Решение № 21 от 06.03.2023, Апелативен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 21 гр. Бургас, 06.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Пламен Анг. Синков

Членове:

Светла М. Цолова

Галина Т. Канакиева при участието на секретаря П. Ефт. Помакова в присъствието на прокурора П. П. К. като разгледа докладваното от Светла М. Цолова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20222000600147 по описа за 2022 година С присъда №20 от 15.11.2021г. по НОХД №448/2020г. Сливенският окръжен съд признал подс. Х. А. А. за виновен в това, че на 11.01.2020г. в гр.

Нова Загора, умишлено умъртвил И. М. И., като смъртта е настъпила на 18.01.2020г. в МБАЛ „Д-р И. Селимински“ АД – гр. Сливен, поради което и на основание чл.115 и чл.55, ал.1, т.1 от НК му наложил наказание лишаване от свобода за срок от седем години, което да изтърпи при първоначален строг режим.

Със същата присъда първоинстанционният съд признал подс. Х. А. А. за виновен и в това, че на 11.01.2020г., в гр. Нова Загора, причинил на Б. И. М. средна телесна повреда, изразяваща се в „Разстройство на здравето, временно опасно за живота“, поради което и на основание чл.129, ал.2, предл.5, алт.2 вр. ал.1 и чл.55, ал.1, т.2, б.“б“ от НК му наложил наказание пробация, включващо следните пробационни мерки: задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от две години с периодичност на явяване и подписване пред пробационен служител или определено от него длъжностно лице два пъти седмично и задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от две години.

На основание чл.23, ал.1 от НК определил на подс. Х. А. А. за извършените от него две престъпления едно общо наказание лишаване от свобода за срок от седем години, което да изтърпи при първоначален строг 1 режим.

На основание чл.59, ал.1 от НК приспаднал от общото наказание лишаване от свобода времето, през което подс. Х. А. А. е бил задържан, считано от 21.01.2020г.

Осъдил подс. Х. А. А. да заплати по сметка на ОД на МВР – Сливен сумата 1893 лева, представляваща направени разноски на досъдебното производство.

Осъдил подс. Х. А. А. да заплати по сметка на Окръжен съд – Сливен сумата 4150,05 лева, представляваща направени разноски по делото в съдебната фаза.

Произнесъл се по веществените доказателства, като постановил, след влизане на присъдата в сила, същите да се унищожат, като вещи без стойност.

Постановената присъда е обжалвана от повереника на частните обвинители М. С. М., Б. И. М. и Г. И. Г. с оплаквания за незаконосъобразност и необоснованост на присъдата, както и за явна несправедливост на наложеното наказание за престъплението по чл.115 от НК. Във въззивната жалба не са изложени аргументи в подкрепа на доводите за незаконосъобразност и необоснованост на присъдата. Повереникът твърди, че не са налице основанията на чл.55 от НК за определяне на наказанието под предвидения минимален размер. Изразява позиция, че наложеното наказание от седем години лишаване от свобода не съответства на обществената опасност на деянието и на дееца, както и на целите на чл.36 от НК, поради което същото се явява явно несправедливо. Поддържайки като единствено правилна квалификацията на престъплението по чл.115 от НК, претендира въззивният съд да измени първоинстанционната присъда в частта й относно наложеното наказание от седем години лишаване от свобода и да наложи на подсъдимия наказание лишаване от свобода в размер над средния предвиден в закона за посоченото престъпление.

Въззивна жалба срещу присъдата е подал и упълномощен защитник на подс. Х. А. А. с оплаквания за незаконосъобразност и необоснованост на присъдата, както и за явна несправедливост на наложеното наказание, без да се конкретизира за кое от двете наложени наказания се отнася упрекът. Моли въззивният съд да отмени присъдата и да оправдае подсъдимия на основание чл.12 от НК. Алтернативно претендира да се преквалифицира деянието по чл.118 или по чл.124 от НК и да се намали размера на наложеното наказание.

В допълнение към въззивната жалба защитникът на подс. Х. А. А. излага обстойни аргументи. Твърди осъществено от пострадалия Б. М., неговия брат М. М. и баща им - пострадалия И. М. И., автомобилно хулиганство по чл.325, ал.3 от НК, което поставило в опасност живота и здравето на возещите се в 2 каруцата – подс. А. и свд. А.. Прави свой анализ на събрания по делото доказателствен материал и като се позовава на безспорно установената лека умствена изостаналост на подс. А., която го е улеснила при извършване на престъплението, аргументира извод за деяние, осъществено при условията на неизбежна отбрана, защото подсъдимият е действал в защита личността на свид. А. от непосредствено противоправно нападение, като е превишил пределите на неизбежната отбрана, но това се дължало на силен стрес и уплаха, предизвикани от пострадалия с противоправни действия и нападение.

По тези съображения претендира въззивният съд да отмени първоинстанционната присъда като необоснована и незаконосъобразна и да постанови друга, с която да признае подсъдимия за виновен в извършване на убийство при превишаване пределите на неизбежна отбрана, като това се дължи на уплаха и смущение и при условията на чл.12, ал.4 от НК да не му наложи наказание. Алтернативно претендира преквалификация на деянието за причинена смъртта на пострадалия И. М. И. по чл.119 от НК или по чл.124, ал.1, предл.1 от НК, както и за намаляване размера на наложеното наказание съобразно санкционната част на тези разпоредби. Моли при индивидуализацията на наказанието на подс. Х. А. да се съобразят подбудите и мотивите за извършване на престъплението, чистото му съдебно минало, младата му възраст и добрите му характеристични данни, които обуславят занижена санкция.

В съдебно заседание представителят на Апелативна прокуратура – Бургас изрази становище за неоснователност както на въззивната жалба на защитника на подсъдимия, така и на тази на повереника на частните обвинители. Счита за неоснователни формулираните от защитника искания за отмяна на първоинстанционната осъдителна присъда и за постановяване на нова оправдателна присъда. За такива намира и исканията му за преквалифициране на убийството по по-леко наказуемите състави, посочени в жалбата. Изразява пълно съгласие с анализа и оценката на доказателствените материали, направени от първоинстанционния съд и намира, че те установяват безспорно приетата за установена в мотивите фактическа обстановка по спора. Смята, че същата обосновава правните изводи за наличието на изискуемите елементи от обективната и субективната страна на престъплението по чл.115 от НК. Присъединява се към становището на съда, основано на заключенията на съдебномедицинските експертизи, че подсъдимият е нанесъл три удара в областта на главата на пострадалия И., която е жизненоважен орган от човешкото тяло, като тези удари са били със значителна сила, достатъчна да преодолее съпротивата и здравината на черепните кости, поради което е налице евентуален умисъл по смисъла на чл.11, ал.2 от НК за причиняване смъртта на пострадалия И., а не умисъл за 3 телесна повреда, както необосновано се твърди от защитата на подсъдимия.

По тези съображения намира за неоснователно искането за преквалифициране на убийството като такова по непредпазливост по чл.124 от НК. Категорично се противопоставя на искането на защитниците за приложението на института на неизбежната отбрана. В тази насока споделя напълно изложените от съда мотиви. Като последица от това становище приема правилността на правния извод, че не е налице убийство, извършено при превишаване пределите на неизбежната отбрана, поради което деянието не следва да се преквалифицира по привилегирования състав на чл.119 от НК. Намира за обосновани и юридически издържани мотивите на съда за липса на физиологичен афект у подсъдимия към момент на осъществяване на деянието, поради което правилен е отказът за преквалификация на престъплението по по-леко наказуемия състав на чл.118 от НК, още повече че и свид. А. не се явява ближен на подсъдимия по смисъла на чл.93, т.10 от НК. Не подкрепя искането на частните обвинители за увеличаване размера на наложеното наказание от седем години лишаване от свобода за престъплението по чл.115 от НК, като намира същото за правилно индивидуализирано при условията на чл.55, ал.1, т.1 от НК, предвид липсата на отегчаващи вината обстоятелства и наличните по делото многобройни смекчаващи такива, към които добавя сборичкването между пострадалия И. И. и свид. А.. Като заключава, че първоинстанционната осъдителна присъда е обоснована, законосъобразна и справедлива, предлага въззивният съд да я потвърди изцяло.

Повереникът на частните обвинители М. С. М., Б. И. М. и Г. И. Г. поддържа от тяхно име въззивната жалба. Сподели изразеното от прокурора становище за липса на основания да се приложи института на неизбежната отбрана по чл.12 от НК, както и да се преквалифицира убийството по по-леко наказуем състав. Счита, че подсъдимият е извършил и двете посегателства по един и същи начин – с удари по главата с едно и също средство, действал е със завидна упоритост, пострадали са две лица, като на едното е причинена смърт, а за другото лице изходът не е летален по случайност. Отстоява позицията за липса на многобройни смекчаващи вината обстоятелства, обуславящи определяне на наказанията при условията на чл.55, ал.1, т.1 от НК. Смята, че механизмът на извършване на деянията и настъпилите за пострадалите тежки вредни последици характеризират извършените престъпления като такива с висока степен на обществена опасност, при която е недопустимо да се налагат наказания значително под предвидения в закона минимален размер. Като поддържа становището си, че наложеното наказание лишаване от свобода е явно несправедливо, тъй като е определено в занижен размер, претендира въззивният съд да измени присъдата, като увеличи размера на наказанието.

4

Повереникът на частния обвинител М. И. М., който не е подал въззивна жалба срещу присъдата, изрази становище за основателност на жалбата на повереника на частните обвинители М. С. М., Б. И. М. и Г. И. Г. и се присъедини към исканията за увеличаване размера на наложеното наказание лишаване от свобода. Намира жалбата на защитника на подсъдимия за неоснователна и пледира същата да не се уважава.

Защитникът на подс. Х. А. заяви, че поддържа въззивната жалба и допълнението към нея. Намира за необосновани правните изводи на съда, че подсъдимият е действал с умисъл за убийство, било то и при евентуален умисъл.

Позовавайки се на заключението на комплексната съдебнопсихиатрична и психологична експертиза, обосновава становище, че действията на пострадалите по преследване на процесната каруца с автомобили и нападателните им такива, извършени спрямо свид. А., са предизвикали у подсъдимия силен страх, който първоначално го е направил неспособен да реагира и затова той е стоял настрани от биещите се мъже, гледал ги е, държейки в ръце дъската от каруцата, и в един следващ момент този страх се е проявил в бързи, интензивни действия – нанасяне на бързи и с непремерена сила удари по главите на пострадалите, с цел защита на нападнатия му приятел – свид. А., който викал за помощ. Отстоява тезата, че подсъдимият е действал с единствената цел да спре нападателите, да ги накара да преустановят тяхното противоправно нападение спрямо приятеля му А., а не да извърши убийство. Счита, че броят, силата и интензивността на нанесените от подсъдимия удари са били сериозно повлияни от силния страх, който той изпитвал в оня момент и който е ограничил способността му за избор на адекватна реакция. Настоява при решаване на въпроса за наказателната отговорност на подсъдимия да се съобразят противоправното поведение на пострадалите, както и мотивите и подбудите на извършителя за осъществяване на деянията. Моли въззивната жалба на повереника на частните обвинители да се остави без уважение като неоснователна.

Претендира за изменение на първоинстанционната присъда в поисканите от защитата насоки.

Подсъдимият Х. А. А. заяви, че се присъединява към становището и исканията на своя защитник. Изрази съжаление за случилото си и за пореден път заяви, че не е искал никого да убива. Потвърди намерението си да спаси приятеля си. Моли за намаляване на наложеното му наказание.