Определение № 5442 от 26.11.2024, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 5442 гр. София, 26.11.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на шести ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Пламен Стоев

Членове:

Здравка Първанова

Розинела Янчева като разгледа докладваното от Розинела Янчева Касационно гражданско дело № 20248002100304 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба вх. № 288354/19.10.2023 г., подадена от Н. Й. Б., чрез адвокат П. С., срещу решение № 261040 от 28.07.2023 г. по гр. д. № 8864/2018 г. на Софийски градски съд в частта, с която съдът е: отменил решение № 291056 от 12.12.2017 г. по гр. д. № 391/2012 г., поправено с решение № 353404 от 06.03.2018 г. и с решение № 402987 от 09.05.2018 г., и вместо това е поставил в дял, на основание чл. 353 ГПК, на Р. С. И. следния недвижим имот: апартамент № 1, находящ се на първи жилищен етаж в пететажна жилищна сграда, находяща се в [населено място], [улица], построена в дворно място с площ от 332 кв.м, съставляващо УПИ *-* по плана на [населено място], местност „И. В.“, със застроена площ от 72.91 кв.м, състоящ се от дневна-кухня-столова, спалня и сервизни помещения, заедно с 5.66 % от общите части на сградата и толкова идеални части от правото на строеж върху мястото, на което е построена сградата (т. 1 от решението за допускане на делбата); поставил в дял, на основание чл. 353 ГПК, на Н. Й. Б. следните недвижими имоти:

1. Дворно място, съставляващо два отделни имота, съответно с идентификатор *** и ***, с площ съответно от 886 кв.м и 1037 кв.м, по плана на [населено място], местността „В. - К.“, ведно със застроената в тях сграда (т. 2); 2. Земеделска земя с идентификатор ***, с площ от 22 111 кв.м, находяща се в местността „Я.“, [населено място], [община] (т. 8); 3. Земеделска земя с идентификатор ***, с площ от 13 467 кв.м, находяща се в местността „Я.“, [населено място], [община] (т. 9); поставил в дял, на основание чл. 353 ГПК, на Н. Н. Б. следните недвижими имоти: 1. Дворно място, находящо се в [населено място], с идентификатор ***, с площ от 981 кв.м (т. 3); 2. Дворно място, съставляващо поземлен имот с идентификатор ***, находящо се в [населено място], [улица], с площ от 367 кв.м, заедно с построените в него 1 едноетажна жилищна сграда с кадастрален № ****, със застроена площ от 133 кв.м, и друга сграда (друга сграда за обитаване) с кадастрален № ****, със застроена площ от 7 кв.м (т. 4);

3. Апартамент № 19, находящ се в [населено място], [улица], вх. В, ет. 3, с кадастрален № *****, с площ от 42.02 кв.м, състоящ се от кухня, дневна, коридор, сервизни помещения и тераса, ведно с принадлежащите му: избено помещение № 1 с площ от 6.02 кв.м, таванско помещение № 17 с площ от 19.35 кв.м, и с 2.78 % ид. ч. от общите части на сградата (т. 5); 4.

Поземлен имот, част от УПИ *-*, кв. 43 по плана на [населено място], [община], с площ от 528 кв.м, и поземлен имот с идентификатор ***, с площ от 2995 кв.м, находящ се в [населено място], [община] (т. 6 и т. 7); осъдил Р. С. И. да заплати на Н. Й. Б. сумата от 8429 лв. за уравнение на дяловете; осъдил Н. Н. Б. да заплати на Н. Й. Б. сумата от 25 246 лв. за уравнение на дяловете; в частта, с която въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение в останалата обжалвана част, както и в частта на присъдената държавна такса.

Въззивният съд е намерил за неоснователна претенцията на Н. Й. Б. срещу Р. И. за заплащане на припадаща се част от ремонт в дворно място, съставляващо два отделни имота, с идентификатори *** и ***, с площ съответно от 886 кв.м и 1037 кв.м, находящо се в м. „В. - К..“, [населено място], за периода 2010 г. - 2012 г., на обща стойност 23 536.77 лв.

Визирал е, че с оглед разпоредбата на чл. 172 ГПК не кредитира показанията на свидетеля Г.

Г., предвид обстоятелството, че същите са дадени от лице, което е служител на Н. Й. Б., и не се подкрепят от останалите доказателства. Напротив, същите са оборени от показанията на свидетелката В. Т., които СГС е кредитирал като обективни, дадени от трето, незаинтересовано от изхода на спора лице, и възпроизвеждащи непосредствени впечатления, а свидетелките З. И. и В. Г. са се отказали от дадените от тях показания.

Въззивният съдебен състав е изложил, че съгласно ТР № 2/11.04.2022 г. по тълк. д. № 2/2021 г. на ОСГК на ВКС, за да се извърши делбата по чл. 353 ГПК, не е необходимо имотите да са еднакви по вид и предназначение (еднородни). Приел е, че в случая до делба са допуснати имоти, съществено различаващи се по площ, обем и стойност, като частите на съделителите са различии, поради което делбата следва да бъде извършена по реда на чл. 353 ГПК. Този начин на прекратяване на съсобствеността позволява всеки съделител да получи реален дял, което е водещият принцип в делбата (чл. 69, ал. 2 ЗН).

Софийски градски съд е взел предвид допълнителната техническа експертиза на вещото лице И. Д., съгласно която за апартамент № 1 в [населено място], [улица], не е открит документ за въвеждане в експлоатация, нито акт обр. 16, но същият е напълно завършен и в много добро състояние, като състоянието му към момента на огледа е в отклонение от одобрения архитектурен проект. Съобразено е и установеното от вещото лице Т. Д. в изготвената от нея експертиза, че този апартамент е получен в резултат на извършени преустройства. В документите по преписката за одобрения проект, в папка „Екзекутив“ е наличен чертеж, от който е видно, че на кота + 3.40 се намират два отделни апартамента без номерация, всеки с отделен вход, съответно вляво и вдясно от стълбищната клетка.

Апартаментът вляво от стълбището (маркиран в червено) се състои от входно антре, баня, тоалетна, дневна-кухня-столова и стая (помещение № 2 - без наименование). Изложението е запад-изток, от юг е съседен апартамент, от север - калкан. Апартаментът вдясно от 2 стълбището (маркиран в зелено) се състои от: входно антре, баня, тоалетна, две спални, дневна-кухня-столова. Изложението е запад-изток, от север - съседен апартамент, от юг калкан. По КККР, одобрени със заповед № РД-18-108/13.12.2016 г., имотът (апартамент № 1) е с идентификатор ***** с площ от 72.91 кв.м, с мазе № 1 – 5.9 кв.м, както и 5.66 % ид. ч. от общите части. Съседният апартамент № 2 е с идентификатор ***** Съгласно кадастралната карта апартамент № 1 е със съсед от север - калкан, от юг - апартамент № 2. Според вещото лице Т. Д. помещенията, съответстващи на апартамент № 1, са тези вляво от настоящия вход на общия обект. Пазарната стойност на имота е 236 489 лв. За възстановяването на имота в първоначалния му вид са необходими преустройства, представляващи: изграждане на стени за оформяне на банята, както и стена между двата апартамента по проект, избиване на отвор на външната стена към стълбището и монтаж на нова входна врата, монтаж на врата за баня, събаряне на вътрешно стълбище и затваряне на неговия отвор, премахване на парапет на вътрешното стълбище, евентуални ремонтни дейности, които биха се наложили вследствие новото преустройство, ако такова бъде изпълнено. Вещото лице е посочило, че настоящото преустройство на процесното жилище и обединяването му със съседно такова е изпълнено без одобрени строителни книжа (такива не са му били предоставени). Изразени в процентно съотношение описаните видове дейности, ако такива се реализират, както и липсата на проект за преустройството, са основания за обезценяване на имота максимум с 30 % от общата стойност на обекта (помещенията вляво от настоящия вход), което като сума представлява 70 947 лв. Стойността на помещенията вляво от общия вход (ап. № 1) след обезценяването би била 165 542 лв. Апартамент № 1 не съществува като самостоятелен обект. В съдебно заседание вещото лице е пояснило, че е оценило апартамента с фиксирана площ от 72.91 кв.м и се е съобразило с фактическото състояние на имота, констатирано на съвместния оглед, като обектът се състои от едно помещение и санитарен възел.

Представените екзекутиви не касаят този апартамент, а се отнасят за по-горни етажи, тъй като за процесния такъв не са намерени екзекутиви. Стълбището е централно, входът е от дясната страна и ползва и лявата част. Двата апартамента са обединени в един, като няма самостоятелен вход към двата обекта. Лявата част по описание отговаря на ап. № 1. По проект апартаментите са два, но на място апартаментът е един.

Според мотивите на въззивното решение няма пречка апартаментът, находящ се в [населено място],

[улица], да се постави в дял на един от съделителите. Визирано е, че обстоятелството, че в имота са извършени преустройства, е без значение за участието на този имот в разпределението, тъй като промените са направени без одобрени строителни книжа и не са довели до обособяване на различен обект от допуснатия до делба с решението по първата фаза на делбата. Ето защо, въззивният съдебен състав е намерил за несъстоятелно искането на Н. Й. Б. за прекратяване на производството по отношение на този имот.

По отношение на земеделските имоти, които са поделяеми (по т. 8 и т. 9 от първоинстанционното решение) СГС е заключил, че същите следва да се поставят в дял като цели имоти, доколкото въпреки предоставената им възможност, страните не са представили проект, изработен или одобрен от Общинската служба по земеделие съгласно 3 императивното изискване, въведено с разпоредбите на чл. 7, ал. 3 ЗСПЗЗ и чл. 10, ал. 2 ППЗСПЗЗ. Приел е, позовавайки се и на практика на ВКС, че когато в делбено производство съделителите заявят нежелание да предприемат необходимите действия по финансиране, изработване и одобряване от общинската служба по земеделие на проект за разделяне на имота, съдът следва да извърши делбата, като приеме имота за неподеляем.

В атакуваното пред ВКС решение са отразени всички приети заключения от съдебнотехнически експертизи, както и дадените от тях варианти за разпределение на делбените имоти. Според въззивния съд разпределението на имотите следва да бъде извършено съгласно вариант I от заключението от техническата експертиза на вещото лице Т. Д. от 26.11.2021 г., с корекция на цената на апартамента, находящ се в [населено място], [улица] съгласно заключението от 07.12.2020 г., вариант II, а именно 165 542 лв. При това положение стойността на първия дял е определена на 567 655 лв., на втория – на 165 542 лв., и на третия дял – на 182 359 лв., при обща стойност на делбената маса от 915 556 лв., вместо 986 503 лв. Съдът е изложил, че възприема този вариант както поради обстоятелството, че оценката на имотите е най-актуална към момента на приключване на устните състезания и е съобразена с фактическото им състояние към този момент, така и поради отчитане на обстоятелството, че имотите са разпределени като цели такива (а не като отделни дялове от поделяеми имоти). Този вариант е съобразен както с обема на правата на съделителите с оглед избягване на парично уравнение на значителна стойност, като на съделителя с поголям дял е възложен имотът с по-голяма стойност, така и с възможността всеки един от съделителите да получи по един имот в [населено място] и околностите. Според СГС на Р.

С. И. следва да се предостави дял II от вариант I от заключението на вещото лице Т. Д. от 26.11.2021 г. (имотът по т. 1 от решението по допускане на делбата) на стойност 165 542 лв.; на Н. Й. Б. - дял I от вариант I на същото заключение (имотите по т. 2, т. 8 и т. 9 от решението, на обща стойност от 567 655 лв.), а на Н. Н. Б. - дял III от вариант I (имотите по т. 3, т. 4, т. 5, т. 6 и т. 7 от решението, на обща стойност от 182 359 лв.). При това положение левовата равностойност по квоти и дялове на Р. С. И. е в размер на 157 113 лв., на Н. Й. Б. 601 331 лв., и на Н. Н. Б. - 157 113 лв. (при съобразяване на стойността на имота по т. 1 с обезценка от 30 %). При стойност на дела на Р. С. И., възлизащ на 157 119 лв., и разпределен дял на стойност 165 542 лв., същата следва да бъде осъдена да заплати на Н. Й. Б. сумата от 8429 лв. за уравнение на дела, а Н. Н. Б. следва да заплати на Н. Й. Б. сумата от 25 246 лв.

(при стойност на неговия дял в размер на 157 119 лв. и получен дял на стойност 182 359 лв.).