Решение № 1161 от 08.10.2018, Районен съд - Пазарджик

Р Е

Ш Е Н

И Е № гр. Пазарджик, 08.10.2018 г.

В ИМЕТО

НА НАРОДА

Пазарджишкият районен съд гражданска колегия в открито заседание на двадесет и първи септември , през две хиляди и година в състав:

Председател : НИКОЛИНА ПОПОВА

При секретаря С. Моллова …..и в присъствието на прокурора…………………………….. като разгледа докладваното от съдията Попова гр. дело № 718 по описа за 2018 година и за да се произнесе взе предвид следното :

Предявени са обективно съединени искове

– първоначален и насрещен с правно основание чл. 49 ал.1 от Семейния кодекс съединени с небрачни искове на основание чл. 322 ал.2 СК.

В исковата си молба подадена чрез адвокат И.С. ***, ищцата Ж.А.О., ЕГН ********** *** съдебен адрес:***, партер, офис 3 против К.В. О., ЕГН **********,*** твърди, че с ответника сключили граждански брак на 19.05.2014 г., първи по ред и за двамата. От брака си имали две родени деца - В.К.О., ЕГН********** и А.К.О., ЕГН **********, и двете малолетни. Първоначално двамата живели добре, като пътували и живеели в Германия, но в един последващ момент, а именно на 9.02.2018 г., съпругът напускал семейното жилище и заживял с друга жена на съпружески начала. На 13.02.2018г. направил и годеж с другата жена, и събирал множество хора в махалата на тържество. Съпругът категорично отказвал да се завърне в семейството, като дори и декларирал, че ще напусне страната с другата жена.При това положение е настъпило дълбоко и непоправимо разстройство на брака по изключителна вина на ответника. Затова се моли съда да постановите решение, с което да прекратите брака, като дълбоко и непоправимо разстроен по изключителна вина на ответника, като предостави ползването на семейното жилище, находящо се в гр.Пазарджик, ул .“ ***” №**/незаконно построено/ на ищцата , да предоставите родителските права на родените от брака деца на ищцата , с местоживеене на горепосочения адрес - гр.Пазарджик, ул.”***” №**, да определи режим на свеждане на бащата с децата: всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 09:00 до 17:00 часа с приспиване, както и един месец прз лятото, когато майката не е в платен годишен отпуск, както и да осъди ответника да заплаща на родените от брака деца месечна издръжка както следва: 250,00 лв. за В.К.О. и 200,00 лв. за А.К.О., считано от датата на подаване на ИМ, както и да имсе присъдят сторените по делото разноски.Сочат се гласни и писмени доказателства.

В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор от ответника, който оспорва двърдението от ищцата обстоятелства относно вината за дълбокото и непоправимо разстройство на брака , относно упражняване на родителските права по отношение на детето В.и относно ползването на семейното жилище. В срок е предявен и насрещен иск касаещ оспорените от ответника обстоятелства.

Ищцата оспорва предявения насрещен иск, като моли същият да бъде оставен изцяло без уважение като неоснователен.

Съдът като обсъди поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства , за да се произнесе прие за установено следното :

Не се спори по делото , че страните са сключили граждански брак на 19.05.2014г., първи по ред и за двамата и че от брака са родени децата В.К.О., ЕГН********** и А.К.О., ЕГН **********.

От показанията на разпитаните по делото свидетели К. С., Р. О. , В.Й. и К. М.се установява, че ищцата и ответникът сключили граждански брак много млади. Първоначално живеели добре , като с помощта на своите близки си построили жилище в двора на бабата на ищцата , обзавели го с всичко необходимо.

Впоследствие след раждането на двете деца , съпрузите пребивавали известно в време в чужбина , където живеело семейството на ответника – неговите родители. След връщането им в страната , през един кратък период от време, отношенията им се влошиил, като според показанията на посочените от ответника свидетели, ищцата направила опит за установяване на извънбрачна връзка , а самият ответник заживял на съпружески начала с друга жена .

Не съществува противоречие относно факта, че окончателен разрив между съпрузите настъпил в началото на настоящата 2018 г. , когато след като празнувал новогодишните празници със съпругата си , ответникът около месец по-късно заживял на съпружески начала с друга жена, като направил с нея официален годеж. Не съществува противоречие относно факта, че ответникът заедно с новата си брачна партньорка са живеели в Германия, където са се установили трайно, но дни преди датата на настоящото съдебно заседание, той се е завърнал в България и е взел при себе си – в дома на своите родители по-голямото си дете Валери. Установява се още, че ответникът работи , а ищцата е безработна и за отглеждането на двете деца се грижи с помощна на своята баба и на своята майка.

По делото е и изтовен и преложен социален доклад от ДСП гр. Пазарджик в изпълнение на изискванията на чр. 15 ал.6 ЗЗД.

При така установената по делото фактическа обстановка от правна страна съдът приема , че предявените брачни искове са основателни. Безспорно се установи , че бракът между страните е дълбоко и непоправимо разстроен с оглед на факта , че в отношенията между съпрузите е настъпило трайно отчуждение и липса на желание за запазване на брачния съюз.

Разстройството на брака съдът квалифицира и като непоправимо, тъй като същото е трайно и предвид продължителната фактическа раздяла е невъзможно да бъде преодоляно. При това положение съдът счита , че формалното съществуване на брака не е в интерес както на съпрузите , така и на обществото , поради което следва да бъде прекратен с развод .

С оглед на конкретните данни по настоящото дело съдът намира , че дълбокото и непоправимо разстройство на брака се дължи на поведението и на двамата съпрузи. В исковата молба ищцата е направила искане съдът да се произнесе по въпроса за вината , като приеме изключителна вина на ответника. В отговора на исковата молба и в предявения насрещен иск ответникът е направил искане съдът да се произнесе по въпроса за вината като приеме ,че вина за дълбокото и непоправимо разстройство на брака има единствено ищцата. Брачното провинение, което е довело до разстройството на брачните отношения в писмения отговор е определено , като установяване на извънбрачни връзки от ищцата.

Според съдебната практика и разрешенията , дадени в ППВС № 10 / 1971г. по въпросите за дълбокото и непоправимо разстройство на брака , не всяко брачно нарушение следва да се квалифицира ,като

„брачна вина „ . Брачното нарушение ще има значението на „брачна вина” ,когато е причинило резултата - разпадането на брака . Съдът следва да се ръководи не от значимостта на брачното провинение, а от това, какво отражение е дало то върху състоянието на съпружеските отношения. Всяко брачно провинение е важно, дори и незначителното на пръв поглед, щом по делото се установи, че то се е отразило съществено на брачния съюз ,така че е довело до неговото разпадане.

В исковата молба и в отговора на ответника е описан кратък период от време, през който отношенията между страните неочаквано са се влошили и всеки един от съпрузите е започнал нов живот с нов брачен партньор. Тези обстоятелства безспорно се установяват и от показанията на разпитаните по делото свидетели.

Съдът приема , че наличните доказателства сочат за брачна връзка , която сериозно е била ерозирана вследствие от натрупано напрежение в междуличностните отношения на двамата съпрузи, което като краен резултат е довело до момент на бързо отчуждение , липсата на доверие и взаимно уважение между тях и в крайна сметка до изпразването на брачната връзка от всякакво съдържание. Съдът преценява като недостатъчно обосновани и недоказани твърденията , че в конкретния случай разстройството на брака се дължи изключително на виновното поведение на някой от двамата съпрузи. Доказателствата са недостатъчни / според вътрешното убеждение на съда / за да може въз основа на тях да се направи категоричен извод в тази посока. В този смисъл се налага извод, че причините довели до разстройството на брака са от най- различно естество и в основни линии са свързани с укоримо поведение от страна и на двамата съпрузи , така че категоричен извод за изключителна вина на някой от тях не би могъл да бъде направен при наличните доказателства. Показанията на свидетелите са противоречиви относно отделни детайли , но от всички тях може да се направи извода , че отношенията между съпрузите са се влошили от преди около една година – след като двамата заедно с децата са се върнали от Германия.

Анализирайки показанията на разпитаните по делото свидетели , съдът приема, че и двамата съпрузи не са положили достатъчно усилия да изградят тези отношения на основата на взаимно уважение, преданост , доверие - вследствие на което помежду им се е появило отчуждение. Съдът приема, че установените извънбрачни връзки на двамата съпрузи и то в един изключително кратък период след тяхната раздяла – са следствие, а не причина за тези влошени отношения. В отношенията между съпрузи са се появили проблеми от морално естество, тъй като и двамата не са проявили необходимата зрялост и отговорност към другия съпруг и към създаденото от тях семейството. Съдът не обсъжда степента на вината , тъй като не е необходимо вината им да бъде еднаква / ППВС № 1 / 1957 г. /. И при различна степен на вината / дори и преобладаваща за единия съпруг / бракът ще бъде дълбоко разстроен по вина на двамата съпрузи – което в крайна сметка е същественото в настоящия случай.

Затова съдът приема , че поведението на всеки един от брачните партньори е довело до негативно отношение от страна на другия, като е станало причина за възникналото състояние на липса на дължимото съдържание на брачната връзка - без възможност за преодоляване и без възможност за възстановяване на брачната общност. Вина за дълбокото и непоправимо разстройство на брака имат и двамата съпрузи.

По другите съединени с брачния иск небрачни искове :

Относно упражняване на родителските права, по делото е налице спор само по отношение на по-голямото дете В., като от показанията на разпитаните по делото свидетели се установява, че както това дете , така и по-малката дъщеря на страните, след установената фактическа раздяла между тях - са живеели в дома на бабата на ищата, а няколко дни преди датата на съдебното заседание по настоящото дело детето В.е било взето от този дом и в момента живее в дома на своята баба по бащина линия.

Безспорно се установява, че семейството на бащата , както и самият той от години живеят и работят в Германия, а майката според събрани в настоящото производство свидетелски показания , в момента живее в гр. Пазарджик, но в предходен момент е жевеела с нов партньор в Австрия. От изготвения и представен социален доклад се установява, че детето В.подлежи на обучение в първи клас през настоящата година, но поради промененото му местоживеене в дома на баба си по бащина линия – не посещава училище. Според показанията на св. О. и по данни от представения по делото сициален доклад детето А.е записано да посещава детска градина „***„ в гр. Пазарджик . Същата свидетелка твърди и не се опровергава от други събрани в настоящото производства доказателства – че тя се е грижела за двете деца , които след раздялата на двамата родители живеят и в нейния дом, макар, че тя е с влошено здравословно състояние. Според данните съдържащи се в представения социален доклад , майката е осигурила подходяща среда за развитието на децата си и между тях има изградена силна връзка на привързаност.

По нейни данни – неоспорени от ответната страна – майката не възпрепятства разговотите по телефона на децата с техния баща. При тези категорично установени по делото обстоятелства , съдът счита, че родителските права по отношение на ненавършилите пълнолетие деца В.и А.следва да бъдат предоставени за упражняване на майката , предвид наличието на безспорни доказателства , че до настоящия момент същата се е грижила за двете деца с непосредствената помощ от своята баба и с финансовата подкрепа на своята майка. Съдът съобразява , че на този етап и двамата родители желаят да упражняват родителските права по отношение на детето В., но решаващ критерии при кого от двамата да живее , следва да бъде обективния интерес , както на това дете , така и на неговата по-малка сестра. В конкретния случай съдът счита, че децата следва да продължат да живеят при своята майка - в дома на тяхната баба по майчина линия, тъй като промяната в крехката възраст, в която се намират ще се отрази негативно на тяхното присихичско и емоционално състояние. В този дом ще им се осигури постоянна и сигурна семейна среда и възможност да посещават училище, респективно детска градина.