Определение № 36284 от 05.10.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 36284 гр. София, 05.10.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 163 СЪСТАВ, в закрито заседание на пети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МАРИЯ Г. КОЮВА като разгледа докладваното от МАРИЯ Г. КОЮВА Гражданско дело № 20261110121382 по описа за 2026 година

Произнасяне на съда по реда на чл.140 и чл.146 ГПК за насрочване на производството за разглеждане в открито (публично) съдебно заседание/о.с.з./ с призоваване на страните.

Производството по делото е образувано по подадена в съда искова молба /ИМ/ вх.№ 237913/27.07.2026г. от Р. Е. С. (ищец), ЕГН **********, срещу А.М.К. ООД (ответник), ЕИК 175132390, с предявени обективно съединени искове с правно основание чл.200, ал.1 КТ и чл.86 ЗЗД за имуществени и неимуществени вреди.

По делото е постъпил отговор/ОИМ/ вх.№ 274216/04.09.2026г. в срока по чл.131 ГПК от ответника, поради което и на основание чл.140 и чл.146 ГПК СЪДЪТ следва да насрочи делото за разглеждане в о.с.з., да прикани страните към спогодба; да се произнесе по доказателствените искания, като допусне доказателствата, които са относими, допустими и необходими и определи разноските за събирането им.

Макар спора да попада в обхвата на разпоредбата на чл.140а, ал.1, т.9 ГПК СЪДЪТ намира, че няма нужда да препраща страните към медиация, защото това няма да доведе до по-бързо разрешаване на спора и до положителен резултат, с оглед възраженията на ответника наведени с ОИМ, затова СЪДЪТ не препраща страните към медиация като прилага чл.140а, ал.3, т.7 ГПК.

Предвид изложеното и на основание чл.140, ал.6 и чл.146 ГПК, СЪДЪТ ОПРЕДЕЛИ:

Н АС Р О Ч ВА разглеждане на производството по делото в открито съдебно заседание/о.с.з./, което ще се проведе на 16/11/2026 г. от 14,50 часа, за която дата и час да се призоват страните, като им се връчи и препис от настоящото определение, а на ищеца – и препис от ОИМ.

УКАЗВА н а ищеца в едноседмичен срок от получаване на призовката за о.с.з. с писмена молба, с препис за ответника, да конкретизира иска си за мораторна лихва върху главницата за имуществени вреди, като посочи размер и начален и краен момент на периода, за който се претендира, и формулира надлежен петитум съобразно направените уточнения. УКАЗВА на ищеца, че при неизпълнение на указанията в срок – ИМ ще бъде върната в тази си част, а производството по нея – частично прекратено.

1

НАМИРА ИМ с която е сезиран за редовна в частта на главниците, а предявените с нея искове за допустими.

Съдът на основание чл.140, ал.6 ГПК съставя следния проект на доклад по делото:

ИЩЕЦЪТ предявява иск, като моли съдът да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на ищеца следните суми - 10000 евро, частично от общо 20000 евро, представляващи обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи в болки и страдания, настъпили в резултат на претърпяна от ищеца трудова злополука от 10.02.2025г., при която е счупила шийка на раменна кост на горен десен крайник и е получила контузия на главата със синини около очите тип „очила“, ведно със законната лихва от датата на настъпване на трудовата злополука на 10.02.2025г., до окончателното плащане на дължимото, и 852,74 евро, представляваща част от обезщетение за имуществени вреди /след платена сума от застраховател/, изразяващи се в направени разходи по лечение и възстановяване за заплащането на потребителски такси и закупуването на импланти, настъпили в резултат на претърпяна от ищеца трудова злополука на 10.02.2025г., ведно със законната лихва от датата на подаване на ИМ в съда на 27.07.2026г. до окончателното плащане.

Обстоятелствата, от които се твърди, че произтича претендираното право:

Ищецът поддържа, че е изпълнявал длъжността „касиер“ при ответното дружество въз основа на сключен между страните Трудов договор/ТД/ № 2994/02.01.2025г., съобразно одобрен график, с място на работа магазин „А.“, находящ се в ***********. Твърди се, че на 10.02.2025г., около 14,30ч., при придвижване от работното си място до санитарното помещение ищцата се е спънала и паднала, в резултат на което получила закрито счупване на горния край на раменната кост на дясна ръка. С Разпореждане № 36410/19.02.2025г., издадено на основание чл.60, ал.1 КСО от длъжностно лице при ТП на НОИ – София град, злополуката била призната за трудова по реда на чл.55, ал.1 КСО, като актът не бил обжалван и влязъл в законна сила на 24.03.2025г.

В ИМ се сочи, че травматичните увреждания, настъпили за ищцата, се изразявали във фрактура на хирургичната шийка на раменната кост вдясно и контузия на главата със синини около очите тип „очила“. Ищцата била хоспитализирана на 10.02.2025г., като била насочена за оперативно лечение, проведено на 12.02.2025г., а именно – открита репозиция (открито наместване) с вътрешна фиксация – комплект ъглово стабилна плака за проксимален хумерус, 3,5 мм с винтове. Оперирания крайник бил обездвижен за период от 30 дни, като по време на възстановителния период била назначена терапия с обезболяващи и противосъсирващи кръвта лекарствени средства. След стабилизация в състоянието на ищцата същата е освободена за продължаване на лечението в домашни условия с препоръки за хигиенно-диетичен и щадящ двигателен режим без натоварване на оперирания крайник и провеждане на рехабилитация в планов порядък. В 45-дневен период, следващ датата на увреждането, ищцата страдала от ограничени движения във всички равнини на дясна раменна става. Твърди се, че била проведена физио и кинезитерапия, като повече от една година от инцидента ищцата изпитвала болки и силно ограничени движения в областта на дясната раменна става. Наблюдавала се и намалена мускулна сила на дясната ръка.

Ищецът е била във временна неработоспособност за период от 240 дни, за който период, от 10.02.2025г. до 07.10.2025г., били издадени болчнични листове. В резултат на претърпяната злополука ищцата е изпитала интензивни изживявания, изразяващи се в силен стрес, цялостно емоционално и физиологическо сътресение и смущение, изпитване на силна болка в дясното рамо, нарушения на съня, изпитване на дискомфорт от белега на дясното рамо, тревожност, напрегнатост, раздразнителност. През периода на възстановяване се породила необходимостта на ищцата от чужда помощ и съдействие за дейностите в ежедневието.

Също така за ищцата настъпили и имуществени вреди, изразяващи се в сторени разходи по лечение и възстановяване – за потребителски такси за болничен престой и за 2 закупуване на имплант на обща стойност 2467,81лв.

Във връзка претърпените имуществени вреди ищцата е предявила застрахователна претенция пред ЗК „Б.И.“ АД с искане за изплащане на горепосочената сума, като същата била уважена частично за сумата от 800лв., които били изплатени на ищцата. Ето защо претендира остатъка в размер на 1667,81лв. или 852,74 евро.

В ИМ се посочва също, че след изтичане на болничния период ТПО на ищецата било прекратено считано от 16.04.2026г. от ответника със Заповед № 2485/15.04.2026г., което допълнително се отразило негативно върху психиката на ищцата, като породило допълнително посттравматично притеснение. След злополуката ищцата имала по-висока тревожност, напрегнатост и раздразнителност, от колкото преди злополуката.

Поради изложеното е отправена молба СЪДЪТ да уважи претенциите с присъждане на сторените по делото разноски.

ОТВЕТНИКЪТ, в срока по чл.131 ГПК, е депозирал отговор на исковата молба/ОИМ/, чрез упълномощен адвокат за всички съд.инстанции, с който оспорва исковете по основание и размер. Не оспорва, че между страните е възникнало трудово правоотношение/ТПО/ по силата на ТД№ 2994/02.01.2025г. Уточнява се, че ТД е сключен със срок за изпитване при 4часов работен ден, доколкото ищцата е била с установена 95% намалена работоспособност с ТЕЛК към дата на възникване на ТПО. Твърди се, че ищцата се е спънала и паднала поради невнимание и незабелязана развързана връзка на едната обувка, което е вписано и признато като обстоятелство от ищцата в попълнената декларация от нея за трудова злополука/ТЗ/.

Затова се прави възражение за проявена груба небрежност от страна на пострадалата. Също така при падането ищцата не е извършила никакви естествени защитни или рефлекторни движения с цел опазване на равновесие или омекотяване на удара. Поддържа се в ОИМ, че извън първоначално издадените болнични листове, последващите били с посочена причина за неработоспособност „последици от мозъчен инфаркт“, видно от Епикриза № 4364/04.07.2025г., съгласно която през м.март 2025г. ищцата е претърпяла исхемичен мозъчен инсулт.

С оглед изложеното се оспорва наличието на причинно-следствена връзка между претърпените от ищцата неимуществени вреди и процесната ТЗ. Също така се поддържа, че ищцата не е уведомила ответника за сторените разходи и каква сума е била уважена от застрахователната компания след инцидента, като сумата е била преведена по лична банкова сметка на ищеца.

Поради изложеното се иска отхвърляне на претенциите на ищеца с присъждане на сторените по делото разноски като се отчете, че същата е допринесла със своето поведение това да се случи инцидента.

СЪДЪТ ПРИЕМА, че предявените искове намират правното си основание в чл.200, ал.1 КТ и чл.86 ЗЗД.

БЕЗСПОРНО Е между страните и те признават следните права и обстоятелства:

1/Страните са били във валидно трудово правоотношение /ТПО/ по време на настъпване на ТЗ по силата на ТД № 2994/02.01.2025г., който е прекратен считано от 16.04.2026г. със Заповед № 2485/15.04.2026г. на ответник, като това е станало в срок на изпитване; 2/ за това, че ТЗ се е случила на 10.02.2025г., около 14,30ч., при придвижване на ищец от работно място до санитарно помещение, като се е спънала и паднала, в резултат на което получила закрито счупване на горния край на раменната кост на десен крайник; 3/С Разпореждане № 36410/19.02.2025г., издадено на основание чл.60, ал.1 КСО от длъжностно лице при ТП на НОИ – София град, злополуката била призната за трудова по чл.55, ал.1 КСО, като актът не бил обжалван и влязъл в законна сила на 24.03.2025г.; 4/Частично плащане на сума от застраховател за имуществени вреди от 800лв.

СПОРНИТЕ ФАКТИ са – възникването на ТЗ и размер на неимуществени вреди в 3 резултат на получената физическа травма, наличието на съпричиняване, т.е. спорно е всичко изложено в ИМ без фактите, които ответникът е признал изрично или тези, които СЪДЪТ приема за безспорни с оглед постъпилия ОИМ.

ПО ОТНОШЕНИЕ на подлежащите на доказване факти доказателствената тежест се разпределя по следния начин – всяка страна следва да докаже твърденията си, а именно:

ИЩЕЦЪТ следва да установи при условията на пълно и главно доказване следните факти: съществуването на трудово правоотношение с ответника към датата на трудовата злополука; настъпването по време на действието на това правоотношение на злополука, която е приета за трудова по установения ред; обстоятелството, че злополуката е довела до настъпването на неимуществени вреди, описани в ИМ, а ОТВЕТНИКЪТ е длъжен да установи положителните факти които твърди, както и твърденията за съпричиняване и съответно да посочи в какъв размер е съпричиняването, което се твърди.

УКАЗВА на страните, че не са ангажирали доказателства за следните обстоятелства изложени от тях:

ИЩЕЦЪТ – за болките и психическите преживявания след злополуката, за времетраенето на лечението, за наличието на причинна връзка между твърдените от ищеца страдания със злополуката.

ОТВЕТНИКЪТ – за съпричиняване при ТЗ от ищеца.

ПРИЕМА И ПРИЛАГА като доказателства към делото на представените писмени документи с ИМ и ОИМ.

УКАЗВА на ищеца в едноседмичен срок от получаване на призовката за о.с.з. да представи четлив и ясен препис от Амбулаторен лист от 31.03.2025г. и фискален бон, приложен с фактура № **********/12.02.2025г., с препис за ответник. УКАЗВА на ищеца, ч е при неизпълнение в посочен срок – посочените документи ще бъдат изключени от доказателствения материал по делото.

УКАЗВА на ответника в едноседмичен срок от получаване на призовката за о.с.з. да представи четлив и ясен препис от Карта за предварителен медицински преглед и Експертно решение от 21.08.2023г., с препис за др.страна. УКАЗВА на ответника, ч е при неизпълнение на указанията в посочен срок – посочените документи ще бъдат изключени от доказателствения материал по делото.

Разпечатката съдържа 39 от 59 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/c6e21b0f-90c7-45cb-843e-6a35d6b4b4c3