Решение № 3245 от 19.06.2023, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно гражданско дело 7556/2022
- Вид
- Решение № 3245
- Подписан
- 19.06.2023
- В сила
- 19.06.2023
- Състав
- Красимир Мазгалов, Силвана Гълъбова, Гюлсевер Сали
Цитирани разпоредби
- чл.258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.263, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.280, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл.422 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 203 · Закон за водите
- чл. 79, ал. 1, пр. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 3245 гр. София, 19.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Красимир Мазгалов
Членове:
Силвана Гълъбова
Гюлсевер Сали при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева като разгледа докладваното от Красимир Мазгалов Въззивно гражданско дело № 20221100507556 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.258 – 273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на ответника че З. Д. А., ЕГН ********** срещу решение №2986 от 05.04.2022г. по гр.д.№44977/2021г. по описа на СРС, 180 състав, в частта с която е признато за установено по реда на чл.422 от ГПК в отношенията между страните, че ответницата З. Д. А. дължи на ищеца „Софийска вода“АД, ЕИК:130175000, на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с 198о, ал. 1 във вр. с чл. 203 от ЗВ /закона за водите/ сумата от 1154,36лв.- главница за доставени, но незаплатени ВиК услуги за периода от 19.03.2018г.
/началната датата на периода непогасен по давност/ до 19.12.2020г., до недвижим имот, представляващ ап. 13, находящ се в гр. София, жк ****, ведно със законна лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК - 15.04.2021г. до окончателно изплащане на сумата и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 60,07лв. мораторна лихва за периода 20.04.2018г. - 19.12.2020г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д № 22535/2021г., по описа на СРС, 180-ти състав. В останалата (отхвърлителната) част решението е влязло в сила като необжалвано.
В жалбата се твърди, че решението на СРС е неправилно, незаконосъобразно и постановено в нарушение на процесуалните правила в обжалваната част. Сочи, че първоинстанционният съд неправилно е приел че е извършена реална доставка на стока/услуга. Ищецът не представил доказателства за това. Моли въззивния съд да отмени решението в обжалваната част и да отхвърли изцяло предявените искове. Претендира разноски.
Въззиваемата страна „Софийска вода"АД не е подал отговор на въззивната жалба в срока по чл.263, ал.1 ГПК и не е взел становище до приключване на устните състезания.
Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен 1 акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:
Жалбата е подадена в срок и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т.1 от ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Настоящият случай не попада в двете визирани изключения, поради което въззивният съд следва да се произнесе по правилността на решението само по наведените оплаквания в жалбата.
Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо. Същото е правилно в обжалваната му част, като въззивният състав споделя мотивите му, поради което и на основание чл.272 ГПК препраща към мотивите на СРС. Във връзка доводите в жалбата за неправилност на решението, следва да се добави и следното:
През процесния период е приложим Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги /ЗРВКУ/, като в ДР е предвидено, че „потребители“ по смисъла на закона са юридически или физически лица - собственици или ползватели на съответните имоти, за които се предоставят ВиК услуги и юридически или физически лица - собственици или ползватели на имоти в етажната собственост. Разпоредбата императивно установява кой е страна по облигационното отношение с водоснабдителния оператор, като меродавно е единствено притежанието на вещно право върху имота – на собственост или вещно право на ползване. Съгласно разпоредбата на чл.8 Наредба №4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителни и канализационни системи, получаването на ВиК услуги става чрез публично известни общи условия, предложени от оператора и одобрени от собственика на водоснабдителните и канализационни системи или от съответния регулаторен орган. Правоотношенията между страните са регламентирани и от Общи условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор „Софийска вода” АД, одобрени от ДКЕВР с Решение №ОУ064/17.07.2006 г. Съгласно разпоредбата на чл.2 ал.1 т.1 от ОУ, потребители на ВиК услуги са юридически или физически лица, собственици или ползватели на имоти, за които се предоставят ВиК услуги.
Ищецът, чиято е доказателствената тежест за това, е представил с исковата молба справка от Службата по вписвания по персоналната партида на ответника, от която е видно че на 24.08.2006г. ответницата е придобила имота. Представената справка удостоверява извършените от длъжностното лице по вписването действия по вписването на прехвърлителната сделка в имотния регистър. С подадения в срок отговор на исковата молба ответникът всъщност не е оспорила изрично обстоятелството, че притежава право на собственост върху процесния имот. Предвид изложеното наличието на облигационно правоотношение между страните по смисъла на закона е установено от ищеца при условията на пълно и главно доказване.
Реалната консумация на вода, както и нейната стойност, са установени с неоспорените от ответника заключения на вещите лица по СТСЕ и ССЕ.
С оглед гореизложеното и поради съвпадение на крайните изводи на настоящата инстанция с тези на първоинстанционния съд, обжалваното решение следва да бъде потвърдено в обжалваната му част.
При този изход на спора жалбоподателят няма право на разноски, а ответникът по въззивната жалба не претендира такива, поради което разноски не следва да се присъждат.
2
Решението не подлежи на касационно обжалване на основание чл.280, ал.3 от ГПК.
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №2986 от 05.04.2022г. по гр.д.№44977/2021г. по описа на СРС, 180 състав, в обжалваната му част.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
3