Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 260025 от 04.01.2022, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Гражданско дело 10567/2018
Вид
Решение № 260025
Подписан
04.01.2022
В сила
14.11.2023
Състав
ЛЮБКА ЕМИЛОВА ГОЛАКОВА

Цитирани разпоредби

Р Е Ш Е Н И Е

№ …. гр.София, 04.01.2022г.

В И

М Е Т

О Н А Н

А Р О

Д А

СОФИЙСКИЯТ

ГРАДСКИ СЪД, І ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, 24 състав, в публичното заседание на десети февруари две хиляди двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЛЮБКА ГОЛАКОВА при секретаря Александрина Пашова, разгледа докладваното от съдията гр. д. № 10 567 по описа за 2018 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са обективно кумулативно съединени искове: иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от Кодекса за застраховането КЗ/ и иск с правно основание чл. 497, ал. 1 от КЗ.

Ищцата – М.Ж.Ж. твърди, че на 15.12.2017г., около 06:15ч, в гр.

Българово, на ул. “********ищцата вървяла по банкета и била блъсната в гръб от лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Голф“, с рег. № ******КА, управляван от П.С.С. с несъобразена скорост в посока гр.

Каменово. В резултат на описаното са й причинени: мозъчно сътресение, разкъсно-контузни рани на челото и горната устна, охлузвания на дясното слепоочие, дясната долна челюст и гърба на носа, кръвонасядания на ляво бедро и подбедрица.

Раните на челото и горната устна били обработени хирургически и зашити, като на 18.12.2017г. е изписана от лечебното заведение. Сочи, че в продължение на един месец по лекарско предписание е избягвала физическо и психическо напрежение, спазвала хранителен режим.

Твърди, че ПТП се отразило й на психическото й състояние, сънувала кошмари, имала проблеми със съня. Чувствала се потисната, изпитвала страх при вървене пеша в близост до автомобили, което наложил консултация с психиатър. Поставена била диагноза „Посттравматично стресово разстройство“ приемала медикаменти, които облекчили състоянието й. Но твърди, че и до сега изпитва страх да върви пеша. Посочва, че за описания лек автомобил марка е сключена застраховка „Гражданска отговорност“ с ответното застрахователно дружество, която е валидна към датата на ПТП. Твърди, че с молба от 11.05.2018г. е заведена претенция към ответника за заплащане на обезщетение за причинените й неимуществени вреди, но такова не е последвало. Моли да бъде постановено съдебно решение, с което се осъди ответникът да й заплати:

- 26 000 лева – представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от процесното ПТП, заедно със законната лихва от 11.05.2018г. до окончателното изплащане на сумата, както и направените по делото разноски.

Ответникът – ЗК „Л.И.“, в депозирания от него писмен отговор не оспорва наличието на сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ относно описания в исковата молба лек автомобил. Оспорва механизма на ПТП и вината на водача на лекия автомобил. Навежда възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалата, като твърди, че е нарушила правилата на чл.108, ал. 1 от ЗДвП – не се е движила по тротоара, а при невъзможност да бъде използван тротоар, в нарушение на чл.108, ал.2, т.1 от ЗДвП – не се е движила противоположно на посоката на движение на пътните превозни средства, по възможност най – близо до лявата му граница. В последното съдебно заседание процесуалният представител на ответника е депозирал списък на претендираните разноски съгласно чл. 80 от ГПК

/страница 142 от делото/.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и като взе предвид доводите, и възраженията на страните, намира за установено от фактическа страна следното:

С определение постановено на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 от ГПК съдът е отдели като безспорни между страните в настоящия процес и ненуждаещи се от доказване следните факти:

- сключване на договор застраховка

„Гражданска отговорност” на автомобилистите, със застраховател - ответното дружество относно лекия автомобил, описан в исковата молба, който договор е валиден към датата на настъпило застрахователно събитие и - настъпване на процесното ПТП.

По делото на лист 5-6 е представен констативен протокол рег. №7690 – 12829 от 15.12.2017г. съставен от дежурен по ПТП при ОД на МВР – Бургас относно процесното ПТП.

По делото на страници 8 е представена eпикриза на „УМБАЛ – БУРГАС“, неврохирургично отделение, от която се установява, че ищцата е постъпила в лечебното заведение на 15.12.2017г. с окончателна диагноза: открита рана по окосмената част от главата. Назначена е медикаментозна терапия и на същата дата е извършено оперативно лечение. На 18.12.2017г. е изписана от болничното заведение в добро общо състояние.

По делото на страница 10 е представен болничен лист № Е20176233077, издаден от „УМБАЛ – БУРГАС“, неврохирургично отделение, за 19 дни /4 стационар и 15 дни домашно лечение/.

На страница 11 е представен и болничен лист № Е20176474497, издаден от МЦ „С.Н.Ч.“ ЕООД, за периода от 03.01.2018г. до 22.01.2018г. или 20 календари дни.

По делото на страница 82 е представено писмо изх. № 10265 от 20.09.2018г., от което се установява, че ищцата е предявила претенция до ответното застрахователно дружество относно претърпените увреждания от процесното ПТП на 11.05.2018г.

По делото е прието заключение на допуснатата по искане на страните съдебно-медицинска експертиза, което не е оспорено от тях и съдът кредитира като компетентно, обективно изготвено и пълно. В него е посочено, че вследствие на процесното ПТП ищцата е получила следните травматични увреждания: контузна рана на челото и горна устна на лицето в дясно, охлузвания по лицето, кръвонасядания по външна страна на ляв долен крайник; мозъчно сътресение /без пълна загуба на съзнание, по типа на зашеметеност/; посттравматично стресово разстройство, с клинична изява на смущения в съня, страх да се движи сама в близост с автомобили. Вещото лице посочва, че ищцата е лекувана медикаментозно с антидепресанти и невролептици в ЦПЗ-гр. Бургас. Описва, че посочените увреждания могат да бъдат получени в условията на процесното ПТП - пешеходка движеща се по банкета в населено място, блъсната в гръб от автомобил. Заявява, че причинените болки и страдания са били най-интензивни непосредствено след травмата, след обработката на раните по лицето, при сваляне на конците, в първите 10-14 дни, с постепенно затихващ характер в рамките на 30-40 дни. Ищцата била временно нетрудоспособна 39 дни. Вещото лице описва, че естеството на травматичните увреждания е такова, че не се очакват остатъчни явления. Установеното посттравматично стресово разстройство е било лекувано- медикаментозно от специалист-психиатър, при посещение в ЦПЗ-Бургас- дневен стационар, с подобрение.

По искане на ищеца пред настоящата съдебна инстанция е разпитан свидетелятД.Ж.Ж.- М.– сестра на ищцата.

Свидетелят посочва, че на

15.12.2017г., около 06:30 часа сестра й я събудила и съобщила, че е блъсната от кола и шофьорът я кара в Спешното в Бургас. Тръгнала към спешното. Сестра й била цялата в кръв и камъни по дрехите. На челото имала голяма отворена прорезна рана над 5 см. Над устната също имала, сега й останал малък белег, а отгоре си стои огромен белегът. Цялата треперела. Разказала й, че вървяла по пътя и изведнъж я е блъснала кола. Отсреща е видяла, че идва кола, но тази отзад не я е чула. Вървяла е на пътното платно, плътно до бордюра, за да избегне кален участък от тротоара. Заявява, че тя не се движела по платното през целия път. От шофьора разбрала, че той не я е видял и няма спирачен път. Свидетелят описва, че стъпила с единия крак след като е заобиколила калната част и отново се е качила на тротоара и той я закача. Обработили рани в спешно отделение, оставили я за наблюдение в неврохирургия, за да видят дали има по-сериозно сътресение. Когато е искала да им се обади по телефона, не е била на себе си и не е можела да се сети за телефоните на никой, освен за нейния телефон. Имала сътресение, но се стабилизирала. На третия ден я изписали, била в отпуск по болест повече от месец. След като тръгнала на работа, се наложило да мине по същия път. Минавайки от там била много притеснена и отказвала да продължи да работи на това работно място. След изписването от болницата сънувала инцидента периодично. Започнала да получава прищракване на главата, когато наближавала мястото. По този повод посетила психиатър, който изписал слаби успокоителни. Направили консултация с неврохирург заради прищракването, което се получавало периодично. Изпратил ги на скенер и изписал успокоителни „Деанксит“, които трябвало да взима в продължение на месец и половина. Това продължило до август месец 2018г., напуснала тази работа. Свидетелят посочва, че след този белег, по женски тя станала още по-притеснена. Не се е възстановила напълно и може би това ще си остане за цял живот. Физически след катастрофата имала гадене, без повръщане, сънувала кошмари, главоболие, които отшумели след около 20 дни след изписването от болницата. В спешното, когато я видяла била с розово яке, розова шапка и дънки. След ПТП станала малко по-страхлива, по-неуверена и загубила желание за нещо по-сериозно. Страхува се да минава по този път. Помолили техен съсед, който превозва ученици да пътува с него и ходила малко по-късно на работа, а на връщане молела колеги да я закарат до центъра. Преди катастрофата сама си ходела на работа. Посочва, че след катастрофата се справяла сама в ежедневието си. Сестра й живее с майка им и тя се грижела за нея. Обслужвала се сама.

Съдът кредитира показанията на този свидетел, включително и след преценката им по реда на чл. 172 ГПК, тъй като те са вътрешно непротиворечиви и не се опровергават от събраните по делото доказателства.

По делото на лист 112 е представено постановление за прекратяване на досъдебно наказателно производство на районна прокуратура – Бургас, образувано относно процесното ПТП.

По искане на ответната страна пред настоящата съдебна инстанция е разпитан и свидетелят П.С.С.. Свидетелят посочва, че в 06:15 часа сутринта отивал на работа. Срещу него имало движеща се кола и го заслепила.

Жената вървяла може би по средата на пътното платно, вървяла по шосето. Видял я в последния момент, когато станало ПТП. Не успял да я види по-рано, защото имало мъгла и насрещната кола го заслепила. Тя вървяла от дясната страна и я ударил по средата на неговото платно. Свидетелят посочва, че в този участък има голям тротоар. Той се движел в неговата пътна лента, когато станал ударът. Вървяла е бавно, с гръб към него. В резултат на удара по лекия автомобил има щети - дясно странично огледало, предното стъкло от дясната страна била напукано. Тротоарът е на плочка, където минават камиони е натрупан с пръст. Може да се използва. Свидетелят сочи, че се е движел с не повече от 35-40 км. Насрещният автомобил се движел в неговата пътна лента. Не е имало приплъзване, ударил я със страничната част на автомобила, дясната врата. Движел се на къси светлини.

По делото е прието заключение на допуснатата по искане на страните съдебно-автотехническа експертиза, което не е оспорено от страните и съдът кредитира като компетентно, обективно изготвено и пълно. В заключението е посочен най-вероятен механизъм на ПТП: на 15.12.2017 г. около 06:15 ч. в гр. Българово, по ул. „Първи май“ в посока от центъра на града към гр. Камено л.а. „Фолксваген“, модел „Голф“ с per. № ******КА, управляван от П.С.С., със скорост не повече от 50 км/ч се е приближавала към №46, вероятно на къси светлини на фаровете. В същото време пред него в дясната част на платното за движение на странично разстояние от десния бордюр 0,7 - 1,0 м се е движила попътно пострадалата пешеходка М.Ж.Ж. с неустановен начин на вървене. Водачът на автомобила е имал възможност да види осветената от късите светлини на фаровете от разстояние 55 метра и при опасна зона за спиране 34-44 метра е имал техническа възможност да спре и да предотврати удара и ПТП. Експертизата посочва, че не се изключва и вариант непосредствено преди удара пешеходката да е слязла от десния тротоар и да е пресичала платното за движение. При този вариант водачът на автомобила не е имал техническа възможност да спре и не е могъл да предотврати удара и ПТП. Няма данни на местопроизшествието да са установени спирачни следи, не са описани такива в протокола за оглед, което показва, че водачът не е задействал спирачките на автомобила своевременно. Автомобилът е застигнал попътно движещата се пешеходка и я удря отзад в левия крак външно с предния си десен ъгъл. От този удар пешеходката се е плъзнала странично по левия преден калник и завъртайки се по трите оси е възможно главата й да е ударена от челното стъкло, а тялото й да е ударено от дясното външно огледало. След удара пешеходката е отблъсната надясно и напред, и е паднала на платното или на десния тротоар.