Решение № 3 от 05.01.2023, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№3 гр. София, 03.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО НАКАЗАТЕЛНО

ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание на деветнадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Теодора Стамболова

Членове:

Бисер Троянов

Милена Панева при участието на секретаря Галина В. Иванова в присъствието на прокурора Калин П. Софиянски като разгледа докладваното от Т. Стамболова Касационно наказателно дело от общ характер № 20228002200918 по описа за 2022 година

С присъда №24/11.09.19 г., постановена от ОС-Русе /РОС/ по Н.Д.750/18 г., подсъдимият К. Й. А. е признат за виновен и осъден за извършено от него престъпление по чл.343,ал.1,б.В вр.чл.342,ал.1,пр.3 НК, с признато нарушаване на правилата за движение по пътищата, визирано в чл.20,ал.2 ЗДП. На основание чл.54 НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от три години, чието изтърпяване е отложено с тригодишен изпитателен срок. На основание чл.343 Г НК А. е лишен от право да управлява МПС за срок от три години.

С решение №109/09.08.22 г., постановено от АС-Велико Търново /ВтАС/ по В.Н.Д.102/21 г.,присъдата е изменена, като подсъдимият е оправдан за допуснато нарушение по чл.20,ал.2,изр.2 ЗДП; на основание чл.55,ал.1,т.1 НК наложеното наказание лишаване от свобода е намалено на една година, а лишаването от правоуправление на МПС- на две години. В останалата част присъдата е потвърдена.

Срещу този съдебен акт е постъпила жалба от частните обвинители Л. и С. С.и, Н. С. със съгласието на заместник настойник Р. Д., Б. Б. и Р. Д., чрез техния повереник, с релевиране на трите касационни основания по чл.348,ал.1 НПК. Иска се изменение на обжалваното решение с постановяване на нов съдебен акт от ВКС, с който подсъдимият да бъде признат за виновен по първоначално повдигнатото му обвинение за допуснати нарушения на пътните правила, заложени в разпоредбата на чл.20,ал.2 ЗДП; да се увеличи наложеното наказание до четири години лишаване от свобода, като се счита да се търпи ефективно, както и да се увеличи наказанието лишаване от правоуправление на МПС в максималния размер, надвишаващ този на наказанието лишаване от свобода. Претендира се и присъждане на разноски.

1

Постъпила е жалба и от подсъдимия чрез неговия защитник, в която са релевирани всички касационни основания. Иска се отмяна на атакуваното решение и признаване на дееца за невиновен с оправдаване по силата на чл.24, ал.1,т.1 НПК или отмяна в наказателно-осъдителната част и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.

В съдебно заседание пред ВКС жалбоподателите-частни обвинители, редовно призовани, не се явяват. Упълномощеният от тях защитник поддържа жалбата с отразените в нея аргументи и искания и моли да не бъде уважавана тази на дееца.

Същото е становището и на явилата се частна обвинителка Т. С., изразено чрез повереника й. Последният заявява идентична теза и за неявилия се, редовно призован частен обвинител Д. Д..

А. лично и наред с упълномощените си защитници настоява неговата жалба да бъде удовлетворена и той да бъде оправдан.

Представителят на ВКП моли решението да бъде оставено в сила.

Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение, като взе предвид жалбите с отразените в тях аргументи и искания, като съобрази становищата на страните в съдебно заседание и след като сам се запозна с материалите по делото в рамките на компетенциите си по чл.347 и сл.НПК, намира за установено следното:

ПО ДВИЖЕНИЕТО НА ДЕЛОТО:

Този съд се счита задължен най-напред да даде пояснения по движението на делото, за да бъдат определени пределите, възможностите и правомощията му при разглеждане на настоящото касационно производство.

И така, най-напред е постановена присъда №24/11.09.19 г. по Н.Д.750/18 г.по описа на РОС.

По жалби на всички частни обвинители и на подсъдимия чрез техните респективно повереник и защитник е образувано В.Н.Д.54/20 г.по описа на ВтАС. С решение №94/03.06.20 г. присъдата е изменена,като подсъдимият е оправдан да е извършил нарушение на чл.20,ал.1,изр.1 ЗДП. В останалата част съдебният акт е потвърден и има налично произнасяне по разноски.

По жалба на дееца чрез защитника му и на частните обвинители Т. С. и Д. Д. чрез повереника им е образувано К.Н.Д.1026/20 г.по описа на ВКС, 1 н.о. С решение №31/08.08.21 г. въззивният съдебен акт е отменен и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на ВтАС. Ревизираният съд е упрекнат в незадълбочена преценка на новоустановените от него факти и обстоятелства, с неотчитане на влошаване наказателноправното положение на подсъдимия при налично изменение на същите; в неяснота на приетите фактически констатации и съображенията за това, което е попречило да се проследи формирането на волята му; в необсъждане на противоречията между основната и допълнителната експертизи, изготвени от вещо лице Г., стоящи в основата на обвинителния акт, и дадените разяснения по тях в съдебно заседание.

Образувано е В.Н.Д.102/21 г.по описа на ВтАС. След провеждане на допълнително въззивно съдебно следствие и изпълнение на дадените процесуални указания по отменителното решение е постановен съдебният акт, който понастоящем е предмет на проверка.

Следователно сме изправени пред второ разглеждане на делото пред ВКС, което от своя страна определя и правомощията на касационната инстанция само като съд по правото, с дължимите последици в тази връзка.

2

ПО ПРЕДЕЛИТЕ НА ПРОВЕРКА НА ЖАЛБАТА НА ЧАСТНИТЕ

ОБВИНИТЕЛИ:

Видно от горното, настоящата инстанция следва да съобрази дали и доколко е легитимирана да се произнася по жалбата на петимата частни обвинители, депозирана пред нея, в светлината на стореното при първото разглеждане на делото пред ВКС по К.Н.Д.1026/20 г.по описа на 1 н.о. По същото е постъпила касационна жалба от всички конституирани частни обвинители по производството- настоящите такива и Т. С. и Д.

Д..

С разпореждане на заместник административния ръководител на ВтАС от 17.07.20 г. е върната касационната жалба на Л. С., Н. С., Б. Б., Р. Д. и С. С. /л.72 и сл.от касационното досие/. С разпореждане №186/09.11.20 г., постановено от председателя на 1 н.о.на ВКС /л.74/, първоначално е отказано образуване на касационно производство поради невръчване на цитираното разпореждане на заинтересованите частни обвинители. След отстраняване на този недостатък и без данни за процедура по чл.351,ал.6 НПК, финално К.Н.Д.1026/20 г.е образувано по жалба само на частните обвинители Т. С. и Д. С..

Пред сегашния съд постъпилият документ е именно от името на петимата частни обвинители,чиято жалба е била върната при предишното разглеждане на делото пред ВКС. Това означава, че техните претенции понастоящем могат да бъдат обмисляни относно обстоятелства,които не само не са атакувани при първото разглеждане на делото пред върховната съдебна инстанция по наказателни дела, но и които с актуалното решение са се отразили неблагоприятно на техните права и законни интереси. За другите такива се налага изводът, че оспорващите обсъждани страни са се съгласили. Приемане на противна позиция означава този съд да е изправен пред прескачащо обжалване и липсата на генерирана активност от съответната страна, преклудираща правата й, да не бъде санкционирана.

Неясен остава въпросът защо предвид казаното, съдията-докладчик от решаващата втора инстанция не е инициирал преценка по чл.351,ал.5 НПК, а жалбата на частните обвинители в този й вид е изпратена на ВКС, който от своя страна е образувал касационното производство по нея в цялост. В крайна сметка този съдебен състав е легитимиран да се произнесе по обстоятелствата, по които може да не вземе становище по съществото на процедурата, както и ще направи.

И така, при първото гледане на делото пред ВКС върнатата жалба на процесните частни обвинители е съдържала оплакване за признаване на подсъдимия за невиновен за извършено нарушение на чл.20,ал.2,изр.1 ЗДП, както е било сторено по отмененото решение на ВтАС. В актуалния атакуван съдебен акт разрешението е точно обратно- деецът е оправдан да е допуснал нарушение на правилото за движение по пътищата, залегнало в чл.20,ал.2,изр.2 ЗДП. Тъй като настоящата жалба на петимата частни обвинители в обсъжданата част /и не само/ е буквален препис на предишната такава, независимо че в началото на същата е отразено оправдаване по чл.20,ал.2,изр.2 ЗДП, аргументите по нея касаят оплакване за несъобразени доводи за наличие на предпоставките на чл.20, ал.2, изр.1 ЗДП, за допуснато нарушение на което понастоящем подсъдимият е осъден. Затова, като оставим настрана дълголетно ясната теза от наказателноправна гледна точка, че не е възможно с едно и също поведение /както се заявява в случая/ деецът да осъществи едновременно и задълженията по изр.1, и по изр.2 на чл.20 ЗДП, ВКС оставя без разглеждане касационната жалба в третираната част.

Същото се отнася и до други две обстоятелства, които са били отбелязани в старата жалба, върната на сегашните жалбоподатели-частни обвинители, които няма 3 да бъдат разгледани- употребата от страна на подсъдимия на алкохол и изявеното негово поведение след деянието, които се иска да бъдат формулирани на плоскостта на отегчаващи обстоятелства. Без да се обръща внимание на твърде свободните интерпретации на атакуващата страна в тази насока /пореден препис/, която не държи сметка за дължимата доказателствена опора на фактите и обстоятелствата, които следва да бъдат обезпечено приети, ВКС заявява, че няма да се занимава с поставените въпроси.

Следователно, оставащите доводи, по които може да се произнесе, са следните:

Налично ли е съпричиняване от страна на починалата Зв. С.. Такова произнасяне би било възможно, но ограничено в рамките на приетата от актуалния съд фактология и в контекста на мотивите по съдебния акт, разглеждан по това производство, а не предвид заложените аргументи, преписани от върнатата жалба, касаеща различни приети от съд обстоятелства. Що се касае до твърдяната липса на пълно и главно доказване от страна на подсъдимия и на държавното обвинение на съпричинителска дейност на С.-стр.4 от жалбата, ВКС ще се въздържи да вземе каквото и да е отношение, предвид ясното съзнание за същината на разглежданата деятелност в рамките на наказателно производство, респективното обмисляне на принос на пострадалия в причиняване на противоправния резултат, чието гражданско-правно измерение представлява съпричинителска дейност; и не на последно място предвид задължението на страните по делото и на самия съд да установяват според правилата на процесуалния закон обективната истина, на фона на определената тежест на доказване.

По-нататък ВКС намира, че е легитимиран да се произнесе по възведените съображения за заблуждаващото поведение на подсъдимия и за проповядваната несправедливост на наложеното му наказание, по последното- само за разликата между определеното с актуалното атакувано решение и постановеното такова по първоинстанционния съдебен акт. Това е така, тъй като при първото разглеждане на делото пред ВтАС присъдата е била потвърдена изцяло, а сега наказанието е намалено.

Ето защо само в тази част може да се твърди,че с обжалвания нов съдебен акт се явяват накърнени правата и законните интереси на частните обвинители, на които е била върната жалбата при предишното разглеждане на делото пред ВКС.

ОБЩИ ПОСТАНОВКИ:

На първо място, както дълголетно и винаги до момента е подчертавано от върховната съдебна юрисдикция по наказателни дела, поначало тя е съд по правото и като такава не се занимава с оплаквания за необоснованост, недоказаност и непълнота на доказателствата. Те не са касационни основания, видно от разпоредбата на чл.348 НПК, защото са относими към решаващите съдилища. Затова в сезиращите го документи ВКС не следва да бъде практически приканван да се произнася по доказателствената съвкупност в нейната същина и да стига до целени от претендиращата страна фактически изводи по съответната деятелност /когато не са налице основанията по чл.354,ал.5,изр.2 НПК/. Ролята на съда по правото е да прецени доколко процедурно вярно контролираната инстанция е достигнала до изводи за годност на разглеждани от нея доказателствени материали, а оттам- до извеждане на фактическите положения и правилното приложение на материалното право. Ако се разкрие процесуална негодност- било на доказателствените източници, било на съдебния подход при събиране на доказателствата и техния разбор- вследствие на която незаконосъобразно е изведена фактологията, е нужно да се отмени атакуваният съдебен акт и делото да се върне за ново разглеждане. При това приетото трябва да бъде резултат от преценката на допустими за обсъждане възражения, отправени от 4 страните в съответните протест и/или жалби.