Протокол № 17280 от 17.10.2023, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

ПРОТОКОЛ

№ 17280 гр. София, 11.10.2023 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 94 СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ВЛАДИСЛАВА В. АНГЕЛОВА

Съдебни

ДИЯНА СТ. ЯНКОВА заседатели: Н. Г. Г. при участието на секретаря ВЕРА Й. ТАСЕВА и прокурора Б. Р. К.

Сложи за разглеждане докладваното от ВЛАДИСЛАВА В. АНГЕЛОВА Наказателно дело от общ характер № 20231110210506 по описа за 2023 година.

На именното повикване в 13:40 часа се явиха:

ПОДСЪДИМАТА С. П. Т., редовно призована, явява се лично и със защитника си адв. Г. Д. от САК, редовно призован.

Пострадалият свидетел съгласно обвинителния акт М. Т. Г., не се явява.

Съдът докладва следните резултати от призоваването й: призовката, изпратена на известния по делото адрес, а именно гр. София, ж.к. „ххххххххх” бл.ххххххххххх, вх.в, ет.7, ап.65, е върната по факс в цялост с отбелязване, че необходимо уточнение на адреса, тъй като блокът е от два входа. Съгласно протокол за призоваване по телефон от 28.09.2023 г. деловодителят на състава в телефонен разговор е уведомил дъщерята на пострадалата – Е. Г.

Повереникът на пострадалия свидетел съгласно обвинителния акт Г. адв. К. Д., редовно призован, не се явява.

СЪДЪТ ДОКЛАДВА, че от пострадалата М. Т. Г. чрез повереника й адв.

К. Д., е постъпила молба от 10.10.2023 г. за конституиране на пострадалата като частен обвинител в наказателното производство. В молбата е изложено становище по въпросите, предвидени за обсъждане в откритото разпоредително заседание. Направено е искане делото да се гледа в отсъствие на повереника и пострадалата. Претендират се и сторените в производството разноски.

1

ПРОКУРОРЪТ: Предвид постъпилата молба и уведомлението от страна на повереника и пострадалата, че желаят делото да се гледа в тяхно отсъствие, считам че ход на делото в днешното съдебно заседание следва да бъде даден.

Съставът е налице. Налице е и защитника на подсъдимата. Подсъдимата също се явява, така че считам че няма процесуални пречки и ход на делото следва да бъде даден.

АДВ. Д.: Съгласяваме се със становището на държавното обвинение. В настоящото заседание няма пречка да се даде ход на делото.

ПОДСЪДИМАТА: Поддържам казаното от защитника ми.

СЪДЪТ намери, че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото в днешното съдебно заседание. Видно от докладваната молба, пострадалата е редовно уведомена за днешното съдебно заседание, повереникът й също е редовно уведомен, като е упражнил и правото да направи искане за конституиране на доверителката му като акцесорна страна в производството. В молбата изрично е отразено искане съдебното заседание да бъде проведено в отсъствие на повереника и на пострадалата.

При тези мотиви и като намери, че всички лица, които следва да бъдат призовани за провеждане на откритото разпоредително заседание, са редовно уведомени, СЪДЪТ

ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

СНЕМА САМОЛИЧНОСТ НА ПОДСЪДИМАТА въз основа на представен документ за самоличност – лична карта:

С. П. Т., родена на хххххххххх г. в с. хххххххххх, българка, български гражданин, неосъждана, омъжена, със средно образование, пенсионер, живуща в гр. ххххххххххххх, кв. „хххххххххххххо” бл.28, вх.А, ет.2, ап.5, ЕГН **********.

СЪДЪТ РАЗЯСНИ на подсъдимата правата в настоящето производство.

ПОДСЪДИМАТА: Разбрах правата си. Нямам искания за отводи.

ПРОКУРОРЪТ: Нямам искане за отводи.

АДВ. Д.: Нямам искане за отводи.

СЪДЪТ ДОКЛАДВА изискана и постъпила актуална справка за съдимост 2 за подс. Т..

СЪДЪТ ПРЕДОСТАВИ ВЪЗМОЖНОСТ НА СТРАНИТЕ ДА ИЗРАЗЯТ

СТАНОВИЩЕ ПО ВЪПРОСИТЕ, ПРЕДВИДЕНИ В ЧЛ.248 НПК И ПО

НАПРАВЕНОТО ИСКАНЕ ЗА КОНСТИТУИРАНЕ В КАЧЕСТВОТО НА

ЧАСТЕН ОБВИНИТЕЛ НА М. Т. Г..

ПРОКУРОРЪТ: Уважаема г-жо Председател, съдебни заседатели, считам, че делото е подсъдно на съда. Считам, че няма основание за прекратяване и спиране на наказателното производство. Считам, че няма допуснато в хода на досъдебното производство отстранимо съществено нарушение на процесуалните правила, довело до ограничаване процесуалните права на обвиняемата или на пострадалата. Към момента не са налице основания за разглеждане на делото по реда на особените правила. Не са налице основания за разглеждане на делото при закрити врати, привличането на резервен съдия или резервен съдебен заседател, назначаването на защитник, вещо лице, преводач. По отношение на взетата мярка за неотклонение, към момента тя е „подписка”, и не следва да бъде изменяна предвид процесуалното поведение на подсъдимата. Нямам искания за събиране на нови доказателства.

По отношение молбата за конституиране на пострадалата М. Т. Г. в качеството на частен обвинител, считам, че са налице основания за конституирането й. Предвид заявеното от нея с писмото, изпратено до съда, че не желае да участва в съдебното заседание, доколко това е целесъобразно, оставям на преценка на съда. Считам, че няма пречка да бъде конституирана.

АДВ. Д.: Уважаема г-жо Председател, уважаеми съдебни заседатели, изцяло се съгласявам с казаното от държавното обвинение, няма да го преповтарям. Само ще направя възражение по т.3 и по т.7, дотолкова, доколкото на предявяване на разследването сме направили възражение, тъй като впоследствие, ако не сме направили такива, може да се окаже, че е невъзможно да възразяваме, съгласно съдебната практика и самия закон.

Възраженията ни са следните: В досъдебното производство считам, че са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, дотолкова, доколкото моята подзащитна е служител на МВР, а като служител на МВР при станало произшествие, разследването задължително, съгласно чл.194, ал.1, т.2 НПК, следва да се провежда от следовател, което е задължителна норма.

Направихме такова възражение при предявяване на обвинението и господин 3 прокурорът отказа. Прие, че при образуване на делото, то не е срещу лице, а за резултат, а именно настъпила средна телесна повреда при ПТП. Ние не се съгласяваме с това становище и тъй като изрично беше упоменато в постановлението, че нямаме право на жалба, затова мисля че сега е моментът да кажа. Делото се образува за настъпило ПТП и се знае от самото начало кой е участник в самото ПТП, а това е водачът на автомобила, за който се твърди, че е причинил средна телесна повреда на пострадалата. Моята подзащитна към този момент е била инспектор към полицията, служител в полицията, а съгласно, както споменах чл.194 НПК, всички служители на МВР следва да бъдат разпитвани от следовател, да се образува дело, а не досъдебно производство с разследващ полицай. Трябва да бъде разпитан и разследван от следовател. Направено е също процесуално искане, доколкото делото изобилства от тройна автотехническа, съдебна медицинска, комплексна автотехническа и медицински експертизи, които смея да твърдя, а и съгласно съдебната практика, че не са нито доказателство, нито доказателствено средство тези експертизи. Те трябва да стъпят на базата на събраните по делото доказателства. По делото доказателства липсват. Липсва най - елементарен огледен протокол, който да установи мястото на удара, къде е станало, тъй като в експертизите експертите пишат, че съгласно извлечение от „BGMaps“, не пише точно коя година е извадена снимка на мястото на произшествието.

Мястото на произшествието е било запазено, имало е полицаи. Изискали сме докладните записки на двамата полицаи, които са присъствали на произшествието, във връзка с обясненията, които са годно доказателствено средство, но не са взети под внимание от експертите, а именно как е станал удара. Би трябвало да бъде назначена повторна или допълнителна съдебномедицинска и комплексна автотехническа експертиза, а именно за механизма.

Това по отношение на доказателствата. Ако не върнете делото за доразследване, а именно с оглед на изясняване на механизма на местопроизшествие, има една малка неяснота. Тази неяснота касае чл.343, ал.3, предложение последно, съгласяваме се б. „А”, съгласяваме се предложение второ. Предложение второ е в особено тежки случаи, за което се предвижда „лишаване от свобода” от две до десет години. В конкретния случай е б. „А”, предл.1, алтер.2. Считаме, че по някакъв начин е наведено и сме длъжни да го посочим за процесуално нарушение, ако приемете че е несъществено, даваме да вземете решение.

4

По отношение за конституиране на пострадалата в качеството на частен обвинител, съгласни сме. Молбата е своевременно подадена, но в един момент може би ще се наложи да бъде разпитана пострадалата като свидетел по делото, а към настоящия момент нейното присъствие не е задължително.

Ако не върнете делото на СРП, желаем делото да се гледа по общия ред.

РЕПЛИКА на ПРОКУРОРА: Уважаема г-жо Председател, уважаеми съдебни заседатели, не споделям изложеното от защитата – адв. Г. Д., че в хода на досъдебното производство са допуснати съществени нарушения, които са ограничили процесуалните права на подсъдимата С. Т., поради множество причини.

Ще започна от това, че до един момент разследването по делото е водено от разследващ полицай. Действително, разследването по делото е водено от разследващ полицай, но следва да се посочи, че по правилата на новия НПК, наказателно дело се образува във връзка с факта на извършване на престъплението. Към момента на извършване на деянието, в повечето случаи не се знае кой е деецът. Именно с постановлението за привличане на обвиняем, наблюдаващият прокурор по съответното дело решава, че срещу съответно лице са налице достатъчно доказателства, т.е. към момента на привличане на съответното лице, едва тогава то става известно. Именно към този момент вече и след изискана длъжностна характеристика, делото вече е продължено да се води от следовател при Следствен отдел при СГП. Поради това считам, че извършените до този момент действия по разследването съгласно чл.203, ал.3 НПК, следва да запазят своето правно действие и служат за доказването на деянието.

По отношение на другия аргумент на адв. Д., че експертизата е непълна, не е направен оглед, това също не би било основание за връщане на делото на етапа на разследването, тъй като това е искане във връзка с доказателствата.

Съгласно Тълкувателно решение № 2/2002 г. на ОСНК на ВКС исканията за събиране на нови доказателства не са основание за връщане на делото на досъдебна фаза, на етап разследване. Логиката е, че съответните действия по разследването спокойно биха могли да бъдат извършени и в съдебна фаза.

Поради това считам, че няма допуснати нарушения на процесуалните правила, които да са довели до ограничаване правата на подсъдимата и делото не следва да бъде връщано на досъдебна фаза.

5

По отношение на обвинението също изразявам своето становище, че е прецизно, категорично не считам че има някаква неяснота. Категорично считам, че се касае за обвинение по б. „А”, предложение второ, защото предложение първо е тежка и предложение второ идва средна. Считам, че между текстовото изписване на извършеното от подсъдимата и цифровото изписване има абсолютна еквивалентност. Няма неясноти.

АДВ. Д.: Няма да взема дуплика.

ПОДСЪДИМАТА: Поддържам казаното от защитника ми. Правя искане делото да се върне на СРП, а ако не се уважи това искане, делото да се гледа по общия ред.

Поддържам казаното от защитника ми и за молбата за конституиране на пострадалата като частен обвинител.

СЪДЪТ СЕ ОТТЕГЛИ НА СЪВЕЩАНИЕ.

СЪДЪТ СЛЕД СЪВЕЩАНИЕ, НАМЕРИ СЛЕДНОТО:

На първо място по направеното от повереника на пострадалия свидетел съгласно обвинителния акт искане за конституиране като частен обвинител, съдът намери следното: Искането е направено от лице което разполага с процесуална легитимация, доколкото според твърденията в обвинителния акт М. Г. е пострадала от деянието, предмет на обвинението. Искането е направено в предвидения от закона срок - преди даване ход на разпоредително заседание, поради което съдът намери, че следва да бъде уважено и пострадалата М. Г. следва да бъде конституирана в качеството й на частен обвинител в наказателното производство.

По въпросите, предвидени в чл.248 от НПК, съдът намери следното:

Делото е подсъдно на СРС по правилата на родовата и местна подсъдност.

Няма основания наказателното производство да бъде прекратено или да бъде спряно. Съдът намери, че в хода на досъдебното производство не са били допуснати отстраними съществени нарушения на процесуалните правила, които да са довели до ограничаване правата на подсъдимата или на пострадалата. Направените в тази връзка възражения на защитата съдът преценява като неоснователни по следните съображения: На първо място по отношение на последното възражение на защитата съдът счита, че разпоредбата на чл.343, ал.3, б. „А” НК съдържа три предложения, които следва да се четат 6 по следния начин: предложение първо – тежка телесна повреда; предложение второ – средна телесна повреда; особено тежък случаи – предложение трето.