Решение № 218 от 13.05.2026, Окръжен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 218 гр. Плевен, 13.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІV ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СИЛВИЯ ЦВ. КРЪСТЕВА

Членове:

РЕНИ В. Г.А

ДАЯНА СТ. ВАСИЛЧИНА при участието на секретаря ЖЕНИ Н. СТОЙЧЕВА като разгледа докладваното от РЕНИ В. ГЕОРГИЕВА Въззивно гражданско дело № 20264400500175 по описа за 2026 година

С решение рег.№ 1894/03.12.2025 г. по гр.д.№ 20254430103522 по описа за 2025 г. на ПлРС е осъден на основание чл.143, ал.1 ЗЗД И. Л. Т. да плати на И.

Б. М. сумата от 4 473.78 лева представляваща заплатена сума по Договор за банков кредит № ***************/06.07.2022 г., сключен с Първа инвестиционна банка АД.Осъден е на основание чл.78, ал.1 ГПК И. Л. Т. да плати на И. Б. М. сумата от 928.25 лева направени по делото разноски Производството по делото е образувано по въззивна жалба, депозирана от И. Л. Т., чрез пълномощник, против решение рег.№ 1894/03.12.2025 г. по гр.д.

№ 20254430103522 по описа на ПлРС.Въззивникът счита, че решението е неправилно, постановено при неправилно приложение на материалния закон и съществени процесуални нарушения.Прави се искане на основание чл.271 ГПК да се отмени изцяло решението на ПлРС и да се отхвърли като неоснователен предявеният иск като неоснователен.Алтернативно, при условията на евентуалност, да се уважи иска само до ½ от претендираната сума, съобразно чл.127 ЗЗД.

1

За въззиваемата страна – И. Б. М., процесуалният представител изразява становище да се потвърди обжалваното решение като правилно и законосъобразно и постановено без нарушения на съдопроизводствените правила, като се присъдят и направените разноски за адвокатски хонорар.

Въззивната жалба е процесуално допустима, а по същество – частично основателна.

Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, а по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.При проверка на правилността на първоинстанционното решение въззивният съд може да приложи императивна материалноправна норма, дори ако нейното нарушение не е въведено като основание за обжалване.

Предмет на обжалване е решението на първоинстанционния съд от 03.12.2025 г., което се обжалва изцяло.

На първо място във въззивната жалба са изложени доводи, че съдът служебно и недопустимо е преквалифицирал вътрешните отношения между страните от пасивна солидарност (чл.121-127 ЗЗД) в поръчителство (чл.138143 ЗЗД).Няма договор за поръчителство, липсва писмена форма за действителност по чл.138, ал.1 ЗЗД.Въззиваемият е солидарен длъжник по договор, а не поръчител.

Правната квалификация на иска се определя от съда въз основа на фактическите твърдения и петитума на исковата молба.Ако при непроменени такива въззивният съд възприеме различна правна квалификация от дадената от първоинстанционния съд, той следва да разреши спора в съответствие с дадената от него нова правна квалификация, като изложи собствени мотиви, според които или отменя обжалваното решение и постановява ново, или потвърждава постановения акт при съвпадане на крайния резултат.В такъв случай се касае за допустимо решение на първоинстанционния съд, постановено при неправилно приложение на материалния закон, което решение не подлежи на обезсилване на основание чл.270, ал. 3 предл. трето ГПК.

Именно такъв е и процесният случай.

Съдът счита, че предявеният иск е с правно основание чл.127, ал.2 ЗЗД.

2

Регресното право по чл.127, ал.2, изреч. 1 от ЗЗД на един от солидарните длъжници спрямо останалите такива възниква тогава, когато той изпълни такава част от солидарното задължение, която надхвърля припадащата му се част от него, като е без значение дали той е погасил чрез плащане на кредитора или чрез поемане на ново задължение. Размерът на припадащата се част на всеки от съдлъжниците, респ. – размерът на изпълненото в повече от някой от тях и на това, което му се дължи от всеки от останалите съдлъжници се определя от размера на дълга, но не какъвто е бил той към момента на възникването му, а какъвто е към момента на погасяването.

От приложения договор за банков кредит № ***LD-R-*****/06.07.2022 г. е видно, че по него въззивникът И. Т. има качеството на „кредитополучател“, а възиваемият И. М. - на „съдлъжник“.Задълженията на съдлъжника са обективирани в чл.17 от същия, в който е посочено, че съдлъжникът при условията на чл.121 ЗЗД и чл.304 ТЗ неотменимо и безусловно се задължава да отговаря солидарно за целия размер на дълга.

Следва да се приеме, че въззиваемият И. М. се е задължил в качеството му на солидарен длъжник (съдлъжник), а не на поръчител.

Според чл.121, ал.1 ЗЗД солидарността възниква когато е уговорена в договор или е предвидена в закона, като в процесния случай се касае до първата хипотеза.

Според чл.123, ал.1 ЗЗД изпълнението от страна на един солидарен длъжник освобождава всички съдлъжници.

В процесния случай, видно от приложените по делото писмени доказателства – писмено предизвестие и констативен протокол от 17.03.2025 г., от страна на кредитора - „Първа инвестиционна банка“АД на въззиваемия И. М. е дадена възможност да заплати просрочените задължения в дадения срок, а ако не стори това се обявяват за предсрочно изискуеми всички задължения по договора за кредит (в т.ч. цялата усвоена и неплатена главница, лихва, наказателна лихва, такси, комисиони и др.), които 22.01.2025 г. са в общ размер на 4 127.23 лв., от които редовна главница 2 118.75 лв., текущо начислена лихва върху редовна главница 8.39 лв., просрочена главница 1 794.49 лв., просрочени лихви 205.60 лв.

Установява се от приложената вносна бележка от 24.03.2025 г., че в полза на кредитора от страна на И. М. е заплатена сумата в размер на 4 473.78 лв., 3 която е предмет на настоящето производство.

От приложените уведомление - покана от И. М. до И. Т., както и от констативния протокол от 12.05.2025 г. е видно, че поканата му е връчена на 24.04.2025 г.

От показанията на свидетелката И. М.а, съпруга на въззиваемия, се установява, че през 2025 г. съпругът й е получил писмо, в което се е казвало, че не е бил обслужван редовно кредитът, отишъл е до банката да види за какво става въпрос, опитал се е да се свърже с И., но тъй като не е било успешно свързването е решил да погаси изцяло кредита.

От показанията на свидетелката К. М.а, *** на въззиваемия, се установява, че И. е бил изтеглил кредит, И. е бил солидарен длъжник.И. е спрял да плаща вноските.И. е получил писмо от съдия - изпълнителя, търсил е И., не го е намерил, ходил е в банката, решил е да погаси кредита, за да няма допълнителни утежняващи такси и за да няма проблеми с този кредит занапред.

Показанията на свидетелите следва да се кредитират като обективни при условията на чл.172 ГПК, тъй като те имат непосредствени впечатления от взаимоотношенията между страните във връзка с процесния договор за банков кредит и показанията им съответстват на събраните по делото доказателства.

Според чл.143, ал.1 ЗЗД поръчителят, който е изпълнил задължението, може да иска от длъжника главницата, лихвите и разноските, които е направил, след като го е уведомил за предявения срещу него иск.

Систематичното място на солидарните задължения е в особените видове задължения, а на поръчителството е в обезпечение на вземанията.

Според чл.141, ал.1 ЗЗД поръчителят е задължен солидарно с главния длъжник.

Най-важната отлика между поръчителството и солидарните задължения е, че отговорността на поръчителя има акцесорен характер, солидарните задължения са самостоятелни.

Поръчителството трябва да бъде сключено в писмена форма, която е за действителност, а не за доказване - чл.138, ал.1 ЗЗД, като договорът трябва да носи както подписа на поръчителя, така и на кредитора.Договорът за поръчителство може да бъде материализиран и в друг документ.

4

Изпълнилият поръчител придобива вземания както срещу длъжника, така и срещу съпоръчителите - чл.143, ал.1, чл.145 ЗЗД, които вземания са регресни.

На следващо място във въззивната жалба се сочи, че съдът е основал решението си изцяло на показанията на съпругата на ищеца, която към момента на теглене на кредита не се е познавала със съпруга си и ***та на ищеца, които са лица, пряко заинтересовани от изхода на спора.Тези показания са използвани, за да ес обори съдържанието на писмен договор, което е процесуално недопустимо съгласно чл.164, ал.1, т.2 ГПК и чл.165, ал.2 ГПК.

В процесния случай не би могла да се приложи първата посочена разпоредба, тъй като тя е приложима само относно официални документи, а договорът за кредит е частен документ – в този случай чл.164, ал.1, т.6 ГПК, но липсва съгласие по чл.164, ал.2 ГПК.

Според чл.165, ал.2 ГПК свидетели са допустими за разкриване на симулация (когато се твърди, че съдлъжничеството е привидно, а поръчителството е прикрито) само ако има начало на писмено доказателство, посочено в разпоредбата, каквото в процесния случай няма.

Следва да се приеме, че е приложима забраната, установена в чл.164, ал.1, т.1 ГПК за недопустимост на свидетелски показания относно установяване на правни сделки, за действителността на които се изисква писмен акт - относно договора за поръчителство.

Ограниченията на чл.164 ГПК не важат, когато спорът не е за наличието на договор, а за смисъла на уговорките и действителната обща воля на страните, но в процесния договор за банков кредит И. М. има качеството на съдлъжник, а не на поръчител.

Основателно се сочи на последно място във въззивната жалба, че съдът е присъдил 100% от платената сума, вместо 50%, в противоречие на чл.127, ал.2 ЗЗД.

Когато един от солидарните длъжници удовлетвори кредитора, той придобива регресни права срещу останалите.

Според чл.127, ал.1 ЗЗД, доколкото не следва друго от отношенията между солидарните длъжници това, което е платено на кредитора, трябва да се понесе от тях по равно.

5

Тъй като в процесния случай не следва друго, то солидарните длъжници отговарят един към друг не солидарно, а разделно, т.е. в процесния случай дяловете им са равни.

Въз основа на гореизложеното съдът счита, че следва да бъде потвърдено решението в обжалваната му част, в която е осъден въззивникът И. Т. да заплати на въззиваемия И. М. сумата от 2 236.89 лв. (равностойност 1 143.70 евро), представляваща заплатена сума по договор за банков кредит№ ***************/06.07.2022 г., сключен с Първа инвестиционна банка АД, както и в частта му, в която е осъдена основание чл.78, ал.1 ГПК И. Т. да заплати на И. М. сумата от 464.47 лв. (равностойност 237.48 евро).

Следва да бъде отменено решението в обжалваната му част, в която е осъден въззивникът И. Т. да заплати на въззиваемия И. М. разликата над 2 236.89 лв. (равностойност 1 143.70 евро) до 4 473.78 лв. (равностойност 2 287.41 евро), т.е. за сумата от 2 236.89 лв. (равностойност 1 143.70 евро), представляваща заплатена сума по договор за банков кредит № ***************/06.07.2022 г., сключен с Първа инвестиционна банка АД, както и в частта му, в която е осъден на основание чл.78, ал.1 ГПК И. Т. да заплати на И. М. разликата над 464.47 лв. (равностойност 237.48 евро) до присъдените 928.25 лв. (равностойност 474.96 евро), т.е. сумата от 464.48 лв.

(равностойност 237.48 евро), като вместо него бъде постановено ново по съществото на спора в тази му част.

Следва да бъде отхвърлен като неоснователен предявеният от И. М. срещу И. Т. иск с правно основание чл.127, ал.2 ЗЗД да бъде осъден въззивникът да заплати на въззиваемия разликата над 2 236.89 лв.

(равностойност 1 143.70 евро) до 4 473.78 лв. (равностойност 2 287.41 евро), т.е. за сумата от 2 236.89 лв. (равностойност 1 143.70 евро), представляваща заплатена сума по договор за банков кредит№ ***************/06.07.2022 г., сключен с Първа инвестиционна банка АД.

При този изход на процеса са дължими в полза на И. М. от И. Т. разноски по компенсация за въззивното производство в размер на 334.02 лв.

(равностойност 170.78 евро), които следва да бъде осъден да му заплати.

Следва да бъде осъден И. М. да заплати на И. Т. разноски по делото за първоинстанционното производство в размер на 350 лв. (равностойност 178.95 евро).

6

Водим от горното, съдът