Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 8082 от 22.06.2026, Административен съд - Варна

Съд
Административен съд - Варна
Дело
Административно дело 1374/2026
Вид
Решение № 8082
Подписан
22.06.2026
В сила
22.06.2026
Състав
Ивелина Христова-Желева

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

  • чл. 149, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 168 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 26, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 59, ал. 2 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.6 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 22 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 171 · Закон за движението по пътищата
  • чл.171, т.2а · Закон за движението по пътищата
  • чл.171, т.2а, б."б" · Закон за движението по пътищата
  • чл. 172, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 172, ал. 5 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 174, ал.3, пр.1 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 24, ал. 1 · Семеен кодекс
  • чл. 27, ал. 2 · Семеен кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 8082

Варна, 22.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Варна - XXI състав, в съдебно заседание на петнадесети юни две хиляди двадесет и шеста година в състав:

СЪДИЯ:

ИВЕЛИНА ХРИСТОВА-ЖЕЛЕВА

При секретар АННА ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от съдия ИВЕЛИНА ХРИСТОВА-ЖЕЛЕВА административно дело № 20267050701374 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 172, ал. 5, във вр. с ал. 1, във вр. с чл.171, т.2а, б.“б“ от от Закона за движението по пътищата (ЗДвП).

Образувано е по жалба вх.№9300/05.05.26г. от Д. Р. С.-П. с [ЕГН], от [населено място], против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка /ЗППАМ/ № GPAM-1926196/29.04.2026г. на мл.автоконтрольор към сектор ПП- ОД на МВР-Варна, с която на А. П. П. е наложена принудителна административна мярка /ПАМ/ по чл.171, т.2а, б.“б“ от ЗДвП: прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство за срок от шест месеца до една година, а именно 180 дни.

С жалбата се настоява, че оспорената заповед е незаконосъобразна, издадена при неправилно приложение на материалния закон и допуснати съществени процесуални нарушения, поради което се иска нейната отмяна. Жалбоподателят не оспорва факта на управление на МПС от нейния съпруг А. П. П. на посочената в ЗППАМ дата, нито път обстоятелството, че същият е отказал проверка с техническо средство. Счита обаче, че заповедта е незаконосъобразна от формална гледна точка, тъй като в нея не било посочено регистрацията на кое ППС се прекратява. Акцентира и че заповедта е издадена в отклонение от принципа за пропорционалност по чл.6 от АПК, тъй като не било съобразено, че семейният автомобил се ползвал и от жалбоподателката, която транспортирала дъщеря си до училище, по репетиции, концерти и прочие. Жалбоподателката сочи, че безотговорното поведение на съпруга й не би следвала да стане причина за причиняване на неудобства на нея и дъщеря й.

Към жалбата са приложени заверени за вярност копия от удостоверение за сключен граждански серия КМР040298 от 28.04.2007г. , договор за покупко-продажба на МПС с нотариална заверка на подписите от 11.04.2019 на нотариус рег.№*** по описа на НК, удостоверение за раждане серия КМР №83012 от 29.12.2008г. и ученическа лична карта на детето Д. А. П..

С молба с. д. № 10310/18.05.2026 г. , във връзка с указания дадени от съда, жалбоподателката представя следните доказателства: заверено копие от свидетелство за регистрация на МПС- л.а. „Сеат Алтеа“с рег.№ [рег. номер] и удостоверение от Агенция по вписванията , изх.№ 20260515132929/15.05.26г., съгласно което за жалбоподателката няма вписан режим на имуществени отношения на съпрузите.

В съдебно заседание жалбоподателката се явява лично, поддържа жалбата и моли оспорената ЗППАМ да бъде отменена. В пренията си по съществото на делото, П. изтъква трудностите, които изпитва поради спиране от движение на семейният автомобил.

Ответникът – мл.автоконтрольор към сектор ПП- ОД на МВР-Варна, чрез процесуален представител, оспорва жалбата и моли за отхвърлянето й като неоснователна. Счита издадената заповед за правилна и законосъобразна, издадена при наличие на материалноправните предпоставки.

Съдът, като взе предвид наведените от оспорващия доводи, изразените становища на страните и установените по делото факти, изводими от събраните по делото доказателства, както и като съобрази разпоредбата на чл. 168 АПК, определяща обхвата на съдебната проверка, приема следното:

Жалбата е процесуално допустима. Тя е насочена срещу подлежащ на оспорване пред съд индивидуален административен акт. Същата е подадена от лице с правен интерес от оспорването. В тази връзка съдът съобрази, че от доказателствата по делото се установява, че лекият автомобил, чиято регистрация е прекратена с оспорената ЗППАМ представлява съпружеска имуществена общност. Горният извод се извежда както удостоверението сключен граждански брак, в което е отразено, че жалбоподателката е в граждански брак с А. П. П. /адресат на ЗППАМ/ от 28.04.2007 г., така и договора за покупко-продажба на МПС, свидетелството за регистрация на МПС и справката от сектор "Пътна полиция" при ОД на МВР – Варна, от които е видно, че автомобилът е придобит от П. на 11.04.2019 г. , съответно регистриран в сектор „Пътна полиция“ на негово име на 15.04.2019г. т. е. по време на брака му с жалбоподателктата С.-П.. Видно от справката от Регистъра на имуществените отношения воден при Агенцията по вписванията, в него няма регистриран режим на имуществени отношения между съпрузите. Това означава, че действително МПС се явява съпружеска имуществена общност, която е особен вид неделима, бездялова съсобственост. Разпоредбата на чл. 24, ал. 1 от СК сочи, че съпрузите имат равни права върху общото имущество и че докато трае бракът никой от съпрузите не може да се разпорежда с дела, които би получил при прекратяване на имуществената общност. Това, съгласно разпоредбите на СК, се осъществява при определени обстоятелства - развод, смърт на единия съпруг, както и в хипотезата на чл. 27, ал. 2 от СК, според която съпружеската имуществена общност може да се прекрати по съдебен ред и по време на брака, ако важни причини налагат това. При прекратяването й по съдебен ред дяловете на съпрузите от общото имущество са равни, но дотогава, както и до настъпване на други обстоятелства, които да доведат до прекратяване на съпружеската имуществена общност, съпрузите не притежават реално отделни дялове от общото имущество, респективно не могат да се разпореждат поотделно с частта, която имат в общността. Поради това и настоящият съдебен състав намира, че МПС се явява не изключително принадлежащо на дееца МПС и с оглед горното, и доколкото съпружеската имуществена общност очевидно не е прекратена, тъй като липсват данни за развод, смърт на другия съпруг или прекратяване по време на брака, то процесната ЗППАМ безспорно засяга правата на жалбоподателката.

Жалбата е депозирана в Административен съд – Варна на 05.05.2025 г. (предвид входящия номер и печат поставени в деловодството на съда), а ЗППАМ е издадена и връчена на адресата й на 29.04.2026г., т.е. жалбата е депозирана в законоустановения 14-дневен срок, съгласно чл. 149, ал. 1 АПК, във вр. с чл. 172, ал. 5 ЗДвП.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

На 29.04.2026 г., в 02:10 ч., А. П. управлявал л.а. „Сеат Алтеа“ с рег.№[рег. номер] в [населено място], по [улица]посока [улица], като на 30 м. след кръстовището с [улица]бил спрян за проверка от полицейски екип на сектор“ПП“-Варна. В хода на проверката П. отказал да му бъде извършена проверка с техническо средство Дрегер алкотест 7510 с фабричен №ARUM -0094.

С оглед тези констатации срещу П. бил съставен акт за установяване на административно нарушение (АУАН) серия GA № 4677656/29.04.2026 г. за нарушение на чл. 174, ал.3, пр.1 от ЗДвП – водач на моторно превозно средство, който не е участвал в пътнотранспортно произшествие и откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му.

На водача бил издаден талон за медицински изследване №287233, връчен в 02:35ч. на 29.04.26г., като му било указано, че следва да се яви в МБАЛ“Св.А.“-Варна до 45 минути от връчване на талона, т.е. до 03:15ч. П. се явил в медицинското заведение в 03:36ч., като дал кръвна проба.

Предвид съставения АУАН и на основание чл. 22 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) с оспорената ЗППАМ № GPAM-1926196/29.04.2026г., административният орган – мл.автоконтрольор към сектор ПП- ОД на МВР-Варна наложил на П. ПАМ по чл.171, т.2а, б.“б“ от ЗДвП: прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство за срок от шест месеца до една година, а именно 180 дни.

Резултатът от кръвното изследване, обективиран в Протокол за химическа експертиза за определяне на концентрацията на алкохол или друго упойващо вещество в кръвта №301/30.04.2026г. установил алкохолна концентрация в кръвта на П. 1,86 промила.

При така установеното от фактическа страна съдът прави следните правни изводи:

Оспорената заповед е постановена в пределите на материалната (предметната) компетентност на мл.автоконтрольор към сектор ПП- ОД на МВР-Варна. Принудителните административни мерки по чл.171, т.2а, б.“б“ от ЗДвП се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по ЗДвП съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица, по аргумент от чл. 172, ал. 1 ЗДвП. Съгласно т. 2.6. от приложената по административната преписка Заповед № 365з-7399 от 04.09.2025 г. на Директора на ОД на МВР Варна, издадена във връзка с т. 1.3. от Заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи, служителите на длъжност мл.автоконтрольор към сектор ПП- ОД на МВР-Варна са оправомощени да прилагат ПАМ по чл.171, т.2а ЗДвП, между които е и процесната. Констатираното нарушение е извършено на територия, обслужвана от ОД на МВР Варна, поради което издателят на акта е териториално и материално компетентен.

Спазена е законоустановената писмена форма за издаване на административния акт. Налице са изискуемите реквизити по чл. 59, ал. 2 АПК. В заповедта са посочени правните основания за издаване на акта - чл. 22 ЗАНН и чл.171, т.2а, б.“б“ от ЗДвП. Като фактически основания, мотивирали органа да постанови заповедта, са посочени съставеният АУАН серия GA № 4677656/29.04.2026 г., фактическата обстановка във връзка с констатираното нарушение, както и е възпроизведено съдържанието на нарушената правна норма – чл. 174, ал.3, пр.1 от ЗДвП. Словесното описание на нарушението в АУАН ясно и в достатъчна степен индивидуализира деянието, като е налице съответствие на фактическите и правните основания за прилагане на процесната ПАМ. Не се установява несъответствие между фактическите констатации, посочени в АУАН, въз основа на който е издадена оспорената заповед, и тези, възпроизведени в ЗППАМ. От съдържанието на ЗППАМ е пределно ясно за кое МПС се издава т.е. на кое МПС се прекратява регистрацията, така че възраженията в тази посока в жалбата не се приемат от съда. Не се установява и неизяснена фактическата обстановка, т.е. не е налице порокът липса на мотиви. От посочените фактически и правни основания за издаването на заповедта става ясно от кои юридически факти органът черпи упражненото от него публично субективно право.

Процесният акт е издаден при спазване на приложимите административнопроизводствени правила, с оглед характера на мерките по чл. 171 ЗДвП. Спецификата на мерките по чл. 171 ЗДвП изключва задължението по чл. 26, ал. 1 АПК на органа за предварително уведомяване на заинтересованите лица за започване на административното производство. Разпоредбата на чл. 172, ал. 5 ЗДвП препраща към реда по