчно задълбочено доказателствата по делото, в резултат на което е направил неверен извод от фактическа страна, относно периода на неплащане от подсъдимия на дължимите от него издръжки и общия размер на неизплатените месечни издръжки. ВРС е визирал в мотивите си: „…От показанията на свидетелката К.К - Б, е видно, че след като е бил осъден да плаща издръжка на низходящия си подсъдимият е изплащал месечна такава за определен период, като освен това е полагал грижи за детето, предвид периодичните им събирания и раздели в периода от 2011 г. до 2019 г. Това се доказва и от показанията на П. В.ов С..“ В същата насока ВРС е следвало да съобрази /но не го е нпаравил/ и казаното от свидетелката К.Г. за момента от който подсъдимия е престанал да плащаща дължимата месечна издръжка, върху който момент ВОС е акцентирал по-горе. В крайна сметка, не е правилен извода на ВРС, че подсъдимия не е изпълнил задължението да издържа малолетния си син - П. В.ов С., за време от 15.10.2015г. до 28.02.2023г. в размер на 89.5 месечни вноски, в общ размер на 8950 лева.

Този извод на ВРС следва да бъде коригиран в насока, че подсъдимия Т. не е изпълнил задължението да издържа малолетния си син - П. В.ов С. за времето от м.09.2019г. до 3

28.02.2023г., с месечната вноска от 100 лева според решението на гражданския съд, в размер на 29,5 месечни вноски по дължимата издръжка, респ. в общ размер на 2950 лева.

Независимо от горната корекция във фактически аспект, ВРС правилно е преценил, че от обективна и субективна страна, подсъдимия Т. е осъществил състава на чл.183, ал.1 от НК.

Подсъдимият Т., след като е осъден да издържа свой низходящ, не е изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни вноски. От субективна страна, подсъдимия е извършил горното съзнателно, респ. при пряк умисъл.

ВРС е визирал подробни правни съображения за решението си и в частност е мотивирал задълбочено признаците от обективна и субективна страна на деянието. ВОС се солидаризира с извода на ВРС, че деянието на подсъдимия е съставомерно чл.183, ал.1 от НК.

От друга страна, настоящият състав на ВОС намира, че изпълнителното деяние е осъществено, но не за целия инкриминиран период, а за част от него, респ. изпълнителното деяние е с начало и продължителност от м.09.2019г. до 28.02.2023г., а не както и приел ВРСот 15.10.2015г. до 28.02.2023г., и неизпълнението на задължението е в размер на 29,5 месечни месечни вноски по дължимата издръжка, респ. в общ размер на 2950 лева, а не както е приел ВРС /в размер на 89.5 месечни вноски, в общ размер на 8950 лева/.

Определящо за този извод е не само по себе си обстоятелството, че двамата родители са се събирали да живеят заедно в периода от 15.10.2015г до м.09.2019г., но от съществено значение е обстоятелството, че през посочения период подсъдимия е полагал грижи и е издържал детето си и е престанал да плаща дължимата месечна издръжка от м.09.2019г.

В горния смисъл следва да бъде изменена обжалваната присъда на ВРС.

За престъпление по чл.183, ал.1 от НК е предвидено наказание „лишаване от свобода“ до 1 година или „пробация“. ВРС е наложил по-лекото по вид от алтернативно предвидените наказания за горното деяние. Наложеното наказание е в минимума, респ. „пробация“ с двете задължителни пробационни мерки за минимален срок.

Независимо от обстоятелството, че неизпълненото задължение на подсъдимия чувствително надхвърля размера на две месечни вноски /което е показателно, че обществената опасност на деянието не е занижена в сравнение с тази при деяния от същия вид/, ВОС няма основание да увеличи наказанието, с оглед правилото „reformation in peus“.

Не са налице изключителни или многобройни смекчаващи обстоятелства, когато и найлекото предвидено в закона наказание би се оказало несъразмерно тежко. При това положение не са налице условия за приложение на чл.55 от НК.