Определение № 19436 от 10.10.2025, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 19436 гр. София, 10.10.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-В, в закрито заседание на десети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Цвета Желязкова

Членове:

Елена Радева

Цветанка Бенина като разгледа докладваното от Цветанка Бенина Въззивно частно гражданско дело № 20251100509385 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 274, ал. 1 от ГПК

Образувано е по частна жалба от „ТЕСДО“ЕООД против определение № 29031 от 07.07.2025 г., постановено по гр. дело № 41923/2022 г. по описа на СРС, 76 състав, с което е спряно производството по делото.

Жалбоподателят излага оплаквания, че атакуваното определение е неправилно и постановено при нарушение на съдопроизводствените правила. Излагат се доводи за злоупотреба с право при превратно упражняване правото на иск от „ТИ БИ АЙ Банк“ЕАД, въз основа на което е образувано производството, прието като преюдициално в посоченото основание за спиране. В тази връзка поддържа, че предявените от дружеството установителни искове са недопустими, поради липса на активна процесуална легитимация. В подкрепа на това излага, че „ТИ БИ АЙ Банк“ЕАД в качеството си на длъжник не разполага с правен интерес да претендира прогласяване нищожността на договорите за цесия, въз основа на които са прехвърлени дължимите от него вземания и които са предмет на осъдителните искове по чл. 55, ал. 1 ЗЗД – предмет на разглеждане в производството пред първоинстанционния съд. Същевременно излага доводи за настъпила преклузия за ответника по исковете – „ТИ БИ АЙ Банк“ЕАД за предявяване на установителните искове, доколкото същият е разполагал с процесуалната възможност за предявяване на инцидентен установителен иск в хода на производството по осъдителния иск и от която не се е възползвал. Моли обжалваното определение да бъде отменено, като делото бъде върнато на СРС за продължаване на съдопроизводствените действия.

По делото е постъпил писмен отговор на частната жалба от насрещната страна по нея – „ТИ БИ АЙ Банк“ЕАД, в който се оспорва нейната основателност по подробно изложени съображения.

Софийски градски съд, като взе предвид изложените в частните жалби доводи и представените по делото доказателства, намира следното:

Разпоредбата на чл. 274, ал. 1 ГПК очертава лимитативно кръга от обжалваеми определения на съда, като ги разграничава в две категории, както следва: 1/ преграждащи по-нататъшното развитие на делото; и 2/ изрично посочени от 1 процесуалния закон. Обжалваното определение от 07.07.2025 г. за спиране на производството по делото попада във визираните категории, с оглед на което представлява акт, подлежащ на съдебен контрол.

Настоящият въззивен състав намира частната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл. 275 ал. 2 от ГПК, подадена в преклузивния едноседмичен срок от процесуално легитимиран субект имащ правен интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт първостепенен съд, но намира същата за неоснователна.

Производството пред Софийски районен съд е образувано по предявени от „ТЕСДО“ЕООД против „ТИ БИ АЙ Банк“ЕАД искове с правно основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД, във вр. чл. 99, ал. 1 ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 13 250 лв. – получени от ответника при липса на основание, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на исковата молба до окончателното й изплащане. В исковата молба се излагат твърдения, че ищцовото дружество е придобило вземането в общ размер въз основа на сключени договори за цесия с физически лица – длъжници по договори за потребителски кредити, предоставени от „ТИ БИ АЙ Банк“ЕАД. Излага доводи за нищожност на договорите за кредит, с което обосновава недължимост на сумите, които са били изплатени от кредитополучателите в полза на кредитната институция и съобразно клаузите в договорите между тях.

Обжалваното определение е постановено по молба на ответника „ТИ БИ АЙ Банк“ЕАД с вх. № 215208/19.06.2025 г., в която се излагат твърдения за висящо съдебно производство по гр.д. № 24912/2025 г. по описа на СРС, 30 състав, образувано по предявени искове от дружеството против „ТЕСДО“ЕООД с предмет – прогласяване нищожността на сключените договори за цесия от страна на последното – в качеството му на цесионер. Излагат се аргументи, че доколкото претендираните от ищеца в производството вземания са основани на правата, които последният черпи от договорите за цесия, налице са основанията по чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК за спиране на производството по делото, доколкото въпросът за действителността на договорите за цесия е преюдициален за правилното решаване на спора. По така заявеното искане първоинстанционният съд е постановил определението си от 07.07.2025 г., в което е приел, че доколкото материалната легитимация на ищеца произтича от договорите за цесия, окончателният съдебен акт по гр.д. № 24912/2025 г. по описа на СРС, 30 състав, ще бъде от значение за правилното решение по спора по делото. За да се произнесе по така заявеното искане районният съд е изискал служебно справка /изх. № 69575 от 01.07.2025 г./, в която се сочи, че гр.д. № 24912/2025 г. по описа на СРС, 30 състав, е висящо и е в процес на администриране. Приложен е препис от исковата молба, въз основа на която е образувано и от която видно, че страни са „ТИ БИ АЙ Банк“ЕАД – ищец и „ТЕСДО“ЕООД – ответник, а предмет – предявени искове за признаване за установено по отношение на ответника, че сключените от него надлежно индивидуализирани договори за цесия – 18 броя са нищожни, поради липса на предмет, като са изложени доводи, че прехвърлените с тях вземания не са определени или определяеми, доколкото не са надлежно индивидуализирани по размер и основание.

Съгласно процесуалната норма на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, основание за спиране на производството е налице, когато в същия или в друг съд се разглежда дело, решението по което ще има значение за правилното решаване на спора.

В случая, по заявеното от ответника искане за спиране на производството по делото пред първоинстанционния съд е посочено наличието на друг висящ спор в същия съд с предмет – предявени установителни искове, касаещи действителността на процесните договори за цесия. Договорните съглашения за прехвърляне на вземане са 2 посочени за обосноваване на активната легитимация на ищеца в производството „ТЕСДО“ЕООД, а именно като носител на материалното право по прехвърлените вземания да претендира престирането им по принудителен ред. В този смисъл за основателността на предявените от него осъдителни искове дружеството е изложило твърдения, че е придобило вземанията въз основа на договори за цесия от физически лица, като същите представляват подлежащи на възстановяване недължимо платени суми при липса на основание, доколкото плащането е било извършено в изпълнение на договори за потребителски кредити, които са нищожни. От приложената към първоинстанционното производство справка се установи наличието на висящо производство по предявени установителни искове за прогласяване нищожността на договорите за цесия. При това положение и доколкото ищецът обосновава надлежната си легитимация именно въз основа на тях, за да бъде извършена преценка дали е налице такава в производството по исковете по чл. 55, ал. 1 ЗЗД, спорът относно действителността на договорите за цесия следва да е разрешен, респ. приключил с влязъл в сила краен съдебен акт. Поради това, според настоящия съдебен състав, правилни са изводите на районния съд за наличието на преюдициалност на спора по другото дело спрямо този предмет на разглеждане в производството по осъдителните искове.

Неоснователни въззивният състав намира доводите на жалбоподателя за липса на преюдициалност поради недопустимост на предявените установителни искове, за наличието на която следи съдът, който ги разглежда и при наличието на каквото дължи прекратяване на производството по тях, което на свой ред би послужило като основание за възобновяване на производството, съгласно чл. 230, ал. 1 ГПК. При произнасянето си по искане за спиране съдът не дължи служебно проверка на възможността за защита на претендираното право по другото дело по исков ред, а единствено относно това дали изходът по този спор ще се отрази на състоянието /съществуването/ на спорното материално право по обусловеното дело. Целта на спирането на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК е свързана със силата на пресъдено нещо, която ще бъде формирана по отношение на едно правоотношение, което обуславя съществуването на материалното право по обусловеното дело. В случая, установяване съществуването на правоотношението по договорите за цесия и съответно правния ефект по придобиване на вземанията от ищеца несъмнено е обуславящо спрямо претенцията, насочена за принудителното им събиране.

Неоснователни намира възраженията на жалбоподателя и относно настъпилата преклузия за упражняване правото на установителния иск, а именно в хода на исковото производство по осъдителните искове, като с оглед установеното диспозитивно начало в гражданския процес страната разполага с правото да избере как да упражни правото си на защита – в същото с предявен инцидентен установителен иск или възражение или в отделно исково производство.

С оглед гореизложеното, настоящият съдебен състав намира частната жалбата за неоснователна и като такава следва да бъде оставена без уважение.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на „ТЕСДО“ЕООД против определение № 29031 от 07.07.2025 г., постановено по гр. дело № 41923/2022 г. по описа на СРС, 76 3 състав, с което е спряно производството по делото.

Определението подлежи на касационно обжалване на основание чл. 274, ал. 2 ГПК пред ВКС в 1-седмичен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4