Определение № 428 от 27.04.2026, Районен съд - Ловеч

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 428 гр. Ловеч, 27.04.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – ЛОВЕЧ, II СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЦВЕТОМИРА Г. ВЕЛЧЕВА като разгледа докладваното от ЦВЕТОМИРА Г. ВЕЛЧЕВА Гражданско дело № 20264310100571 по описа за 2026 година

Производството по делото е образувано по повод подадена искова молба от Д. М. А. против „Финстарт“ ЕООД за прогласяване нищожност на договор за потребителски кредит и евентуален за прогласяване недействителност на отделни клаузи, включени в него.

Исковата молба първоначално е подадена пред СГС, който, в рамките на образуваното пред него производство, е приел, че спорът е потребителски и подлежи на разглеждане от съда по настоящия адрес на потребителя в град Л..

В мотивите си съдът е определил иска като неоценяем и след прекратяване на производството пред себе си е разпоредил изпращането му за разглеждане от РС Л..

Съображенията относно потребителския характер на спора се споделят от настоящия състав, но не и тези, че главната претенция за прогласяване нищожност на делото, е неоценяема.

По искове за съществуване на договор цената на иска се определя от стойността на договора (изключая хипотезата на договор с предмет вещни права). В тези случаи страната оспорва възникването на вземането и при определяне на цената се прилага правилото на чл. 69, ал. 1, т. 4, пр. 1–во ГПК, тъй като се отрича вземането със стойността му, определена чрез манифестираната воля на страните.Това разбиране не е приложимо в случаите, когато се оспорват отделни уговорки в договорната връзка, при прогласяване недействителност на които връзката би запазила действието си. При тези спорове материалния интерес на кредитора не се явява пряко засегнат, поради което и не би могъл да бъде база за определяне цената на иска, а той е неоценяем.

От казаното може да се заключи, че искът за оспорване валидността на една договорната връзка в цялост е оценяем, а цената му се определя от стойността на договора, а при оспорване на отделни клаузи в него, без пряко засягане на кредитровия интерес, искът е неоценяем.

В случая, при условията на евентуалност са заявени претенции за недействителност на договорна връзка между лицата, сочени като страни по нея и недействителност на отделни уговорки в нея. Като главна претенция е 1 заявена тази за недействителност на договорната връзка. Тя е оценяема, а цената й е определена от стойността на договора, която е 54 725,00 лв.

(предоставените в заем средства на потребителя в размер на 20 000,00 лв. и 34 725,00 лв. възнаграждение за ползване на предоставени ресурс). При тази цена на главната претенция и съгласно разпоредбата на чл. 104, т. 4 ГПК спорът подлежи на разглеждане като първа инстанция от окръжен съд.

Вземайки предвид изложеното, отчитайки, че РС Ловеч е втория съд, който отказва да приеме за разглеждане заявената претенция за прогласяване нищожност на договор за потребителски кредит, приемайки, че тя е родово подсъдна на окръжен съд, настоящия състав приема, че е налице спор за подсъдност, който следва да се разреши от Апелативен съд Велико Търново.

По изложените съображения и на основание чл. 122 ГПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 571/2026 г. по описа на РС Ловеч и ПОВДИГА препирня за подсъдност пред Апелативен съд Велико Търново.

Определението не подлежи на обжалване.

Съдия при Районен съд – Ловеч: _______________________ 2