Определение № 1837 от 06.06.2024, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1837 гр. София, 20.05.2024 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 15-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: СИМОНА ИВ. УГЛЯРОВА при участието на секретаря БРАНИМИРА В. ИВАНОВА ПЕНОВА като разгледа докладваното от СИМОНА ИВ. УГЛЯРОВА Административно наказателно дело № 20241110203073 по описа за 2024 година СЪДЪТ, след изслушване становището на процесуалния представител на въззивника и след запознаване с материалите по делото счита, че са налице процесуални пречки за даване ход на делото в днешното съдебно заседание, доколкото жалбата, инициирала настоящото производство, е просрочена и като такава следва да бъде оставена без разглеждане.

Видно от приложеното по делото наказателно постановление № 23-4332017804/28.08.2023 г., издадено от Началник Група към СДВР, отдел „Пътна полиция“, същото е било връчено на въззивника по реда на чл. 58, ал. 2 ЗАНН на 23.11.2023 г. Настоящият съдебен състав намира, че са били налице всички предпоставки за връчване на наказателното постановление именно по този ред. За разлика от АУАН, който задължително трябва да бъде връчен на нарушителя и ако последният не е намерен, производството се спира, то за наказателното постановление няма такова изискване. В чл. 58, ал. 2 от ЗАНН е предвидено, че щом нарушителят не е бил намерен на адреса и новият му адрес е неизвестен, то наказателното постановление се счита за връчено от деня на отбелязването, тъй като деецът не е изпълнил вмененото му в чл. 43, ал. 1 от ЗАНН задължение за уведомяване на наказващия орган. Това, че жалбоподателят е узнал за издаденото срещу него НП доста по-късно се дължи само и единствено на неговото поведение и непосочването на актуален адрес за кореспонденция, което обаче по никакъв начин не води до опорочаване на връчването, след като в ЗАНН е предвидена изрична хипотеза 1 точно за такива случаи. Били са извършени всички възможни действия за осигуряване на непосредствено връчване, като известният адрес на въззивника е бил посетен лично от полицейски служители. Последното е видно от изготвените по делото докладни записки, а именно, че адресът в гр.

София, кв. „Борово“, бл. 231, ет. 14, ап. 67 е посетен от полицейски служители при 06 РУ – СДВР на 11.09.2023 г., но лицето не е установено. Извършена е справка АИС – БДС, от която е установен телефонен номер *** на търсеното лице, на който са били направени опити за свързване на 08.09.2023 г. и на 11.09.2023 г., но никой не е отговорил. Впоследствие същият адрес е бил посетен от полицейски служители и на 23.11.2023 г., около 10:30 ч., като въззивникът отново не е бил установен. Проведен е разговор с М.В.Р., ЕГН **********, с адрес в гр. ХХХХХХХХХХХХХ, като същата е заявила, че живее на адреса от 2006 г., познава лицето Е. К., но същият не живее на адреса. Ап. 67 се обитава от наематели, които същата не познава. Видно е от материалите по делото също така, в т.ч. и от изготвената справка от Национална база данни „Население“, че посоченият в наказателното постановление адрес в ХХХХХХХХХХХХХХХХ, е постоянен и настоящ адрес на въззивника, респективно друг адрес не е известен. Не на последно следва да бъде отбелязано, че същият този адрес въззивникът е посочил и в представеното по делото пълномощно, с което е учредена и представителна власт на адв. Й..

Съобразно възможностите изложеното, съдът намира, че са били изчерпани за лично връчване на наказателното постановление, а законът не поставя изискване за конкретен минимален брой посещения на адреса, за да бъде приложен чл. 58, ал. 2 от ЗАНН, тоест достатъчно е дори веднъж нарушителят да не е бил намерен и тази разпоредба е приложима. Тук не става въпрос за непотърсено съобщение от куриерска фирма, а за лично посещение на известния адрес на нарушителя от полицейски служители.

Щом наказателното постановление е било редовно връчено по реда на чл. 58, ал. 2 от ЗАНН на 23.11.2023 г., то от следващия ден – 24.11.2023 г. е започнал да тече 14-дневният срок за обжалването му, който е изтекъл на 07.12.2023 г. Жалбата е подадена до съда чрез АНО на 13.02.2024 г., респективно след изтичането на срока за обжалване и същата се явява 2 просрочена. Наказателното постановление е влязло в сила още на 08.12.2023 г.

С влизането си в сила то става стабилен правораздавателен акт и поражда целените с него правни последици, поради което няма как съдът да преразгледа това нарушение.

Гореизложеното води само до един възможен извод, а именно това, че подадената жалба е просрочена, тъй като срокът по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН е преклузивен и същата следва да бъде оставена без разглеждане, тъй като НП е влязло в законна сила с изтичане на срока за обжалването му.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ депозираната жалба от Е. Д. К. с ЕГН ********** срещу наказателно постановление № 23-4332-017804/28.08.2023 г., издадено от Началник Група към СДВР, отдел „Пътна полиция“.

ПРЕКРАТЯВА съдебното производство по НАХД № 3073/2024 г. по описа на СРС, НО, 15 състав.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба в 7 – дневен срок от днес за въззивника и от връчване на съобщението за въззиваемата страна пред Административен съд – София град.

Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 13:39 часа.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 3