Решение № 491 от 03.07.2023, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 491 гр. Русе, 03.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, IV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Венцислав Д. Василев при участието на секретаря Юлия К. Острева като разгледа докладваното от Венцислав Д. Василев Административно наказателно дело № 20234520200812 по описа за 2023 година

Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.

Постъпила е жалба от И. К. М. до Русенския Районен съд против наказателно постановление № 38-0004487/20.03.2023г. на Началника на РД ”АА” -гр.Русе, с която се иска съдът да го отмени, като незаконосъобразно.

Жалбоподателят редовно призован, не се явява; постъпило е писмено становище от процесуален представител, който изразява становище за основателност на жалбата.

Ответникът по жалбата, редовно призован не изпраща представител.

Русенската Районна прокуратура редовно призована, не изпраща представител и не взема становище по жалбата.

Съдът, след преценка на събраните доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

На 11.01.2023г. жалбоподателят управлявал т.а. „Рено“ с ДК№ ВТ 59 08 КМ, категория N 3, с прикачено към него полуремарке, категория О 4 в района на КПП „Приста”, като извършвал обществен превоз на товари по маршрут Траяново - Русе. В този район бил спрян за проверка от служители на ОО”АА”-гр.Русе относно спазване на Закона за автомобилните превози и подзаконовите нормативните актове по прилагането му. В хода на проверката било установено, че картата за квалификация на водача с № Р 200056 е валидна до 08.01.2023г., т.е. той е бил с невалидна карта за квалификация. За констатираното нарушение бил съставен АУАН от св. К. Ц., а въз основа на него АНО издал обжалваното наказателно постановление, с което му било наложено административно наказание „глоба“ в размер на 2000 лв. за нарушение по чл.93 ал.1 т.1 от ЗАПр.

1

Тази фактическа обстановка съдът приема за установена от събраните в хода на производството доказателства.

Жалбата е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, от лице, което има право на това и срещу подлежащ на съдебно обжалване акт и в този смисъл е допустима.

Разгледана по същество е частично основателна. В случая са налице основания за преквалифициране на извършеното нарушение в по-леко такова.

В административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, но неправилно е приложен материалният закон.

Неправилността се изразява в това, че не е приложена разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, въпреки всички материалноправни предпоставки за това.

От събраните по делото доказателства безспорно се установява, че картата за квалификация на водача е изтекла на 08.01.2023г., т.е. три дни преди проверката. Този въпрос, който е и главният факт на доказване, съдът намира, че е безспорен и в този смисъл не следва да се излагат допълнителни съображения в тази насока; същият не се оспорва от защитата както в жалбата, така и в писменото становище.

Не е основателно основното възражение в жалбата, че нарушението следва да се преквалифицира по субсидиарния състав по чл.105 ал.1 от ЗАПр по следните съображения:

Съгласно чл. 93, ал. 1, т. 1 от ЗАПр водач на моторно превозно средство, който извършва обществен превоз за собствена сметка на пътници и товари без издадено за моторното превозно средство удостоверение за обществен превоз на пътници или товари, заверено копие на лиценз на Общността, разрешение, документ за регистрация или други документи, които се изискват от регламент на европейските институции, от този закон и от подзаконовите нормативни актове по прилагането му, се наказва с глоба 2000 лева – при първо нарушение. Разпоредбата на чл. 93, ал. 1 от ЗАПр въздига в състав на административно нарушение, извършването на обществен превоз или превоз за собствена сметка от водач, който няма издадените и необходими за това документи – без да притежава изискуемите от европейското законодателство, от този закон и от подзаконовите нормативни актове по неговото прилагане, документи. По делото, както бе посочено, не е спорно, че жалбоподателят е извършвал обществен превоз на товари. Не е спорно и обстоятелството, че същият не е притежавал валидна карта за квалификация (такава не му е била издадена към момента на проверката), с което на практика е осъществен съставът на нарушението, за което правилно е ангажирана административнонаказателната му отговорност. Издаването на карта за квалификация е задължително по силата на международни актове, по които Република България е страна. В тази връзка са разпоредбите 2 на Директива 2003/59/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 15 юли 2003 година, относно начална квалификация и продължаващо обучение на водачи на някои пътни превозни средства за превоз на товари или пътници, за изменение на Регламент /ЕИ0/ № 3820/85 на Съвета и Директива 91/439/ЕИО на Съвета и за отмяна на Директива 76/914/ЕИО на Съвета, транспонирана в националното ни законодателство. Според параграф 15 от преамбюла на Директива 2003/59/ЕО, за да удостовери, че шофьор, който е гражданин на държава-членка, е притежател на едно от удостоверенията за професионална компетентност (УПК), предвидени в настоящата директива, и за да улесни взаимното признаване на различните УПК, държавите-членки трябва да прикрепят хармонизирания код на Общността, определен за тази цел, заедно с датата на изтичане на кода, в свидетелството за управление на превозно средство или новата карта за квалификация на водача на превозно средство, който да се признава взаимно от държавите-членки, хармонизираният модел на която е определен с настоящата директива. Тази карта трябва да отговаря на същите изисквания за сигурност като свидетелството за управление на превозно средство, като се има предвид важността на правата, които тя дава за пътна безопасност и равни условия на конкуренция. Предоставената възможност на държавите членки да поставят код на Общността на новата карта трябва да им даде възможност да определят период на валидност на свидетелствата за управление на превозни средства, който не съвпада с датата на изтичане на валидността на продължаващото обучение, при положение, че Директива 91/439/ЕИО предвижда всяка държава-членка да си запази правото да определя, на базата на национални критерии, срока на валидност на свидетелствата за управление на превозно средство, които тя издава.

Според чл. 10, параграф 1 от Директива 2003/59/ЕО, на основание на УПК, удостоверяващо начална квалификация, и на УПК, удостоверяващо продължаващо обучение, компетентните органи на държавите членки отбелязват, като вземат предвид разпоредбите на чл. 5, параграф 2 и 3 от настоящата директива и чл. 8 от настоящата директива, хармонизирания код "95" на Съюза, предвиден в приложение І към Директива 2006/126/ЕО, редом до съответните категории на свидетелството за управление:

На свидетелството за управление на превозно средство, или

На картата за квалификация на водача на превозно средство, изготвена по модела, съдържащ се в приложение ІІ към настоящата директива. Ако компетентните органи на държавата членка, в която е получено УПК, не могат да отбележат кода на Съюза на свидетелството за управление на превозно средство, те издават на водача на превозно средство карта за квалификация на водач на превозно средство. С оглед изложеното следва да се приеме, че карта за квалификация на водача не се издава, съответно извършването на обществен превоз без водачът на превозното средство да притежава такава не е административно нарушение, само когато в свидетелството за управление на превозно средство е отбелязан хармонизирания код "95" на Съюза, предвиден в приложение І към Директива 2006/126/ЕО, редом до съответните категории. В случая не се твърди и не се установява жалбоподателят да притежава такова свидетелство за управление, поради което 3 същият следва да притежава карта за квалификация на водача. Неизпълнението на това негово задължение представлява нарушение на чл. 87, т. 3 от Наредба № 33/03.11.1999 г. с оглед на което правилно е била ангажирана и административнонаказателната му отговорност по чл.93 ал.1 т.1 от ЗАПр.

Съдът намира, че възражението, че в случая е налице маловажен случай на административно нарушение е основателно и като такова следва да бъде уважено. На първо по място по делото не са представени доказателства за други предходни нарушения по ЗАПр и подзаконовите нормативни актове по приложението му, установени с влезли в сила наказателни постановления и в този смисъл съдът намира, че това е първо за жалбоподателя.

На следващо място към момента на проверката не са открити други нарушения във връзка с това законодателство. Не на последно място по значение картата за квалификация на жалбоподателя е била невалидна само за период от три дни, като същата е била незабавно подновена само четири дни след нарушението. Всички тези обстоятелства в своята съвкупност водят до извода, че извършеното административно нарушение е маловажно, съобразно критериите, посочени в § 1 т.4 от ЗАНН и в този смисъл наказателното постановление следва да бъде отменено, като незаконосъобразно.

При такъв изход на делото в полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени и разноски по делото, представляващи адвокатско възнаграждение, но в размер на 500 лв., въпреки договореното възнаграждение от 550 лв. , тъй като АНО в съпроводителното писмо е направил възражение за прекомерност.

Мотивиран така и на основание чл. 63 ал. 2 т. 1 вр. ал. 3 т. 1 вр.чл.63д ал.1 и ал.2 ЗАНН, съдът :

РЕШИ:

ОТМЕНЯ наказателно постановление № 38– 0004487/20.03.2023г. на Директора на РД ”Автомобилна администрация”-гр.Русе, с което на И. К. М. с ЕГН: ********** му е наложено административно наказание “глоба” в размер на 2 000 лв. за нарушение по чл.93 ал.1 т.1 от ЗАПр.

ОСЪЖДА РД “Автомобилна администрация“-гр.Русе да заплати на И. К. М., с ЕГН:

********** сумата от 500 лв., представляващи разноски по делото.

Препис от решението да се изпрати на жалбоподателя.

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му пред Русенския Административен съд.

4

Съдия при Районен съд – Русе: _______________________

5