Решение № 159 от 13.01.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 159 гр. Пловдив, 13.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Свилена Ст. Давчева при участието на секретаря Величка Хр. Грабчева като разгледа докладваното от Свилена Ст. Давчева Гражданско дело № 20245330115758 по описа за 2024 година

Производството е образувано по предявен осъдителен иск от ЗД „БУЛ ИНС“ АД срещу Н. Г. П. с правно основание чл. 500, ал.1, т.3 КЗ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от общо 451.86 лева, от които сумата от 426.86 лева, представляваща заплатено от ищеца на собственика на лек автомобил марка и модел „Пежо 306”, с рег. № ***, застрахователно обезщетение по щета № ***, за ПТП, настъпило на 08.03.2021 г. в гр. П., причинено от ответника, като същият е напуснал мястото на настъпването на пътнотранспортното произшествие преди идването на органите за контрол на движение по пътищата и сумата от 25 ликвидационни разноски, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда – 19.12.2023 г., до окончателното изплащане на сумата.

В исковата молба се излагат съображения, че на 08.03.2021 г. в гр. П., ответникът управлявайки лек автомобил марка и модел „Мазда Демио”, с рег.

№ *** – негова собственост, при излизане от реда от паркирали автомобили е ударил преминаващия лек автомобил марка и модел „Пежо 306”, с рег. № ***, собственост на Й. И. Г. и управляван от Х. В. К., след което напуснал местопроизшествието преди пристигане на органите на МВР. Твърди се, че 1 според съставения Констативен протокол за ПТП № *** от служител на сектор „Пътна полиция“, било отразено, че причините за настъпване на ПТП се дължали на виновното и противоправно поведение на водача на лекия автомобил „Мазда Демио”, както и че Н. П. бил напуснал местопроизшествието преди идването на контролните органи. Към датата на настъпване на процесното ПТП, собственикът на управлявания от ответника лек автомобил имал валидна сключена застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, обективирана в полица № ***. В ищцовото дружество била заведена щета под № *** от Й. И. Г.. Била направена оценка на щетата и на Г. било изплатено обезщетение в размер на 426.86 лева. Било изпратено уведомление до ответника за заплащането на претендираната сума, но същата не била изплатена.

Ищецът поддържа, че съгласно чл.500, ал.1 КЗ застрахователят има право да получи от виновния водач платеното от застрахователя обезщетение, когато при настъпване на ПТП виновният водач е напуснал мястото на настъпването на пътнотранспортното произшествие преди идването на органите за контрол на движение по пътищата.

Поради изложеното предявява исковата претенция за изплатената сума от 426.86 лева застрахователно обезщетение и 25 лева ликвидационни разноски, ведно със законна лихва. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на искова молба от ответника. По същество се оспорва вземането на ищеца – както по основание, така и по размер. Не се оспорва настъпването на процесното ПТП, но се отрича от него да са настъпили щети по който и да е от двата автомобила.

Оспорва се местопроизшествието е напуснато преди пристигане на контролните органи, като се твърди, че такива не са били повикани. Ответника излага твърдения, че за процесното ПТП е изтърпял административно наказание и е платил наложената му глоба. Излагат се съображение, че при валидно сключен договор за застраховка Гражданска отговорност застрахователят поема всички имуществени и неимуществени вреди, пряка и непосредствена последица от претърпяното ПТП, заплаща и обезщетение включително за пропуснати ползи и лихви за забава от датата на съобщаването на застрахователя. Твърди, че това бил смисълът и на сключения договор за застраховка, действащ по време на претърпяното ПТП, 2 поради което и регресната претенция била неоснователна.

Поради изложеното моли предявеният иск да бъде отхвърлен.

С молба вх. № 101605 от 07.10.2024 год. от ответника се прави признание на исковата претенция. Пояснява се, че същата не се оспорва нито по основание, нито по размер. Излага съображения, че не се дължат разноски.

В писмена молба от 01.11.2024 год., докладвана в първото по делото открито съдебно заседание, от ищеца се иска постановяване на решение при признание на иска.

Съдът счита, че са налице предпоставките на чл. 237, ал. 1 ГПК, тъй като ответникът в с.з. прави признание на иска, признатото право не противоречи на закона и добрите нрави и с това право страната може да се разпорежда.

Доколкото обаче от събраните в хода на производството доказателства се установява и не се оспорва от страните, че исковата сума е платена в хода на процеса, то искът следва да бъде отхвърлен, но поради настъпило погашение в хода на делото.

С оглед изхода на правния спор ответникът следва да понесе тежестта за деловодни разноски, сторени от ищеца, тъй като с поведението си е дал повод за завеждане на настоящото исково производство. Съдът не споделя направените възражения, че тъй като регресната покана по застрахователната преписка не е получена от ответника, той не е знаел, че има задължение да плати изплатената застрахователна сума и ликвидационни разноски.

Плащането на претендираните суми в производството не е извършено след получаване исковата молба, респ. ищецът не се съгласил с тяхната дължимост, а първоначално е оспорил иска – с отговора на исковата молба с вх. № 23809 от 25.01.2024 год. по описа на СРС и едва в последствие, след насрочване на делото в открито съдебно заседание, с цитираната молба от вх. № 101605 от 07.10.2024 г. е признал иска и е представил доказателства за заплащане на претендираната сума.

Предвид горното ответникът следва да заплати на ищеца сума в общ размер на 500 лв., от която 50 лева – заплатена държавна такса, 350 лева – заплатен депозит за вещо лице. Съобразно фактическата и правна сложност на делото ответникът следва да заплати на ищцовото дружество и 100 лева – юрисконсултско възнаграждение.

Решението се основава на признание на иска.

3

С оглед изложеното, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ, предявения осъдителен иск с правно основание чл. 500, ал.1, т.3 КЗ за осъждане на Н. Г. П. ЕГН **********да заплати на ЗД „БУЛ ИНС“ АД ЕИК 831830482 сумата от общо 451.86 лева, от които сумата от 426.86 лева, представляваща заплатено от ищеца на собственика на лек автомобил марка и модел „Пежо 306”, с рег. № ***, застрахователно обезщетение по щета № ***, за ПТП, настъпило на 08.03.2021 г. в гр. П., причинено от ответника, като същият е напуснал мястото на настъпването на пътнотранспортното произшествие преди идването на органите за контрол на движение по пътищата и сумата от 25 ликвидационни разноски, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда – 19.12.2023 г., до окончателното изплащане на сумата, поради настъпило погашение в хода на процеса.

ОСЪЖДА Н. Г. П. ЕГН ********** да заплати на ЗД „БУЛ ИНС“ АД ЕИК 831830482 сумата от общо 500 лева, сторени разноски в настоящото производство.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд двуседмичен срок от съобщаването на страните.

Пловдив в

Препис от решението да се връчи на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 4