Определение № 2121 от 29.04.2024, Върховен касационен съд
- Съд
- Върховен касационен съд
- Дело
- Касационно гражданско дело 3857/2023
- Вид
- Определение № 2121
- Подписан
- 29.04.2024
- В сила
- 29.04.2024
- Състав
- Пламен Стоев, Розинела Янчева, Здравка Първанова
Цитирани разпоредби
- чл. 12 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 236, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 247 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 263, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280, ал. 1, т. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 281, т. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 283 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 284 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 284, ал. 3, т. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 288 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 290 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 65 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 108 · Закон за собствеността
- чл. 64 · Закон за собствеността
- чл. 27, ал. 6 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 2121 гр. София, 29.04.2024 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ 2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на десети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Пламен Стоев
Членове:
Здравка Първанова
Розинела Янчева като разгледа докладваното от Розинела Янчева Касационно гражданско дело № 20238002103857 по описа за 2023 година
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба вх. № 12932/25.05.2023 г., подадена от „Електро Банч“ ЕООД, чрез адвокат И. Р., срещу решение № 487 от 19.04.2023 г. по гр. д. № 20223100501068/2022 г. на Окръжен съд – Варна.
С въззивното решение е потвърдено решение № 261967 от 15.06.2021 г., поправено по реда на чл. 247 ГПК с решение № 260183 от 22.03.2022 г., и двете постановени по гр. д. № 15166/2019 г. по описа на Районен съд – Варна, в обжалваните пред Окръжен съд – Варна части, с които Б. Г. Б. е осъден да предаде на „Електро Банч“ ЕООД владението върху реална част с площ от 2900.44 кв.м от поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта, находящ се в землището на [населено място], [община], област В., целият с площ от 3433 кв.м, земеделска земя, с начин на трайно ползване: за животновъдна ферма, категория при неполивни условия: 0, при граници: ПИ с идентификатори ***, ***, ***, която реална част представлява неповдигнатата в цвят част от имота, съгласно скица към заключението на вещото лице инж. Вл. А., находяща се на л. 162 от делото, приподписана от съда и представляваща неразделна част от решението, както и в частта, с която е отхвърлен искът на „Електро Банч“ ЕООД срещу Б. Г. Б. за предаване на владението на реална част от ПИ с идентификатор *** по кадастралната карта, с площ на реалната част от 533.56 кв.м, повдигната в лилав цвят на същата скица, представляваща нормативно определена по реда на чл. 64 ЗС прилежаща площ от ПИ с идентификатор *** към собствения на ответника недвижим имот: сграда-овцеферма с идентификатор **** по кадастралната карта на [населено място], [община], на основание чл. 108 ЗС.
Въззивният съд е съобразил, че производството пред Районен съд - Варна е образувано по 1 предявен иск от „Електро Банч“ ЕООД срещу Б. Г. В., с правно основание чл. 108 ЗС, относно ПИ с идентификатор *** (описан подробно по-горе). Ищецът твърди, че през 2004 г., с нот. акт № 61, том 7, peг. № 8632, дело № 1235/2004 г., закупил недвижим имот овцеферма със застроена площ от 252.76 кв.м, находяща се в землището на [населено място], [община], построена в ПИ с идентификатор *** по КК на [населено място], с площ от 3433 кв.м. С договор № РД-51-4272/17.11.2006 г., по реда на чл. 27, ал. 6 ЗСПЗЗ, закупил имот частна държавна собственост, представляващ имот № * по КВС на [населено място], идентичен с парцел * по плана за парцелиране на стопански двор на землището на [населено място], с площ от 3434 кв.м, в който се намира овцефермата. За погасяване на задължения на дружеството към НАП и [община] имотите били изнесени на публична продан, а с постановление за възлагане на ЧСИ ответникът Б. Б. придобил сградата-овцеферма. Ищецът твърди, че след възлагането на сградата с предназначение овчарник, ответникът завзел изцяло поземления имот, в който тя се намира, сменил ключалките на входната врата към двора и не допуска никого в него, включително „Електро Банч“ ЕООД. Излага, че поради поведението на Б. Б. е лишен от достъп до собствения си поземлен имот и другите постройки в него и моли да бъде уважен предявеният ревандикационен иск.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът Б. Б. е оспорил иска. Твърди, че никога не е ползвал и владял процесния поземлен имот с площ от 3433 кв.м. Сочи, че през 2019 г., с постановление за възлагане от съдебен изпълнител, придобил изградената в имота овцеферма и същата се използва от него и от сина му Т. Б. за отглеждане на около 300 овце.
Във връзка с преминаването на животните ползва малка част от поземления имот, която е необходима за обслужването им. Счита, че има право да ползва прилежащата площ към сградата си, а останалата част от поземления имот не се ползва от него.
Окръжен съд – Варна е приел за установено следното от фактическа страна:
С нот. акт № 61, том 7, рег. № 8632, дело № 1235 от 09.09.2004 г. Земеделска кооперация „Въглен“ е продала на „Електро Банч“ ЕООД овцеферма, находяща се в землището на [населено място], с площ от 252.76 кв.м, изградена върху земя, попадаща в държавен поземлен фонд – МЗГ, цялата с площ от 3.434 дка, съставляваща парцел № *, масив 50. С договор № РД-51-4272 за покупко-продажба на недвижим имот държавна земя - частна държавна собственост, по чл. 27, ал. 6 ЗСПЗЗ, „Електро Банч“ ЕООД е закупило от МЗГ земя - частна държавна собственост, с площ от 3434 кв.м, съгласно АДС № 5758/17.06.2015 г., представляваща имот № * по КВС на [населено място], [община], идентичен с парцел * по плана на парцелиране на стопански двор на землище [населено място], прилежаща площ към „овцеферма“, при описани граници и съседи. С постановление за възлагане на недвижим имот от 05.06.2019 г., вписано в Служба по вписванията - [населено място] на 27.08.2019 г., по изп. д. № 20188950402334 по описа ЧСИ Л. С. на ответника Б. Г. Б. е възложен следният недвижим имот: овцеферма, находяща се в землището на [населено място], с площ от 252.76 кв.м, изградена върху поземлен имот с идентификатор *** с площ 3433 кв.м. С удостоверение за търпим строеж № 183/09.12.2019 г., издадено от [община], са признати за търпим строеж по смисъла на § 127, ал. 1 ПЗР на ЗИДЗУТ построените в поземлен имот с идентификатор *** по КК на [населено място] сгради: работилница;
2 битовка, навес, с идентификатори, съответно, ****, ****, ****.
По делото е проведена съдебно-техническа експертиза - основна и допълнителна, с вещо лице В. А.. Съгласно заключенията от нея, съществуващата на място в имот с идентификатор *** в [населено място] овцеферма е с площ от 252.76 кв.м. Нормативно определената прилежаща част от двора към овцефермата, съгласно Наредба № 44 от 20.04.2006 г. за ветеринарномедицинските изисквания към животновъдните обекти, според вещото лице е в размер на 280.80 кв.м, а прилежащата площ от двора, ведно с площта, заета от самата овцеферма, е 533.56 кв.м. Вещото лице е посочило, че по действащия парцеларен план на стопанския двор на [населено място] не е предвиден достъп на овцефермата до улица, а такава е налична южно и източно от ПИ с идентификатор ***. Към заключението са предложени варианти (5 броя) за осигуряване на достъп от сградата на овцефермата до улица, през съществуващия на място метален портал (южно и източно), при изграждане на подход с ширина от 2.5 м, 3 м и 3.5 м. Вариант № 4 (л. 162) предвижда изграждане на подход с ширина от 3 м между улицата и овчарника през източната част на имота. В съдебно заседание вещото лице е уточнило, че за преминаване на тежка стопанска техника - трактор с ремарке, е достатъчна ширина на подхода от 2.50 м.
По делото е проведена повторна съдебно-техническа експертиза - основна и допълнителна, с вещо лице В. В.. Съгласно нея процесният имот е бил ограден изцяло с кухи бетонови блокчета, като понастоящем оградата е компрометирана от всички страни. В оградата са оформени няколко подхода към имота чрез метални врати с различна големина, през които може да преминава средно габаритна селскостопанска техника за обслужване на овцефермата. По отношение на самата овцеферма вещото лице посочва, че площта й е 262.20 кв.м, а площта на имота на ищеца, измерена по съществуващата на място ограда, е 3089 кв.м. Разликата в площта до тази по скица се дължи на неправилно поставена южна ограда, която не е изградена по регулационната линия, а е отдръпната около 3 м навътре. По отношение на нормативно прилежащата площ за обслужване на овцефермата вещото лице В. възприема и потвърждава заключението на вещото лице А. относно обема на необходимата прилежащата площ към сградата-овцеферма, като съобразно предназначението, местонахождението и наличния подход възприема като най-удачен вариант 4 (скица л. 162), при който нормативно установената прилежаща площ от ПИ с идентификатор *** се определи по източната граница на имота, възможният подход е с ширина от 4.20 м, което е достатъчно за преминаване на селскостопанска техника за обслужване на овчарника. Вещото лице посочва също, че съгласно Норми за проектиране на генерални планове за животновъдни и птицевъдни комплекси, вътрешнофермерските пътища трябва да осигуряват оптимална транспортно-технологическа връзка между сградите и съоръженията и се проектират с ширина при еднопосочно движение от 3.5 м.
В хода на въззивното производство изслушана съдебно-техническа експертиза, с вещо лице С. К., от която се установява, че само северната граница на процесния имот с идентификатор *** съвпада с изградената ограда, а южната и източната са изградени навътре в имота.
Според това вещо лице най-удачен за проектиране на нормативно установената прилежаща част към сградата-овцеферма, в размер на 534 кв.м, е този по приложение № 4 към 3 заключението на вещото лице А. (л. 162), но за целта следва да се проектира и път-тупик откъм североизточната граница, с ширина от 3.5 м и с площ от 92 кв.м.
Въззивният съд е обсъдил събраните по делото гласни доказателства – показанията на свидетелите Д. П., И. Г. и С. С.. Изложил е, че от показанията на свидетеля П. се установява, че овцефермата се намира в стопанския двор, като земята към нея някога била оградена, но сега дворът е отчасти заграден и през разрушената част може да се стигне до постройките. В оградата от северната и източната страна има процепи от 2 м до 5-6 м, тя се саморазпада. Б. купил овцефермата от брат си Т. Б. и я използвал за отглеждане на животни, като преминавал през незастроената част от двора, колкото да достигне до постройките си.
Използваема била частта от двора пред сградите, а отзад било неизползваемо, бунище.
Свидетелят посочва, че закарал ремарке с бали сено на Б., които разтоварили вътре в двора.
Свидетелката Г. - дъщеря на управителя на ищцовото дружество Т. В., сочи, че след като овцефермата била закупена, новият собственик ограничил изцяло достъпа им до имота. Били сменени ключалките и нямало достъп до него, тъй като целият бил ограден с бетонна ограда.
Същият претендирал, че целият двор от 3433 кв.м е негова собственост, а отделно от това ползвал и другите налични постройки в имота извън овцефермата. Т. В. нямал достъп до другите сгради, в които държал свои вещи, а голяма част от тях били унищожени. В двора имало автомобил на „Електро Банч“ ЕООД, който ответникът изнесъл на своя глава извън имота, като този автомобил бил оставен на поляната. Постройката, която закупил ответникът, представлявала сграда на един етаж, без прилежащи към нея помещения. Пред нея ответникът направил заграждения, в които се разхождали овце и други животни. От показанията на свидетеля С. се установява, че имотът, в който се намира овцефермата на Б.
Б., някога бил ограден, но понастоящем оградата е съборена в голямата си част. Б. отглеждал от около 4-5 години животни - овце, агнета, кокошки и петли, и свидетелят му помагал за прибирането на храна за тях, правене на бали. Сградата, в която ги отглеждал, била на буквата „Г“. Около сградата на Б. имало много боклуци, струпани на купчина - стари дървета, пръст и др. Около фермата му имало сеновал и трактор.
От така изложената фактическа обстановка, Окръжен съд – Варна е направил следните правни изводи:
Не е налице спор между страните, че „Електро Банч“ ЕООД е собственик на процесния имот с идентификатор *** по КК на [населено място], с площ от 3433 кв.м, което обуславя и материалноправната легитимация на ищеца по иска за собственост на поземления имот.
Установява се също, че ответникът Б. В. е придобил през 2019 г. въпросната сградаовчарник, бивша собственост на ищеца, с постановление за възлагане от 05.06.2019 г., издадено по изпълнителното дело, по което „Електро Банч“ ЕООД е било длъжник.
Понастоящем същата представлява имот с идентификатор ****, с площ от 252.76 кв.м, находяща се в ПИ с идентификатор ***. В същата, съгласно твърденията на самия ответник и показанията на разпитаните свидетели П. и С., Б. В. отглежда животни - овце, агнета и кокошки. Пред сградата на овчарника е направил заграждения, където животните излизат на въздух, пак в имота, извън сградата, съхранява храната за тях. Свидетелката Г. посочва, че след като закупил овцефермата в стопанския двор на [населено място], Б. В. сменил 4 ключалките на порталните метални врати и с това ограничил изцяло достъпа до поземления имот на „Електро Банч“ ЕООД. Б. В. използвал както двора, така и останалите постройки в него, разпореждал изнасяне и преместване на вещи на дружеството, включително на негов лек автомобил, който бил изнесен извън границите на поземления имот. Установява се, че управителят на „Електро Банч“ ЕООД е подавал сигнали до МВР и жалби до прокуратурата, с твърдения за самоуправни действия на ответника по исковата молба по отношение на имота, в който се намира овцефермата, за което спрямо последния е бил съставен предупредителен протокол по реда на чл. 65 ЗМВР. Ето защо, съдът е приел, че действително след 2019 г., когато е придобил сградата-овчарник, Б. Б. не само е ползвал част от поземления имот за придвижване на стадото му от овце до овчарника, но е извършил и действия, с които е ограничил достъпа на ищеца както до собствената си, така и до другите сгради в имота, сменяйки заключващите устройства на порталните оградни метални врати.
Разпечатката съдържа 31 от 69 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/c6e652f8-5748-4908-8fad-d1d45af6e9a4